 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Моят сън
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1980 пъти
Една сутрин, пътувах с автобуса към гимназията си. Класната ми също беше в автобуса, независимо, че попринцип идваше с такси. Когато слязох на спирката реших да мина през полянката, а класната ми тръгна
по тротоара. Преди да прескоча бордюра за да стъпя на тревата, един непознат мъж ме заговори. Никога не говоря с непознати, освен ако не сме се карали за нещо. Той ме попита:
- С автобуса, а?
- Ми, да – отговорих му аз.
- На училище ли отиваме? – попита ме пак той и се усмихна.
- Ами къде иначе толкова рано. – и аз нагазих в калта и тръгнах по надолнището към гимназията.
Непознатият беше циганин. Той тръгна след мен. Видях го с крайчеца на окото си и забързах крачка. Погледнах назад и видях, че той още ме следи. Изведнъж циганинът побягна след мен. Аз останах на мястото си, докато учителката ми по немски не зави зад ъгъла и не изкрещя :
-Бягай!
Аз я послушах и се втурнах надолу към училището. На половината надолнище погледнах назад. Мъжът го нямаше. Не исках да рискувам, затова продължих да бягам за да се скрия в училище. Взех набързо завоя и започнах да бягам още по бързо. Мислех само как да се спася. Хвърлих мешката си и завих зад следващия ъгъл. Пред спортното, разбира се, имаше много паркирани коли. Спрях се и се загледах в игрището, което беше на около 50 метра. Тогава обаче видях и класната си. Тя също бе захвърлила чантата и палтото си и бягаше колкото можеше. Зад нея лаеха глутница кучета. Назлобени, освирепели кучета, които търсят храна. Разбрах какво е намислила тя. Планът обаче пропадна. Точно преди г-жа Вълчанова да завие зад една кола, за да я подмине глутницата, единственото бяло куче се хвърли върху нея и я захапа за врата. Преди обаче да падне на земята тя успя отново да извика:
-Бягай!
От очите ми бликнаха сълзи. Гледах как кучетата разкъсват плътта й. Побягнах към гимназията. Бях решена да спася Вълчанова. Нямаше да я оставя на улицата за да я изядат глутница бездомни песове. Връхлетях в кабинета на лекарката, награбих няколко шишенца спирт и взех пожарогасителя. Върнах се да помогна класната си. Кучетата още бяха върху нея. В джоба на якето си имах дезодорант. Вълчанова едва се движеше.
Цялата беше обляна в собствената си кръв. Беше нахапана навсякъде. Отворих шишенцата спирт и нададох вик, наподобяващ бойният рев на гладиатор. Три черни кучета тръгнаха към мен. Аз стиснах шишенцата и целият спирт се изсипа върху тях. Не знам какво щях да правя ако не бях взела със събе си запалка, която не
изгасва. Извадих също и дезодоранта. Точно преди кучетата ди се хвърлят върху мен аз я запалих и натиснах
дезодаранта:
-Така ви се пада, помияри! -изревах аз и кучетата заскимтяха, обгърнати от пламъците.
Нямах повече спирт, а имаше още две кучета и единственото бяло, което явно водеше глутницата. Явно най-
смелите се бяха изправили пред мен преди да изгорят. Опитах отново с дезодоранта. Само обгорих малко кожата им, но те се оказаха по-страхливи и веднага избягаха. Най-накрая бях очи в очи с водача. Вдигнах пожарогасителя. Кучето се хвърли върху мен. С едната си ръка успях да го хвана за кожата на врата и да го задържа на сантиметри от лицето си. С другата успях да го ударя с пожарогасителя. То падна на земята. Набутах маркуча в устата му я стиснах здраво между коленете си. Натиснах пожарогасителя. Преди това кучето ме погледна с жалните си очи. Погледна ме сякаш казаваше „Просто бях гладен. Много гладен. Исках само да хапна нещо. ”Но аз бях непоколебима. Натиснах спусъка и напълних устата на кръвожадния звяр с бялата пяна.
Кучето се задави, заскимтя и после се отпусна на замята. Веднага отидох при г-жа Вълчанова. Повдигнах главата й и я погледнах в очите. Тя направи същото. Сълзите ми капеха по кървавото й лице. Допрях челото си в нейното и тихо промълвих:
-Съжалявам. Не дойдох навреме. Закъснях. Простете ми.
Жената ме хвана за ръката и ми се усмихна. Усмихна се въпреки всичките рани, разкъсвания и адски болки.
Веднага извадих телефона си и повиках линейка. Болницата беше близо. Линейката дойде веднага. Когато вратите се затвориха, аз отново тръгнах към училище. Цялата бях в кръв. Очите ми бяха зачервени и от тях продължаваха да капят сълзи. Имах математика първи час. Влязох в стаята, извиних се за закъснението и си седнах на чина. Когато часът свърши учителката ме повика и ми каза да й обясня какво се е случило и защо съм в такъв вид. Разказах и всичко. Директорката беше свикала всички учители. Накараха ме да го разкажа и на тях. На следващия ден отидох на училище. Нещо ме накара да се върна пред входната врата. Там беше закачен
некролог. Аз се разплаках. Заведоха ме в стаята и всички съученици се опитаха да ме успокоят. Имахме заместничка по немски. Всички бяха навели глави и тъгуваха за класната ни. Накрая учителката ни пусна да си ходим. Докато чаках автобуса си, чух гласа на Вълчанова в съзнанието си.
-Ти имаш втори шанс. Можеш да поправиш нещата. Всичко ще бъде както преди – шепнеше тя.
Аз вдигнах поглед. От нищото се бе появил някакъв тесен каньон. Огледах се и видях глутницата кучета. Бялото беше с изкривена челюст и от устата му капеше пяна. Други две бяха останали на места без козина, а последните три имаха зловещ вид. Нямаха козина, бяха изгорели целите. Но глутницата беше жива.
- По дяволите! -казах си аз и тръгнах да бягам. Прескочих огромен камък, но когато се приземих усетих остра болка в тялото си. Бягах още около 200 метра и когато прескочих поредния гигантски камък се строполих на земята. Не можех да помръдна. Сякаш играех игра и бях останала без никакъв живот. Бях загубила играта. Кучетата изчезнаха като пара. Аз се повдигнах от земята. Заплаках с глас. Започнах да блъскам с юмруци по пясъка.
- Защо? -крещях аз и не спирах да го повтарям – Защо? -промълвих аз и блъснах главата си в земята.
Тогава сякаш Той ме погледна. Този, който решава съдбата. Той реши, че е сгрешил. Че е написал грешна присъда, на не когото трябва. Той реши да поправи писаното през последните минути. Промени писанието, което бе започнал преди четиринайсет години и половина. Аз чух познат и нежен глас да казва името ми. Вдигнах пълните си със сълзи очи и видях г-жа Вълчанова. Непокътната. Без драскотина. Тя ми се усмихна. Аз скочих от земята и силноя прегърнах. Прегърнах я като родната си майка. И тогава отворих очи. Видях тавана на стаята си. Възглавницата ми беше мокра от сълзите ми. Тогава си дадох сметка, че всичко е било сън. Бях изритала завивката си на пода, бях се омотала в чаршафа. Станах и се измих. През целия ден ме преследваше този сън. Исках да се обадя на класната си. Да я питам как е, дали е добре. Но не го направих. Не го направих защото знаех, че е било само сън. Най-зловещото обаче е, че имам някакво ужасно чувство в главата си. Чувство, което се разполовява. Едната половина ми казва, че това е било сън, плод на въображението ми, а другата, че това ще се сбъдне. Но този път аз ще съм подготвена. Няма да оставя човек да бъде разкъсан от бездомни помияри. Написах това, за да покажа колко силна връзка може да имат учител и ученик. Толкова силна, че те самите да не знаят, че тя съществува.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 56a0273e66 |
|
1. Мале, аз ако видя кучета да разкъсват класната ми само ще им викам "яцте, яжтее" Какви са тия сънища :D Че и Бог си включила.. предлагам то да спреш филмите преди лягане.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: a15599d62a |
|
2. Изпитах истинско удоволствие докато четох това. Страхотен сън! Браво, че си се постарала да го споделиш.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 6627ef24ac |
|
3. Това имам чувството, че е написано нарочно с цел да се плюе по бездомните кучета. Не те обезпокоява жестокостта, която си сънувала към кучетата, а какво й било на тъ*ата даскалка. Мамицата ти...
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 56a0273e66 |
|
4. Напълно съм съгласна с номер 3. Да сънуваш, че извършваш такива жестоки неща, а се тревожиш за няква учителка. Психопатите, измъчващи животни започват с такива сънища. Не казвам това, за да те обидя, може би трябва да отидеш на психолог, той да чуе за сънят ти-такива неща си описала, че потръпнах. Замисли се, ти пписваш как кучето те гледа жално, а ти непоколебливо го убиваш и го виждаш как умира. Не ти става жал, ти си непоколебива. Това е наистина странно. Не разбрах защо толкова ти е тъжно за някаква даскалка. Като се размисля, възможно ли е да имаш чувства към нея и. да си лесбийка. Иначе проявяването на такава злоба-живото изгаряне на две живи същества и причиняването на болка на още две или три и след това задушаването на друго животно без въобще да се замислиш за тях, какво изпитват, дори ти виждаш съжалението на едното пт тях, което се моли да не го убиваш и ти въпреки това да не се замислиш за секунда го намирам за начало на психически проблем и смятам, че трябва да посетиш психолог, както казах вече.
Вероятно също имаш проблеми и с другите раси. Циганинът от началото на сънят ти не казва нищо (или поне ти не описваш), от което да хукнеш през глава. Ти изпитваш непоносимост към две различни от теб същества- едните по раса, другите по животински вид.
А най-накрая това с Бог и моленето да върне там оная Вълчанова или каквато беше намирам за доста странно. Добре, умира твой учител и тъжиш, нормално е. Но ти изпадаш в някаква тъга и изтерия, в които човек може да изпадне само ако загуби някои изключително важен за него човек, някой, към който изпитва чувства. Това пак ме връща към твърдението, че може би да имаш някакви лесбийски чувства към нея. Това не е лошо. Не трябва да се срамуваш от това. Всеки има различна ориентация. Просто ти го казвам, за да се замислиш. Може и да греша! Но за агресията, наистина с риск да се повторя за трети път и да те отегча, отиди при психолог. Това също не е срамно, не трябва да си луд задължително, за да посетиш психолог. Той може да ти помогне.
Иначе, не се тревожи за учителката си, сънищата не са предсказания почти винаги (:
Надявам се редакторите да публикуват постта ми.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: dc751aed0a |
|
5. От Авторката : До номер 3 и 4. Мога да ви кажа, че кучетата са любимите ми животни. Това не съм си го измисляла, не е с цел да оплюва бездомните кучета, нито пък съм лесбийка. Сега да не кажете, че съм и хомофоб? Написах това, което сънувах. Нямам нужда да пиша нещо просто ей така. Аз съм си писателка така или иначе, пиша всякакви неща, пиша книга, стихотворения, песни, китаристка съм. Аз съм човек с въображение. Към тази учителка аз имах много силни чувства. Не знам защо. Просто тя ми беше като втора майка. Веднъж класът се бяхме издънили и тя много се обиди, но само аз благоволих да й напиша 4 листа извинение за това, което направихме. Не съм силна ученичка, особено по нейния предмет, но с нея съм си говорила като с приятелка. Тя знае неща за мен, които майка ми дори не подозира. Знае, че пуша, че съм правила секс, че съм бягала от часове. Тези неща майка ми не ге знае. А и това, че вашите учители са гадни не означава, че всички са такива. В моето училище има куп страхотни учители, които няма как да не обикнете. Благодаря на номер 2 :) А, да, мисля че ясно съм написала, че циганинът е побягнал след мен. По принцип не съм расист, но с циганите никога не се разбирам. Всъщост с определени личности. С турците е същата работа. Имам много добра приятелка, която е о турско семейство изповядвяащо Исляма, но нямям проблеми с нея. Има и една, която пък страшно много ме дразни.
И като завършек ще кажа, че нямам никакво основание да съм сънувала Бог, не знам защо изобщо се появи в съня ми, атеистка съм.
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 56a0273e66 |
|
6. От номер 4
Щом любимите ти животни са кучета, тогава психолога е задължителен. Аз не казах, че задължително си лесбийка, просто се чудех.
До майченските отношения с учителка- ами.. мисля, че трябва да споделяш тези неща с майка си, а не с чужд човек, защото учителката е чужд човек. Тя може да те издаде на другите и от клю-клю да разберат всички за твоите историй, включително и майка ти. Майка ти е човекът, скойто трябва да споделяш, независимо отношенията ти с нея. Все пак тя те е родила, отгледала и може да ти помогне. За учителката ти си просто дете, не е обърнала достатъчно внимание, защото в противен слючай би оведомила майка ти и не ти е помогнала.
За въпроса с циганина, в историята пише, че ти просто побягваш. Ако заговориш някой човек и той почне да бяга изведнъж няма ли да ти стане странно и да го последваш. Аз лично така бих направила, още повече ако е по-малък от мен, както е в ситуацията. Между турците и циганите няма връзка. Циганите нямат своя държава, живеят бедно (в повечето случай), а турците си имат държава (при това голяма) и има доста богати турци. Така че това сравнение е все едно да кажеш аз не се разбирам с циганите, но с французите се разбирам.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: e1ea29f9e3 |
|
7. Написала съм, че просто съм нагазила в калта. След като съм видяла, че ме следва просто съм започнала да вървя по-бързо. И чак след като учителката ми казва да бягам тогава вече тичам.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: b9ad8a0eca |
|
8. Влез в съновник. Там виж всичко това.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
