Моят проблем
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1758 пъти
Здравейте, читатели. Искам просот да излея всичко. Май е крайно време след всички тези години..
Момиче, 16-годишно от малък град. Нямам много приятели, даже имам само 2-3. Имам проблеми с общуването, както сигурно се досещате. Цяло лято си стоя у нас и излизам само с мама или сама. Няколко пъти отидох на фитнес с една приятелка.. От бедно семейство съм, но имаме покрив над главите си и храна на масата. Отношенията с родителите ми са ужасни. С майка се караме много и за някакви пълни глупости.
Уча в елитна гимназия, но за жалост класа ми е ужасен. Обиждат ме и ми се подиграват за външния вид. Не им обръщах внимание. На скоро просто осъзнах нещо и то е, че колкото и да обръщам внимание на външния си вид, то просто няма полза, пак изглеждам ужасно. Колкото и часове да стоя пред огледалото пак няма полза.. Просто носът ми ме загрозява, да, имам гаден нос.
Всъщност всичките ми малки дефекти могат да се заличат с нещо, но носът просто не може.
В миналото училище, 6-7 клас ме обиждаха заради него. В сегашния ми клас нищо не са ми споменавали за носа, но този комплекс е някакси дълбоко в мен и понякога се "отключва". Знам ли, сигурно е, защото преди съм била обиждана всеки ден.. помня тогава, че към едно момче изпитвах някакви симпатии, той като разбра, че си падам по него ми каза, че никога не би тръгнал с момиче, с такъв гаден и отвратителен нос. Явно тогава нещо в мен се.. пречупи? ! Тогава всъщност осъзнах, че никога няма да си имам приятел, освен ако не е сляп или пък толкова грозен, че да му се видя привлекателна. И не, не за всеки влак си има пътник.
Всеки ден се чудя защо аз от всички хора на света трябва да изглеждам по този начин..
"Съставих" си план за моя живота. Знам, че ще е още по-зле и по- гаден(не говоря само за моето невероятно носле, имам още куп проблеми, както много хора вероятно, но аз явно не знам как да ги решавам и съм по- различна)
Тогава си казах, че трябва да свикна да съм сама и ще в някоя дупка, ако преди това не съм се метнала пред някоя кола или не съм си отнела животеца по друг начин.

Никога не съм била оптимистично настроена за каквото и да е, винаги съм си била песимист и това няма да се промени. Всъщност не, била съм оптимистка като малка, като всяко друго дете предполагам.. вярвах в Бог, вярвах в доброто, сега вече не. Видях, че живота е по- сложен, отколкото съм си мислела. Малко е смешно да го казва 16-годишна, която не е видяла почти нищо, но..

Вече се чудя защо изобщо живея и защо просто не умра..
Попринцип мога да пиша още много, но сега се чувствам много зле.
Ако някой е прочел историята му благодаря и ако случайно реши да коментира с това да си направя ринопластика, да не си търка клавиатурата, защото на този етап е невъзможно. А за в бъдеще, ако имам пари и възможност- определено!
Благодаря за вниманието.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: e5cd617594

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   "Вече се чудя защо изобщо живея и защо просто не умра.." Милаа... не прави глупости.Мога да те посъветвам само да бъдеш оптимист.Въобще не обръщай внимание на хорските думи.Колкото до семейството ти -опитай се да се разбираш с майка си не се карайте,опитай се да се сдържаш.Излез от черупката си намери си приятели,общувайте излизайте,забавлявай се :)) Успех:))

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 1917e70984

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Пф прочети в сайта още 10 такива статии и ми кажи после,че си различна!Айде моля ти се!Ама само за самоубийства мислите хахаха и това ти го казва 12 годишно момче :)

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 8b289959df

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   И аз се питам защо аз , защо точно аз трябва да страдам от социална фобия , защо не мога да бъда като другите , защо не мога да говоря с хората , защо вечно трябва да се страхувам и да изпадам в паника , защо точно на мен трябваше да се падне да съм най големия самотник . Питах се аз питах се , докато един ден се запознах с едно сляпо момиче , тя бе по борбена , по силна , по позитивна и по успяла от мен . Аз си имам всичко ръце крака очи , напълно оборудван индивид , е не всичко е първо качество но все пак аз си имам всичко което е необходимо , а тя няма очи и все пак живее радва се на живота успява . Тогава спрях да си задавам въпроса защо аз защо точно на мен , осъзнах че всеки носи своя кръст , ако нямах социална фобия и не се страхувах може би щях да съм сляп или куц или щях да съм болен от някаква коварна болест или щях да умра още при раждането си или нещо друго много по ужасно от социалната фобия , но аз съм тук жив и горе долу здрав , имам всички части на тялото си и що годе работят , хубави грозни имам ги , можеше изобщо да ги нямам . По същия начин и ти , имаш си нос , грозен но го имаш , можеше да има само една дупка там на негово място тогава щеше да казваш че ти е все тая какъв ти е носа само да го има да е на мястото на дупката . Що се отнася до любовта , нослето не играе голяма роля , глупака гледа циците и гъза на жената носа е прекалено на високо от погледа на глупака , умния гледа сърцето , той се привързва , научава се да обича всяка частичка от теб такава каквато е . slepia

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 месеца hash: 85dfd54637

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   здравей, носа ти е най-малкия проблем! Предлагам ти да учиш, да вземеш добра заплата и да си направиш пластична операция. Самата операция не е толкова сложна колкото някой други и бързо след това ще се възстановиш. Каза, че си ходила на фитнес? защо не започнеш пак добре, носа ти не е хубав - наблегни на други неща? фитнеса е добър способ за сваляне на килограми. Чети в интернет за упражнения които може да правиш у дома. Не се самосъжалявай защото не помага.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 4644162783

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Престани да мрънкаш и вземи се стегни малко. Обиждат те по всяка вероятност защото си по-затворена и си личи, че нямаш особено самочувствие. Набила си си комплекси за тоя нос, но щом в новия ти клас никой не го е споменавал очевидно не толкова ужасен. Ако той те "загрозяваше" както си се изразила, новите ти съученици също щяха да го споменат в подигравките си. А дори и да беше така, пак няма особено значение. Познавам много хора, които не могат да се определят като "красиви", дори такива, които поради определени проблеми са претърпявали операции и това се е отразило доста на външния им вид. Със сигурност им е трудно, да, но за разлика от теб не са седнали да мрънкат. Напротив - уверени са в себе си, отворени са, имат много приятели. Как очакваш някой друг да те харесва, когато ти самата не се харесваш? Не е нужно да имаш самочувствие до небето, но ако не се приемеш каквато си никой друг няма. Още нещо - няма да е лесно да промениш ситуацията си, но най-малкото можеш да промениш погледа си върху нещата. Можеш да станеш оптимист и дори не е толкова трудно, просто трябва да го поискаш и да се постараеш малко.

 

...