Но аз дори не го познавам...
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2440 пъти
Здравейте, момиче на 14 съм и нещо странно става напоследък. Чувствам се силно привлечена към едно момче, което дори не познавам.
Началото на септември го видях за пръв път докато бях в един магазин. На пръв поглед изглежда колкото мен. От тогава не е минал и ден, в който да не съм си мислила за него. Другото нещо е, че го засичам по улиците повече от обикновеното. Всеки път, когато излизам го виждам. Имало е и случаи, в които съм го виждала 3 пъти в един ден. Даже си помислих, че е някакъв знак. Виждам го прекалено често. Града ни не е особено голям, но пък до сега не съм обръщала толкова внимание на хората които виждам по улиците. Но той просто ми грабна вниманието. Начина, по който се държи, някак си небрежен. Всеки път, в който го видя сърцето ми отива в петите и даже ме е срам да го погледна. Дори не знам дали е ме е забелязвал някога или дали изобщо знае, че съществувам. Дума да не става да го заговоря. Никога не заговарям хората първа, защото се чувствам сякаш ги дразня. Така, че не, не мога да го заговоря. А и последния път, когато видях (вчера) беше с едно момиче, което очевидно му беше гадже, защото се държаха за ръцете. Като се прибрах плаках много. Почувствах се толкова жалка, сякаш съм си давала празни надежди, че той някога ще ме забележи и ще поиска да ме опознае. Какво съм си мислила? Просто ми изглежда различен от другите момчета, които виждам по-улиците. Чувствам, че ние има какво да си кажем и, че си приличаме. Някак си ме заинтригува, но това не обяснява защо сърцето ми отива в петите щом го видя. И след като го видя изведнъж настроението ми се вдига. Но не и вчера. Вчера се почувствах жалко...
Но истинския въпрос е какво точно става със мен. Досега нито един непознат не ми е грабвал така вниманието. Очевидно между нас и разговор няма да стане. Но пък не спирам да се надявам, че съдбата ще ни срещне някой ден. Защо се чувствам така? Трябва ли да се откажа?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: 92b158dbbc

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Спокойно и аз имам подобен проблем. Имаше едно момче, с което си писахме по фейсбук и скайп в продължение на месец. После просто спряхме. Вече минаха 2 месеца, откакто не се си писали и аз все още си мисля за него. Като започнахме да си пишем не се бяхме виждали на живо и така и не си уговорихме среща. Но напоследък започнах да го виждам доста често, живеем един квартал все пак. Веждам го на улицата, в автобуса навсякъде. Той сигурно не ме помни, поне аз така си мисля и наистина аз съм от адски срамежливите, на които не им стиска да заговорят някого първи. Последният път като го забелязах в автобуса май и той някак си от нищото си спомни за мен, но пак не се запознахме. Беше просто едно неловко 15 минутно зяпане. Виждам го доста често и всеки път си казвам, хайде следващия път като го видя ще го поздравя, но никога не се случва. Не съм даже сигурна, че той ме помни, въпреки, че реакциите му показват друго. Знам че си няма гадже и наистина знам, че ако се запознаем, ще станем доста близки, имаме толкова общи неща. Но просто ми писна да се зяпаме и никой да не предприема нищо. Не знам какво да правя... имам голям страх от това да се запознавам с нови хора. Но знай, момиче не си сама и други има с твоя проблем :)

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 5fbaff1188

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   На мен ми се е случвало подобно нещо :) Видях едно момче в тролея, което мислех, че е еди кой си (т. е. припознах се в някой). Той ме гледаше и аз го гледах... Като се прибрах веднага писах на момчето, което мислех, че съм видяла и го питах бил ли е в този тролей в еди кой си град и той ми отговори, че няма как да е, защото вече учи и живее във Варна. След тази случка онова момче го срещах навсякъде... Отново в тролея и пак се зяпахме... После бях в един парк и той мина от там, докато си седях на пейката... И отново се гледахме все едно се познаваме... Дори като ме отмина се обърна... Разбирам парка да е бил близо до спирката за тролея, но не. Не знам какво беше това, но много често се засичахме. И до днес не мога да си го обясня :)

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 5fbaff1188

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   А и мила Авторке, това се нарича Платоническа любов ;)

 

...

горе^

преди: 11 години, 1 месец hash: 1e301d3d85

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не искам да те отчайвам, но не мислиш ли че трябвати даго заговориш (макар, и случайно да се блъснеш леко в него и да му се извиниш да го погледнеш в очите , те ще ти кажат дали той изпитва нещо и какво е то). Разбира се когато е сам. Успех.

 

...