 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Просто самотна
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 1270 пъти
Здравейте. Моля модераторите да публикуват историята ми, просто няма с кого да споделя, затова реших да го направя тук...
Аз съм момиче на 15 години, нямам братя и сестри. Да си призная, имам чувството, че съм на път да изпадна в депресия. Чувствам се самотно... Нямам приятели. От миналата година уча в друг град, а в родния ми, където се прибирам през уикендите и ваканциите изгубих всякакъв контакт с хората. Не, че преди го имах де... Излизах с тях до към 6 клас. След това спрях, защото някои започнаха с тревата, други решиха, че е по-добре да излизат вечер по дискотеките, с късите полички и 20+ годишните момчета... бързат да пораснат... разбирате на къде бия. Нямаме общи теми и интереси. Просто се отдръпнах от тях. Градът е малък и всички се познаваме. Винаги съм смятала, че музиката и интересите най-много сближават хората. Е, аз слушам метал - те чалга; аз обичам книгите, игрите, компютрите - те не, и още какво ли не, но не виждам за нужно да ги изброявам... В града, в който уча имам известен кръг от приятели, но не ги чувствам близки, не мога да споделя на никой от тях каквото и да било. Като цяло трудно се доверявам на хората...
И така, вече мина месец от лятната ваканция, а аз си я прекарвам стоейки по цял ден вкъщи. Ако не изляза да разходя кучето или някъде с нашите в събота, то няма да мръдна от нас. По цял ден гледам серияли, филми, играя видео игри, чета книги... Всъщност малко филми са ми интересни и никога не знам какво да гледам. Не обичам екшън, фантастика, прекалено много драма и измислици, както и гнусните ужаси. Препоръчайте ми някакъв филм? Вечер седя до късно, на обяд ставам късно - към 13ч., което осъзнавам, че не е много здравословно, но честно казано това ми е най-малкия проблем и не ме интересува много-много. Миналата седмица с нашите бяхме на почивка в Созопол за 5 дни, изключително красив град. Поне това малко ме разсея от ежедневието. Имаше много влюбени, млади хора, които се забавляваха и... Това още повече ме сдуха. Имам чувството, че никога няма да си намеря момче като за мен. Обожатели много, ама никой не ми допада... Може би просто ми е рано. Може би просто съм малка и има много да уча за живота. Но не се чувствам добре... самотна съм. Дори не знам защо пиша това... След като прочетох "Вината в нашите звезди" осъзнах, че има хора с много по-големи проблеми от моите, здравословни проблеми... които никога не се лекуват. И тези хора живеят ден за ден и колкото и да им е трудно се радват на живота, наслаждават му се, въпреки всичката тази болка. А аз съм здрава, имам сплотено семейство и пак не мога да се почувствам "жива". Като за 15 годишна сега трябва да са най-хубавите ми години, да се радвам на живота, а аз просто не мога, или поне не виждам как... Дайте ми някакъв съвет, моля ви... Благодаря, че прочетохте историята ми...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 317f94ba32 |
|
1. '' изгубих всякакъв контакт с хората'' разбирам те,но '' Имам чувството, че никога няма да си намеря момче като за мен. Обожатели много, ама никой не ми допада... '', без да излизаш и да се запознаваш с нови хора няма как да си намериш и приятели и момчето.. Ако искаш да правиш нещо им обърни малко внимание, подхвани едно момче и го накарайте да се разходите примерно (не на среща), той трябва да се движи в някаква компания и може да те запознае с някое друго момче, може и някое момиче и така ще си увеличиш и контактите.. Настрой се за нови запознанства и после всичко ще си дойде на мястото. Опитай с този вариант. Ако по цял ден няма какво да правиш просто излез с някое момче просто така :))
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: ba6fa3c350 |
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: f3c324fb32 |
|
4. От авторката към номер 1:
Пробвах го и този подход. Както казах, в сегашният град всички се познаваме, няма момче, което да ме е впечатлило с нещо, че да го карам да излизаме. :) Просто тук има 2 училища с по 15-16 човека в клас и просто се познаваме всички.
Запознах се с едно момче по ФБ от съседния град, който е на 30-40мин. път с кола. Писахме си известно време и излязохме просто да се поразходим, или поне това бяха моите намерения. Като цяло идеята ми беше да е сприятеля с него и неговата компания, ама нещата не станаха така, както ги бях планирала... Излязохме общо 3-4 пъти, говорихме си, убихме малко време, ама на последната "среща" се опита да ме целуне, казах му, че нещата няма да се получат и не е мой тип и до там с плана. :D Абе сложна работа... Нямаше да е така, ако бях от по-голям град с повече хора... Разни хора, разни идеали. Тук всички ми изглеждат еднакви, повърхностни и т.н...
Към номер 3: Не ми се иска да казвам от къде съм :) Просто исках да споделя...
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 41373923f5 |
|
5. Абе и аз имам чувството че не мога да открия момичето за мен влюбих се в едно без да искам с 3 год по голямо от мен но не се получава. Тя е затворена усещам я че не иска да си говори с мен и прочие и ми е болно..
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 0a31ee2e31 |
|
6. мда, моята ситуация като бях на 15 беше същата (без слушането на метъл). Сега съм на 21 и уча в чужбина. И там съм си така, но при мен е по-различно от при теб защото сама се чувствам добре. Не се доверявам лесно на хората, а вечер предпочитам да почета или да гледам филм, да готвя, отколкото да излизам по клубове. Имам и приятел с когото ми е добре, единствено с него съм ок, споделям и се забавлявам. Но повярвай ми, понякога да си сама е най-добрият избор. Като бях на 15 не ги разбирах моите съученици с техните излизания, напивания, къси полички, интриги, гаджета. Все едно не бях на тяхната вълна. И сега пак е така, рядко срещам хора които да ми допадат. Просто всички са едни такива лочи, лицемерни, нараняват. И най-вече ми е омръзнало да слушам за проблеми при положение, че никой не иска да изслуша мен. Приеми, че си по-затворена. И не съжалявай, че нямаш компания и тн., ще намериш хора като теб с които да се чувстваш себе си.
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 9d681c6927 |
|
8. Първо да ти благодаря и аз! Ши си може би първата история която завършва, с благодаря за това, че прочетохте историята ми. Силно го оценявам.
През времето което я четях се върнах 10г. назад.
Мога да кажа само как аз се справих и какъв бе моят път
Започнах да пиша в общ чат - Но ти казваш, с останалите ми е скучно не бих желала да се впиша при тях. Също имах си хоби, обичах да си играя с деца, намерих организация занимаваща се с детски лагери, станах възпитател. Ти обаче казваш от малък град съм, всички се познаваме, не ми допадат, различни са от мен.
При това положение мога да ти кажа, не спирай социалните си контакти, не се затваряй в себе си, търси приятели. Трябва да го направиш, защото аз се затворих в себе си, последиците бяха страшни.
До тук можеш да спреш да четеш.
Но понеже обичам да говоря за себе си, и за да обясня как се развиха нещата при мен ще разкажа и моята история.
5 - 6 клас аз съм отворено момче, имам една голяма група приятели, предимно деца от квартала.
7 клас ми е обяснено да не се бия с момичета.
8 клас две едри момичета започват да ме тормозят аз не отвръщам, затварям се в себе си, отдавам се на учене
9 клас в нашата компания идват по - големи, те имат повече възможности, тръгват по заведения. Аз нямам техните възможности спестявам 6м. от стипендии да си купя телефон, още повече се затварям в себе си.
До 11 клас се отдавам на компютърни игри, почти изцяло съм се затворил, имам неколцина приятели свеждащи се само до училище.
В 11 клас започвам да се чудя, абе какво стана, защо се различавам, опитвам се да се впиша, не успявам.
12 - 13 клас ги карам с компютърни игри, учене и теоретично изследване на човешкото поведение.
В 13 клас започвам да търся хора по скайп, да си поговоря с тях. Успявам за кратко, после това ми омръзва, отдавам се на учене. От приятелите ми е останал 1 и той в училище само.
Идва университета - решавам да скъсам с предишният си живот, променям външният си вид, продължавам да изследвам човешкото поведение, искам да си отговоря на въпроса, защо хората се държат по един или друг начин, записал съм Хуманитарна специалност. Намира ме едно момиче, започвам да общувам често с него, то успява да ме развие социално, да ми покаже различни гледни точки.
Това момиче изчезва, търся си различни контакти, все още имам проблем да отида и да се впиша при останалите, все още спестявам за различни работи, нямам възможност да се забавлявам.
Създавам и разрушвам социални контакти. Затварям се в мене си, и търся нови познанства, динамиката е голяма, настроението ми се мини често, действията също, чувствам се ценен и отхвърлен в зависимост от периода.
Да но университета свършва, а аз отново нямам стабилни приятели, всичко е преходно. Започвам да търся момичета в сайтове и общи чатове, попадам на едно момиче, тръгваме онлайн, това ми омръзва, късам с нея.
Попадам на друго момиче (няма да споменавам години) Момичето се привързва към мен, не искам да я наранявам, връщам се към спомените ми за менторката ми в университета, започвам да придобивам опит в менторстовото, да се поставям на мястото на другият. Казвам си, че поради възрастта на момичето трябва да се спра, прекъсвам контакти с него, след това посредством SMS - и обяснявам, че не бих се върнал при нея.
Започвам магистратура тук вече не ми е трудно, да се сприятелявам намирам приятели постигнал съм отговор на въпроса защо хората правят едно или друго, сменям специалността, имам достатъчно възможност да ходя по заведения. (нито за миг не разбраха, че нямам техните възможности).
Но и магистратурата минава, и аз пак нямам приятели решавам да си намеря реални приятели. Върнал съм се в родният си град, не познавам никой обикалям, да търся, случайно попадам на открит аматьорски концерт, нахално отивам при тези който раздават брошурки, и ги питам, абе какво правите тук? Какви сте вие? Може ли да остана? Оставам то ми е скучно, но е все пак нещо. Запознават ме с различни хора и дейности. Участвам в размяна на книги, разтягаме катерушки и хамаци, при нас идват деца, заприказвам се с едно от децата.
Размяната свършва, аз продължавам да ходя, в различни клубове, омръзва ми. Спирам да излизам за продължително време. Обаждат ми се да погледна още една организация, отивам и попадам в сегашното си организация.
Същевременно отново посягам към общите чатове, намирам приятелка, разменяме ФБ омръзва ми, но на нея не и тук вече натрупвам достатъчно опит да разбирам останалите. (Тя все още ме търси)
Последната фаза, е че съм намерил много приятели, мой съмишлиници, но търся нещо повече и попадам на осиновено самотно дете, само с майка, сприятелявам се и с детето и с майката, започвам да ходя често и да си играя с него. Уча да преподавам.
Ако можеш да изведеш някакъв извод от това, опитай се. Аз не мога да го обясня, но бях в твоето положение и след 10г. стигнах до тук. Така че поне един от пътищата ти показах. Но ти казвам, избери си друг път, този който изминах аз не е приятен.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
