Споделена история от Тинейджърски |
Накарах го да се чувства нежелан... А това беше последното, което исках!
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1822 пъти
Ехх, откъде да започна?
Момиче на 15 години съм... Всичко започна януари месец. Всъщност май аз го започнах тогава. Става въпрос за момчето, което плени сърцето ми... Той е на 18. Всичко започна, когато му честитих Нова година. Той тогава ми пращаше целувки, но не му обърнах внимание... Та защо да го правя? Дотогава не бях и говорила с него. Научихме си имената от познати. С него сме в едно училище и общежитие. Никога не съм подозирала, че ще изпитвам чувства към него! Не, че нещо... просто той тогава си имаше приятелка, а аз си харесвах друг. Та, както и да е. След като му честитих Нова година той се промени. Започна да се закача с мен... Докато една вечер не му писах в така всеизвестния Фейсбук. Тогава започна всичко. Писахме си до 3 часа сутринта. Писахме си за каквото се сети човек. Но той изведнъж отвори темата дали сме приятели... и аз му отговорих положително, разбира се. Той каза, че занапред може да станем по- близки приятели, но аз казах, че това зависи и от двама ни... а той ми каза, че ще направи всичко по силите си за да бъдем приятели... да, ама не! След това всичко беше като в приказка. Пишехме си всеки Божи ден, но... Винаги има едно „но’’, нали? ? Тъй като висчки в общежитието са големи клюкари, решихме да запазим приятелството си от тях... Една вечер с него останахме сами в общежитието ( е, имаше и още няколко момчета и две момичета ), тогава имахме възможност да останем насаме и да си поговорим. Цяла вечер си говорихме. Той говореше главно, понеже аз съм малко притеснителна. Разказваше ми доста лични неща, аз на него също. После след седмица се видяхме отново и тогава той ме целуна, но аз се отдръпнах... не бях сигурна. След това съжалих и му го казах... е, вечерта си наваксахме. ;д Смисъл, той ме целуна за лека нощ, а също и един път на стълбите. Ще сбия малко разказа, че стана дълъг. Та, много си писахме след това, но като го питах какви сме ние, той отговори „приятели”, ха, но приятелите не правят така, нали? ? Казах му, че щом ще сме само приятели и отношенията ни трябва да си останат само такива. И той се съгласи.
А, после... Знаете ли какво стана после?
Той се промени, отново! Започна да ме закача пред останалите, да ми говори, да ме хваща за ръката... Използваше всеки момент! А, аз... аз бях объркана! Хем искаше да сме приятели, хем не се държеше с мен като с приятел! Но... аз се отдръпнах. Чатовете ни във Фейсбук станаха все по- рядки. Започнах да се дистанцирам от него, знаете, приятелска дистанция. Е, той също явно се дистанцира.
Минаха три месеца, откакто започнахме да си пишем, а вижте докъде стигнахме. Сега във Фейсбук не си пишем. Не си и говорим. Единствено, когато се разминаваме се усмихваме, има и някое „здравей” понякога. Гадното е, че го видях с едно момиче, хванати за ръце. Отиваха към училище. Но само веднъж. Оттогава минаха 4 дена, но повече не съм го виждала с момичето... А, не ми се вярва, ако му е гадже да не се виждат. Но, знаете ли какво? Той никога не ми е казвал името пред мен. Тъй като с тях се паднахме стая под стая в общежитието, само веднъж го чух отдолу да ми казва името. Но напоследък отново се промени... Да, знам. Много се променя този човек! ;д Сега отново взехме да се поздравяваме. Тази сутрин се поздравихме. Днес го виждам много пъти и все се усмихваме един на друг. А, също и забелязах друго. Напоследък, всеки път, когато си говорим ми казва името. Използва всеки случай, за да го каже... Какво значи това? !
Този човек влезе под кожата ми... Докато в началото не знаех какво изпитвам, сега, този човек е всичко за мен! Обичам го! Ще кажете, че съм малка... и какво, това ми пречи да обичам ли? ... не мисля. Сънувам го почти всяка вечер... На страна, че сме стая под стая, но той спи на същото легло, което и аз ( понеже стаите са подредени еднакво ), и една вечер, когато си пишехме, той ми каза „внимавай само да не паднеш на моето легло”, аз му казах „може”, а той ми каза „искам сега да паднеш”... Объркана съм! Кажете ми, какво да правя? !
Рождения му ден мина, моят също. Подарих му символично подаръче, то направо си беше подарък. ;д Когато отидох в стаята му да му го дам той ме придърпа до него на леглото и ме гушна, и искам да подчертая, че това се случи, след като се бяхме разбрали да си останем „само приятели”. Ходила съм в стаята му два пъти. Единият беше на рождения му ден, другия, когато той ме повика да се видим. Тогава отново си говорехме и след това ме целуна... Охх... объркано е, знам.
Напоследък публикуваше само любовни статуси и аз го питах „какво, ти сега много ли си влюбен? ” и той ми каза „тайна”, аз му казах „ее, де, няма ли да ми кажеш? ” и той каза „не” и започна да се смее. Казах му „гадняр” и той ми вика „да, такъв съм”... И дотам. Дали с дистанцията си и глупостта си го отблъснах или го накарах да се чувства нежелан? ? А, повярвайте ми, много е желан!
Моля Ви, дайте ми съвет! Какво да правя, да му кажа ли, че съм влюбена в него?
А, да Ви кажа и нещо, което той ми сподели. Когато си пишехме всеки ден, той ми казваше, че започнал да ме сънува. Сигурно седмица всеки ден ме сънуваше. Веднъж ми сподели един сън. Каза, че сме били в моята стая и аз съм го целувала, след това сме правили +18, както казва той ;д, а после цяла вечер сме гледали филми...
Отчаяна съм... ? Помогнете ми, моля Ви!
|
