На никого не му пука за мен
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 2269 пъти
Здравейте! Предварително се извинявам за допуснатите клавиатурни грешки, просто още не съм свикнала да пиша на кирилица на телефона. Момиче съм, на 16. В семейството ми е много деликатна ситуацията - баща ми си има друга жена, нашите постоянно се карат. Отчасти вече съм свикнала на истеричните крясъци, но все пак смятам, че всички скандали ми се отразяват зле. В училище се справям добре, отличничка съм. Също така тренирам. Проблемът не ми идва от това, че поради предстоьщия развод на родителите ми, те не ми обръщат абсолютно никакво внимание. Баща ми си седи в стаята и не говори с мен, а на майка ми повече й пука дали дрехите са изгладени, отколкото дали аз съм добре. Не е лоша майка, много я обичам, главно тя се грижи за нас, но просто имам чувството, че дори да пропадна, както се казва, тя няма до забележи. Чувствам се отритната и излишна в това семейство, а все пак сме 3 деца. Много често плача затова, че никой не се сеща да попита как съм, как ми е минал деня и имам ли нужда от нещо. Не им пука за оценките ми, нямат време за мен. Опитах се да поговоря с майка ми, но резултатът беше нулев. Имам нужда да споделям с някого и да усещам, че съм гелано и обичано дете. Не ми казвайте да говоря с баща ми - той единствено пие и стои в стаята си. Кажете ми как да се отърся от ситуацията вкъщи и какво да предприема, зза да може някой поне да ме пита как съм. Съжалявам, ако историята ми е объркана.

П. С. Майка ми несамо сега не се сеща за мен, това е било винаги, но просто сега имам най-много нужда да поговоря с някого. Обмислям да отида на психолог, но не знам дали ще имам 25 лева всяка седмица за консултациите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: abbf7eb40a

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ако си от София и търсиш психолог, обърни се към Рей от този форум. Не взима пари по принцип, освен че е страхотен човек.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: c597a4a62f

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много добре си ориентирана, какво ще ти помогне психолога? По скоро родителите ти трябва да отидат при психолог. Ти не ще можеш нищо да направиш, щом отношенията в семейството са загнили, остава ти да се спасяваш. Ако си имаш своя стая, стой по далеч от родителите си и без това, те не искат да те разберат. Потърпи още 2 години, щом си отличничка, ще отидеш да учиш и ще напуснеш тази обстановка. Станеш ли пълнолетна, сама ще организираш живота си. Щом сте 3 деца и щом вашите не се разбират, явно с право не се чувстваш добре. Ето, намерила си място да споделяш мъката си, пиши в този сайт и контактувай с връстнички, споделената мъка, става по поносимо. Жесток е живота, не само твоето семейство е в това състояние. Щом се учиш добре и над тебе ще изгрее щастието, имай търпение.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: d38a4d8a70

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   От авторката - ето оттук идва още един проблем- нямам собствена стая. Принципно се води, че имам, но там седи баща ми и пие по цял ден и цяла нощ. Но това, честно, не ми е чак такъв проблем. Ето сега, уикенда си бях поканила една приятелка да спи у нас. Баща ми пак беше пиян и продължаваше да се налива с коняк, докато накрая не дойде и започна да ме обижда без причина. ;/ Неговите настроения се сменят през пет минути, ако сега съм "принцесата на тати", после ставам малоумна и тъпа. Адски ми е тъпо, баща ми въобще не беше такъв човек преди.

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: 195168d9c6

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Но, авторке, тогава говорим за алкохолизъм. Когато баща ти е трезвен, поговори с него за това. Дано се осъзнае. А за останалото - аз съм почти като теб, в многодетно семейство, кой ти ще се сети да ме пита как съм :D Но това да ти е проблемът, само кажи и всеки ден по веднъж аз лично ще те питам как си. Та, как си днес? :)

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: d38a4d8a70

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   До номер 4 от авторката-ами да, колкото и да не ми се иска да го призная, баща ми си е алкохолик. Многократно съм опитвала да говоря с него, и мама и кака са се опитвали, но той не осъзнава, че има проблем. Казва, че да пие по 200 мл водка и едно шише вино е нормално (всъщност в повечето случай е повече). Това с как си ме разсмя ;д. На мен ми е тъпо, че нашите са ме оставили на произвола на съдбата и това дали ходя на училище, какви са ми оценките, дали искам нещо въобще не ги интересува. Те нонстоп се карат и не се занимават и с по-малкия ми брат. Баща ми мята ножове по прозорците, рита врати, по едно време беше махнал вратите в нас, защото брат ми не беше притворил една от вратите и това дразнело баща ми. Като се скараха с майка ми вчера, баща ми счупи стъклената ни маса;/. Всичко това ми тежи и имам нужда просто да споделя с някого. Именно затова съм тук. (:

 

...