Сомнабул
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1930 пъти
Историята ми с ходене на сън започна едва на 10 години. Тогава бях много изморен тъй, като бях на ескурзия. Заспах на леглото и оттам вече нищо не помня. Сутринта се събудих не с една възглавница под главата а с четири. Попитах моите родители да не би да го е направил някой от тях, но отговора беше НЕ. Тогава разбрах че съм го направил аз, но не мислих много и продължих живота си.
Таза случка се случи 6 години по-късно. В Германия бях, когато ми се случи втората случка. Гледах телевизия до къснои след това съм заспал. Сънувах, че махам идеалото си и го пъхам в шкафа. След няколко минути се събудих и забелязах, че наистина го няма, а тогава беше зима и никак не ми беше топло. Спомнях си съня, затова проверих в шкафа и го открих там.
Три месеца след това се появи и трети кошмар. Бях болен много болен с висока температура и кашлица. Майка ми ме събуди в 02:00 часа, за да ми даде антибиотик. Е да ама аз нищо не си спомнях. На сутринта мама ми разказа какво се случи. След като съм изпил хапчето съм взимал всякакви материали от стаята и съм ги слагал върху леглото си.
Но последната случка се случи ВЧЕРА през нощта. Гледах телевизия както винаги преди спане и след това съм заспал. Този път си спомням какво правих. Събудих се и веднага взех възглавницата и шишето с вода и се запътих към спалнята, която спаха моите родители. Да но спрях за малко и се върнах да спра парното. След това пак тръгнах към спалнята без да святкам лампите и още щом влязох майка ми се събуди и аз намерих място в леглото и легнах но се сетих че не съм си взел одеалото и айде обратно към моята стая. Върнах се с него в ръце и тогава се събудих. Майка ми ме попита уплашено какво правя и аз не можех да си отговоря. Днес разсъждавах, че може би е заради жегата, но никак не ми харесват тези случки и не искам да продължават какво мислите, че трябва да направя?
Благодаря Ви за вниманието! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: fd9fa5156e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Аз понякога съм така. 5 клас съм, майка ми като ме буди за антибиотиците не си спомням никога. Един път, бях на 7-8 години и съм легнала, но се събуждам към 1 а родителие ми още не спят, отивам до там, обувам чехлите на мама а тате ме пита защо казват ми върни се връщам се, казвам не мога да го стигна няколко пъти повтарям това а те кое. Накрая отиде мама в моята стая да ме преоблече, че бях потна и ме пита кое не мога да стигна и аз шампоана, и наистина беше така, защото бях ниска и винаги го слагаха най-горе, тааа не се приеснявай, когато си много уморен е нормално да не помниш. Сори за пунктуационните грешки и правописние но съм през телефон. Успех и не се стресирай толкова!

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 127c09e068

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ако пак ти се случи нещо такова пак го пусни много е смешно. Въпреки, че и на мен ми се е случвало два пъти. Първия път беше когато без да знам съм се преместил да спя при майка ми, а другия път когато се събудих НАВЪН НА ЕДНА ПЕЙКА ПОСРЕД НОЩ! Страшно бях объркан тогава. Не помнех какво е станало. А за твоя проблем някой да те заключва в стаята те. Повярвай помага!!! :D

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 4de7234946

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   на 24 съм и вече мисля, че не ставам поне не ми разказват иначе от малка си обикалям из къщи, но аз никога не помня нищо само са ми разказвали какво ли не. мисля , че се израства поне при мен беше така. Сега малко ме мързи да пиша иначе имам доста истории, дори веднъж мисля, че съм излизала и навън от вкъщи, защото имах кал по обувки, който дори не бях обувала, а точно пред входната врата(на оградата, жевея в къща) имаше такава кал, по точно цимент

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: 6330d42261

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   аз също съм такава в момента съм 6 клас имам много случки маика ми беше говорила един път с личната ми лекарка и тяказа че това нещо може би ще спре след пубертета но може и да остане за цял живот

 

...