Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Бъди уверен. С какво те са повече от теб? И да кажат нещо хич не бива да ти пука! Нека ти си си с момичето, пък те да си дрънкат колкото си искат. Сам каза, че не блестят с особен интелект, така че няма място за страх и притеснения. Изглеждаш точно и свястно момче и не бива да им се даваш. :) Успех и пиши какво е станало. :)
От номер 2.

7.   Честно казано едно от нещата, които притежавам е прекалена скромност. Не съм тежкар, хулиган, не обиждам, не псувам и както вече споделих не пия и не пуша. Не слушам чалга и определено не съм фен на дискотеките, но въпреки това от време на време излизам с приятели, за да се видим. Макар че съм 2. 01 висок съм изключително скромен, тих, мирен и се харесвам такъв. Но в главата ми се върти мисълта, че момичетата не си падат по такива като мен, поне не тези в днешно време. Това е и една от причините, която ме възпира. Като че ли мъжкарите и тежкарите са с предимство. Но момента, в който няма да ми пука е все по-близо и в най-скоро време ще ви разкажа развръзката, каквато и да е тя. Не смятам да я "подаря" на някой си. Ще се опитам. Благодаря на всички, заинтересували се от моят случай, както и на тези, които ме подкрепят. Очаквам още съвети, никой няма да ми е излишен.

8.   Здравейте! Бих искал да споделя с читателите на тази история продължението на моята "сага", ако мога така да се изразя. Днес отново отидох на билярд с 1 приятел. Там бяха още 10 човека, които не бяха на бара, а някъде в залата. В момента, в който влезнах, погледнах към бара, видях, че тя е там, заедно с колежката си, които се сменят. Беше ослепително красива, изключително чаровна, в същия този момент тя извъртя поглед именно към вратата. Стоях прав сякаш покосен от нещо. Тръгнах бавно и съвсем не уверено към бара. Нейната смяна тъкмо бе приключила и щеше да си тръгне, буквално взе чантата си, когато влезнах. Тя остана на място, а аз тръгнах бавно към бара, да взема топките и си мислех, че това е момента, няма никой само колежката и, но не ми пука, трябва да го направя. Тя тръгна право срещу мен, усмихна ми се толкова чаровно и ми каза "Здравей", аз отвърнах със същото. Тя бе толкова красива, беше гримирана, а през останалите пъти, когато ходех, не беше гримирана. Беше просто нормално облечена, но в моите очи също толкова красива. Когато се разминахме, си казах, сега е момента, обърнах се тя бе на 1 ръка разстояние от мен и ме покоси страшна мисъл. Тя, може би, имаше среща със своя приятел/гадже. Стоях около 30 секунди в неведение, осмисляйки цялата работа. Колежката и ми подаде топките, но аз просто се обърнах и си тръгнах. Стана ми тежко и още ми е така, криво ми е и най-лошото е, че го усещах. Как може да си вярвам, че ще успея? Как такова момиче ще бъде само и ще чака мен, някой си? А най-лошото е, че с всеки изминал ден се чувствам по-влюбен в нея. Не мисля, че е честно спрямо мен дори не получих шанс. Не знам как ще я преодолея, не искам друго момиче, не ме интересува друга. Искам нея, обикновеното момиче, с красивите очи и този нежен, тих и спокоен глас, който ме поразява. Не се чувствам способен да я имам. Въпреки всичко благодаря на всички Ви, че ме изтраяхте, доколкото сте. Благодаря за съветите и подкрепата. Успях да си излея душата тук и пишейки това усещам, че в очите ми напират сълзи. Мисля, че се случва това, от което най-много ме е страх, да се влюбя.

9.   Авторе, сега ме натъжи и мен... Защо поне не направиш един опит за малко повече близост с нея? Или поне един галантен комплимент? Проследи как ще го приеме, момичетата се издават, ако имат интерес към някого. Не може да си убеден преди да направиш каквато и да било стъпка. Моля те, действай, не пропускай момента. Съжаленията са отвратително нещо, да знаеш как измъчват после. Не си го причинявай, нищо не губиш, ако направиш нещо повече. Сигурно сте прекрасни един за друг. Ще стискам палци

10.   Не се отчайвай, все пак не си я видял да излиза с друго момче, така че не можеш да си сигурен. Пробвай пак, няма да е никак лесно, но опитай. Щом я харесваш единственият ти начин е да опиташ. Ако те е срам директно пробвай по заобиколен начин, както каза номер 1. Успех и да напишеш дали си пробвал пак

11.   Реално разказах историята си от момента, в който мислех, че започна да ме привлича, което означава 3 месеца. Пропуснах един малък, но мисля съществен момент в историята си. Беше някъде малко преди Коледа, когато отново отидох да поиграя. Влизайки, забелязах, че прегръщаше едно момче. В последствие го целуна, той се изправи и тръгна да излиза. Момчето не впечатляваше на външен вид. Беше не много високо, набито, но пък видимо възпитано и културно. Тогава дори не предполагах, че имам чувства към това момиче, но след като го целуна, усетих, че ревнувам, изпитвам яд, а довчера дори не мислих за нея. В момента, в който видях, че го прегръща изпитах огромна ревност. Но от този момент не съм видял това момче, беше толкова отдавна и мислех, че това е шансът ми. Но, когато вчера я срещнах толкова нагласена се сетих именно за това момче и се отчаях. Не бих искал да я заговарям, щом е обвързана, нямам желание да се опитвам да преластявам обвързано момиче. И без това ми е достатъчно трудно да я заговоря, ще ми е още по-тежко, ако знам, че е и обвързана. Все по-трудно става. Предпочитам да храня надежда, че ще успея, отколкото да ме изреже заради някой друг. Тази нощ не съм спал, мислейки къде греша и какво да направя. Мисля, че за 18 години, късметът рядко ми е помагал. Макар и да съм с хубава външност, добро телосложение, да съм нежен и предразполагащ, имам недостатъци, които не мога да компенсирам. Не знам какво в мен отблъсква хубавите, истинските, свестните момичета, а ми лепи тези искащи пиене и секс. Този път изгубих, но вярвам, че един ден ще успея да се възстановя и съдбата ще ме срещне с нея или с друго добро момиче. За момента не искам да си помислям за друга, не ме интересуват ласките на другите, комплиментите. Интересува ме само тя, но тя си има друг, който да я обича. Споделих с приятелите си, макар те да ме разбраха без да им разказвам. Казаха ми да я преодолея. Но нейният чар и нейните очи ще ми липсват още дълго.

12.   Така е. Номер 9 е напълно прав. В момента имаш съмнения и въпроси дали си има някого дали те харесва или не ако не пробваш никога няма да узнаеш отговора на тези въпроси. Аз съм бил на същото положение като тебе като си харесам някое момиче опознавам го колкото мога и после задължително и искам skype, или фб. И там вече като си пишем известно време и признавам, че я харесвам и я питам дали си има някого или е свободна, защото и аз като тебе съм срамежлив. Моя съвет, който мога да ти дам е следния. Когато я видиш пак поискай и skype или fb Опознайте се добре и накрая и признай, че я харесваш от доста време и дали си има някого. Така поне ще си отговориш на въпросите дали си има някого и дали изпитва нещо към тебе желая ти успех

13.   Здравейте отново от мен, авторът. Аз съм 2 метра страхливец. Просто не мога, признавам го, колкото и да боли. Излизах от 1 магазин точно срещу билярда и в момента, в който отворих вратата, тя мина покрай мен. Караше ролери и слушаше музика. Този път не се усмихна, нито ми метна просто ме погледна право в очите, аз направих същото и познайте какво се случи - пропуках се. Отново не се събрах, отново не си повярвах, отново се издъних. Бях сам, тя също. Продължих надолу по улицата, мислейки колко слаб съм всъщност. Тя отново мина покрай мен, карайки ролери, обърна се и отново ме погледна право в очите. Аз съвсем се разколебах. По-добър момент трудно можех да намеря, за да я позаговоря. Не, аз отново се провалих. Съжалявам, но това е. Не мога да продължавам да я виждам всеки ден, а да не мога да обеля дори дума. Не издържам. В същото време не съм готов да се откажа, не съм готов да я забравя. Заспивам с 1 цел и се събуждам със същата, макар от време на време да мога и да спя. Много ми е трудно. Дори, когато получих перфектния момент, аз отново се провалих. Не направих нищо, вървях с клюмнала глава и, когато вдигнах очите си просто я погледнах, тя мен също и осъзнах, че не мога да кажа дори дума. В главата ми минаха хиляди мисли, но не изрекох дори дума. Благодаря на всички за подкрепата, но аз не издържам. Мислех, че ще преодолея себе си, но уви не мога. Остана ми един избор и той е да се предам и да се откажа. Ще съжалявам, но и в момента не ми е по-добре. Пожелавам Ви на вас повече успех с любовта и дано не сте като мен. Просто нямам качествата за имам момичето, което искам.

14.   Знам, че е трудно, но не се предавай. Знам как се чувстваш, но помисли - ако някак проведеш този разговор после ще се чувстваш горд от себе си, а ако и чувствата са взаимни (надявам се да е така) после ще те обземе неземна радост :) (която искрено ти пожелавам). Ако никога не се престрашим да излезем на голямата сцена винаги ще си стоим зад кулисите. (доста клиширано, но факт). :) Не вярвам ти да искаш това. Каквото и да ти каже, поне мисълта, че си опитал ще ти бъде достатъчна, защото както и сам виждаш - самата мисъл, че не си опитал те разкъсва отвътре. Моля те, не се затваряй в себе си. Не си причинявай тази болка! Ще имаш и други възможности, спокойно. Желая ти успех и горе главата. :)
П. С. Съжалявам за постоянното досаждане от моя страна, но ми се ще някак си да ти помогна и да ти вдъхна малко кураж. :)
От номер 2.

16.   Напротив, не си досаден/на, в огромна помощ си ми. Както вече споделих, не съм готов да се откажа. Днес отново ще отида там с мисълта да успея. Не мога да се лиша от това да не я виждам. Липсват ми очите и, гласчето и, излъчването и, чара и. Минават ми много мисли през главата, но не успявам да изрека нито една. Имам чувството, че това е най-трудното нещо, което съм опитвал да направя. Страхът от това да ме изреже също не е малък. Тя влезе твърде дълбоко в съзнанието ми и просто не мога да се концентрирам в нищо друго. Каквото и да опитам не се получава. Ходих да плувам, да бягам, но не... Нещо не се получаваше. Не спирам да мисля за нея. Питам се какво ли прави, с кого ли е, за мен ли си мисли, мен ли чака да дойда, а като знам как напускат работа там, се питам - Ако напусне какво правиш? Странното е, че в главата ми има хиляди сценарии и само един ме задоволява. Искам максимално скоро да се отърся от това чувство, че единствено нея искам. Не знам, притеснявам се, че може би няма с какво да я впечатля, макар че нито съм задръстен, нито съм флегма. Просто днешните времена, май, не са за момчета като мен. Въпреки това аз я обичам и ще опитам да разбера има ли въобще смисъл всичко това.

17.   Здравейте отново! С мен е свършено. Днес тя бе там, и нямаше никой. Реших се и тръгнах с уверена крачка към бара, гледайки я право в очите. Имаше малко хора, но на бара нямаше никой освен нея. Бях се решил, сега е момента. В същото време зад мен се чу бърза крачка. Беше онова момче, което видях преди 3-4 месеца да се целува с нея. Той влезе, отиде на бара, каза нещо, и тръгна обратно. Тя вървеше след него и те просто излязоха. Стоях, не вярвайки какво виждат очите ми. Не можех да повярвам, че това се случва. Стоях прав поне 2 минути, не помръдвайки от мястото си, усетих огромно разочарование. Това боли много, адски много. Усетих във себе си гняв, ярост, отчаяние и най-вече болка. Седнах на 1 стол осамотен и отделен от другите, стоях, гледайки пода и не спирайки да мисля какво прави с него. Не посмях да излезна и да видя, защото не знам дали щях да го понеса. След около 10-15 мин. се върна сама. Погледнах я, но веднага отместих очите си от нея, разклащайки рязко глава. Убеден съм, че тя разбра защо. Стоях в неведение, мислейки къде сбърках. Хвърлих и няколко погледа, тя ме следеше с очи. На лицето ми бе изписано невероятно разочарование. Убеден съм, тя разбра всичко. Присви очи, гледайки ме някак тъжно, сякаш ме съжаляваше. През 20те минути, които постоя, аз стоях все така съсипан и не вярващ на случващото се. В последствие дойде колежката и, тя стана и каза, че ще си тръгва. Мина покрай мен каза ми невероятно тихо "Чао", едва го долових, но сетивата ми в този момент бяха усилени на краен предел. След няколко минути, станах и аз и се прибрах. Толкова време чаках подходящото момиче и, когато мислех, че съм го открил, получих този удар. Животът определено е несправедлив. Не съм лош човек, на никого лошо не съм сторил, винаги помагам с каквото мога на всеки. Не исках много, просто едно добро момиче до себе си. Обичам я много, не мога да спра да мисля за нея. Нуждая се от нея - от нейните думи, ласки, от нейния поглед, нейният чар, нейното излъчване. Съсипан съм, нямам сили и желание за нищо. Едно нещо исках и не го получих. Има толкова неща, които искам да и кажа и споделя, но не мога. Има кой да и споделя и на кой тя да споделя. Усещах, че това е шансът ми, най-накрая красиво, приятно, мило, нежно и умно момиче. Не успях. Не знам как ще я преодолея, та аз я сънувам, не се храня пълноценно, в мислите ми е навсякъде. Простете за това, че Ви ангажирах с моите проблеми, но имах нужда някъде да излея мъката си. Пожелавам Ви успех на всички, а на мен ми предстоят трудни мигове. Трябва да я забравя, защото така не мога да живея.

18.   Проблемът ми е наистина сериозен. Боли ме много и ми е изключително тежко. Но нещо в мен не ми дава да се предам, не ми позволява да се откажа от нея. Но как е възможно? Пред очите ми тя излезна с него, какво повече ми трябва, за да се откажа? Не мога да не я виждам, няма да издържа дори 2 дни. Но, ако я виждам ще си причиня още страдания. Ще виждам как стои сама, ще тая надеждата и след няколко дни, седмици или месец ще се появи онова момче и отново ще бъда съсипан. Нуждая се спешно от помощ - какво да правя? Да опитам ли да и споделя всичките си чувства? Изгарям от желание да я докосна, да и проговоря, да и споделя мислите си. Ще изпитам огромно удовлетворение и съм сигурен, че няма да каже "не ме интересува какво мислиш" или "оправяй се". Ситуацията ще ми е много неловка и неудобна, но сега се чувствам отвратително. Моля Ви помогнете ми дайте ми съвет какво да правя. Да я забравя или да си излея душата пред нея. Да я виждам ли, но и да ми кажете "не", аз не мога без да я видя. Имам нужда от помощ и подкрепа, подтиснат съм. Трябва да се стегна, да опитам нещо, но наистина не знам какво. Много съм объркан.

19.   Авторе, аз съм номер 9. Виж сега... крайно време е да и признаеш всичко. Щом си толкова наранен и огорчен в момента, мислиш ли, че може да стане по-зле след разговора? Аз не. Каквото и да ти каже, както и да реагира, ти вече като гледам нямаш надежда. Само положително ще ти въздейства да знаеш, че си направил всичко и тогава спокойно да обвиняваш съдбата. Не е ли така? Айде послушай ме тоя път и го направи вече. Да не говорим, че още НЕ Е СИГУРНО как тя възприема онова момче, какво значи той за нея и какво значиш ти. Затова следващия път като си там отиди при нея, извикай я настрана и кажи всичко. Успех и вярвам в теб все още

20.   Виж, приятелю, не мога да се откажа от нея. Твърде хлътнал съм, твърде много ме привлича, твърде много я обичам. Ще направя всичко възможно. Подкрепата, която получавам от приятелите, както и вашата, макар и да не ви познавам, нито вие мен, ме насърчава. Чувствам се наранен и огорчен, макар че момичето няма вина за това. Винаги съм бил трезвомислещ и реалист. Осъзнавам, че нямам големи шансове, да не кажа никакви, но няма да се предам. Силно я искам и желая. Ако погледна трезво нещата не са толкова розови. Година или две съм по-малък от нея, може би си има и приятел, хора край нея да искаш и изобщо всичко работи срещу мен. За жалост ще е на смяна чак в петък, но шанса да я срещна по пътя не е малък. Може би тогава ще бъде най-добрият момент за мен. Не знам имам чувството, че малко се страхува от мен. Тя е едва 1. 62-3, аз съм 2. 01. Може би я плаши прекомерния ми ръст, но пък какво съм виновен аз, така ме е дарила природата. Въпреки това винаги и се усмихвам, поздравявам я, пожелавам и приятна работа. Тя на мен също. Но думите "Как се казваш? , Как си? " не излизат от устата ми. Когато бях готов да кажа всичко, просто получих шамар от късмет, защото се появи точно това момче и излезнаха за десетина минути. Сега трябва да се събера, да преосмисля думите си, да се стегна и да се мобилизирам. Не вярвах, че ще има хора, които още да вярват в мен, но уви, оказа се, че доста ми казват "Ти можеш, погледни се 2м си висок, с красиви зелени очи и красиво лице, винаги нежен и мил, културен, готов да изслуша всеки, да даде рамо, предразполагащ и готов наистина да обича" Колко увереност ми вдъхват тези думи. Истината е, че колко повече време не я виждам, толкова повече си казвам "Стягаш се, отиваш и говориш с нея" обаче колкото повече я наближавам, толкова повече мисълта ми е "Сега не е момента" и така се въртя в кръг. Ще поговоря с една много добра моя приятелка, ще и поискам съвет, тя винаги ми е помага и аз на нея. Знам, че може да ми помогне, но ако аз не свърша това, което ми е отредила природата, нищо няма да се получи. Още веднъж Ви благодаря на всички от сърце за куража, който ми вдъхвате, за подкрепата и за съветите. След няколко дни, когато я срещна ще Ви разкажа още. Благодаря на всички, желая Ви успех!

21.   Като влизаш и кажи "Много си красива днес", а като си тръгваш я питай дали не иска да излезете някой път. Това е начинът.

22.   Здравей! Бил съм в ситуация (а може някога и пак да бъда), подобна на твоята. И аз като теб седя малко "по-встрани" от останалите ми приятели що се отнася до ръст (193), разбиране за любовта, отношение към момичетата и други дребни, но важни за мен неща. И аз не съм имал много приятелки (една единствена всъщност), което ме караше да мисля като теб. Но тогава погледнах нещата от друг ъгъл.
Ти сам казваш че момчета (а защо не и мъже? ) като теб не се намират толкова лесно. Замислял ли си се ако и тя мисли за теб по същият начин? Ако и тя иска да привлече твоето внимание, но и няма куража да те заговори, защото се притеснява от хората или се страхува че ще се провали. Даже може да си мисли че тя е по-малка от теб, все пак си човек с респектиращ външен вид. Факта че е по-голяма от теб не означава че е по-уверена в себе си. Аз лично нямаше да съм. И не се тревожи толкова за това неизвестно момче. Вероятността да и е приятел е също толкова голяма колкото и да и е брат (че даже и братовчед). Никога не приемай че си попаднал на най-лошият случай! Събери кураж и я покани поне на разходка или да карате заедно ролери, щом си я видял да кара. Е, може да ти се наложи да се научиш да караш ролери, но какво е това в името на любовта :) Но наистина, опитай се. Има една много хубава българска поговорка - "Любов и кашлица не се крият. ". Кураж, приятелю (и наборе), и въобще не си мисли за отказване!! 1
SonnY

23.   Не мисля, че подобен комплимент би ме издигнал в очите и. Все пак идеята не е лоша и ти благодаря за съвета. Прави ми впечатление, че не се наглася изобщо, няма грим, освен гланц на устните и просто е с дънки и едно якенце. Изключение прави една по-горе спомената случка. Момичето е изключително сладко, мило, невинно (или поне така изглежда), спокойно, с много нежен, да не кажа детски глас, усмихнато, позитивно, учтиво, възпитано, умно. Не впечатлява с маркови дрехи или да е наконтена, нагласена. Едно обикновено момиче, каквото винаги съм търсил и искал. Обмислял съм варианта да я поканя на няколко игри билярд, но не съм убеден, че може да играе, дори не съм я виждал да го прави, а тя е там от около 6-7 месеца. Все пак мисля, че няколко игри билярд биха ме отпуснали и междувременно да завържа някакъв диалог би било нещо приемливо. В последствие мога да я поканя на среща насаме. Опитвам се да бъда максимално тактичен, ненатрапващ се, учтив, мил, нежен и романтичен. Някои от приятелите ми казват "Спокойно, ела на дискотека тая вечер да видиш как ще овършееш някоя" "Някоя" съм имал шанс до овършея винаги, но никога не съм искал и живял за това. Търся подходящото момиче, подходящият човек до себе си, на когото мога да споделя, да се доверя, да знам, че държи на мен и ме уважава като човек с моите предимства и недостатъци. Мисля, че точно това момиче може да ми даде всичко това и се надявам, аз, да мога да и дам всичко, от което тя има нужда. Няма да откажа от нея, дори да си има друг(което е вероятно повече, отколкото да си няма), но съм готов да премина през всичко, за да е моя. Продължавам да очаквам съвети от всички читатели, заинтересували се от моята история. Желая Ви успех!

24.   Благодаря ти 22. Определено още една инжекция кураж ще ми се отрази много добре. Не мисля, че и е брат или братовчед, все пак се целунаха няколко пъти преди 3-4 месеца. От тогава не го бях виждал до минала седмица, в която излезнаха 10 минути. Имам нужното, за да впечатля много момичета, но дали мога точно това, не съм сигурен. Без да опитам няма да разбера. Относно темата за ролерите, веднъж се качи и си спомням, че казах "Никога повече няма да се качвам" - естествено паднах след 1 метър. "Никога не казвай никога са казали хората". Ако трябва и на совалка ще се кача. Тя може да ме научи на ролери, аз на билярд - кой знае. Коментар, като твоя, ми дава още увереност, че ще се справя, ще я привлека, ще и се харесам. Сигурен съм, че не е безразлична към мен. Може би съм и малко поне симпатичен, интересен - надявам се. Тези край нея са непоправими. Надути, опитвайки да я разсмиват с простотии. Не си плащат масите, а са играли за няма и 1 лев, взимат кафе от магазина отсреща(защото е по-евтино), купуват си да ядат влизат и така си оставят боклуците по масичките, по диваните само още не са се изчукали, висят цял ден без да правят абсолютно нищо. Не знам дали би ми било от полза да съм добричкият, да съм този, който си събира топките, носи и ги, отсервира си чашката с кафето, плаща си всичко, не се гоня като малко дете из залата. Да, приятелю, прав си, тя си няма идея на 18 ли съм на 28 ли съм, но, когато разбере може да не и се понрави, знае ли човек. На 19 или 20 е не съм сигурен, но не ме интересува. Мисля, че е сериозен човек, гледа отговорно на всичко, не подхожда с нежелание. Такъв човек търся, мисля, че го намерих и няма да го "подаря" толкова лесно. Благодаря на всички, очаквам Ви още, съвсем скоро ще ви разкажа, когато се срещнем отново(може би в петък)

25.   "Не мисля, че подобен комплимент би ме издигнал в очите и. " А какво ще те издигне? Предполагам се чувстваш твърде "над нещата", за да процедираш като обикновен сваляч. Ако смяташ да я впечатляваш с това, че й връщаш топките и останалото, не съм сигурен, че ще се получи, най-малкото ще се протакат много нещата. Както казаха в горния коментар няма гаранция, че тя се чувства по-сигурна. Направи и комплимент, покажи й, че не хапеш, сигнализирай й по някакъв начин. Иначе ще си я гледаш още дълго, чакайки тя да направи първата крачка. Ма. ка му, 2 метра човек си, аз дето съм 1. 90 и 80% от хората не смеят да ме гледат в очите, та ти ли ще се притесняваш? Давай смело, щом мислиш, че и тя има интерес към теб. Разкажи какво е станало.

26.   Здравей, разкажи какво е станало с това момиче!!!
Искам да ти кажа много по-малка съм от теб и от нея(на 13 съм) бях срамежлива, не казвах и думичка, сливах се с останалите, те ме мачкаха и подиграваха, защото бях добра към всички, учех си, бях учтива и най-накрая ми писна!!!
Казах си-какво повече имат те от мен, за да ми се подиграват и за да ме тормозят!!!
Взех се в ръце и просто не ми пукаше!!!
Та аз имам един кратък живот и трябва да го изживея така както АЗ искам, трябва да си взема от живота това което искам и заслужавам!!!
Ако ти откаже значи няма да се получи, но ти ще знаеш, че си опитал, а не да се чудиш след години какво ли щеше да стане, ако я беше заговорил!!!
Помисли колко силно я искаш до себе си!!!
Според мен шанса с нея го имаш, но си срамежлив и както сам каза си самокритичен!!!
Опитай се да се погледнеш през очите на другите и тогава си прави изводи!!!
Не се срамувай, защото това е твоят живот и ти решаваш какво искаш да постигнеш в него!!!
Чао!!!

Карина :)

27.   Здравейте отново от мен, авторът! Бях обещал да разкажа на читателите какво се е случило в последните 4-5 дни с мен и момичето, което обичам. За радост или не няма какво много да разкажа. Видяхме се един ден, когато се връщах от стадиона. Тя караше ролери сама(винаги кара сама), а аз бях с един приятел и се прибирах към вкъщи. Каза ми "Здравей", усмихна ми се, аз направих същото и така приключи срещата ни. На другия ден ситуацията се повтори с разликата, че този пък към стадиона отивах. Последваха същите думи, със същата широка усмивка и така се приключи и с тази ни "случайна" (слагам го в кавички, защото напоследък все по-често я срещам къде ли не, все едно знам, че е там). В събота отидох на билярд и тук се случи нещо странно и необяснимо за мен. Нея я нямаше, другото момиче бе на смяна. Играхме и след около 10-15 минути тя влезе. Мина покрай мен и не ми каза нищо. Все едно за пръв път ме вижда. Аз и казах "Здравей", усмихнах и се, както повелява традицията, но тя все едно не ме забеляза, а мина на метър от мен. Да съм 1. 50 да не ме видиш, ама човек като мен толкова ли е незабележим. Както и да е след 10 минути тя отново излезна. Спряхме масата, платих на другото момиче и тръгнах да се прибирам. На около 20 метра от вкъщи се срещнахме с нея. Тя отново се връщаше към билярда. Усмихна ми се широко, поздрави ме, аз направих същото и се прибрах. Странното в случая е, че преди 15-20 минути мина покрай мен, сякаш не ме видя и нищо не ми каза, а в последствие отново с онзи лъчезарен и мил поглед ме поздрави. В неделя отидох отново и тя бе на смяна. Тук се случи отново нещо малко странно(поне аз така мисля). Тя си стоеше зад бара, а аз пред него наклоних се напред, облягайки се на бара, за да се изравня с нейният ръст и просто я помолих да ми даде топките за масата. В първия момент тя ме гледаше втренчено, сякаш и казах, че ще обера касата. Помоли ме да повторя, направих го, а тя каза "Топките ли искаш? ". Отвърнах и положително за трети път и най-накрая ми ги подаде. Когато приключих с играта, я помолих да мина зад бара и да си измия ръцете, тя каза "Разбира се, че можеш" е минах аз зад бара, започнах да си мия ръцете, в последствие затърсих кърпа да си ги избърша. Избърсах ги и започнах да сгъвам отново хавлийката. В този момент тя бе на метър до мен, отместих погледа си към нея и тя ме огледа от глава до пети. Главата и се местеше нагоре, надолу, за да ме огледа от главата до петите. Благодарих и за "услугата" пожелах и приятна работа, казах и "Чао", тя отвърна със същото и тръгнах да излизам. Тъкмо стигнах вратата, спрях се, отместих очи отново към бара, за да я видя за последно днес, тя ме гледаше също и излезнах. Днес, сиреч казано, в понеделник, не бе планувано да ходя да играя. Един приятел ми звънна да отидем за 30 минути и после да вървим към училище. Така и стана, отидохме и за мое учудване тя бе на смяна. Никога досега в понеделник не е била на смяна. Залата бе празна, само на 1 маса играеха някакви момчета, които не бях виждал до сега. Отидох на бара отново, за да взема топките, тя отново се усмихна много широко, както винаги го прави към мен(с изключение на една по-горе спомената ситуация), каза ми "Здравей", отвърнах със същото и играхме. Естествено умът ми не беше в играта, а в това да я гледам да и се радвам, да и се наслаждавам. Гледаше надолу към телефона си и от време на време пишеше по нещо, като на лицето и не се четеше нищо. Изведнъж прехвърли поглед към нашата маса. През главата ми минаха няколко мисли. "Сега няма никой, ама наистина никой, трябва да си поговориш с нея", "Кажи и колко е красива, колко е сладка и усмихната", "Покани я на среща, поговори си с нея". Още няколко подобни минаха, но нито една не изрекох. Когато отмести погледа си от телефона и го прехвърли върху мен, усетих, че излгеждам нервен. Естествено бях усмихнат широко, позитивно настроен, говорих си с приятелят ми, някоя шега и като цяло изглеждах много отпуснат, сякаш нищо не ми липсва. Тя ме гледаше съвсем безразлично, просто си хвърляше погледи към мен, пак към телефона, пак към мен и така. Казах си "Ще я погледна и аз, докато и тя ме гледа, може пък да проличи нещо" Около 10 секунди стоях максимално изправен, гледайки я в очите, тя ме гледаше също, но нито моето, нито нейното лице говореха нещо. Все едно гледаш стената, нищо, просто се гледаме очи в очи. Изведнъж приятелят ми ме побутна да ми каже, че било мой ред. Продължих да бъда усмихнат, позитивен и излъчващ щастие. Тя си гледаше ту към мен, ту някъде другаде без изражението на лицето и да се промени по никакъв начин. На тръгване платих, пожелах и приятна работа, тя ми каза "Чао", усмихна се и аз излязох. Сигурен съм в едно, тя си даде сметка горе-долу колко годишен съм. Бях с раница, защото след билярда, отивах към училище. Сигурен съм и в друго. На лицето ми от време на време се изписваше нервност. Когато виждах очите и върху моите, бързо махах погледа си от нея(с изключение на по-горе споменатата ситуация), започвах да си роша косата, да се потривам по челото и брадичката, да отърквам по слепоочията и да се "чеша там, където не ме сърби", както са казали хората. Без да я заговоря вече установих, че няма как да разбера дали изпитва нещо към мен. Един читател по-горе спомена "Момичетата се издават, ако харесват някого". В един момент си мисля "Тя те следи с поглед, наблюдава всяко твое действие, привличаш я", след 2 минути обаче си мисля "Тя си гледа телефона, пише си с приятелят и, въобще не и пука кой си и какъв си". Казах, че няма какво много да разкажа и е така(нищо съществено и ново не Ви разказвам), просто няколко случки, в които изпитах смесени чувства. Тя е мила и учтива със всички, но имам чувството, че с мен е една идея по-мила, една идея по-учтива, една идея по-добронамерена. Продължавам да съм на режим "standby", което е глупаво, но съжалявам приятели трудно ми е много. В главата ми мисли много, но нито дума не казвам. Дори се опитвам да прикривам чувствата си, което пък май ме издава. Искам чрез действия да и покажа, че имам силни чувства към нея. Без да говоря, без да обсъждам. Мога да общувам с момичета, не това ми е проблема, проблемът ми е прекалената стеснителност, страхът да не изглеждам жалък в очите и, страхът да не ме отреже. Е, поотплеснах се доста и разказах събитията с най-малки детайли(само времето не описах), за което Ви моля за извинение. Надявам се да събера смелост и кураж, но не ги откривам. Всички думи, които ми говорят приятелите, всичко, което ми казвате Вие ме стимулира, но аз отново съм податлив на какви ли не мисли. Мисля си най-лошото. "Ще отидеш при нея, ще ти каже, че си малък за нея, има си приятел, не се мъчи" Не си мисля "Ще ти каже, че си сладък, привлекателен, красив, с хубава фигура" Май твърде много го мисля. Все пак продължавам да очаквам съвети от Ваша страна, извинявам се още веднъж, ако съм Ви разочаровал или отегчил, но трудно ми е, повярвайте ми. Желая на всички успех!

28.   От номер 9: Авторе, следя историята ти и да знаеш, този път наистина ме разочарова. Но приемам твоето извинение към всички накрая. Какво да ти кажа... В случая, когато не те е поздравила, може пък да не те е забелязала! Когато човек е замислен му се изплъзват много неща. А представи си, че вече и се струва неуместно все по един и същи начин да те поздравява и да се усмихва. Може да чака ти да разнообразиш нещата, но това не се случва и просто да е решила да си спести поздрава онзи път? Що се отнася до погледите ви и телефона: Правех същото с човека, когото обичах. Той стоеше близо до мен, аз нарочно се преструвах на разсеяна и "случайно" вдигах очи да го погледам. Случва се, когато не знаем как го приема другия и се прикриваме. Замисли се малко! Хайде, стига съм писала романи. Дано ме зарадваш другия път с добри новини!

29.   Съгласен съм с номер 28 напълно. Разочаровах Ви и най-вече разочаровах себе си. Относно случая, когато ме пропусна, да, напълно възможно е. Защото после седна на едно диванче, което пък бе на място, от което не можеше да ме види, постоя 10 минути и излезе. Както вече споделих, когато излязох и бях на 30м от вкъщи се засякохме и се поздравихме. Така че е било нормално да не ме е видяла(макар и човек с такива размери). Нямам обяснение защо ми е толкова трудно. Какво ме възпира? Какво чакам? Кое ми пречи? Нямам отговор на тези въпроси. Надявам се да Ви зарадвам с добри новини, а себе си да зарадвам с добри дела. Тази първа крачка е толкова трудна. Мисля го всеки ден. Представям си се във всяка една ситуация как ще изглеждат нещата и накрая ще се случи така, както най-малко съм очаквал. Сънувам я всяка вечер в последния месец. Как се държим ръка за ръка, как споделяме чувствата си един на друг, как се подкрепяме в лесни и трудни моменти, как не можем един без друг. Но всичко е само мечта, сън, блян. Треньорът ми по плуване ми се кара, че не давам всичко от себе си, не се старая, както преди, не съм онова момче с огромния хъс и желание да изяде басейна. Казва ми "Ти ми доказа, че можеш да бъдеш много по-добър, но само тялото ти е в басейна, сърцето и главата си ги забравил другаде" Аз също го чувствам така. Няма я мотивацията, няма го рамото, което да ми даде сила, няма го погледа на хищник преди да скоча във водата, няма я болката по цялото тяло, след като съм изминал дистанцията, липсва сърцето, с което се борех. Обикалям стадиона без желание, поддържам форма, но не се старая. Няма го борбения дух, няма го голямото сърце. Всичко е пленено и контролирано от други мисли и чувства. Сърцето не желае да се натоварва физически. Тупти силно само когато я срещне. Главата не мисли за тренировките и упражненията. Мускулите не желаят повече да работят. Всичко иска нея, всичко я желае на краен предел, всичко работи за нея. Стараех се много и в училище(имам 5, 82 първият срок), сега също съм с отлични оценки, но липсва старание, липсва желание, отсъства всичко. Не изпитвам удоволствието от това, че съм се справил перфектно в едно или друго начинание, след като знам, че не мога да се справя с най-важното - да се запозная с едно обикновено, нормално, любезно момиче. Да и призная чувствата си и те да бъдат споделени. Да бъда истински обичан така, както аз обичам. Усмивката ми се появява само, когато съм пред нея и никой друг път. Не се затварям в себе си, върша много неща, но е без желание. Правя го, защото съм се захванал с него, а не, защото обичам да го правя. Дори в играта на билярд нещо, в което съм много добър(от 7 години практикувам, макар и не с треньор), няма го удоволствието. Само едно нещо ме прави щастлив и изкарва истинската ми усмивка на лицето и то е да я видя, да и се насладя, да и се порадвам на очичките, да чуя гласчето и. Ако ме отхвърли или не проговоря всичко ще изгуби отново смисълът си, а аз ще си остана самичък още известно време - неразбран, недоизказан, мълчалив, тих, потаен, търсейки доброто момиче до себе си. Естествено може да се получи и обратното, което би ме заредило с невероятна енергия. Ще бъда обичан, разбран, подкрепян, силно мотивиран. Би ми дало огромно самочувствие, би ме върнало на пътеката и във водата с погледа на убиец, ще върне излъчването ми, усмивката ми, желанието ми - всичко ще придобие смисъл. Дали ще успея? Искам да бъда искрен със себе си и с Вас и чувствам, че няма да успея (или ще бъда отхвърлен или ще всичко ще си остане за мен). Пораженческият вид не помага, но след като си изпуснал десетки шансове да поговориш с нея, значи и при следващият такъв едва ли ще успееш. Каквото зависи от мен не мога да го изпълня, затова пък и се измъчвам. Както казвате "поне мисълта, че си направил всичко и не си успял ще те успокои, че не е било писано да стане", но аз не просто не съм направил всичко, аз не съм направил нищо. Желая Ви всичко добро, ще Ви пиша отново, за да Ви разкажа дали съм преодолял себе си или съм си останал с чувствата в себе си.

30.   Авторе, много ме заинтригува :) Приеми съвета на едно 27-годишна мадама -ДЕЙСТВАЙ! Няма какво да губиш, повярвай ми! Както някой каза по-нагоре-кажи й колко е хубава днес, например. Един съвсем невинен комплимент, но той може да разтопи сърцето на всяка жена. А ако има чувства към теб, ще ти даде сигнал, бъди сигурен. Бъди уверен, аз усещам от думите ти, че това момиче има симпатии към теб. Успех!

31.   Здравейте! Тук съм да Ви разкажа една разтапяща сърцето ми ситуация, която се случи днес. Както по традиция, почивен ден и естествено жаждата да я видя ме заведоха в билярда. Отидох с един съученик. На 1-2 маси се играеха някакви момчета и на бара бяха 3 момичета 14-15 годишни, които да ме извинява аудиторията, ама са "пикли". Когато влезнах, момичето хвърли поглед към вратата и, когато ме видя усетих, че тя е радостна, на лицето и изгря усмивка. Тя захвърли телефона си настрани, сякаш нищо друго не я интересуваше. Приближих бара и сияех от щастие да я видя, като че ли тя също бе щастлива да ме види. Попита ме "Какво ще обичаш? "а на езика ми беше думата "Теб". Естествено отвърнах и, ако може да ми пусне една маса. Тя каза "Разбира се", усмихна се, подаде ми топките и ме попита "Нещо друго ще обичаш ли". Казах и, не благодаря - само това за сега. В последствие трите "госпожички" тръгнаха на някъде и тя остана сама зад бара. Докато играехме, тя не отлепи погледа си от мен. Гледаше ме непрестанно, сигурен съм. В очите и имаше искра. Аз не можех да я гледам непрестанно, просто се разтапях, сърцето ми биеше толкова силно, усмивката ми бе широка, а очите ми блестяха. От време на време си я поглеждах, тя не отмести очи от мен дори за миг. Следеше всяко мое движение край масата, всеки мой удар, всяко потъркване на тапата с креда. Сякаш се наслаждаваше на това да ме гледа. Аз придобих силно самочувствие, усетих топлотата в погледа и, почувствах в себе си утеха. Нямаше никой, а ние играехме. Всичко в играта ми се получаваше, изпитвах удоволствието, което бе изчезнало, бях щастлив. Когато не бе мой ред, хвърлях и погледи, а тя все така ме гледаше, наслаждаваше ми се. Но едно се питам "Как тя непрестанно ме гледа, а аз като хвърля погледа си към нея за повече от 2-3 секунди и ми става неловко". Чувството в мен напираше, а сърцето ми щеше да изскочи, краката ми потреперваха от време на време, ръцете също. Личеше ми нервността, но ми личеше и задоволството, усмивката, щастието, което изпитвах. От време на време се отплесвах по нея и забравях дори, че играя. Приятелят ми ме посритваше да ми напомни, че е мой ред. Какво значение имаше, че е мой ред, когато момичето, което искам, ме следеше непрестанно. По едно време седнах на един стол, докато не бях на ред, тогава я погледнах, като задържах очите си върху нея. Тя не отместваше погледа си от мен и изведнъж затвори очи за около 2-3 секунди, прихапа долната си устна и когато отново отвори очи, погледна мен. Аз също си хапех долната устна, като явен знак за нервност. (от време на време дори не съзнавах, че го правя). Повярвайте ми, толкова силно сърцето ми не е било. В последствие пак се появиха онези "лигли", като си носеха ядене. Седнаха на бара и започнаха да разговарят с момичето, да искат вода, да си разкажат глупостите. Това естествено попречи на визуалния контакт между нас, но от време на време заставах така, че да я виждам и тя мен, и тя се постара да не остана в сянка. Тя не изпускаше момента и веднага хвърляше погледа към мен. В този момент си мислех колко силно бих я прегърнал. Представях си как това дребно момиче се губи в прегръдките ми. Представях си как бих сложил ръката и върху сърцето ми, да усети как бие. Представях си ни заедно, как я целувам нежно, как и се наслаждавам, как се разтапя в ръцете ми. Мислих си "Какво ли чувства тя сега? ", "Какво си мисли? ". От време на време хвърляше поглед към телефона си, но бързо го махаше от там и го стоварваше върху мен. Винаги, когато отместваше погледа си, за да го прехвърли върху мен, тя замяташе косата си леко настрани, отмествайки по-рязко глава(ако ме разбирате). Естествено аз отново се чувствах неловко и ми личеше. Чоплех си тапата, играех си с ръкавицата, въртях главата си наляво-надясно. Приятелят ми каза "Успокой се, виждаш ми се нервен"(той не знае за чувствата ми към нея). Наядоха се тези трите и пак изчезнаха нанякъде, аз си казах "Ще направим още една игра, ще спрем масата, а аз ще опитам деликатно да я заговоря". Естествено късмета ми обърна гръб в най-важния момент. Играта доста се проточи и едно от трите момичета се върна, носейки на "моето" момиче нещо за ядене. И си казах "Мамка му". Не ми е комфортно да я заговоря пред онази, а тази малката не спираше да говори. Как да я заговоря, като онова "изчадие", високо 1. 40 не млъкваше, постоянно се обясняваше, сякаш някой го интересува какво говори. Когато отидох да плащам, тя следеше как старателно нареждам топките на кората, как и ги нося и всяко мое друго движение. Отворих си портфейла, за да плащам, а ръцете ми трепереха. То се виждаше от километри, даже си изпуснах и портфейла, което я накара да се усмихне. Пожела ми приятен ден, аз на нея също и така се свърши с тази случка. Точно преди да изляза се обърнах и направих няколко крачки на заден ход, гледайки я в очите. Тя отново ме гледаше, не изпусна нито крачка от пътя ми към вратата. Аз толкова заплеснат и замислен забравих да се наведа и си ударих главата. Почувствах се желан, почувствах, че изгаря за мен, че не издържа да ме гледа. Отново обаче останах трезвомислещ. Помислих си, че може би малко си внушавам, защото, може би, несъзнателно така искам тя да се чувства, но всъщност не е реалност. Може просто да е замислена нещо и да гледа в една точка, мислейки за проблема си. Тръгнах си усмихнат и уверен, че ако имам малко късмет ще я приклещя в ъгъла и ще си поговоря с нея. Отново в мен обаче се прокраднаха съмненията. Казах си "Може просто да си и симпатичен и нищо повече или пък ти се радва колко си пораснал". Само ако го нямаше онова момиченце, щях да си поръчам кафе, да седна на бара и нататък все щях да скалъпя някакъв смислен и забавен разговор(умея да разсмивам хората - винаги много съм се гордял с това си качество). Много дълбоко в себе си надявам да има чувства към мен, да ме желае, да умира за мен, но дали е така предстои да разберем. Ще Ви държа в течение и ще продължа да вярвам, че съм намерил момичето, което съм търсил толкова дълго. Дано произлезе нещо от цялата тази история (то стана цяла сапунка), дано бъдем заедно щастливи, обичайки се, държейки един на друг. Обичам я много, като не съм вярвал, че само по външния вид, интонацията, държанието и фигурата на едно момиче ще повярвам, че това момиче е родено за мен. Мнението ми за нея е изключително високо, макар да не съм провел пряк разговор с нея и да не познавам силните и слабите и страни. Но тя е мила, учтива, усмихната, позитивна. Никога не е личала тъга на лицето и, говори гладко, спокойно, отпуснато. Някак изглежда отпусната, кротка, романтична. Благодаря на всички отново заинтересували се от моята история, ще Ви разкажа, ако има някакъв напредък или не в отношенията ми с нея. Стискайте палци и се молете за мен, защото 18 години не открих подходящото момиче, сега мисля, че го направих, но нещата се получават трудно. Желая Ви успех и хубав и благословен Великден!

32.   Пак съм аз, номер 9 :D Ето такова нещо се надявах да прочета! Браво, авторе, изглежда късметът е с теб. Според мен вече няма съмнение, че чувството е взаимно. Щом дори по време на разговора с онези тя те е гледала... Всички нейни жестове говорят много. А и ще ти бъде лесно да и признаеш. Тя вече е усетила всичко, особено като е забелязала колко си се смутил. Само не пропускай момента! :) Ще се моля всичко да се нареди. Весел празник и на теб!

33.   Авторе, ако нищо не стане започни да пишеш любовни романи. Изчетох историята, че ми стана интересно и ще ти кажа само, че прекалено много мислиш и малко действаш. Момичето явно прави всичко възможно, за да ти покаже, че те харесва, а ти се чудиш дали не се била замислила нещо... Разбирам, че не си такъв човек, че си по-скромен, по-стеснителен, ама знаците са ясни. Обречен си на успех. АЗ лично ти гарантирам, че нещата ще се получат. Нека следващият ти пост бъде как си я заговорил и ти предстои среща. Стига си се излагал и си се измъчвал. Караш ме да си мисля, че си мазохист. Успех, човече, и повече кураж!

34.   Здравейте ! Първо искам да честитя Възкресение Христово на всички читатели, автори, потребители и модератори.
Номер 33 напълно описва това, което съм и това, което правя. Стеснителен, скромен и много мислещ, а нищо не вършещ. Тя 100% усеща в мен притеснение, трудност, съмнение. Очевидно е по-смела от мен в категория "любов". Когато върна хронологията назад в съзнанието си, виждам как се целуна с онова момче преди около 3-4 месеца, виждам как излезе с него за малко преди около месец, виждам доста негативизми, които подронват шансовете ми за успех. Това определено тежи на съвестта ми много. Макар да казвате, че се опитва да покаже интерес към мен, да покаже, че има чувства към мен, аз съм на мнение, че не изпитва нищо към мен - така го чувствам. Мисля си, че е щастлива с момчето, за което вече споменах, макар да съм го виждал за 4 месеца 2 пъти там, но може да е студент, да учи в друг град, да няма възможност всеки ден да е с нея. Ако е така, аз нямам намерение да развалям, може би, една силна връзка. Тая надеждата в себе си, но не вярвам в успеха. Все си мисля, че ако имаше интерес към мен сама щеше да дойде, още повече като вижда колко смутен изглеждам. Аз лично не бих имал нищо против, дори ще бъда по-отпуснат, по-спокоен, поласкан и дори изненадан. Не мисля, че има нещо лошо момичето да бъде по-настоятелно. Странното е, че вчера (Събота), тя бе на смяна, а аз по необясними причини просто не отидох. От 2 години почти не съм изпускал Събота и Неделя да ида, а откакто тя работи там(6-7 месеца), не съм изпуснал нито един почивен ден, а вчера просто отказах и не отидох. Сякаш имах лошо предчувствие за това, което ще видя или ще се случи. Въпреки това, трябва да опитам и да вярвам, че по Великден стават чудеса. Желая Ви хубав празник, да бъдете с близките си, да сте щастливи. Желая Ви късмет и много ЛЮБОВ !

35.   Авторе нещата се получават трудно, защото ти ги правиш да бъдат такива. Ти си спирачката на твоите радости. И действително много мислиш, а това е нещото, което де факто те убива психически. Не искаш да я заговориш за да не те отреже? ! Ти откъде знаеш, че точно това, ще направи? Ако има момичета, които, ще си помислят, че си нахален това, не означава че точно тя, ще си помисли същото. Във сходна ситуация, като твоята с две различни момичета и с един и същи подход, като твоя вероятността и двете момичета да си помислят едно и също нещо е много малка. Давам пример, ако и кажеш така:Здравей, днес е поредния хубав ден за мен, защото отново те виждам. Ако те поканя на кафе вероятността той да продължи да бъде хубав според теб, каква ще е? Тя какво би си помислила, а? Едно от двете момичета действително, би си казала:"Сваляч, поредния дето ми се натиска, и все такива неща. Другото момиче и по конкретно, това за което бленуваш, какво би си казало? :{Най-накрая събра смелост, толкова ли трудно беше? }Отново и аз, както и другите коментирали ти казвам, че много мислиш и знаеш ли какво се получава накрая. Обикновенно страховете са неоснователни, защото всъщност ние си ги създаваме и измисляме и им даваме храна, като се опитваме с дни и месеци да разберем момичето, какво си мисли за нас. Всичко онова, което ти премисляш и прехвърляш в главата си, тя и представа си няма за това. Според мен момичетата гледат много много по-реално на нещата, поне болшинството от тях, и когато й кажеш:"хайде на кафе", то това найстина означава да пие кафе, а не ние, както го интерпретираме в нашите си мисли:-Видиш ли, ако я поканя на кафе, тя ще си помисли, че иска да правя секс с нея. "Да си мисли каквото иска, аз я каня на кафе и точка.
Истината за мен е една, не казвам че е най-правилната, но ако мълчиш и тя ще мълчи, ако я попиташ, ще ти отговори. Разбираш ли ме. Силата е в теб и никой не може да ти я отнеме, ако сам не я дадеш. Нещата в живота се случват по два начина:Със наше участие и без наше участие! Ти избери нещата в твоя живот, как да се случват и кое е по-добре за теб. И това:където си я срещнал да кара ройлери. Ако аз бях героя на твоята приказка, направо й подлагам крак на момичето да се спъне и падне в ръцете ми-{отбелязвам това, ако няма риск за здравето й}, след това, ще й се извиня кавалерски с думите, че за първи път свалям така момиче.... Това са само примери, примери които се надявам да те насърчат в правилната посока, защото определено пътя по-който вървиш, ще те отдалечава все повече и повече от нея, Накрая тя ще каже:"Баста, стига толкова, щом за това време не намери начин, значи не си заслужава да му обръщам повече внимание"Приятелю-казвам ти така, защото те чувствам, като такъв и вече съм съпричастен с твоята история, познай защо? :))Това че си има приятел ти не го мисли, обръщай внимание, на това тя какво ти казва, защото по-твоята логика аз мога да измисля ето това"Тя има приятел, но защо ме гледа, защо става по-настоятелна с погледите си, дори и с държанието си? Аз не съм такъв да крада чужди момичета, но тя ме гледа:дали е просто флирт и възможност за мимолетно приятно прекарване или пък връзката им се е изчерпала и тя търси друга алтернатива, но поради куп причини не го зарязва. Бих си казал, че за да науча това си трябва комуникация. А, как-естественно, като я заговоря! Заради доста неща може да те гледа, като се замислиш, но май ти не мислиш в правилната посока, а се самокъхариш и вменяваш ненужна вина и слабост... Давай и се пребори със страховете си, защото те теб, ще преборят и никога, ама никога няма да узнаеш сладостта от това, че си успял да съградиш и докоснал, нещо красиво в живота си, било то трайно или не чак толкова трайно. Успех ти желая искренно.

Орфей

36.   Един съвет-не е мисли за толкова красив :) винаги ще има по-красив от теб и мене. И аз тренирам и много момичета ме заглеждат но това не означава че 100 % ще се обвържат с мен. Затова не се мисли за някакъв плейбой и спортист който пленява женските сърца от пръв поглед-не ти го казвам с лошо. За това момиче... защо не я поканиш да я научиш на билярд?

37.   Здравейте! Този път съм тук да обърна внимание на последните 2-3 коментара, оставени от вас - читателите. Благодаря Ви, че моята история Ви е заинтригувала и сте и обърнали малко или много някакво внимание. Коментарът на номер 35 е много интересен и определено ме грабна. Сякаш си изпадал, ако не в същата, то в подобна ситуация. Имам чувството, че всичко, което каза си го изпитал, минал си през него, усетил си го, почувствал си го. Коментара ти определено ме заинтригува и ме накара да прекроя някои неща в главата си. Относно номер 36 мисля, че грешиш. Не се мисля за красив, нито за спортист, още по-малко за плейбой. Обичам спорта и много от свободното си време го прекарвам спортувайки, но това не ме прави спортист, състезател или нещо подобно. Далеч съм от мисълта, че съм такъв. Какво те накара да си помислиш, че оценката ми за самия мен е "красавец". Всеки е красив и уникален по своему. Едни имат красиви черти на лицето, други очи, коса, усмивка, излъчване, подход, харизма и др. Други са красиви от вътре. А и всеки харесва различен тип характер и вид. Имам синьо-зелени очи и някои са ми казвали, че са много красиви(аз също много си ги харесвам). Но не съм надут, не се мисля красавец, за когото момичетата и жените умират и се редят на опашка. Ако се мислех за такъв, щях да имам по-високо самочувствие и съответно щях да съм разговарял с онова прекрасно създание. Може би, щях да имам и повече от една връзка с момиче, с което в момента сме в страхотни приятелски отношения. Не знам какво те е подтикнало към мисълта, че се мисля за хубавец. Не, приятелю, аз съм с приятна външност(но не плейбой), притежавам силни и слаби черти на характера, както всеки човек. Все пак ти благодаря, че си обърнал внимание на моята история и очаквам още мнения и съвети от Ваша страна.

38.   Авторе, пак съм 33. Вече, както виждаш, се изчерпахме. Наистина няма какво да се каже повече и темата започва да ти служи като извинение. Идва ред на действията и те трябва да са от твоя страна. Просто го направи. Дори и да не стане като по филмите, тя явно изпитва чувства към теб и не я интересува какво ще и кажеш. Погледни го от нейния поглед. Да кажем, че ти си нея и Ти(другото ти Аз) те харесва. Ти също го харесваш(другото ти Аз де факто). Ще има ли разлика за теб дали ще дойде със заучен репертоар като Казанова или ще бъде малко по-стеснителен, но пък себе си? Или иначе казано като ти дават 100 лева, пука ли ти дали са на цяло или на 2 по педесе? Нали пак са 100. Надявам се да си ме разбрал, макар че не съм царя на изразяването ;д Имаш 2 пътя пред себе си:
1. Заговаряш я и:
1. 1 Нещата се получават (99% вероятност, считайки всички подробности)
1. 2 Нещата не се получават, но си спокоен, че си опитал(1% вероятност)
2. Чакаш я, като няма да казвам какво, тя да направи първата крачка (Много долно от твоя страна - и за нея, и за теб)
Ти много добре знаеш какво трябва да стане, знаеш и че можеш, ама в твоята природа е да се съмняваш в способностите си, поне в категория любов, както сам се изрази. Ти дори и да тръгнеш с нея, ще трябва да я пазиш от другите, да я забавляваш, да си разнообразен, да я изслушваш, да я накараш да не иска друг. Така само с мислене няма да се получат нещата. Не знам какво искаш да ти бъде казано в коментарите. Само се бавиш, а бъди сигурен, че когато не е на работа се среща и с други хора, не само ти си и хвърлил око. Такова момиче може да е искано едновременно от 3ма или 5ма. Не можеш да знаеш. Докато ти пишеш коментари, друг вече действа по въпроса и само фактът, че тя предпочита именно теб, те оставя в играта. Не си насилвай късмета и недей да чакаш Второто Пришествие. Айде и късмет.

39.   Пиши какво е станало.

40.   Нещо няма активност в темата. Странно какво ли е станало наистина.

41.   Здравейте, драги читатели! Какво е станало наистина ли? Мога да хвана бас, че всички Вие знаете или поне очаквате. Нищо не е станало. Нещата са, както преди да пусна историята, както, когато пуснах историята, както и сега. Не намирах сили да отида при нея, не намирах сили да пиша и тук, но уви сега ще драсна няколко реда. Няма смисъл да разказвам какво се е случило между нас, защото нещата се повтарят от горните ми постове с 1-2 изключения. Поглеждаме се, поздравяваме се, усмихваме се и... нищо. Разочарован съм от себе си. Гледам се в огледалото и не мога да повярвам, че не просто не мога да споделя чувствата си към едно момиче, аз дори не мога да я попитам как се казва. Какво срамно има да се запознаеш с красиво момиче? Изобщо какво срамно има да се влюбиш в някого? Защо ме е срам? От къде идва проблемът ми - нямам идея. Не спирам да мисля за нея. Постоянно е в главата ми. Измъчвам се и го знам, но не мога. Срам ме е да кажа на едно момиче колко красиво и сладко е всъщност. Срам ме е да и кажа какво изпитвам към нея, срам ме е да се запозная с нея, да я поканя да излезем само двамата, срам ме е от самия мен. Днес, например, изглеждах ужасно(нямам предвид външния вид). Колежката и бе на смяна, но стояха двете зад бара и си споделяха разни неща. Отидох да си поръчам кафе. Бях с приятел, той каза да поръчам и на него. Не че ми се пиеше, но си търсех повод да остана и да я видя. Аз погледнах само колежката и, казах само на нея "Здрасти" и се направих сякаш не я виждам Не че тя ме поздрави, но ме гледаше толкова мило с очите си и очакваше да я забележа и да я поздравя(може би и тогава тя щеше да направи същото). По принцип, когато тя си е на смяна я поздравявам, усмихвам и се, но сега просто я игнорирах, дори не извъртях очите си към нея. Чувствах се гузен и си казах "Ти не я заслужаваш, такъв като теб няма място в сърцето на едно прекрасно момиче". Изпаднах и в още по тежка ситуация. Бяхме седнали на масичка недалеч от бара. Колежката и споделяше някаква история, свързана с някакъв мъж, как я е наранил, как не е бил до нея, не я е подкрепял и е постъпил ужасно с нея. В този момент момичето, за което толкова много разказвам и разтакавам, гледаше ту към мен, ту към колежката си. Опитваше да я разбере и да и помогне по някакъв начин. Говореше и нещо, обясняваше и като продължаваше да "разсейва" погледа си към нашата масичка. За момент двете размениха няколко тихи думи, гледайки мен. Нямам идея какво си казаха, но си помислих най-лошото. Аз се почувствах ужасно. Сложих лакти на коленете и с дланите покрих лицето си. През повечето време гледах земята в една точка, стоейки със скръстени ръце. Чувствах се невероятно слаб, почувствах се жалък и смешен. Глътнах кафето на екс върнах чашките и отново само на колежката и казах "Чао" и просто излязох видимо разочарован. Странното е, че след час отивах на тренировки, засякохме се на центъра(караше ролери), но този път я поздравих, усмихнах и се. Тя също го направи, но някак изглеждаше изненадана или по-скоро се канеше да ме подмине. В последния момент, може би, размисли и все пак ме поздрави.
А какво да кажа, като имах златния шанс за n-ти път да си поговоря с нея, а не направих нищо. Излизах от вкъщи рано сутринта около 9 и нещо. Имах среща с приятел и щяхме да ходим по някакви школи, както и да е. Излязох от блока и тръгнах и я видях как се задава от уличката с чанта в ръка. Отиваше да отваря билярда(аз живея на не повече от 200м от него). За по-малко от секунда хвърлих погледа си към нея и пътят ми бе именно към уличката, от която идваше, но аз незнайно защо умишлено извадих телефона си, започнах да ровя из него и тръгнах точно в обратната посока. С една дума направих се, че не я видях. После си помислих, какъв темерут и глупак съм всъщност. Момичето не е глупаво много добре разбра, че се направих на луд. Беше на 15-20 м от мен, а аз стоя 10 секунди, вадя си телефона и решавам да тръгна в съвсем различна посока с цел да я "подмина". Помислих си "Толкова си жалък, правиш се на шут - защо? " Е след има няма 2 часа със същия този приятел отидхоме да пием кафе там. Седнахме на бара, нарочно го накарах там, да съм близо до нея. Поздравих я, усмихнах и се, но някак ми беше тегаво. Тя гледаше филм на телефона си, като от време на време преместваше очи към мен за секунда. С това кафе се давих повече от час, разговарях с приятеля ми за всякакви неща, смяхме се, бях усмихнат, накрая станахме, пожелах и приятен ден и да ни извини ако сме и пречили по някакъв начин и излязох. Защо не я заговорих, няма никой само аз, тя и мой приятел. Не, аз отново се издъних. Нищо не направих. Аз не заслужавам това момиче. Не мога да я подминавам така, да я игнорирам, да се правя на откачен. Независимо има ли чувства към мен ли не(по-скоро не), аз не мога да се държа така. Не съм такъв човек и съжалявам за постъпките си. Вече Ви споделих разочарован съм от себе си. Държа се като глупак, срам ме е да се запозная с нея, а изгарям от желание да излезем заедно, да се забавляваме, да се разходим, да поговоря с нея, да се опознаем един друг, да разбере, че не съм лош човек, че имам топли чувства към нея и желая да я направя щастлива. Умирам да я притисна до себе си, да се изгуби в прегръдките ми, да я целуна и да и кажа, че искам само нея и никоя друга. Да кажа на това прекрасно създание, че не мога без нея, не издържам, желая да бъда с нея. Да изживеем невероятни моменти заедно, да се обичаме и споделяме, да си имаме доверие, да се караме и сдобряваме, да не можем един без друг. Колко хубаво звучат тези думи, пожелавам на всеки да му се сбъднат, но поведение като моето, подход като моят, не заслужава нищо различно. Всичко това, което казах ще си остане една голяма мечта, един неизживян миг, една несподелена любов и един голям мой провал. Чувствам се слаб, а и вече направих достатъчно глупости. В едно обаче съм сигурен, аз няма да спра да ходя там, да я виждам и обичам поне още известно време. Не мога да се лиша от това да я виждам. Ще си ходя да играя билярд, да пия кафе и тайно да си я желая и да умирам за нея. Ще се измъчвам докрай, но и без това не ми е по-добре.

42.   Виждам, че историята е от преди един месец, но ще споделя мнение: виждам, че играеш футбол, та ще ти споделя една моя мисъл - и във футбола има вратари на вратите, но пак стават головете, нали? Това, че си има гадже не означава нищо. Все пак това да се влюби не си го избира тя, а става изведнъж. Събери сили и я покани на кафе, излезте 2-3, ако трябва и повече пъти, виж отношението и към теб и сам прецени. Дръж се добре с нея, като се сближите може да я питаш как вървят нещата с приятеля и (може да са заедно отскоро или въобще да не и е приятел, не съм ти чел всичките коментари и не знам как стоят нещата там). Без да играеш, няма как да спечелиш, нали знаеш. И от мен да знаеш - дори да не се получат нещата с тази, с другата недей да чакаш толкова много време, защото докато ти се чудиш какво да правиш, някой друг е сигурен, че иска да се запознае с нея. Успех

М17

43.   Здравей. Виж, мисля, че това отбягване е вид "защитна реакция" т. е. ти се паникьосваш, и когато тя се появи, изведнъж страха от отхвърляне надделява и ти решаваш, че трябва да "избягаш" от създалата се ситуация. По всичко личи, че момичето не е никак безразлично към теб. :) Не се страхувай от провал, защото както и някой по-горе спомена - такъв няма да има. Тя очаква ти да направиш нещо. Събери кураж и го направи... ако не заради себе си, поне заради нея. :) Сигурна съм, че нещата ще се получат, но поне се опитай. Вярвай в собствените си сили и не се измъчвай напразно.
П. С. Надявам се да съм ти била полезна поне мъничко.
От номер 2.

44.   Благодаря Ви скъпи читатели! Виждам, че хора коментирали преди месец не са останали безразлични към историята, което ме радва. До номер 42, приятелю, целта ми не е да съм с нея днес или утре, точно това искам да се опознаем постепенно, да разберем слабостите и силите на другия, бавно и постепенно да скъсявам дистанцията между нас. Ако се запозная с нея, започнем да си пишем, да си говорим, да се виждаме ще бъда истински щастлив, макар да не сме заедно. Странното в случая е, че мисля в дългосрочен план, а съм едва на 18. Въпросът не е днес да ми научи името, в други ден да сме на кафе, а на третия двойка. Нека ме опознае и аз нея(мога да остана и разочарован знае ли човек). Да, вярно е не съм говорил с нея, но край нея все има някой/някоя, с когото разговаря. Слушам как говори бавно и спокойно, отпуснато с този нежен глас, гледа събеседника в очите, изслушва докрай, усмихва се, сякаш знае как да предразположи някой към разговор. Изглежда толкова позитивен човек, с невероятно излъчване, изглежда откровена и казва какво мисли, без да те ангажира с мнение. Да, не съм разговарял с нея, но вече месеци наред е там, аз също и се заслушвам с кого как говори. Не е отблъснала никого или да е казала лоша дума, цени всеки(дори се вслушва в глупостите на едни "пикли", за които вметнах малко по-нагоре). Не знам нищо за нея, но предполагам, че е добро момиче, способно е да накара човек да се усмихне, лъчезарна и мила е, поне така излгежда.
Колкото за мен, не мисля, че съм лошо момче, както вече споделих(за всеки "лошо момче" е различен термин, но все пак). Не съм от най-разговорливите или контактните, но имам прекрасни приятели и съученици. Не съм фен на дискотеките и кафетата, както и на губенето на време. Е, да, билярда си е губене на време, но за дискотеките съм пас. Ходя от дъжд на вятър(3-4 пъти в годината) и то на сила, защото като ми каже някой "От кога не сме се виждали, ела малко с нас" или като съм с класа и как да откажа. По принцип не говоря много, тук пиша доста и изчерпателно, но от това не сам казал и 1/8 навън. Всичко си стои в мен, добре осмислено и разтълкувано и втасва. Казвали са ми, че лицето ми не изразява емоция. Не ми личи ядосан ли съм или щастлив, влюбен или загубен. Изглеждал съм безразличен(не мисля така, но приятелите ми така казват). Като цяло обаче съм усмихнат, позитивен, щастлив съм от това, което имам, харесвам се такъв, какъвто съм. Да, има неща, които искам да премахна (срамежливост и стеснителност), но няма как да стане Готов съм винаги да помогна, да дам рамо на всеки, да бъда полезен по един или друг начин. Вече и Вие се уверихте, че мисля много, а действам малко. По принцип се старая да не го правя, защото колкото и да мисля, накрая става така, както не съм предполагал, че е възможно, затова действам и на момента. Трябва така и да постъпя, на момента, без да го мисля, но както каза 43(след малко ще обърна внимание на коментара), се паникьосвам, губя ума и дума. В главата ми е някаква каша и не изричам нищо. Мога да се отпусна, да стана по-разговорлив, но ми трябва малко помощ. Не мисля, че имам лош характер, отблъскващ момичетата, но знае ли човек. Контролирам се, не позволявам на емоциите да ме завладяват, не изпадам в депресии или дупки. Мога да бъда мил, нежен, внимателен, насърчаващ, старателен(макар някой път да претупвам нещата) Наречете ме задръстен, но не ползвам Фейсбук, предпочитам да съм навън, да се разходя някъде с някого, да отскочим до близък град или село, като цяло да съм навън, сред хората. Споделих Ви, обичам да спортувам(това е любимото ми нещо), няма да стана спортист, знам го, просто обичам да го правя и влагам силите си там. Старая се в училище максимално, имам отлични оценки, хубаво семейство, но нямам приятелка. Чувствам, че се нуждая от някое момиче до себе си, някое момиче, което да ме разбира и подкрепя, да ме цени като човек, да е искрена с мен, да знам, че мога да и се доверя. Мога да дам всичко това, сякаш пазя всичко за някое специално момиче. Никога не съм вярвал, че точно в билярда ще срещна момиче, което да ме впечатли толкова силно, да събуди интереса в мен, а аз просто да хлътна здраво. Не знам защо Ви разказах известна част за себе си, може би, защото някъде в мен се корени проблемът. За да я поканя да излезем, трябва да говоря нещо, да поддържам интерес в нея, а моите интереси не са от най-интригуващите за нежния пол. Да за мъжка компания, мога да споделям много, но какво мога да си говоря с едно момиче? Бих се зарадвал да споделите.
И да, както винаги ще Ви разкажа по-накратко какво се случи онзи ден. Беше сутрин около 10:30 и отивах към басейна. Бях подранил и си казах ще мина през билярда да поиграя, да "убия малко време". Тя беше там, беше отворила преди час, освен нея нямаше друг жив човек. На бара беше извадила десетки папки и листове, броеше пари, пишеше нещо и беше замислена дълбоко в работата си. Аз влязох и тръгнах напред, тя сякаш не чуваше, че някой приближава. Доближих се до бара, но все така никаква реакция, пишеше документациите и нищо. Постоях прав десетина секунди и попитах "Работиш ли? ", тя рязко изви глава нагоре и се уплаши. Сложи си ръката на гърдите и ми каза "Боже човек, помислих, че си Любо"! (едно момче от билярда, чуди се цял ден какво да прави и то) - след което, явно успокоена, се усмихна, пое въздух и се канеше да каже нещо, но замлъкна. Дали очакваше да и кажа нещо - не знам. Аз я гледах с усмивка на лице как сияе и усетих, че е прекалено тихо. Естествено трябваше да кажа нещо и просто казах "Ще може ли да ми пуснеш една маса? ", тя отвърна "Разбира се, заповядай" и ми подаде топките. Помолих я за креда и тук забелязах нещо малко изненадващо за мен. Кредите бяха пред нея и тя понечи да ми даде някоя, но ръката и трепереше, не беше сигурна, сякаш бе толкова важно коя ще ми подаде. Усетих нервност у нея, сякаш бе притеснена или, може би, стресната от първоначалната уплаха, че съм друг. Е, подаде ми креда след известно мислене, а аз не спирах да следя ръката и очите и как се колебаеха. После си пусна филм на телефона и си гледаше, а аз си играех самичък. Следях движенията и, но този път не извърна поглед към мен дори за миг(поне не забелязах). Следеше си филма и се смееше. Помислих си "Добре, тя трепна, видимо бе нервна, но пък, ако толкова и допадаше все щеше да те погледне, а тя не отлепи поглед от телефона си". За момент помислих да я поканя да поиграем заедно, но пак си глътнах езика и никаква не я свърших. Темата е от месец, но аз я карам така от 4-5 месеца приятели.
Обещах и на 43 да обърна внимание. Да, много е вярно, направих го малко несъзнателно, сякаш реших да "избягам", много точно казано. Когато понеча да и кажа нещо, страхът да не се издъня нараства многократно. И да има, и да няма чувства към мен, няма да ми каже "Разкарай се, не ме занимавай", ако и кажа нещо или опитам да я заговоря. Но сега се нуждая и от друго, как да го подхвана този разговор, с какво да започна и на каква тема? Аз нямам грам идея, нека по-опитните от мен ми подскажат. Интересно ми е, че, често край нея момчета/момичета, обръща внимание на всички, разговаря с тях. Питам се как това момче си говори нея, а пък аз не мога. Признавам и, че ревнувам като видя да говори с друг, но опитвам да не го показвам. Казвам си "Ето какво му стана на този или онзи като си поговори с нея, виж го по-смел е от теб". Там горе-долу всички се познават 9-10 клас лигльоци и пикли, които безцелно стоят там, но си сядат на бара, говорят си с нея и нищо не им е станало. Е, да има и някои по-големи 20-22, 23 годишни идват, но рядко и седнат за 20-30 минути и си приказват. Аз съм единственият, който е влезнал вътре и не и е обелил дума. Все едно грам не ми пука за нея и не ме интересува, а не е така. Събирам кураж, но все не стига, дните се нижат един след друг, а аз съм все така влюбен и все така безнадеждно далеч от нея.

45.   Здравей! Следя темата с интерес и съм изчела всичко, което си написал или казал. Изпадала съм в подобна на твоята ситуация (и може би в момента съм в такава, това е отделен въпрос) и мога да ти кажа какво е сигурно от женската гледна точка:
-забелязала е, че я гледаш и сигурно усеща (все пак жените имаме силна интуиция), че имаш интерес към нея;
-многото пъти, когато се споглеждате, тя проверява дали я гледаш (повечето жени/момичета това ни кара да се чувстваме по-красиви и харесвани) и не казвам, че те гледа само, за да си вдигне самочувствието! Като момиче мога да ти кажа, че ако знаем, че някое момче ни наблюдава и почваме да размишляваме "ами той ме гледа, значи сигурно му харесвам, сигурно си мисли, че съм хубава" и т. н, и ако въпросното момче не ни харесва се стараем да избягваме погледа му възможно най-често, за да не му създадем погрешното впечатление, че и ние му симпатизираме. Самият факт, че разменяте толкова много и различни погледи говори сам за себе си :)
Виж, както казах, в същото положение съм и напълно разбирам страха ти! Мислиш си че е по-безопасно като всичко е в мислите ти и си представяш как я прегръщаш, целуваш и всичко останало, отколкото ако я заговориш и после се чудиш "какво ли си мисли за мен; дали ме е харесала, изложих ли се; ами ако не се получи... " Обаче живеем веднъж, ако я оставиш да си тръгне може да изпуснеш една много прекрасна възможност! А, дори да не се получи, все пак си опитал, нали?
Пък и от всичко, което си написал, съм на 99% сигурна, че момичето има симпатии към теб. Останалия 1% е разочарованието, че не си я заговорил и, че си оставил впечатлението, че тя не те интересува!
Просто следващия път, когато имаш възможност, я заговори. Или и кажи, че с тази блуза изглежда много хубава, просто някакъв комплимент. Повярвай ми, ще я разтопиш. После на следващия ден, или следващия път, когато я видиш, я питай как е, дали учи нещо, ако да какво учи. Покажи и че се интересуваш от нея, може да я питаш каква музика харесва. Покажи интерес, тя сама ще се досети за останалото. И след това може да и кажеш "знаеш ли, има едно много хубаво място, където има много хубав сладолед/кафе, ако си съгласна може утре да отидем? " Ако във въпроса ти за срещата включиш мястото и времето, както и какво искаш да правиш (да ядете сладолед, да се разходите, да пиете кафе, или нещо друго) ще е много по-зряло и няма как да ти откаже, наистина.
Просто давай, веднъж имаш такава възможност, недей да я изпускаш, защото дори мен ще ме е яд, честно!
Момичето има симпатии към теб, просто подходи позитивно, не позволявай на негативните мисли да превземат главата ти!
Знам какво ти е, но мечка страх, мен не страх. Такова е положението. Пък после като се опознаете ще се радваш, че си събрал смелостта да я заговориш!
Хайде, надявам се да съм ти помогнала и ще чакам да разкажеш как сте се запознали и какво е станало!
Успех, горе главата, способен си на всичко, ако го повярваш, а аз вярвам в теб! :)

47.   Здравейте отново, скъпи читатели! В момента се нуждая наистина от мнението Ви и от коментарите Ви да ми кажете как да постъпя, какво да мисля, какво да правя и изобщо има ли смисъл да продължавам да я обичам(макар че не мога да спра да го правя просто така). Днес (сряда 07. 05. 2014) отидох около 20:15 да поиграя билярд половин час. Имах чувството, че е там и изгарях от желание да я видя(не я бях виждал от неделя). Речено, сторено. Отидох и, когато влязох останах много щастлив, че тя е там. Пристъпих към бара, но преди мен 2 момичета плащаха някаква сметка. Тя броеше стотинките, които и бяха дали момичетата, за момент хвърли поглед към мен(съвсем неизлъчващ нищо) и продължи да брои. Оправиха сметката и дойде моят ред. На бара стоеше едно момче(на около 20-21 години, дребно на ръст, с малко тъмна кожа и много странна прическа. То често стои там, разговаря от време на време с колежката и или с нея, рови си из телефона и като цяло не консумира или играе, но седи доста вътре). То си гледаше телефона и от време на време и подхвърляше по някоя дума. Та така, дойде моят ред и се надявах да се усмихне, да и проличи радостта от това, че ме вижда(изведнъж си помислих ще ти се усмихне, ще ти покаже, че си малко по-специален за нея. Усетих прилив на сили и почувствах, че това е добър момент да направя крачка. Срамът в мен изчезна, изплуваха страхотни мисли в главата ми, бях готов и решен да се запозная с нея, да и направя комплимент и да я поканя на няколко игри). Какво обаче се случи? Тя просто заметна косата си, погледна ме съвсем безразлично и ми изрече думата "Кажи? " В този момент не приличах на влюбено момче, а на обикновен клиент със също безразличен поглед към нея(но вътре в мен усетих невероятни чувства, почувствах се готов да направя нещо, да се усмихна и да я поканя на няколко игри). Определено думата "кажи" обаче накърни за малко качилото ми се самочувствие. Изпитах тъга и дори болка, усетих, че не е така, както си го представях преди буквално секунди. Просто и казах "Може ли да ми пуснеш една маса", а тя ми отвърна "Няма маса, ще затварям след малко". Да, беше 20:15, докато оправи за деня сметки, отчети ще мине половин час и към 20:45 е нормално да затвори(горе-долу в толкова затваря билярда). Но някак усетих, че колкото и нормално е да затвориш по това време, ако наистина имаш чувства към този човек, т. е. мен, ще останеш още малко да му се порадваш, да го видиш, защото изгаряш за това. Не се обърнах веднага, осмислях информацията, която получих няколко секунди, после счупих джуки, направих кисела физиономия, гледайки пода, обърнах се и много бавно закрачих към вратата. Едва слязох 4-те стъпала и с бавна и ситна крачка, с глава сведена към земята излязох. Но си казах "Не мога да оставя нещата така, трябва да направя нещо". Точно отсреща има Еврофутбол и направо влязох вътре. Стоях до прозорците и наблюдавах кога ще излезе да затвори. Още повече като знаех, че онова момче стоеше на бара, направо по вените ми текна заразена кръв. Стоях и така след около 20 минути дойдоха 3 момчета ( около 23-26 годишни. Те идват от време на време да играят и да губят време, но за тях ще разкажа след малко). Тъкмо се канеха да влязат и единия се сепна и каза "Е, нямаме късмет, Надето затваря(така се казва това момиче - Надя). Обърнаха се тримата и заминаха на някъде. Аз, видял цялата ситуация излязох пред Еврофутбола и чаках да я видя как ще затвори и какво се случи с онова тъмнокожо момче. Между Еврофутбола и билярда има градинка с 2-3 високи дървета и цветя. За да забележиш някого трябва леко да се загледаш. Първо излезе това момче, запали цигара и почака 1-2 минути. След малко излезе и тя заключи и се чудеше от къде да мине. (Единият път и е кратък, но улицата е тъмна и не много приятна, другият през центъра - след малко ще разкажа и как разбрах от къде трябва да хване, за да се прибере). Аз стоях пред Еврофутбола и гъстата растителност ме покриваше, в това време, тя и момчето размениха няколко думи и тя тръгна към пряката уличка(тя уличката води точно до моят блок и си помислих "Тъкмо преди да се прибера ще я спра за малко"). В последствие той и каза нещо и тя промени решението си и тръгнаха заедно по центъра. Аз бях обладан от невероятни емоции, бях решен да ги последвам, ревнувах адски много(макар да знам, че това момче е всеки ден там и тя не се отнасяла по-специално с него, а преди месеци тя целуна друг), бях решен да и кажа всичко(Казвам се.. на.. години съм и те обичам, влюбен съм в теб, сънувам те и не спирам да мисля за теб, умирам за теб, готов съм на всичко да съм с теб, да бъда с теб в трудни и лоши моменти, да се грижа за теб, да ти помагам и да те подкрепям, да те защитавам и закрилям, да бъдеш само и единствено моя, защото без теб страдам, измъчвам се, тъгувам, не съм щастлив и желая само теб до себе си. Ти си адски красива и мила, пленява ме чара ти, излъчването ти, гласът ти ме кара да треперя, а усмивката ти разтапя душата ми. Чувствам, че не мога да обичам така друга, не знам как, но ти ме плени, превзе ме, влезна дълбоко в съзнанието ми, под кожата ми, в мислите и съня ми, всеки ден отброявам дните и се надявам да бъда с теб. Знам, че не се познаваме, че едва ли те интересувам, но се нуждаех да ти кажа всичко това. Не искам да ти създавам проблеми и ако пожелаеш повече никога няма да ме видиш). Ако искате ми повярвайте, но бях готов да кажа всичко това в очите и. Така нека продължа със случката. Тръгнаха двамата по улицата надолу (тя около 50м дълга), тя носеше торбичка в ръка и гледаше надолу, той пушеше цигарата и май не си говореха. След като тръгнаха надолу, аз право след тях. След тези 50м е центърът и там се разклонява на няколко пътя и той просто и каза нещо съвсем небрежно и продължи надолу, а тя зави надясно по друга улица и съвсем леко дигна ръката си за "Чао". Усетих леко успокоение, защото нито говореха, нито се гледаха, просто вървяха малко един до друг и всеки пое по пътя си. Естествено, тя след като зави се изгуби от погледа ми, аз тръгнах, заобиколих всички блокове на спринт и за нула време се озовах накрая на улицата, от където тя щеше да продължи. Странното е, че не я видях. Не може да изминала пътя по-бързо от мен, аз буквално изгълтах метрите до края на улицата. Затова тръгнах обратно, но не зад блоковете, а по пътя от където се очаква да мине. Щяхме да се срещнем очи в очи и да кажа всичко. След 20-30м я видях спряла, а до нея онези 3 момчета, за които по-горе споменах, че се канеха да играят билярд. Те тримата се чудеха какво да правят и обмисляха на кое кафе да седнат. Единият от тях е страшно приказлив, направо не млъква, опитва се да е забавен, но малко не му се получава. Видях, че е спряла, а само този приказливият говореше, а другите зяпаха наляво и надясно. Тя бе с гръб към мен и го слушаше, аз продължих още надолу, но минавайки чух приказливият да говори(то кой няма да го чуе, той направо си викаше). И така той изрече "Някой ден ще се съберем и изреди няколко имена, ще идем на кафенце, джиджи биджи, после на кино, едно друго. Тя каза няколко думи, със сладкото си гласче, но не успях да чуя нищо, толкова тихо говореше, но ми се стори, че чух "Не знам, ще видя, няма да имам време" или нещо такова(или поне това се надявах да чувам). Отново главата и бе към земята и от време на време я повдигаше леко. Минах на 10 м след тях и спрях, обърнах се, а тя тъкмо продължи по улицата, а онези влезнаха в първото кафе. Аз с уверена крачка тръгнах след нея, буквално я преследвах, но не бързах да скъсявам дистанцията помежду ни. Накрая на улицата тя пресече, и продължи все така да върви. В този момент бях на не повече от 15м от нея, улицата няма разклонения, просто от ляво и от дясно блокове и гаражи и тя вървеше напред. Един познат ми метна и отвлече вниманието ми за 2-3 секунди. Когато отново извърнах поглед напред, нея я нямаше. Попитах се "Но как е възможно, тя бе пред очите ми само преди миг и за един момент изчезна". Хукнах на спринт, пресякох без да се огледам и вървях по десния тротоар, защото и тя вървеше от там. Исках да видя в кой блок се е мушнала. Имаше само една възможност, точно след като пресече след 5м имаше вход в дясно, аз бързо стигнах до там и видях че вратата долу е полуотворена. Две по-възрастни жени вървяха до нея и реших да ги попитам. Казах им "Извинете, видяхте ли едно дребно момиче с кестенява коса и синьо яке да минава от тук". Те казаха "Да, момче, вървеше до нас", в последствие се обърнаха и казаха "Сигурно е влезнала тук, няма къде другаде да е, беше зад нас".
Постоях около минута пред входа, гледах блока нагоре, беше доста висок поне 8-9 етажа с доста апартаменти. Реално не мислех нищо. Кашата в главата ми стана още по-голяма. Вие какво ще си мислите(Първо преди месеци се целуна с момче, това момче се появява само още веднъж и излиза с нея за 10 минути, за последните 4 месеца, после някакъв, който цял ден виси в билярда върви с нея малко, но без да им личи нещо всеки си хваща пътя, а накрая 3 момчета, които от време на време играят там, единият от тях и предлага излизане по кафета, на кино с някакви други). Е, аз, влюбеният до уши видях всичко. Буквално вървях по петите и и, ако не беше влезнала в блока щях да я настигна и да кажа всичко на един дъх. Мислех, че живее по-далеч, а тя живее на 200м от моят блок. Мислех да повървя още след нея, да я настигна, да си излея душата без разтакаване, и ако ми удари шамар - удари, ако не, то аз щях да съм гений. Да, споделих, че искам да се опознаем и бавно и постепенно да се разберем един друг, но в този момент се поддадох на емоциите. Казах си "Каниш ли я на кафе и на кино? , аз ще те изпреваря, каквото и да ми струва това, а пък ти се прави още на шут и говори тъпизми". Може да съм на 18, но аз обичам това момиче, едва ли идиот като теб може да обича повече от мен. Може да съм 7-8 години по-малък, но той бледнее пред мен, губи се пред мен. Дори ще спомена, че преди 2-3 седмици играх билярд и той играеше на другата маса. Момичето си гледаше нещо, а той, сякаш съвсем неангажиращо и прати една целувка(такава, когато все едно искаш да извикаш куче, ако ме разбирате). Аз естествено веднага я погледнах, а тя никак не отреагира. Не ме е страх от този, нито от когото и да било. Този е кретен и го знам, виждам го често там, само говори глупости и се прави на интересен. Знам, че ако той я желае е само за секс или флирт, за някаква афера и авантюра. От толкова време ходи там и го понаучих, хареса си някоя и с някакви шегички и заучени думи се опитва да я спечели. С доста така постъпи, но май много не му отвърнаха. Нямам му доверие, усещам, че и той я желае, но за секс. Когато преди месеци видях как целуна онова момче изпитах ревност, но останах спокоен. Онова момче изглеждаше свястно, момче, което наистина знаеше какво иска. То ми вдъхна доверие макар да го видях 2 пъти за по 2 минути. То не говореше много, по-скоро тя му говореше, а той сладко я слушаше(помня тези моменти с най-малки подробности, тя му шепнеше а той стоеше и гласът му не чух). Да, тогава изревнувах, че не целуна мен, но си помислих "Щастлива е, виждаш я с усмивка", а това ме накара вътрешно да се усмихна и аз. Не завиждах, че е с нея, не изпитах гняв или неспокойствие, казах си "Е, и ти си влюбен, но няма да те огрее". Да, това момче така и не съм го виждал от вече 20 дни, когато се появи за 5-10 минути и излезе с нея. Обаче този тип, за когото споменах по-горе, чувствам, че не я обича, не я желае, както мен, просто иска да я прелъсти(поне аз така мисля). Когато той предложи кафето с киното обаче запълзя гняв по вените ми, усетих неспокойствието и яда в мен. Затова и в последствие си казах "Не се мисли за толкова печен, аз вървя зад нея, а нито ти, нито тя ме познавате и ни най-малко пък ти предполагаш от къде може да ти изскочи проблема и както си вървя безобидно може да останеш на сухо". Всичко това го мислех, но просто блокът, в който живее беше близко и тя влезна вътре и не можах да кажа всичко това.
Сега се нуждая от вашите съвети как да постъпя? Ако утре отида в билярда няма да я има онази смелост от днес, пак ще съм мълчалив и ще ме е срам. Обмислях идеята да изпратя анонимно букет на адреса или картичка, или някакво писмо, или да опитам да напиша нещо от сърцето си. Или просто да я изчакам пред входа и, когато ме види да се запозная с нея или направо да си излея душата с мисълта, че повече няма да я видя(защото ако ме отреже, аз няма да стъпя в билярда, ще ме е срам, ще се чувствам отхвърлен и просто ще бъда изключително наранен без момичето да има някаква вина). Моля Ви бъдете активни, помогнете ми по някакъв начин, насърчете ме и ми подскажете какво да правя сега. Още по-объркан съм, но и по-влюбен. При вида ми в билярда не очаквах да ми изрече думата "кажи", а поне да и проличи малко радост. Съвсем се оплетох и сам се забърках в проблеми и това само защото обичам. Толкова ли е лошо да обичаш, да си готов да се отдадеш на някой, да му дадеш всичко. Защо изглежда толкова невъзможно? Сега ситуацията не се променя особено, но поне научих, че аз съм на 200м от билярда, а тя на 200м от вкъщи, което не е лошо. Проследих поведението и с онзи "сваляч", да го наречем, и наистина нямам идея какво да правя. Сигурен съм само в едно, че я обичам много и, че ми става все по-трудно без нея.

48.   Нее... пак си изпуснал момента ; ( Като е споменала онзи Любо е трябвало да се представиш шеговито и да питаш за нейното име! Хвана ме яд, как не го направи? !! (Номер 9)

49.   Аз... се уморих. Наистина. Ти, момче, ми изцеди силите. Не може ли за малко да влезна в главата ти и да оправя нещата. Не че съм специалист, просто почти всичко е готово. Трябва само да си отвориш тая уста и да излееш 1/8 от поезията в тая тема. При работа с хора няма как да знаеш кога, какво и как да го кажеш. Как е възможно да играеш САМ, тя да е до теб и да не я поканиш. Толкова анализиране от твоя страна, а толко малко действия. 5 месеца си до нея и сте на "Здрасти, може ли топките(че моите ги няма, извинявай! )". ТРЯБВА да я заговориш. Няма значение как.
Примерно : "Как си? " И тук ти ще си кажеш : "Ами ако това е твърде лично, ако я обидя, дали няма да предизвикам Ефекта на пеперудата и някои син кит да умре след години, заради този ми въпрос... " Нищо лошо няма да стане. Просто говори.
Аз самият бях в подобна ситуация навремето. Харесвах едно момиче много, толкова много, че 3 години след нея все още не мога да изпитам НИЩО, към която и да било друга. Ако аз бях тамагочи, тя беше квантов генератор. Мислех си, че няма да мога да водя разговор с нея, без значение от темата. Оказа се, че тя е такъв уникален човек, че се нагажда към хората и ги предразполага до такава степен, че сами почват да си говорят. След това ми влезна под кожата, тръгна с най-добрия ми приятел, а моята любов остана несподелена. Но аз наистина не бях човекът за нея. Няма ден, в който да не си мисля за нея. Това го разказвам, за да ти покажа, че разговорът сам ще си тръгне, стига да си отвориш устата.
Това са ти най-хубавите години. После няма да е толкова леко и приятно. Действай сега, защото после няма да можеш да върнеш времето. Тя е там и чака ТЕБ. А ти чакаш да се наредят планетите или да мине Халеевата комета. Наистина искам да напиша нещо, което да те мотивира, да събуди нещо в теб, да отключи скритите ти сили и да предприемеш нещо.
Хайде успех и стига мислене.

50.   Здравейте драги читатели! Наистина съм много щастлив, че се опитвате да ме насърчавате, да ме подкрепяте, да ми помогнете, наистина много оценявам всички усилия, които полагате. Чувствам, че този коментар ще ми отнеме доста време, защото в главата ми е пълна каша нова глава на романа, т. е. случка, но за Вас си струва.
Да започна със случката. Още на следващия ден, т. е. четвъртък, бях измъчван от хиляди неща. Търсех отговори на много въпроси, а и мислите от предходния ден направо ме раздираха. След училище с приятел отидохме да пием кафе. Беше обяд. Да, тя бе там, а от вътре направо щях да се пръсна от щастие да я видя. На бара пак бе онова тъмнокожо момче, за което по-горе споменах. Двамата си гледаха телефоните и си приказваха от време на време по нещо. Аз седнах с приятелят си на бара, поздравих момичето и я помолих за кафе. В главата ми се въртяха няколко основни въпроса, чиито отговори на някои открих съвсем "случайно" или не. Та въпросите бяха "Какви са и отношенията с това момче, което по цял ден е там, до нея? Да, предходният ден вървяха 50м и се разделиха без видимо да им личи нещо. Може би са просто приятелски, но съмненията в мен продължават и до сега. Другото, което ме мъчеше беше "Какво се случи с момчето и, с което се целунаха, къде изчезна то, дори когато съм там не съм я видял да си говори и по телефона с него? Какви са отношенията им и какво за Бога се случва? - на този въпрос намерих отговора и след малко ще разкажа как. После си помислих "Ами онези 3 момчета, поканиха я на кафе, кино, купон; те определено не ми вдъхват доверие и не знам какво да очаквам? - на този въпрос също намерих отговорът. Има и още доста въпроси, но техните отговори са крайно неясни за мен и за тях ще разкажа по нататък. Да се върна към случката. Седяхме си с приятелят, а аз си пиех кафето като двамата си обсъждахме различни теми. Тя стоеше на една ръка разстояние от мен и ту разменяше някоя дума с това момче, ту гледаше към телефона си и два пъти долових да хвърля погледа си към мен и бързо да го отдръпва, защото и аз направих същото. Нищо ново. Обсъждахме с приятеля ми кога да идем да потичаме, казах му, че после съм и на тренировки и като цяло изказах плана си за деня на глас (направих го малко подсъзнателно). Приятелят ми каза "Някой ден трябва да излезем да пием", а аз отвърнах "Не, не аз не пия" Той каза "Изобщо ли? ", а аз отвърнах положително. Момичето се усмихна много леко при чуването на тези думи, в това съм сигурен. Физически бях доста уморен, боляха ме мускулите и ставите, но тази болка е нищо в сравнение с това, което предстои да Ви кажа. И така говорихме си, посмяхме се, а, когато тя гледаше на другаде, аз не отлепях очи от нея. Стойката на стола ми бе доста странна. Бях с полугръб към бара, т. е към нея, и с лице повече към масите (да гледам как играят другите или просто да се прикривам). Единственото, което движех бяха очите ми, които бяха широко отворени, сякаш очакваха нещо. Тъмнокожото момче ми хвърляше погледи и ги позадържаше. Беше нервен, движеше доста ръцете си, трептяха краката му, май не му допаднах особено. Аз единствено премествах очите си и нищо друго, излъчвайки спокойствие. По едно време това момче каза на момичето сега ще ти напиша нещо (на телефона). Аз си помислих "Този пък какво ще и пише като са един срещу друг". Тя му каза "Защо ще ми пишеш, кажи какво има? " Той отвърна "Не, не ще ти напиша и ехидно се усмихна. " После разбра, че няма интернет на телефона и излезе отвън, за да хване. След 1-2 минути се върна и пак седна, показа и нещо на телефона и каза "Разбра ли сега? ", а тя се засмя и каза "Да, разбрах". Той пак ме погледна, а аз си помислих "За да виси там, явно търси нещо, показва и това-онова, може би, се опитва и да ме прави мен на луд, явно има чувства към нея". Умишлено пиех кафето си бавно и чаках нещо да се случи, ей така, просто да се случи. В последствие влезе едно момиче на около 17-18 годишна възраст и седна на бара до моят приятел. Беше приятелка на "момичето ми" и двете започнаха да разговарят. На това момиче тайно ще съм благодарен до гроб, защото направо ми дойде дюшеш. Постоя 7-8 минути, но зададе въпросите, чиито отговори чаках. Аз стоях все така "безформен" с лакет забит в плота на бара и с длан придържаща главата ми да не падне. Стоях все едно съм безразличен към всичко случващо се около мен, а сетивата ми бяха усилени на максимум. Та това момиче я попита "Как си? " и тя отвърна "Ми нищо, добре, работя и толкова. " После и зададе въпроса "Какво става с Ангел? " Изведнъж се размърдах и разшавах, за кого ставаше въпрос, идея си нямах, докато изведнъж... се досетих. (Преди 2 седмици пак стоях на бара и си пиех кафе, тогава телефона и звънна и чух как женски глас я питаше "Как е с Ангел? ", а тя отвърна "Никак, как да е". ) Да, това име ми крещеше с ясен глас, това бе момчето, с което се целуна, това бе момчето, с което са заедно. Опитах да остана спокоен и гледах към една маса, където играеха, но слушах какво става на метър от мен. След като и зададе въпроса за Ангел, тя отговори "Нищо не става, аз знам какво искам, ама той не знае какво иска". Усетих още една порция смесени чувства, след случката с тъмнокожото момче. Мислех си "Какво означава аз знам какво искам, но той не знае"(Дали значеше "Аз го обичам, искам да съм с него, да бъда с него, той е най-важното за мен", или значеше "Искам да се промени, да ме уважава, да ме цени и обича", или пък "Това, което искам той не може да ми го даде"). Мислех си "Това момче съм го виждал два пъти за 5 месеца, на всичкото отгоре преди 2 седмици тя отговори на същия въпрос по същия начин. Може би имат проблеми във връзката си, не се получава или просто е мини-криза". Отговори спокойно, сякаш не я интересуваше какво ще се случи между тях занапред. Така отново намерих върху какво да размишлявам. Следващият въпрос на приятелката и бе "Какво ще правиш тези дни", а тя отвърна "Утре ще си почина и мисля да поостана вкъщи, а в събота ще ходя в Стара Загора(близо е до нашия град) да видя какво има из магазините и така. В неделя пак съм на работа". В последствие вметна "Вчера едни момчета ми предлагаха да ходим някъде на кафе, канеха ме на купон, ама аз с някакви, където съм ги виждала тука 7-8 пъти никъде не отивам" - това са момчетата, за които споделих в предния пост). Тогава почувствах огромно облекчение в себе си, направо от мен се стовари едно огромно напрежение, почувствах как ми става леко. И така постоя това момиче 7-8 минути и отиде да играе билярд, а след още 2-3, тъмнокожото момче и каза "Отивам да ям нещо, че съм гладен след 1-2 часа пак ще дойда. Чао". Странното е, че тя нищо не му каза просто си гледаше на някъде и бе замислена. Изведнъж усетих как всичко сочи към мен, така го почувствах или си го внуших не знам. Идва момиче и и задава въпроси, които ме измъчват, получавам отговори, каквито искам да чуя. Казва как въобще не иска да излезе с онези 3 момчета на купони, проблеми с приятеля(тук се почувствах странно. Първоначално си казах "Да, това е невероятно", но се замислих "Не, не е. Момчето също може да я обича много, едва ли му е приятно така, ами ако аз съм на негово място" и така малко притъпих чувството за щастие, но въпреки това остана нотка на задоволство в мен). На бара стояхме аз приятелят ми и тя. Някак нещата се нагаждаха, получаваха се без аз да върша нищо. Продължавах да разговарям с приятелят си, да се смеем на различни неща и така. По-едно време той ми каза "Хайде да вървим". Съгласих се. Това кафе го пих поне 1 час, за да може да съм максимално близо до нея. Станах взех си чантата и докато стоях прав говорех нещо на приятеля си, но гледайки него отместих очи за миг към нея и забелязах, че пак ме гледа и бързо върнах погледа си. Тя ми каза "Чао, чао", отвърнах и със същото с молба за извинение, ако сме и пречили по някакъв начин, тя се усмихна много широко, дори се изсмя и каза "Няма страшно, повтори - чао, чао" и излязохме. Почувствах се невероятно, всичко вървеше идеално, всички, които и се натискаха (тримата - отряза ги макар неофициално като на приятелката си каза "Не ми се занимава с тези непознати", а на тях каза "Не съм сигурна дали ще имам време", "Ще видя", за тъмнокожия - дори не чу какво каза, остана само съмнение какво означаваше "Аз знам какво искам, ама той не знае", казано по адрес на приятеля и). В този момент си помислих "В 19:00 съм на тренировки, ще ида час по-рано, за да я видя отново". Страхът от провал изчезна, понабрах кураж, отново се почувствах готов, но какво се случи ще разберете по-надолу.
Така и стана, отидохме да бягахме, хапнах, изкъпах се и пак се връщам с целта да я видя. На всички маси се играеше, а на бара бе сама. Влязох, тя веднага хвърли поглед към врата и видя мен. Аз я погледнах само колкото да видя, че и тя ме гледа и дотам. Стоях прав около 5-6 минути. Застанах до една маса и гледах как играеха, но мислите ми бяха съвсем другаде. Тя ме гледаше или поне гледаше горе-долу където съм аз, може да е гледала как играят другите, знам ли. Казах си "Ще се преместя да видя дали и погледа и ще се измести" - и да преместих се и очите и се поотместиха. Усетих огромно напрежение, колената ми трепереха. След като минаха кризисните за мен 5 минути, тя си погледна телефона, а напрежението от мен слезе. Отидох да я попитам кога ще има свободна маса с надеждата да ми каже след половин час, за да я заговоря, а тя каза след 1 минута. Казах и "Супер, направо я запази за мен"(макар да не исках това), а тя каза "Няма проблем, за тебе е". Наредих топките, а тя гледаше как си слагам ръкавицата, как си потърквам кредата, как елегантно играех, а аз имах самочувствие в този момент. Чувствах се прекрасно, всичко, ама всичко бе перфектно, но както винаги става, нещата се пообъркаха. 5 минути след като започнах да играя влезе един мъж. Мисля, че и него съм го виждал там, но не повече от 2-3 пъти. Беше глава под мен, т. е. висок, беше над 25 може би дори 30 годишен. Изглеждаше изискан с панталон, хубаво кожено яке, беше си изтупан. Той и каза "Здравей", усмихна и се и дори си подаде ръката. Тя остана малко изненадана от това, но отвърна със същото като си подаде и тя ръката. Мисля, че се познаваха, но не съм сигурен дали не се запознаха и на момента. Още един въпрос за размисъл. Аз играех, но очите и ушите ми бродеха навсякъде. Той седна точно на стола, който тотално закриваше масата, на която играех и самия мен. Не знам стори ми се, че я чух да казва "Оле, ти ли си? "(или нещо такова). Но той говореше, сякаш се запознаваше в нея, а не сякаш са приятели от деца. Поръча си една кола и я пи поне 2 часа. Аз играех, а те все по-гласовито започнаха да разговарят, тя се усмихваше все по-широко и повтаряше думите му, които са я разсмели. След час спрях масата, а той беше изпил 100 мл от колата. Разказваше и какво ли не, а тя все повече се заливаше от смях. После тя му заразкава истории и той се смееше. Направо им беше супер, смяха се, забавляваха се, а тя дори не ме погледна. Очите и не бяха по мен. Почувствах се отвратително. Чувство на ревност поби по тялото ми, гняв усетих в сърцето си. Седнах на един стол за около 5 минути, те си говореха, смяха се, а тя не ме погледна изобщо. Обзе ме яд, отчаяние, болка, страдание, направо щях да избухна. Тя не ме виждаше, той бе застанал точно на пътя на погледа и, но дори когато спрях да играя и седнах на видимо място, нищо. Те говореха, а играех само аз и на съседната маса още две момчета. Смехът им се разцепваше във въздуха единствено от силата, с която размазвах топките по джобовете. Тътен се чуваше от масата ми. Погледна ме единствено тогава, когато я помолих да спре масата. Тогава и този мъж ме погледна. На лицето ми не се четеше нищо, но вътре в мен болката бе огромна. Нареждах топките много бавно на кората, едва свалих ръкавицата си, едва изминах пътя до бара. Докато и плащах главата ми бе извъртяна не към нея, а на 180 градуса. Гледах назад и не можех да повярвам. Казах и "Чао" и тя на мен, но определено не ми беше добре. Изкарах тренировки и се прибрах вкъщи.
Сега в главата ми е невероятна каша, тотално объркан съм и, както бях на върха на щастието, когато уж всичко се нареди, отново нещо се изпречи. В главата ми е пълна каша, съзнанието ми е тотално затормозено, сънят разбит. Нямам идея какво мисли за мен. На моменти имам чувството, че ме изпива с поглед, усмихва се, чака ме. В следващият миг обаче си мисля "Да, онова момче виси цял ден там - 100 %, ако я поиска ще те изпревари, сега се появява и някакъв тип, с когото сладко разговаря и се забавлява, а накрая и думите "Аз знам какво искам, ама той не знае" ме довършват". Гледа си телефона и грам, ама грам не и пука за тебе. Какво тя си мисли за мен - отново нямам абсолютно никаква идея. На моменти и се усмихвам, гледам я в очите, а друг път се обръщам, стоя с гръб към нея, не я поглеждам, лицето ми не изразява емоция, а езикът на тялото ми показва безразличие. Това допълнително ме натоварва психически, изморява ме, съсипва ме. Не знам какво мисли за мен, като на какво гледа и усеща ли ме на къде бия. В неделя ще е там, но аз не съм сигурен, че искам да отида. Объркан съм много не знам какво да мисля, не знам наистина не знам. По цял ден мисля за това какъв беше този, с когото така се смя, какво мисли за момчето, което по цял ден стои там, какво ще се случи между нея и приятеля и, как гледа на мен и разбира ли ме какво изпитвам аз към нея. Нямам грам идея. Поне онези тримата отпаднаха от съзнанието ми и един проблем се реши, но винаги става така, един се реши - два се родят.

За пръв път изпитвам подобни чувства към момиче. Съжалявам, че се влюбих, съжалявам, че го допуснах да се случи. Трябваше да спра всичко това, докато беше време. Просто трябваше да спра да ходя още, когато видях да се целува с онова момче. Трябваше да си кажа "Откажи се, друг път ще ти се усмихне късметът". Щях да го преодолея по-лесно, а сега не знам дали е възможно да го преодолея. Как да предприема нещо като получавам смесени сигнали, все едно го прави нарочно, все едно си отмъщава, а дори не ме познава. Приятелю, няма какви сили да отключиш, тотално изчерпан съм, тотално изцеден и съкрушен съм. Така не мога повече, не издържам на това напрежение. 5-6 месеца едно и също. Уж тръгва към добре и се появява я гадже, я някой друг, трети, четвърти и аз пак и пак съм в изходна позиция и не знам какво да правя. Не мога да рискувам да я заговоря. Ето, онзи я заговори, покани я на кафе, кино, купонче, а-у, но вече Ви споделих как отговори на приятелката си. На всичкото отгоре си има приятел, когото може би цени и обича и макар да имат проблеми, което е нормално за една връзка, те ще се оправят и всичко ще им бъде наред. Да бъде жива и здрава и щастлива, дано намери най-прекрасното момче до себе си, да се радва на любовта и на живота и всичко да и върви наред. Аз не мога повече, не ми остана нищичко - нито търпение, нито сили, нито шанс. Ако няма чувства към мен, дори и да я позлатя няма да бъде моя. Имам само желание и воля да бъда с нея, но нещата ще останат забулени. Позволих да влезе в съзнанието и сърцето ми, позволих това да се случи и не го избегнах, позволих да се влюбя в момиче, с което няма как да бъда. Сега аз ще си нося последствията, които са напълно заслужени. Не мога да живея постоянно в съмнения и размисли, не мога да продължавам. Мисля, че дори доста издържах. Трябва да се лиша от това да я виждам, за да я забравя. Трябва да забравя лицето и, усмивката и, излъчването и, гласът и, чарът и, думите и. Не съм сигурен обаче, че и така ще издържа, без да я виждам. Не съм слабохарактерен, няма да изпадам в депресии или дупки, но признавам пиша това със сълзи в очите. Не им позволявам да текнат, но кой ги пита. Трябва да сложа край на това. Трябва да забравя всичко и да продължа, както преди. Как ще я забравя и какво ще се случва от тук нататък - времето ще покаже. Ако пожелаете вижте и горният ми пост, разказах няколко събития и научих някои неща, но всичко се обезсмисля. Имах и някои идеи, но всичко ще го повлека със себе си. Обичам я много, но ще остана с мечтите си.
Благодаря на всички съпричастни с историята, благодаря още веднъж за подкрепата, за хубавите думи и интересните коментари. Благодаря на 49 и 45 специално за интересните изказвания, но разберете ме - аз имам предел. Как сте толкова убедени, че тя наистина има чувства към мен. Няколко погледа и усмивки не значат нищо. Не че аз показвам повече, но едва ли тя е като мен. Дори надминах предела си, така не се издържа. Как да продължавам при това напрежение, при тази каша в главата ми при всички тези обрати, които се случват. Въпреки всичко, аз не се чувствам предал се, някак в мен се скатава, мъдри се някаква надежда, някъде в сърцето мъждука желанието да бъда с нея, но разумът казва "Стига! Направи достатъчно, престани! " Буквално се боря със себе си, а ако някой може да подреди мислите в главата ми, то това не съм аз, ако Вие знаете как ще Ви изслушам или по-скоро ще прочета.

51.   Здравей отново! Аз съм 45.
Виж сега, казах, че тя има СИМПАТИИ към теб, а не чувства. Има разлика между двете, а и няма как да имаш чувства към някой, когото не познаваш (по-скоро е заслепение, физическо привличане и понякога се самозалъгваме създавайки си илюзия). Момичето се наслаждава на искрите, което прехвърчат между вас, но да бъдем честни- разочароваш я!
И си един блестящ пример за това как хората, колкото и знаци да имат, пак не правят нищо, заради страха си. Съдбата си знае работата, дори ти е нагласила всичко да бъде перфектно, а ти какво правиш? Чудиш се ами, ако и така нататък. Е не става. Няма как да разбереш тя какво мисли за теб ако продължиш да седиш буден нощите и се чудиш еди кой си какъв и е или дали е с въпросния Ангел, или каквото и да било. Просто ставаш, отиваш и я заговаряш. Представяш си, че е най-добрия ти приятел и най-нормално и непресторено почваш да говориш за всичко, което ти дойде на ум. Като харесваме някого и ставаме глупави, знам. Но събери цялата си смелост и самообладание и не гледай на нея като потенциално гадже/обект на любовта ти, а като на стара приятелка, с която можеш да бъдеш себе си без да те е страх какво ще си помисли. Ако е писано да станат нещата, те ще станат. Но това не значи да седим и да чакаме вселената да свърши цялата работа! И ти трябва да направиш нещо. Идеален момент няма да има, винаги ще се намери нещо, което да те "прецака". Но всичко зависи от теб и подхода ти. Направи си сам този идеален момент и давай, нямаш какво да губиш. Казах, че вярвам в теб, и все още е така! Нима не виждаш колко съвпадения се случват, а ти седиш отстрани и обмисляш всичко...
Спри да мислиш, подходи нормално, все едно ще говориш с някоя стара приятелка и просто давай! Момента няма да дойде, ако ти не направиш нищо по въпроса, няма всичко да дойде наготово, трябва малко зор да си дадем!
Хайде, дано успях поне малко да те накарам да се замислиш колко много ценно време губиш, чакайки и не правейки нищо.
Искаш нещо- отиваш и си го взимаш! Ние можем само да те насърчаваме, останалото зависи от теб.
Давай, вярвам, че можеш и ще се справиш. И да не те интересува какво ще си помисли момичето. Сигурна съм, че има симпатии към теб, и ще се зарадва.
А в случай, че не си допаднете (човек никога не знае :) ), все пак ще знаеш, че си опитал и си направил всичко възможно!
Събери смелост и давай, момента е сега, а не някъде в бъдещето!

52.   Авторе, бях решила да не ти пиша пак преди да предприемеш действие (защото виждам, че няма полза засега- каквото и да ти казваме всички ти още се бавиш), но сега го правя, заради дългия пост, който си пуснал. Има някои случаи в живота, когато колкото повече анализираме нещата, толкова по-надълбоко затъваме. И твоят е такъв. Съдбата ти е дала знак, за да си вземеш поука- лично си чул как момичето говори за ВСИЧКИ твои съмнения и те се изпаряват едно по едно. И вместо да се запази този прилив на сила, вместо при второто посещение да отидеш директно при нея и да я заговориш за нещо различно от билярд, ти губиш 10 минути. Преди да дойде онзи си могъл да и признаеш всичко, най-малкото да я поканиш на среща. Да видим тогава ако бе приела, дали изобщо щеше да обърне внимание на оня тип и ти дали щеше пак да се измъчваш с въпроса кой за бога е той. Но това вече е минало, a занапред- Не мисли за другия, той може да и е всякакъв, но не и това, от което ти се плашиш. За 1-2 дни ако и е бивш- не могат пак да се съберат, ако току-що са се запознали-не могат веднага да се влюбят. Ако са се обичали, но не се е получило-няма как за това време да се сближат пак. Другото не те интересува. Сега е твоят ход, зарежи колебанията и не давай нови такива да възникват. Отивай при нея и направи нещо. Поне и кажи, че е много сладка. Толкова ли е трудно? Ще ти пиша пак, когато направиш крачка. Едва тогава. Всичко добро и успех! (номер 9)