 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Моля за съвет!
преди: 10 години, 27 дни, прочетена 1162 пъти
Здравейте, реших и аз да споделя моята история, която ме терзае.
Та има едно момче от класа ми с което от едно известно време имаме взаимни симпатии.
Всеки ден се гледаме но не знаем какво да си кажем.
Държа да кажа, че днешно време или поне в моето обкръжение се смята за "странно" да не си първи приятел с някого и да отидеш и да започнеш да говориш с него. Защото всички ми казват просто да отида до него и да му кажа нещо, примерно: "Как си, какво правиш" примерно, а аз от 4 години преди всички тези неща дума не съм си обелила с него, това добре, но нали разговора трябва да продължи и после не мога да стоя като пън, не мога и постоянно да чакам все да правим контролни примерно да си говорим кой къде ще седне и от кого ще препише, или да чакам някаква подходяща ситуация. Мисля, че сама трябва да си създавам тези ситуации и ще съм ви много благодарна ако ми дадете идеи за някакви такива или каквото се сетите. Момчето няма фейсбук и не мога да му пиша от там.
Мисля си за вариант да седнем един до друг, но не мога просто да отида и да му кажа "Седни до мен" или аз да се наместя до него, не сме се сближили толкова, освен това ще има смях и подигравки от страна на съученици, ако му го кажа така.
Какво да направя, че да седне до мен или поне на малко по-близко място до моето, но не за 1-2 дена, а за повечко време. Има ли как да създам такава ситуация, че просто да му се наложи да седне до мен или поне някъде по-близко.
Моля ви помогнете ми много съм тъжна и объркана.
Надявам се темата ми да бъде публикувана.
на 16 сме и двамата
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 27 дни hash: f90583dca9 |
|
1. Имахме един котарак - персиец. Колкото красив, толкова и глупав. Когато порасна и взе да се разгонва опикаваше цялата къща. Тогава 7-8 пъти му намирахме котка. Първите няколко пъти носихме котките у нас. След това него го носихме при тях. И НИЩО! Захапе я за врата, нагласи се и... не знае какво да прави!
Накрая прекратихме с опитите - нямаше смисъл. Няма ние да му го вземем с ръчичка и да го мушнем където трябва я! Инстинктът за продължение на вида би трябвало да е най-силният инстинкт след инстинкта за хранене, оцеляване и самосъхранение... Но не...
Накрая го върнахме на предишните му собственици и те не след дълго го кастрираха.
Макар, че случката съвсем е истинска, надявам се да схващаш метафората.
|
| преди: 10 години, 27 дни hash: 93c77e359e |
|
2. Избираш някой час в който стои сам и го питаш дали може да седнеш при него. Не е нужно целия клас да те чува, няма да крещиш все пак :Д Мислиш, че ще ти се смеят, защото го харесваш. Ако не изпитваше нищо и да пърдиш пред него нямаше да ти пука. То зависи и от момчето де, но предполагам не е от общителните. Не е нужно да сте първи приятели, това е просто седене в час.
|
| преди: 10 години, 27 дни hash: f7b3531f0b |
|
3. Ами помоли някоя твоя приятелка, която седи около теб да го помоли да се разменят, защото тя невиждала или нещо такова. При мен това проработи. Късмет!
|
| преди: 10 години, 23 дни hash: ba689f79cc |
|
4. Благодаря ви много съветите. Мислила съм си го това със смяната на местата, но никой не се съгласи да го направи, а и в класа нямам много близки приятелки.
П. С. много ми стана кофти последния път, когато той беше седнал точно на чина, който е зад моя (най-вероятно го беше направил умишлено), защото ученика, който седеше зад мен го нямаше и аз глупавата отидох и седнах много по-напред до едно момиче.
Аз като дойдох зад мен видях някакви оставени неща и си помислих, че е на някой от другите. Изобщо не предположих, че са неговите и даже не се загледах. Чак като би звънеца видях, че той седна там. А втория час се премести на неговото място, тъй като въпросния ученик дойде и си седна на мястото.
А той през целия ден тъжен и замислен, сигурно си е помислил, че съм го направила умишлено.
Много ще се радвам и на други съвети...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
