Един съсипан живот
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2447 пъти
Здравейте, ще ви разкажа моята история и ви моля за някакъв съвет от къде да тръгна.
И така, животът ми е пълен провал и не виждам светлина в тунела... Като малък до 9 годишен бях пълен отличник до 3 клас нямах по малко от 6, след това лятото на 3 клас за 4-ти, пропуших просто не знам от къде ми дойде просто гледах как баща ми пуши и се зарибих някакси. И от тогава всичко взе да се съсипва 4 клас ми падна успеха на около 5 в 5ти едвам скръпявах за 4 и след това започна моят провал в 6 клас започнах да пропивам, след като нашите разбраха за всичко което криех просто ме окълцаха така да го нарека в 7 клас ми даваха по 50ст за училище, държаха ме гладен за да ме пречупят и да им обещая че повече няма да пия и да пуша. И така лятото никакви пари, след това се замесих с лоша компания започнах да крада за да си купя цигари, след това ме задържаха за 48 часа, щеше да ме местят в дом за малолетни престъпници, пълен провал бях и все още съм в момента съм на 17 и просто нямам 1 стотинка и да ми падне всичко отива за цигари, нашите ми дават отново по 20-30 максимум 60 ст за деня които не стигат за нищо в училище всеки ме питаше защо не закусвам, защо нямам нов телефон, защо винаги изглеждам като съсипан, нямам и един приятел на който да звънна и да ми отговори че ще излезнем навън дори за по цигара, след това стана още по лошо още към 8 клас започнах да играя хазарт, с реални пари на живо, и онлайн без 18 години...
Имах един приятел с който се бяхме зарекли дори един от нас да е в затвора и другия ще влезе за да сме заедно но просто спряхме да се търсим звъня му чат пат и отговора е винаги имам работа а го виждам как стои някъде с други негови приятели... Опитах се да започна работа като един уж приятел щеше да ме вземе, взеха ме работих 1 ден и на следващия ме изгониха от страх да не им открадна нещо, въпреки че се промених много от ония години. Тук сме едно малко градче и каквото и да стане максимум за 2 дена и знаят всички. Моля ви помогнете ми какво да правя, имам още 2 години да уча. Много ми е тежко навсякъде съм сам няма с кого да споделя нищо, някога имах мечти сега просто всичко е затрито и останало в миналото. Всички ме подиграват при когото и да отида просто след 5-10 мин става и отива някъде само да не е при мен, класът момчетата никой не стои при мен, подиграват ме че телефона ми е стар че нямам нищо друго освен един компютър и едно колело на което съм цял ден и тн.

Благодаря ви много!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 6 месеца hash: 032295d48d

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Хората са изгубили уважението си към теб, а то е най-важно! Ще отнеме време да си го върнеш, но не е толкова трудно. Сред съучениците си можеш да всееш респект като започнеш да изкарваш високи оценки. Това ще се хареса и на родителите ти, а и може да взимаш стипендия, което няма да е излишно. Това че в момента нямаш приятели трябва да те мотивира да мислиш повече за себе си, да поправиш името и личността си. Смело напред! Разчитай само на себе си и покажи на другите на какво си способен. Покажи им, че не си пропадняк, безхаберник и човек без бъдеще. Все пак си на 17 имаш време да поправиш щетите от предни години. Животът е пред теб! Успех!

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 51b91bde01

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Според мен трябва да започнеш наново. Оправи си оценките :), намери си свестни приятели и им докажи, че си се променил. Не се забърквай с неподходящите хора. Просто започни един напълно нов и пълноценен живот. Няма да е лесно, но не е невъзможно ;)! Успех Също така трябва да накараш родителите ти да се гордеят с нещо, за да си извоюваш нещата, които искаш. (телефон, джобни и т. н).

 

...