Възможно ли е приятелството ни да се възстанови?
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1171 пъти
Историята започва още от 5 клас... Нови съученици, нареждат ни по номера и се оказва че седя до някой непознат. Отначало отношенията ни бяха много зле (може би понеже някои хора от класа и неговото обкръжение по-специално ми се подиграваха или просто защото не ми е трудно и не знам как да се държа с хората в началото), но след като се опознахме се сближихме много (поне по мое мнение) и в 7 клас станахме добри приятели. Въпросът е, че като цяло "движехме" в различни компании - той с момчетата, аз с момичетата, той с "готините", аз - не, така че почти никога не сме излизали заедно. Нито пък сме си писали особено по скайп или фейсбук - говорехме си доста, но само в училище.
След 7 клас влязохме в различни училища. Като че ли още когато разбрах това вече знаех какво ще стане. Сега сме 8 клас. Нямаме близки общи познати, с които да излизаме. От време на време си организираме срещи на класа, но на тях не идват и половината от бившите ми съученици. Та и на тях не съм го виждала - общо взето от началото на лятото насам не сме се виждали. Пиша му от време на време (веднъж на 1-2 месеца), но е разбираемо, че това няма нищо общо с предишните ни разговори.
Не ми е особено лесно да се сближавам с хората, особено в началото, затова и рядко се случва, мисля, да си стана толкова близка с някого. Намирам го за интересна, дори леко особена личност.
Една част от мен знае, че след като се получи така вероятно няма смисъл да се надявам, защото с желание само от едната страна няма как да се получи каквото и да било. Но наистина го ценях като приятел и все още го ценя, спомням си, искам отново да сме близки като преди. Не знам какво да правя. Не искам да се отказвам от приятелството ни, но има ли изобщо смисъл да се опитвам - близо една година почти не сме говорили...
Знам, че вече май започвам да се повтарям и че стана твърде дълго и повечето хора дори не биха го прочели, и че звучи много глупаво и банално на места, но наистина ще се радвам ако историята ми бъде постната и ми дадете честни съвети. Предварително благодаря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 9 месеца hash: 3943fbe743

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ако той имаше някакъв интерес да запазите и продължите приятелството си, не виждам какво би ви попречило да го сторите, особено при съвременните средства за комуникация. Това, че ти трудно (и бавно) се сближаваш с хората до голяма степен обяснява факта, че приятелството ви е много по-ценно за тебе, отколкото за него - вероятно той много лесно се сближава с всеки/всяка, с който по някакъв начин е принуден да прекарва повече време заедно (като например да седят на един чин). Това качество е много ценно за по-нататък в живота - когато започнете работа и участвате в колективи, изградени най-често не по ваше желание. Работи върху себе си - "развий малко кранчето" и се отвори към хората! Недей да се вкопчваш в момчето като удавник за сламка... А може да се случи и чудото - след като напълно се забравите да се срещнете след години - пораснали, осъзнати, разхубавени... и тогава да пламне искрата!...

 

...