Късно ли е за промяна?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1459 пъти
Здравейте. Реших да ви пиша за съвет, нали затова е сайта. На 17 съм момиче и да преминем към проблема.. Значи, винаги съм си била притеснителна, най-вече в училище, но имам чувството, че с всяка година става все по-зле. Преди бях постоянно навън с приятели, тренирахме, забавлявахме се и общо взето така. Влязох в уж елитно училище, т. е гимназия, но далеч не се оказа такова. От всичкия този стрес там нямах време за нищо и живота ми се промени. Спрях да излизам, изпокарах се с приятелите си, почнах да си мисля за самоубийство и така нататък. След всичко това, самочувствие - 0. В училище почти не си говоря с никого, постоянно си мисля, че ме обиждат и обсъждат. Вече имам чувството, че имам фобия от хора. Изляза ли навън- свят ми се завива, а преди не беше така. Постоянно си мисля, че ме коментират и мразят. Последните 2 години са ужасни. Едвам издържам в училище, гледам да се прибера вкъщи и да не излизам изобщо. Имам и проблеми със семейството си. Постоянно ми казват как нищо не ставало от мен и как няма да завърша, а всъщност преобладаващите ми оценки са петици, тук таме има някоя текуща четворка, но кой няма? Това също ми оказва влияние, защото те като родители трябва да ме подкрепят. Казах си, че ще се опитам да се променя, да не гледам с лошо на всичко и че ще си намеря нови приятели. Запознах се с едно момче, в което виждах себе си. Писахме си няколко дни и той ми предложи да сме повече от приятели. Да, но аз не исках, защото знам, че съм провал и най-много да му се подиграват задето е с мен. Отказах му и той започна да ми прави напук, да ме заплашва, нарочно да пише любовни коментари на някакви магистралки и така. Тъкмо реших, че всичко лошо може да се оправи и се появи той, който съсипа всичко. Отново съм на нулата, страх ме е да излизам, съсипах си нервите. В опит да се харесам един вид на другите и да спрат да се подиграват с каквото и да е си съсипах здравето. Само и само да направя така, че първо да се харесам на себе си и да сваля някой друг килограм, се появиха и здравословни проблеми. Много искам всичко да се оправи, да го няма този страх от хората, всичко да си е нормално. Искам да се променя, но си мисля, че щом толкова време съм била такава то ми е един вид заложено и така ще си остане. Винаги ще гледам от лошата страна, ще си мисля, че всички са гадни и ще се ненавиждам. Искам пак да почна да ходя на психолог, но първите пъти нямаше ефект и се отказах. Също се надявам да забравя въпросното момче и все едно че нищо не се е било случвало. Все едно сме били просто приятели, които са се скарали и всеки по пътя си. Но как да стане като той прави така, че да ми е гадно и да изпитвам страх от него. Много объркано стана, но... Според вас късно ли е да се променя? Дали изобщо такъв човек като мен, странен и отчаян, нищо че е на 17 и не е разбрал нищо от живота, може да води нормален живот?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 9653e5cf15

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Аз също съм така. Мисля, че хората постоянно ме обсъждат, когато се смееха мислех, че съм се изцапала или нещо подобно. Вече знам, че не е така, също като теб съм мислела за самоубийство, но първо, че съм много млада (на 13) и второ, че това няма да помогне. Можеш да направиш като мен и да отидеш на психолог. Успех!

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 03634d93c3

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не губи надежда. В момента си отчаяна, но запомни че както има несполуки така ще имаш и много хубави моменти. Живота е пред теб. Горе главата и вярвай че някой ден точния човек ще те намери точно когато най малко очакваш.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 7810b9ac1d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз също се чувствах и понякога се чувствам така. Винаги съм била потискана от другите хора и винаги не са ме харесвали. Не знам защо. Винаги съм се стремяла да се харесам, да правя всичко по силите си да ме харесат. Бях мила и добра със всички и съм все още. Но продължаваха да не ме харесват, а аз правих отчаяни опити. Все още правя. Имам чувството, че цялото общество не ме харесва, но знаеш ли нещо... НЕ Е ТАКА... И започвам да го осъзнавам. Успокоявам се с мисълта: Досега съм попадала само на грешни хора в грешното време. Постоянно си го мислех и започнах да си вярвам. И накрая открих, че има някакви там хора, които ме харесват. Съсредоточих се само върху тях - контакти, общуване, излизане и така. Скоро открих, че още и още хора ме харесват. И накрая се оказа, че просто съм била с ниско самочувствие и всичко това съм си го въобразявала. Е... Няма как никой да не те харесва. Задължително ще има тълпа от хора, които ще те плюят и тъпчат, дори ти да им лижеш подметките. Осъзнавам го това, но аз лично все още се опитвам да бъда харесана, а НЕ ТРЯБВА. НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Опитай с позитивна енергия и открий правилните хора. Не се отчайвай. Усмихни се живота е прекрасен!

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: bb7131aed7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   положението ти не е никак розово. в най- опасните години си, със най-опасното положение, не забавно почни да посещаваш училищния ви педагог, той е нещо като психолог, но не взема пари/ моята педагожка ме спаси от самоубийство. И съм била в много- по тежко състояние от теб. Друго нищо не може да ти помогне. Ти вървиш по пътя, който аз вече минах, и то със много тежки мъки. Послушай ме. не слушай хората които ти казват да не им обръщаш внимание и т.н.- те не знаят какво е- няма начин да не им обръщаш внимание. Потърси педагога ви незабвно и сподели за проблемите си. Кажи му че искаш 1-2 пъти седмично да ходиш при него. той няма право да ти откаже.

 

...