Не мога да преодолея смъртта му /куче/
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2096 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 14 години и преди време имах едно куче, но то почина от бяс. Беше немски шпиц и ми го подариха когато бях на 7 годинки. Беше на село и ваканциите всеки път бях там, иначе не го виждах често. За съжаление почина, когато бях на 10. Не беше старо куче, даже беше малък като го взех. От къде го хвана този бяс - не знам. Когато ми казаха, че е починал не го бях виждала поне 2 месеца сигурно, дори не си спомням кога го видях за последно. Когато разбрах ми стана много тъжно и се разплаках. После 2-3 години не съм мислила за това и сега какво ме прихвана, постоянно изпитвам носталгия, и постоянно ми е тъжно заради това. Отдавна нямам снимки на кучето, но си спомням точно как изглеждаше, в съзнанието ми е още жив. Беше уникално куче и много го обичах. Имах и котка, за съжаление тя също почина няколко месеца или година след това, но за нея не ми беше толкова мъчно. Искам просто да го видя отново, да го погаля за последно.. но е невъзможно. Въпросът ми е как да спра да тъжа за кучето? Чак след толкова време? Без хейтърски коментари, моля. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: ebda331bd5

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не вярвам кучето да е умряло от бяс. У нас от доста време няма случи на бяс, знам ли - много малко вероятно. Най-вероятно някои го е утровил или е изчезнало, може и да е умряло от старост. Според мен теб просто те друса яко Хормонът и си въобразяваш какви ли не глупости.... Твърде много време е минало, за да тъжиш сега за куче, умряло преди години

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 727a8c42b1

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Бъди спокойна, не само ти се мъчиш за животно, което ти липсва и си обичала. Когато бях на 7 години ми купиха зайче, 3 години го гледах с любов, хранех го. На 10 нашите решиха, че вече трябва да го дадем в магазин за домашни любимци, защото не може да стои сам много време и му беше време да си намери приятелка, аз не им вярвах, и след няколко дни зайчето ми беше доставено в магазина вече. Много плаках, 2 години не можах да спря да мисля за зайчето, мислех си за състоянието му, дали е добре. Мина ми и сега по-малко ми е мъчно за зайчето ми. Ще свикнеш. Помня когато минаха 1 година без заека ми, аз бях отпред в колата, нашите караха кола, сетих се за зайчето ми и започнах да плача много, майка ми дойде при мен да ме попита какво става и аз казах че зайчето ми липсва. Свикнах трудно, но като разбрах, че майка ми е бременна вече не мислех за зайчето. :) Сега съм на 13.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 3edc60780e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От Авторката: Номер 1, не мисля, че ме тресе хормона. Винаги съм била така - пука ми много повече за животните, отколкото за хората.. И попринцип заради човек мога трудно да заплача, но заради животно.. веднага. Явно съм по-чувствителна. Куче МОЖЕ да умре от бяс.. Специално съм се поинтересувала.. Характеризира се с парализа на долната челюст, глътката, езика, опашката и задницата. Кучето не може да лае. Започва парализа на задните крайници, пикочния мехур и правото черво. Парализата засяга и предните крайници и останалата част на тялото и кучето умира при пълно изтощение. И аз знам защо стана така, защото като го взехме нашите не искаха да го отведат на ветеринар и да му бие ваксини и всичко както трябва попринцип.. Но тогава бях малка и мислех, че ще може да мине и без ваксините, не бях наясно, че може да умре. От бяс е 100% съм сигурна, не е от старост защото го имах само 4 години, а ми го дадоха като беше малък. Кучетата живеят по 10-15 години, а моето куче да е било на около 5. Номер 2, благодаря ти, но вече 4 години, това си е доста. Той ми беше най-добрия приятел и навярно най-верния приятел който съм имала. Сега имам "уж" 2 най-добри приятелки, но хората са лицемерни, рядко се срещат истински приятели. Наскоро четох един много хубав текст, "Мостът на дъгата" или нещо подобно беше. В него се 'разказва' за това, че когато едно животно умре то отива на едно място наречено "Rainbow Bridge". Когато отиде там, ако е било болно или старо - то става излекувано и младо. Животните са доволни и щастливи, освен едно малко нещо: на тях им липсва някой Специален за тях, който е трябвало да оставят. Там си играят всички животни, тичат на воля. Докато един ден, едно от тях изведнъж спира и се заглежда в разстоянието. Изведнъж то започва да бяга от групата, все по-бързо и по-бързо. То е забелязалo Теб. Стопанинът си. След което, минавате по мостът на дъгата заедно. Поне сега е на по-добро място, това ме успокоява.

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: 320e9d6f3e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Имам подобна историЯ. Когато бях на 9 ми почина любимото хамстерче. Беше незаменимо... не като онези зъбльовци дето само хапят и си живеят хамстерския живот. Спеше ми в коленете, галеше се беше ми като кученце. Много го обичах. Но един ден почина в ръцете ми... , никога няма да го забравя. Понякого дори си плача за него, но не мога да върна времето назад... , но съм сигурна. Няко ден ще се срещнем на небето и пак ще я гушна, и никой вече няма да ни раздели...

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 861c139f5b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Интересно, че при теб по-късно се отключва мъката. На 14 си, защо не си вземеш ново животинче, на което да дариш любовта, която изпитваш към животните? Или пък да се включиш към някоя доброволческа група и да помагаш на животни. Може би ти липсва такъв контакт с животинките. Успех!

 

...