Не мога да разбера какво се случва с любовта, хора помогнете ми...
преди: 11 години, 1 ден, прочетена 1577 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 17 години(скоро навършени), което чувства вече, че повече никога няма да обикне никого.
Така, когато се започна с "големите любови" бях 1 месец преди да навърша 15 години(много рано ме свари, признавам си) и то пак след един силен неуспешен опит. Това беше първата ми официална връзка, от както съм в гимназията(да отбележа, че там са 90% момчета) преди нея съм харесвала 2-3 момчета много силно, но за щастие те не ми обръщаха внимание.... Тръгнахме с това момче, всичко вървеше по реда си, не бях първоначално влюбена в него, но постепенно го харесах много и т. н и т. н. Изкарахме с него близо година и половина връзка(много силна, много емоционална, много се обичахме, караниците ни бяха много жестоки), която накрая се разпадна пагубно, обстоятелствата ни разделиха, той отиде при друго момиче и т. н Преживявах го много тежко всичкото месеци наред, спомням си, че имаше един месец(никога няма да го забравя) в който не спирах да плача(на първото късане) и не издържахме и двамата и се събрахме отново. Мина новата година и след това още някъде 3 месеца(ще стане една година скоро от както не съм го виждала и чувала) след това и той отиде при другото момиче, това не ми е особено леко да го виждам, превъзмогнах го, но си нямах на представа, че ще станат такива големи дупки в душата ми и всичко, което се случи... По-нататък, минаха се може би 1 или 2 месеца в самота, пълна агония, гадно(но не и тъжно, не съм плакала нито веднъж), спомням си, че се закачах с едно друго момче, което търсеше само секс или нещо подобно, но аз си търсех връзка... не ме трогна особено и някъде април месец 2013 съвсем случайно се запознахме по фейсбук с едно момче от училище(то е една година по-голямо от мен) и лека полека лека полека си станахме много близки, приятели, имаше го момента чудех се дали да му кажа, че го харесвам, чудех се дали го харесвам, дали и той мен.... и казахме си го и вече не си спомням там какво се случи, но нещо ме отказа от себе си с действията си, на един купон в тях се напих и целунах друго момче.. а все още го харесвах, и той мен даваше ми да си правя каквото си поискам с него, той беше много влюбен, но аз постъпих нечовешки грозно с него, спомням си колко си играех с него, не бях сигурна да тръгна ли с него - просто беше адски объркано след гадната раздяла, много грозна постъпка, а е момче което наистина заслужаваше много. Това всичко се разиграваше в продължение на 4 месеца, после се отказа от мен(което не исках да се случва) и тръгна с едно друго момиче.... по-нататък, започнахме отношения с момчето, което целунах на купона и там се започна една каша... Този път, той се държеше гадно, а аз бях хлътнала по него, беше един нерешителен, чудеше се за какво да се захване, за да ме скъса... Пропуших междувременно, попийвах по рождени дни.. вече 3ти месец го влачим с това момче, историята е тегава и там, но вече ми мина тръпката, след като реши, че ще бъде сериозен. При мен се появи друго момче, едно момче от класа ми, което пък вече там се заформя ново нещо, не е като да не са ми го предлагали и преди - секс, без връзка.. и аз понеже вече след всичките тези неща не знам какво да търся, любов ли само физически удоволствия представа си нямам, а и скоро няма и да имам.... нещо ужасно е, а и знам че ако скоча в последното предложение без да искам ще се влюбя и пак ще ме боли, но нещо ми казва направи го. Не мисля, че има смисъл... не споменах още едно момче, което е влюбено в мен(май), дава ми много, каквото поискам седи до мен, така от започването на годината.... но аз не проявявам интерес, там е още по-гадно положението.. Не знам вече какво да правя, но най алтернативния вариант според мен е да си седна на задика, да завърша даскало, после да стигна до университета и да не чакам никого, защото тая проклетия ме дебне изключително ://///// Не знам, искам да обичам пак, а прецаквам всички(почнаха и те мен пак), защото мъката от гадната раздяла, първата ме изяжда много вече не знам кое ще е най-добре за мен....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 11 месеца hash: e8db8e821f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Е какво да ти помогнем? Имам чувството, че ги сменяш като носни кърпички - започнала с един, пък се целувала с друг, и още двама я чакали в някакво състояние там... То човек се захваща с някого и започва да ГРАДИ връзка с него, а не да ходи като да бере гъбки в гората само от всеки, който му предложи. Това за завършването на училището и започването на университета е добра идея: още си твърде незряла за сериозна връзка - нито познаваш добре себе си, нито другите, какво можеш да очакваш от себе си и от тях, какво не можеш... А и да търсиш нови връзки, преди да е зараснала старата рана и да си се стабилизирала психически си е доста глупава идея - излиза, че новият ти е виновен за болката от старата история, и на него трябва "да си го изкараш". Принципите "каквото почукало - такова се обадило" и "подобни се събират с подобни" действат винаги, макар и понякога да не е очевидно. Наблюдавай себе си - как постъпваш с хората, може ли да се разчита на теб самата, колко си готова да дадеш, да вложиш от себе си в една връзка, знаеш ли какво искаш и имаш ли търпението да го постигнеш, не правиш ли на другите това, което НЕ искаш на тебе да ти направят? Спокойно - ще обичаш (и ще те обичат), когато узрееш за това и се научиш как се правят тези работи... Сега си на 17, а преди 27 това едва ли ще стане. Може би някъде към 23-24 ще започне да ти се изяснява картинката. От 27 до 30 ще изградите с някого една хубава връзка, а след това - семейство и дечица, и когато тогава си спомниш за сегашните си щуротии, ще се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли.

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: 792cfb9b8f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Никога не трябва да се отказваш, никога ама никога. Виж сега това е положението, но когато най-малко очакваш ще се промени само ще разбереш. Ще намериш точния човек, просто вярвай Успех :)

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: e8b3202212

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мила, само на 17 и ако наистина си мислиш, че знаеш какво е любов, дълбоко се лъжеш! Питай някоя възрастна двойка с 50 годишен брак да ти обяснят какво е любов, уважение и връзка и тогава можеш и да разбереш, а твоето са си само детски увлечения. А това, което се случва е, че просто ти още не си наясно със себе си, впрочем сигурно и аз не съм, нищо че съм доста години по-голяма от теб. За това не драматизирай и един ден ще има да се смееш сама на себе си.

 

...

горе^

преди: 10 години, 11 месеца hash: 50aa28a191

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Ох,авторке,явно не си случила на някои наборки да ти отговарят на темата.Всяка възраст трябва да си изживее нещата по реда си.Ще дойде любовта,но не очаквай да е като от някой роман или приказка.Не очаквай,че така ще кацне на рамото ти и ти без нищо да правиш,ще е твоя.Ще трябва да се бориш за нея.Бъди упорита и не се поддавай на нечии погледи или за да натриеш носа на бившите.Радвам се,защото аз съм доста по-голяма,че още има младежи,които вместо да се занимават с простотии се вълнуват от истински емоции,чувства и изживяват силно връзките си.

 

...