Споделена история от Тинейджърски |
Изневяра с приятеля му
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 1671 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 17. От близо 2 години имам връзка с приятеля ми. Колкото и нереално да ви звучи след заглавие като това, го обичам много. През тези 2 години сме минали през много изпитания и сме преодолявали доста неща заедно. До един ден, в който с един негов близък приятел не започнахме да си пишем. Той е доста по - голям от мен и в началото си писахме само неща, свързани с гаджето ми, т. е. той уж пишеше на мен, за да ме пита къде е гаджето ми, има ли работа и т. н. Не мислех, че имаме някакви общи теми. Но с времето се убедих, че изобщо не е така. Писахме си всяка вечер и в началото го приемах като мой приятел вече. Но започнаха намеци от негова страна. Усещах се как с по - особено нетърпение чакам вечерта за да си пишем. И в двама ни се породи силно желание.. в началото просто сексуално. Той искаше да се видим, но аз така и не събирах кураж, до една вечер, в която се уговорихме да се видим на тайно място след училище дори и за 5 минути. Видяхме се. Целуна ме, нямах сили да се отдръпна.. 100009832 чувства забушуваха в мен, не бях адекватна. Страст, страх, срам.. Тръгнах си веднага след като успях да се освободя от обятията му. Но колкото и зле да се чувствах вечерта и следващите вечери продължихме да си пишем. Усещах как нещата колкото и нелепи да бъдат излизат от контрол и страстта се превръща в чуства.. и от двете страни. Той искаше да се видим пак, но колкото и да го желаех не можех да си го причиня пак - да изпитвам толкова вина спрямо приятеля си. Някак си (не знам как) събрах малко разум и най - вече сили и прекратих контактите с него, за да не станат нещата още по - зле и да не продължавам да предавам по този начин приятеля си, който пак казвам мн обичам и не го заслужава! Но сега когато се засечем в някое кафе например продължавам да чувствам парещия му поглед по тялото ми, скрит от всички естествено. Много пъти съм си мислела, че е ужасно приятеля ми да има такова доверие на човек, който най - малко го заслужава и аз да няма как да го предупредя. Знам, че повечето хора ще ме упрекнат, но не бях подвластна на какъвто и да е контрол, беше толкова силно, той караше ме да се чувствам най - специалната.. А в същото време се мразех, мразя се и сега. Но за съжаление понякога не можем да контролираме желанията си и не можем да връщаме времето.. Доста често се питам: защо трябваше да се случи на мен, защо не успях да се овладея? ! Но едва ли някога ще си отговоря.. Реших да споделя историята си тук, просто защото вече не мога да я задържам в себе си, а няма и на кого другиго да я разкажа..
|
