Споделена история от Тинейджърски |
Бива наглост, ама чак пък толкова
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 1899 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 14, от малък град. Майка ми е учителка с 3 висши образования. От 10 години работи в местната гимназия и заплатата и е около 600 лева. По принцип е преподавала от икономика през информатика до английски език. Тази година имаше два осми класа с интензивно обучение на английски език, тъй като единствено тя можеше да поеме голяма час от тези часове (предната госпожа излезе по майчинство за година и половина) взе 12 часа от единия клас и 10 часа от другия. Леле, едва 600 лева за 22 часа на седмица, нали?
Винаги сме имали един ''господин'' по английски, казват че е твърде млад, за да поеме тези часове (по-скоро го мързи да си мръдне г*за, с извинение, та той си е мъж на 30 години!!! ), та от този господин винаги, ама абсолютно винаги ни е било много страх, не знам защо, може би такава си му беше славата, но не знам как, тъй като буквално си прилича на мека китка. Мисля, че след първия випуск, който е имал (те адски много са го ненавиждали, както и ние, но не знам защо го слушаме и ни е страх от него, и постоянно са го правели на нищо) се е превърнал в това отвратително чудовище, на което не знам защо ВСЕКИ в този ш*бан, мизерен град му се мазни, все едно е крал или де да знам какво, да имаше пари - добре, разбирам, да имаше власт, пак разбирам, но той е някаква мижитурка от която всички ги е страх. Той също така от 5-ти клас ми е учител, а тази година бях 8-ми клас и майка ми ми преподаваше 12 часа, а той 4. Беше ми гадно, че него го слушат все едно е някакъв бог, а мама я правят на две стотинки, след като тя мило и драго даваше учениците да научат нещо от нея, а онзи търтей си седи във фейсбука и скайпа в часовете, дава ни да си правим някакви упражнения в учебника, а той забучва слушалките и нещо си слуша. Не знам как такъв човек вдъхва респект към някого. Наистина не ми беше приятно тази година и смятах догодина да се местя в един малко по-голям град, недалеч от моя, но днес се случи нещо буквално отвратително. По принцип тъпата ни директорка постоянно се връзва на тоя ''господин'', оставя се да и вика, докато тя се е свила ъгъла, но това си е ''нормално'', нали..
Та днес се прибрах малко по-рано от мама и както винаги си легнах малко да погледам телевизия. Тя се върна малко след мен, плачейки. Не я попитах какво е станало, реших да я оставя да си поплаче първо на баба и тати, а после да ми каже и на мен, но само ако реши че е важно да знам. Е, след около половин час дойде и ми каза, че е напуснала работа, защото гореспоменатата учителка, която беше в майчинство се е върнала и не може да направи нищо (ъмм, извинявай, но би трябвало да се върне чак септември, защо по дяволите се връща 10 дни преди края на годината, може би за да направят гадно на мама, никога не са я харесвали, защото винаги е била по-добра от целия ни учителски колектив и винаги е знаела повече, можела повече, ходила на много повече места из света, както и аз, може би и мен ме мразят заради това). Стана ми много гадно, та мама беше една от най-добре подготвените учители в областта си, а те да се държат с нея като боклук, както винаги. Ясно и беше още преди време, че няма какво да прави тук, в този град всички са интриганти, но друго ни задържа - баба и дядо, не можем да ги оставим сами, те са си хора на възраст и не могат да се справят сами. Винаги съм и повтаряла да се преместим в някой по-голям град. На мен не ми е проблем, приятели винаги ще си намеря, колкото и да ми липсват старите. Та не това, че е напуснала не по собствено желание, стана ми гадно заради това, че има толкова много, наистина много други учители по английски в нашата гимназия, а точно нея да махнат, защото е най-амбициозна. Не разбирам що за хора са това, ръководени единствено от парите. Адски много се дразня.
Друго, което ми тежи - класът ми. Ах, този клас, мразя го, всички са някакви надути кифли със самочувствие до небето, но без покритие. Aу, всичките са толкова противни и тъпи, че няма накъде повече и ме мразят заради мама, защото им пишела двойки понякога, ами извинявай 1-во аз нямам нищо общо с тези оценки и 2-ро като си говорят в часовете, играят си на телефончетата и прочие ще си понасят последствията. Имам си само една приятелка в класа и тя не може и да се нарече такава, просто с нея дружа, защото нямам с кой друг. Тъпичко ми е от друга страна, защото с този клас започнах да свиквам (повечето хора тук са ми от бившия клас и си бяхме неразделни, но когато кифлите се появиха и моите ''най-добри приятелки'' ме изоставиха и станаха изкуствени, грозни и тъпи, не мога да ги позная вече) и ще ми е тъпо тепърва да свиквам в ново училище със съвсем нови хора, с огромно училище и т. н. Не знам какво да правя. Мама ми каза да не се притеснявам и че тя ще се оправи и ще си намери нова, по-добра работа, но аз знам, че го казва само, за да ме успокои. Всъщност все тая, ще се справя в новата обстановка, чудя се само как ще се справим финансово, тъй като тати има само една книжарничка, от която не се изкарва много, а сега след като мама е и безработна ще и дават от бюрото по труда едва 300-400 лева на месец. Също, което забравих да кажа е, че пея, наистина пея много хубаво, но никога не са ме приемали на сериозно, винаги са ме махали, когато поискам да пея нещо отговорът от единственият ни музикален педагог е: ''Не съм сигурна в теб, извинявай, но не си се казвала сама на сцена от много време. '', е извинявай ама как да се кача на сцена след като не ме пускат..
Точно в този град всички са интриганти, благодаря за вниманието.
П. С.
Моля ви, админи, пуснете тази история, защото съм много изнервена...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 53debe7b19 |
|
1. Ако се преместите в по– голям град нека майка ти да започне да преподава в по– елитно училище, даже ако е възможно да е в училище по изкуствата, но не знам в кой град ще се местите и какви са училища там. Аз уча в училище по изкуствата и всичката простотия, повърхност, лекомислие, огромно самочувствие без покритие и прочие са сведена до минимум. Все пак хората на изкуствата са на по– високо ниво, а и децата като цяло, си знаят мястото, имат някакво уважение към учителите и имат за цел да развият специалността, която следват. Ще е идеално и за теб, защото искаш да се занимаваш с пеене. Ако там не се нуждаят от учители нека майка ти да разучи училищата в града и да провери къде децата са по– свестни, защото нали знаеш, че някои училища уж са "елитни", но като отидеш там и всъщност се оказва, че не е баш така.
Успех!
Black Sabbath
Момиче на 15 години.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 7c2e8e97bf |
|
2. Детенце, не в този вaш грaд, в цялa Бългaрия е тaкa.
Вече с пълнa силa вaжи зaконът нa джунглaтa " по- силният изяждa по- слaбият "!
Товa е! Учи се дa бъдеш силнa, ... някой ден ще ти се нaложи дa " гризнеш " и ти някого, aко не, теб ще те схрускaт.
Мaйкa ти е възрaстен човек, ще се спрaви.
Ти не се товaри с толковa негaтивизъм. Хубaво е, че си я подкрепяш, зaщитaвaш. Нямa нищо по- хубaво от зaдружното семейство. A вие явно си го имaте. Тaкa че, истински щaстливци сте;))) Човек може дa икономисвa от хрaнa, от ток или дрехи, но когaто имa подкрепa и любов у домa, всичко друго е второстепенно.
Стигa си се ядосвaлa зaрaди бедните мозъци нa някои си, a се рaдвaй нa товa, което имaш!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: f5b9a9dfa6 |
|
3. Лично аз, от цялата история, не разбрах, кой е наглият? Кой, от всички в целия ви малък град ви е длъжен с нещо на вашето семейство?
Разбирам, не е приятно майка ти да остане без работа, но все пак тя е знаела, че е на това работно място по заместване. За заплата също има какво да се коментира 22 работни часа на седмица са 4 дни по 4 часа и един ден по 6 часа в седмица? За 4 часов работен ден ти колко заплата очакваш да взема майка ти? Или да взема голяма заплата заради многото дипломи у вас?
От друга страна ти си търсиш извинение за поведението си в лицето на майка си. Децата не те мразят заради майка ти, а заради самата теб. Никоя двойка не може да победи доброто приятелство, но ако приятелството по принцип го няма, всяка двойка може да е причина за липсата му в твоите очи.
Разказваш какво се е случило, но от разказа ти не личи, какво според теб е трябвало да се случи, за да не изглеждат хората нагли в твоите очи?
Може само да се предполага, че според теб ръководството на училището е трябвало да задържи майка ти на работа и да не взима старата учителка, която до сега е била в майчинство? Това не е ли наглост от твоя страна? Не мислиш ли за младата майка която ще остане без заплата ако задържат майка ти? А за бебенцето й което искаш да оставиш с безработна майка? Трябвало е според теб децата да ти бъдат приятели въпреки поведението на теб самата и въпреки факта, че майка ти е учителката, която пише двойки? Те просто са длъжни нали и ако не го правят са нагли?
Може би и аз сега съм нагла дето не те защитавам и имам различно от твоето мнение? Но не си малка вече и е време да осъзнаеш че никой в този живот не ти е длъжен с нищо. Време е да разбереш че животът е борба както за работно място така и за истински приятели. И не можеш да обвиняваш хората в наглост когато си от губещата страна. Такъв е животът просто продължаваш с борбата напред търсиш ново работно място или търсиш нови хора за приятели но знай когато ги намериш трябва постоянно да се бориш за да ги задържиш.
Късмет и спри да се ядосваш на хората те са невинни в случая.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 19bf34de3f |
|
4. Номер 3 вземи се гръмни! Първо ти знаеш ли какво е да си учител в днешно време? Знаеш ли какво са тези 22 часа? Знаеш ли как се изкарват? Знаеш ли колко е обидно да вземеш 420 лв. за тях? Не знаеш. Поне от написаното от теб съдя. А и можеше да дадеш едно рамо на момичето. То е в такава възраст, в която се впечатлява по-лесно. И честно казано да мисли за майка си, за реалността, отколкото да се прави на кифла и да се лигави като съученичките си.
Авторке, много добре разбирам болката ти. Моята майка също беше учителка и като такава се пенсионира, аз сега също съм учителка и знам много добре за какво става въпрос. Само едно ще ти кажа - ние с теб системата не можем да променим, не можем да променим общественото мнение и мислене и ни остава само да си живеем живота както намерим за добре. Ще се преместите в по-голям град, майка ти ще си намери работа, било то и нещо по-различно от учителството. Пожелавам й го искрено. Ти ще намериш нови приятели и надявам се по-нормална среда. Мисли хубави неща и те ще ти се случват :) Успех и едно хубаво лято ти желая!
|
|
