Как да докажа на родителите ми, че заслужавам?
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1301 пъти
Здравейте. На 15 години съм. Проблема е, че със семейството ми се караме много често и една от причините за сдърпванията ни е, че и аз не мога да контролирам гнева си. Вместо да замълча, казвам всичко моментно, което ми е на езика. Искам да се променя и да подредя отношенията си с тях, но не ми стига волята. Може би изисквам прекалено много от тях плюс, че наскоро майка ми ми каза да не бъда материалист... и вероятно е права. Има ли лекарство за това? Тя винаги ми е купувала всичко, което искам и от което съм се нуждаела, дори и да не съм й се отплащала със същата цена и продължава да го прави, но както в момента съм в гимназията - меко казано копнея за всичко. Аз дори самата го осъзнавам. Как да подтисна това желание? Неотдавна се запознах и с най-голямата ми "мечта" до сега. Запалена съм по фотография и професионални апарати. Гледам много youtuber-и и може би оттам идва всичко това. Родителите ми отказват да дадат 700-1000 лева за апарат и приемам решението им, колкото и трудно да е това за мен. Казват ми, че не съм доказала, че заслужавам, но аз бих направила всичко за да докажа колко е важно това. Опитвам се да спестявам пари, но не ми се получава особено, защото пътувам, училището ми не е в същия град. Обмислях варианта да започна и да работя, но на 15 съм, какво може да работи едно 15 годишно дете? ! Трябва ми съвет как да им докажа, че заслужавам и как да спестя пари. Също и как да контролирам гнева си и да подтисна желанието си за материалните неща? Помощ!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: c519a6fb5a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Оооо същата като теб съм! Просто все едно аз съм го писала. С малката разлика, че аз не искам фотоапарат (всъщност преди исках, но се отказах). За сметка на това съм луда на тема козметика и дрехи (ммда, типичното момиче съм си :D) и нашите харчат един куп пари по мен. Никога нищо не ми е било отказвано. И аз понякога не държа зле с мама, защото също като теб не мога да сдържам емоциите си, но винаги съжалявам след това. И понеже знам точно как се чувстваш, ще си позволя да ти кажа това, което знам от собствен опит. Има два варианта при теб. Първи вариант - ще мине малко време и ще осъзнаеш, че този фотоапарат въобще не ти е нужен и че всъщност си твърде малка за професионален апарат. Ако наистина това ти е страст, а не просто поредната прищявка (в което се съмнявам), ще започнеш от обикновен фотоапарат (какъвто всяко семейство има) и ще се развиваш постепенно. Ако пък не, скоро ще забравиш за това и скоро ще започнеш да искаш нещо друго. Втори вариант - ще мърмориш на вашите целодневно за този фотоапарат, при което те няма да издържат и ще ти го купят. Друго което искам да ти кажа - вярвам, че искаш да промениш отношенията си с родителите си, но това няма как да се случи, защото си твърде разглезена (не те обиждам, аз съм същата) и когато нещо ти се откаже започваш да се държиш зле с тях. Права съм, нали? Самият факт, че ти е трудно да приемеш това, че родителите ти отказват да дадат 1000лв за нещо ненужо, показва, че доста са те поразлигавили. Не знам дали има нужда да ти казвам, но има хора, които нямат покрив над главата си а ти превръщаш в трагедия това, че нямаш фотоапарат. И са напълно прави, че не заслужаваш. Угаждат ти на всичко, а ти им се отплащаш, държейки се зле с тях. И това няма да престане току така, повярвай ми. Ти ще продължиш да си бъдеш такава. Желанието за материални неща също няма как да го потиснеш, за съжаление. Така си свикната от малка. Вината е на родителите ти, но ти си вече голяма и трябва сама да отговаряш за действията си. А това да работиш - забрави го просто. Не за друго, а защото в действителност няма как да се случи по простата причина, че ти си свикнала всичко да ти се поднася не тепсия и просто НЯМА КАК да започнеш да работиш. Съжалявам ако съм прозвучала твърде грубо, не целях това, но ти казах само истината, и то от собствен опит. Уверила съм се във всяко едно то нещата, което ти казах. Но пък нека погледнем и от добрата страна - ние сме големи късметлийки с такива родители, които ни угаждат!

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: e5885f9eb5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Това с гнева е добре защото така не задържаш негативна енергия в себе. Но все пак не трябва да си го изкарваш на родителите си. Слушай агресивна музика като метал и дъбстеп и си представяй че биеш най -големия си враг. Това че душата ти е завзета от материалното не е никак добре опитай се да се задоволиш с това което имаш. Успех

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 5bfff9979e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Леле това сякаш съм го писала аз. Няма ден, в който да не съм се карала с родителите си и да им крещя.

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: 775f535fb9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз съм почти същата.. Лошото е че понякога съм в голяма грешка, но продължавам да им секарам на тях. Казвам си всичко, което мисля, но вече се опитвам да не го правя по този начин, а просто сядам и разговарям с тях. По-възпитано е :)

 

...