Споделена история от Тинейджърски |
Зависимост към момче
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1265 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 17 години. За мое най-голямо съжаление - доста чувствително момиче. Преди 2 години се запознах с едно момче, привързахме се един към друг, връзката ни, чиято продължителност беше 8 месеца, отговаряше на разбиранията ми за перфектната връзка. Отначало той ме носеше на ръце, буквално, грижеше се за мен като за принцеса. Големият ни проблем беше, че той е от Англия (българин е, просто живее там) и трябваше да преминем през доста препятствия. Виждахме се през 2-3 месеца. На мен лично не ми костваше нищо, дишах за него, бях готова на всичко, присъстваше и в мечтите ми за далечното бъдеще. Така се получи обаче, че когато миналата година към края на лятото се прибра в Англия, влезе в колеж, намери си нови приятели, в живота му се появи и някаква българка, тревоманка, аз бях изоставена. Дори не си направи труда да ме уведоми, че е настъпил краят на връзката ни и тънех в неведение и съществуваше глупавата надежда, че с общи усилия и желание ще стопим появилата се дистанция помежду ни.
Когато всичко ми дойде като гръм от ясно небе, изпаднах в една от най-тежките депресии в живота си. Нямах сили да се храня, да се концентрирам върху уроците и дори да заспя. Мина време, блокирах го, раните позараснаха, но така се получи, че пътищата ни пак се пресякоха. Той ме нарани страшно много, наричаше ме с всевъзможни обидни епитети. Аз, наивната, всеки път си затварях очите и ушите и се стремях към него. Той е на настроения, днес ще ме обича, утре ще съм му непотребна. За това лято си дойде в България, видяхме се, дори в продължение на повече от седмица бяхме денонощно заедно. Той беше скъсал с приятелката си, но беше ужасно променен. Станал е пушач, тревоман, отношението му е меко казано грубо. Държахме се като двойка, имахме интимни преживявания, макар всъщност да не се бяхме уточнили какви сме. Аз, разбира се, след всичко няма как да изпитвам същите чисти чувства към него, напротив в някои моменти съм даже озлобена и саркастична. Въпреки всичко не искам, по-скоро не мога да го пусна, да кажа "Край, не те искам в живота си". Понякога се сещам за предишни моменти и се натъжавам и имам някаква надежда, че ще стане, какъвто се е проявявал преди, а именно мил, грижовен, любвеобилен, но нищо такова не се случва. Смея да кажа, че имаше по-голям риск аз да се променя покрай него към по-лошо, отколкото той да се върне в предишното си положение. Друг път пък ме хваща яд, сещайки се за всичките сълзи, които съм изляла и искам да му го върна като също започвам да се държа заядливо и иронично. Най-добрата ми приятелка казва, че някои неща никога не могат да бъдат същите. Мнението на други е, че не трябва да се отказвам. Но аз вече чувствам, че е настъпил момента да кажа край. Въпросът е как? Винаги, когато видя, че е на линия, нещо в мен потрепва и му пиша. Или въпреки обещанията, отправени към самата мен да не му звъня, все си намирам поводи, които представям пред себе си като важни. Сега след всичко, през което минахме, той си замина, заявявайки, че не иска да има нищо общо с мен, тъй като му отправях критики за марихуаната и всички други вредни вещества. Най-болезненото е, че хората гледат на мен като на момиче за веднъж...
Той е непостоянен, знам, че пак ще ме потърси, но въпросът е как да не го отразя? Моля ви, нека тези, които имат повече опит да споделят как да се отърся. Мисля, че съм обсебена.
Благодаря предварително за отделеното време!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: f15429dac2 |
|
1. Остави го, не се излагай повече. Не те обича и няма повече да те обича. Млада си, риби в морето - много.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: af1f0e80f5 |
|
2. Хей, моята ситуация беше подобна, макар че бяхме от един град и се виждахме често.. След 9-месечна безпроблемна връзка той изведнъж ми заяви, че нямало да имаме бъдеще и че просто се отказва от мен. Аз го приех много трудно, дори още не съм, бях се привързала към него много, наистина много. До ден днешен се сещам за него, а са минали вече около 2 месеца.. И знаеш ли мен кое ме нарани? Той ми обещаваше, че няма да ме остави, той ме излъга. Затова се разочаровах и реших, че дори и да ми звънне отново, просто няма да вдигна. Започнах да чета класическа литература, свиря на пиано, общо взето работя върху себе си неща, които до преди не съм имала време, тъй като бях заета с него. Просто трябва да приемеш факта, че не си заслужава и когато ти звънне да се сетиш за раните, които ти е нанасял. Знам, че е трудно, но поне веднъж отстоявай позицията си докрай, покажи, че не си ти наранената, макар вътрешно да си.. Ако наистина му е останало нещо в главата, той ще осъзнае какво момиче е изгубил!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 5ac229a273 |
|
3. Не си заслужава ! Ти ще си загубиш достойнството. Ти сама каза, че е имат за непостоянна. Някъде прочетох, че един те обича на другия си му непотребна, но продължаваш да го обичаш. Защо ? Ти се излагаш сама. След време хората ще си кажеш - ей тая на мен ми се прави на интересна няма да се занимавам с нея, като я знам с какъв боклук се събираше и се разделяше . Да, не трябва да ти пука за хорското мнение, но ти сама си проваляш живота и си понижаваш достойнството с този боклук ! ;)
|
|
