 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Просто искам да споделя.
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 2230 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 11 години, което иска да сподели своята история. И така...
От няколко месеца постоянно си измислям нещо, за което да се притеснявам. Или ще съм психично или физично болна или още мнго други неща, които ме е срам да изрека камоли да споделя. Едва ли на някой би му дошло на ум, че едно 11 годишно дете му идват на ум такива простотии. Гадното е, че си и измислям ей така, без абсолютно никакво основание и като вече свикна с тях ги възприемам като истина и после ми трябват седмици, за да се отърва от тях. Споделих това с майка ми, но тя от сутрин до вечер е на работа и няма много време да се занимава с мен. Главния човек, на който мога да си споделя всичко е моят брат. Той единствен ме разбира и единстен от всички ме пита как съм. Закривам постоянната си тъга с лъжлива усмивка и всичко тая в себе си. Имам тайни, които никой не знае. Като цяло съм едно затворено, мрачно срамежливо дете. Когато няма с кой да си говоря или говоря на котката(тя е особено добър слушател:) или на някой предмет(спокойно не съм луда), който ми е скъп. Преди опитвах да махна тъгата с филми на Луи Дьо Финес, но това беше временно решение.
Също така съм забелязала, че започвам да се натъжавам адски лесно и да се вбесявам от най-малкото нещо. Незнам в пубертета ли навлизам или е някакъв период.? !
Наистина страдам, имам чувството, че стоя под водопад от тъга и агония, който ще опустошава съзнанието ми докато не откърти и най-малката частица радост посадена в моята тайна градина, която съм садила 11 години(доста банално, нали). Но така се чувствам.
Искрено ви благодаря, че прочетохте моята история. Тук се надявах да намеря успокоение и някой да ми подаде ръка, да сподели опит и да ме разбере.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: daa3ec05f7 |
|
1. Уау, какъв стил на писане! Сякаш не пише момиче на 11, а на 21! Аз, че съм на 14 не мога такава поезия да измисля, като в края на твоята история... :D :D
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: daa3ec05f7 |
|
2. Ами не знам какви са тези глупости, които си измисляш но ще ти кажа едно нещо, в което първо не вярвах, но сама се убедих. Силата на положителното мислене! Каквото и да се случи се старай да гледаш от хубавата страна на нещата, винаги бъди усмихната и не позволявай на тъгата да те съсипе. Не се затваряй в себе си, говори, общувай, опитай се да си създадеш широк кръг от приятели, с които да излизаш и да се забавлявате заедно. Така като по цял ден стоиш в къщи и само глупости ти се въртят в главата. Като вървиш по улицата върви с усмивка на лице и умствено пожелавай хубави неща на хората, които минават покрай теб. Аз така по едно време бях започнала да мисля приятелката си за луда! За кратко време загуби голяма част от близките си, приятелят и я напусна, а тя винаги беше усмихната и ведра. Като я питах как понася всичко това с усмивка тя ми сподели, че винаги гледала от добрата страна на нещата и вярвала, че един ден всичко ще се подреди за нея. В началото чак си помислих, че просто изперква, но реших да опитам. Стараех се да съм усмихната и да не задържам лоши мисли в главата си. Сякаш някакъв товар падна от раменете ми и вече съм друг човек. Опитай, лесно е! И каквото и да става винаги знай, че един ден всичко ще си дойде на мястото. Не спирай да си го напомняш.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: d7394814c1 |
|
3. 2, какво ти положително мислене, знаеш ли, когато на тази възраст ти бушуват хормоните колко е трудно да мислиш положително? А и не е толкова лесно да си избираме мислите.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 8f59f124e6 |
|
4. Благодаря на номер 2 (и на едно:).Наистина положителното мислене винаги ме е изкарвало от такива ситуации.Тогава си казвам:''Стига глупости Калинче,животът е пред теб ,радвай му се не оставяй мъката да те съсипе''!
От Авторката
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 6f7c45a06e |
|
5. А баща ти къде е? Питам, защото моята най- добра приятелка изпадна в същото положение, когато баща и почина (бяхме на 16г.) За радост майка и и обръщаше внимание и я водеше по какви ли не специалисти, докато накрая успя да я убеди, че нищо и няма. Но и както е написала номер 2 положителното мислене много помага. Наред с воденето на доктори майката на моята приятелка я беше затрупала с книги за положителното мислене и малко по малко всичко отшумя. Дори и да не си преживяла тежка загуба момичетата точно на твоята възраст започват да навлизат в пубертета и това също може да е отключило състоянието ти, но това не означава, че с преминаването на пубертета ще се оправиш.
Препоръчвам ти "Пилешка супа за душата на тинейджъра" и "Подсъзнанието може всичко" като за начало, защото са по- леки и лесно се асимилират, а и ги има в нета за теглене. И задължително започни поне малко да излизаш с някакви приятели, ако нямаш опитай да си намериш. Мисля, че и това би помогнало, защото знам какви неща се въртят в главата на едно момиче и определено е хубаво да имаш приятелки, с които да споделиш за тях.
Успех! И с усмивка само напред!
П.П. Явно имаш дарба да пишеш. На твоите години пишех стихове и това доста помагаше.
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 7cf5b7541e |
|
6. Здравей! Не се притеснявай, не си единствената, която се чувства по този начин. Аз съм почти като теб, но съм на 14 години. Живея си в свой измислен свят. Представям си реални личности, които са много далеч. Сякаш седят до мен. Всъщност те са единствените, които ме изслушват. Но въпреки това съм щастлива. С този мой измислен свят (в който между другото прекарвам по- голямата си част от времето) се откъсвам от ужасния си живот. Понякога си казвам, че просто няма смисъл да фантазирам подобни неща, че ТОВА ТУК е реалността, но после разбирам, че това ме прави щастлива и ми дава сили да продължа. Няма лошо да си фантазираш на каквато и възраст да си. Дори си имам свой измислен прототип понеже мразя себе си. И естествено е пълна противоположност на мен (лудо, а:D. Аз съм пълна откачалка ).
Между другото много ми хареса краят ти "Наистина страдам, имам чувството, че стоя под водопад от тъга и агония, който ще опустошава съзнанието ми докато не откърти и най-малката частица радост посадена в моята тайна градина, която съм садила 11 години". И не не е банално!!! Изкорени тези мисли от главата си. Когато отново се чувстваш тъжна опитай се да опишеш това, което те е натъжило в разказ или стихотворение, но сложи хубав край- какъвто на теб ти харесва.
И бъди оптимистка. Помни, че всичко ще се оправи. Не се притеснявай, не си единствена дори имаше една такава тема в Spodeli. net и се оказа, че доста хора са като теб и мен. А, и се опитай да не си фантазираш лоши неща, защото това ще те натъжи допълнително. Опитай се да мислиш позитивно!!!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 8f59f124e6 |
|
7. Благодаря на всички ви! Опитвам се да мисля положително, но както казва номер 3 наистина не е лесно. Опитах се да се успокоя като написах две стихотворения, но като ги видях се изплаших от себе си. Направо ми стана по-гадно. Бяха пълни с мрак, поттиснатост, чувство за отчаяние... и естествено ги изтрих. Наистина щеше да е добре да излизам с приятели, но както ви става ясно нямам (не, че се оплаквам, дори ми е гот)
така, че се опитвам да се поуспокоя с някакви комедии, тъпи филмчета, кооито незнайно защо ме успокояват. Може би, защото са пълни с невинност, откъсват те от света(не казвам гаден, защото за разлика от други знам, че света е нещо повече от ''гаден''). И номер 6 в крайна сметка, ако се позамислиш всеки си живее в свой свят, но специалното при някои е, че те разбират че живеят в него (за разлика от други) и го използват, за да се отърват от напрежението и т. н. и т. н. (може и да ви звучи странно, но това все пак е мнение на 11 годишно).
П. П. Баща ми не е починал, а дори напротив, имам си цяло семейство. А и за протокола не съм зубарка, а петоркаджийка:)(ако случайно ви хрумне нещо такова, защото днешните деца поставят всички с различно мнение от тяхното по един общ знаменател и това е така нареченото ''зубър''.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: c59bc779d2 |
|
8. спокойно просто си мисли това е един хубав свят, говори с котката си нека тя се гушне в теб. направи си дневник аз имам на 11 съм.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 09b9cd18b7 |
|
9. Това състояние се нарича хипохондрия. Да си въобразяваш, че си болна. Бас хващам, че, ако разлистиш една медицинска енциклопедия, ще си помислиш, че имаш 3/4 от описаните там заболявания. Отделно имаш и депресивни състояния, които може да са породени от куп неща. Мой съвет е да посетиш специалист-психиатър, на който да обясниш всичко без да премълчаваш нищо и да ти назначи съответното лечение.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: fec8e25a5d |
|
10. По начина ти на писане, осъзнавам че си едно много интелигентно момиче. Искам да ти кажа само, че на твоята възраст аз също бях като теб. Чувствах се самотна и тъжна.... Но това премина. Мисля че просто нямаш истински приятели!? Не знам.
Каквото и да е ще се оправиш!
Късмет и приятно лято.
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: cb0c6e0b2f |
|
11. Номер 9, моля те да не ме изкарваш хипохондричка. Не ми е проблема в болестите, а в самотата и меланхолията. Тези ''болести'' са ми най-малкия проблем, а и това с тях вече почти е отшумяло просто исках да ги спомена, за да имате по-пълна представа какво ми е всъщност. Не исках хора, които да ми дават диагнози за психичното състояние, а такива, които да споделят опит. Проблемите ми са не са болести, а съмнения в морала ми и т. н.. Преди един месец преживях нещо не особено приятно и от него се породи цялата тази самота и това постоянно съмнение, което ме е сграбчило като граблива птица.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 7cf5b7541e |
|
12. От №6 до №7
Да, наистина е така. Но аз все си мисля, че съм единствената такава откачалка :D. Та аз си представям, че съм друг човек. Понякога си мисля, че ми има нещо. Че съм луда, че превъртам, но не се опитвам да го оправя, защото, може би, за разлика от теб аз си представям хубави неща (не знам как е при теб). Може би това ни държание се поражда от някакъв проблем. Аз имам такъв, който и до днес не мога да оправя. Заради това, което ми се е случило не мога да си намеря приятели и се затварям в себе си. Имам само 4- ма истински (и имам чувството, че сме такива, защото израснахме заедно), в които дори се съмнявам и не споделям нищо. Всъщност с никого не съм говорила за това ми състояние с въобразяването и мисля, че няма нужда. За мен това е нещо нормално.
П. С. И моля те следващият път (ако има такъв) сподели тук стихотворението или разказа си с нас, колкото и да не го харесваш. Много ще се радвам да го прочета!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: dbd4c023ae |
|
13. Блгодаря на последния коментар. Цялото ми това състояние е породено от едно постоянно взиране в тавана, в една скука, която се превърна в ужас.. и една случка. Тя породи всичко това. Ненавиждам се понякога, но какво да правя. Успокоявам се, че е някакъв период заради навлизането в пубертета и, че ще се оправя, ако не мисля за това. -поне се надявам. Ето го стихотворението, което ненавиждам, и което седи от 2 месеца в лаптопа без никой до сега да го е видял. Мислех си, че ще остане вътре, но щом искаш да го прочетеш ето го и него:
Там е. Защо? -Незнам
Може би, за да изчисти цялата тази
Невинност. Ще ме разяжда от вътре.
Ще разкъса като хиена всичко светло, всичко хубаво...
Ще остави само една едва мъждукаща вече светлинка.
Вече няма нищо. Има мрак. Има хаос.
Не мога да се отърва. Винаги ще е там.
Мога само да живея с него. Но това живот ли е? -Едва ли.
Всичко е една лъжа. Всички престорени усмивки.
Те са една горчива измама. Сълзите напират, но усмивката ги пази.
Сълзите са лекарство. Усмивката-стража
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 7cf5b7541e |
|
14. Радвам се, че съм ти помогнала да осъзнаеш причината за това ти състояние. Искрено се надявам тази "случка" да не ти повлияе по-нататък някак по- лошо. Искам да помниш, че не трябва да се затваряш в себе си. Аз направих тази грешка. Търси сили в хората, които са около теб. В приятели, роднини и близки. Научи се да се радваш на света около теб и на компанията на любимите ти хора. Тогава проблемите ще са последното нещо, което ще има значение.
А относно стихотворението - мила, ти си роден талант!! Не мога да повярвам, че едно 11 годишно момиче може да пише така. Моля те не се отказвай! Продължавай да изливаш чувствата си върху белия лист- получава ти се страхотно! И не се притеснявай, че са тъжни. Не си единствената, която пише в такъв стил. Това в никакъв случай не означава, че няма да се четат.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 81954cd0c9 |
|
15. Благодаря на всички хора, които ме подкрепиха! Пробвах с позитивно мислене, писане... но резултатите не бяха особено големи... Незнам това предпубертетска криза ли е или нещо друго. Този сайт е единственото място където мога да излея душата си и да споделя нещата, които ме вълнуват. Това се превърна в моето кътче, място където мога да се изкажа и да получа помощ от хора с опит. Благодаря за истинската подкрепа и на хората, които не ме изкараха психично болна. Отново ви благодаря!
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 23f6003652 |
|
16. От авторката:
Моля ви не спирайте да пишете коментари, защото само в тях намирам утеха. Може би си мислите, че няма да ги погледна, но всеки един от тях дори и най късия взимам насериозно и намирам вътре утеха и успокоение.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 1a8668acbb |
|
19. Моля редакторите да изтрият историята! Моля ви! Ако не можете поне ми съобщете! ВЕЧЕ НЯМА СМИСЪ ОТ НЕЯ!
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: f852d1655b |
|
21. Не си губи детството с негативизъм. Ако сега си толкова тъжна и мрачна представи си каква ще си в пубертета. По края на историята ти съдя, че си умно момиче, така че не се затваряй в себе си, а просто си изживей детството си докато още го имаш. Аз съм на 13 и влязох в пубертета на10 и сега ми е доста тежко и тъжно. Така че живей си живота и не се притеснявай за нищо.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 0b4d7f7956 |
|
22. Вижте, целият проблем е, че в труден момент човек е уязвим, тогава пакостливите духове влизат в съзнанието започват да му нашепват разни работи, които той смята за свои мисли.
За съжаление по-голяма част от българите отглеждат децата си в пълно духовно невежество - учат детето на какво ли не, но не и да се обърне към Бога в трудни моменти. А Дявола никога не спи, това да го знаеш от мене. Каквото и да ти разправят, че това са врели-неклипели, ще ти кажа че Дявола е реална сила във тази вселена и всяка слаба душа попада в лапите му рано или късно. Затова в трудните мигове обърни се към Бога в молитва - той ще те упъти и ще ти покаже правилното решение.
Човекът няма свои мисли - те са или от Бога или от Дявола. Ти избираш!
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 1a8668acbb |
|
23. Благодаря номер 21! :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
