Отнсям се ужасно с хората...
преди: 14 години, 8 месеца, прочетена 3398 пъти
Аз съм на 15 и сега завършвам 8ми клас. Преди 2 дни ми се случи нещо, което ме накара да се замисля върху себе си и отношението ми към другите хора.

Бяхме аз и една приятелка, отивахме при едно момче, което не познавах, но те двамата се харесват.
Бяхме само тримата и всъщност не знам какво точно трябва да разкажа, но момчето се държеше ужасно гадно с мен.

Ние не се познаваме и аз не съм му казала нищо лошо, затова става ясно, че той просто си е такъв. Прави забележки, изразява негативно мнение, което няма нужда да бъде споделяно (в случая по мой адрес). И така, той ме накара да се чувствам неудобно в компанията му по простата причина, че не ми беше приятно и самото ни стоене заедно беше бвз никаква цел.
Единственият такъв човек, който съм срещала в живота си е чичо ми (и аз).

След дълго обмисляне стигнах до заключението, че този тип хора (ако мога да ги нарека така) се изнервят, защото започват да си въобразяват, че дадено нещо се случва прекалено бавно и те започват да се държат по-рязко с околните (или с определен човек). Също така, ако някой им е неприятен го показват доста еднозначно; ако нещо им се стори безсмислено, безцелно, безполезно за тях самите, също започват да се отнасят по такъв начин.
Аз съм от тези хора.
Преди бях прекарала една седмица с чичо си и това беше един ужасен период :)

След като се върнах и вече не бяхме заедно, започнах да си припомням нещата (както правя винаги) и някои аспекти от неговия характер (тези, за които говерех) пасват точно с моето държание. Тогава бях наистина шокирана, но не го приех толкова лошо, явно защото съм се заблуждавала, че при положение, че той е голям човек, все нещо е по-различно ( и аз не мога да го обясня, но просто не стигнах до заключението, че трябва да променя нещо- приех го по-скоро с усмивка и едно голямо учудване, съпроводено с много разсмисли :) )

Сега, обаче като видях това мое "АЗ" в ролята на още един тийнейджър, наистина се стреснах. Защото видях какво причиниява. Вярно е, че има хора, за които усещам, че говорят по-предпазливо, когато са в моята компания (те не са ми приятели, а примерно просто съученици).

Вярно е, че казвам на хората, които се мислят за голяма работа, че всъщност не са. Вярно е, че се изнервям ако ми се стори, че нещо става прекалено бавно. Вярно е, че се дразня на учителите и им го казвам в очите. Но не понясям такова отношение към мен самата.

И какво се оказва?- не мога. Може би съм още много малка, но не мога да накарам някой да спре да се държи с мен така (говоря за въпросното момче и за чичо ми, примерно) Това отношение просто кара хората да млъкнат, да не ти се опълчват ( или поне не могат да го направят цивилизовано).

Това, което чувствах в седмицата, в която бях с чичо ми и в този един час с онова момче, беше едно огромно безсилие, не знам как да ги спра. Аз нали го правя същото, но когато то излезе срещу мен, това в мен заспива и се събужда, когато ситуацията изчезне и не мога да го сабудя, мамка му, не знам как. Аз виждам как се държа, мозъкът ми дори не си и помисля да впусне в действие онова отвратително държание и да затапи тоя идиот, да го накара да спре да се държи така. Ами просто не мога. Толкова е жалко. Толкова съм жалка. Хората не го заслужават, нямам право да се държа с тях така.

И на всичкото отгоре не мога да го използвам, когато ми се налага. А аз съм на мнение, че като правиш нещо, трябва да го правиш както трябва. НЕ МОЖЕ ТАКА ДА ИЗКЛЮЧВАМ ТОЗИ МЕХАНИЗЪМ. Възможно е да свикна, възможно е да го преобърна, да го направя правилно, трябва ми само още малко опит.

Нали? Вие срещали ли сте такива хора? (Някой от вас е възможно да си помислят, че се самозаблуждавам относно себе си, но дори и най-добрите ми приятелки са го потвърждавали-аз съм си такава)
И какво мога да направя по въпроса?

Само мога и да си мечтая някой психолог да посети темата ми и да пусне коментар.
Благодаря на всички.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 8 месеца hash: 776a20395a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Да, познавам такива хора. Важното е, че сама осъзнаваш проблема си.Но е доста грозно да се отнасяш така с хората и когато някои се отнесе така с теб, ти да не реагираш.За мен това е вид комплекс, защото хората, които са се държали така с теб (чичо ти), сега ти се опитваш да си го върнеш по някакъв начин на други хора, които не са заслужили.И явно, всичко се връща. Както ти се държиш с околните, така и те ще ти отвърнат със същото. Но моят съвет е да се опиташ да изкорениш това. Важно е да казваш всичко както е, но не прекалявай с искреността си, защото ще си патиш ; )

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: c493d2115e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей, не съм психолог, но попаднах на темата ти и ми се стори много 'типична'. Казвам "типична", защото този вид отношения и психическа "изгубеност" са много често срещани при хора в твоята възраст. За жалост и в много хора на по голяма възраст... От психологична гледна точка - ти си млад организъм с все още буен мозък и чувства, които се оформят според средата, в които се намират. Което ще рече, че чичо ти е пряк виновник за каквото и да е лошо държание, което и ти имаш. Макар да не го оправдавам човека, това е нормално. От друга страна, твоята природна 'човещина' и женска ранимост (не го приемай с лошо) не толерират такова поведение при други хора. Истинският ти проблем, е че си просто млада, като житейски опит и не можеш да контролираш емоциите си правилно. За това се получават такива приливи и отливи (когато ти се държиш гадно с някой и после друг те мачка със същото). Най-лошото, което може да ти мине през акъла, е че си ненормална/луда/лош човек. Не си! Поне не за сега... Себеосъзнаването и приемането на един пакет от лични ценности е процес които трае много дълго време и не винаги е 100% сполучлив. Ти си едва на първата фаза - правиш разлика между "добро" и "лошо". Втора фаза, към която трябва да се целиш е "поука от наученото". Научи се да се владееш и да се държиш с хората така, както искаш те да се държат с теб. Което не означава когато някой те напада (словесно) ти да отвориш още по голяма уста и да се правиш на две и двеста, а да запазиш самообладание и контрол над ситуацията. Запомни, че да удариш е човешко, но да проявиш търпение - божествено! Надявам се, не съм те приспал... :). Ако има още нещо, сподели;) М.

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 6f0139e40c

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Според мен, този индивид най вероятно се опитва да се хареса на аверката ти. Но може и да си е такъв, но да не ти пука казваш му "глей си работата" и да не та валнува. :)

 

...

горе^

преди: 14 години, 7 месеца hash: a1d1e74180

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ами аз сам от тези хора които не пазят тайни. Казвам на хората в очите това което мисля и затова никой не е безразличен към мен обикновенно. Може би понякога се държа и прекалено грубо но принципно съм мил. Импулсивен човек съм но въпреки това разчитам на приятелите си и отговарям с доброто на добро. Не мисля че в моето поведение има нещо грешно. Относно онзи който е "зарибявал" приятелката ти. Той се е държал така за да я впечатли. Подхода му е грешен но се пак е така. Бъди себе си и не се ядосвай за глупости :)

 

...