Самотата ме убива
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1187 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 17 години. Преди време, макар че бях малка, имах сериозна връзка с едно много мило момче на моята възраст. Бяхме заедно 2 години, той беше моето първо гадже и всичко беше много красиво, но аз не го оценявах и така преди 2 години той скъса с мен. Когато това стана аз се затворих в себе си. Започнах да си спестявам коментарите и мнението по каквито и да е въпроси и се превърнах в невзрачното момиче в ъгъла, което никой не забелязва, защото то никога не говори. Една година не погледах никого. Знаех, че животът продължава и, че е нормално да ме боли толкова, имайки предвид, че той не беше просто мой приятел, а се беше превърнал в най-добрия ми приятел, на когото можех да споделя всичко. Той знаеше във всяка една ситуация аз как бих реагирала, какво бих казала и как бих постъпила. Съответно и аз за него. Съсредоточих се в спорта и в ученето, докато това състояние, в което бях изпаднала не доведе до там, че започнах да губя приятелите си. Загубих най-добрата си приятелка, която беше до мен след раздялата и ми обеща, че никога няма да ме изостави. Двамата в една година ми дойдоха ударно, затова започнах да излизам по дискотеки с единствената ми останала приятелка, която всъщност беше там където и е изгодно да е. Тя е с мен не защото иска да ми е най-добра приятелка, с мен е, защото няма с кого друг да е. Въпреки че знаех това с нея станахме много близки. Самотата ни сплотяваше. През изтеклата още една година се разочаровах от много момчета, които искаха само да спят с мен. Останах изумена от това общество, което не разбира, че няма да дам девствеността си на първия срещнат, защото смятам, че това е нещо изключително ценно и трябва да е със специален човек, който ще е до мен и след това. Иронията е, че и “най-добрата” ми приятелка не го разбира, а не се и опитва, но ме е страх да се отдалеча от нея, защото ще остана съвсем сама. Проблемът обаче не е в това, че не контактувам с други хора. Напротив. Посещавам почти всички младежки организации от БЧК до Младежки парламент и приюта за животни. Ходя на обучения, пея, рисувам. Въпреки че съм социално активна, аз просто не мога да се сприятеля с хората и съм изпаднала в депресия, която усешам, че ме дърпа на долу и не знам как да се справя с нея. Най-лошото е, че си взех поука от станалото, но няма с кого да поправя грешките си и самотата ме убива.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: 30ba4f3f61

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Искаш прекалено много от хората, а ти какво предлагаш? Разбери - светът не се върти според твоите представи и разбирания за нещата. За да започнеш поне отчасти да влияеш даден ситуация, ти трябва първо да я изучиш, а за да я изучиш - трябва да се впуснеш в нея и то без илюзии и предразсъдъци... Само така можеш да станеш адекватна на действителността около тебе и да започнеш по някакъв начин да участваш в нея. "Гаджето" ти не ти е било никакво гадже, щом не сте спали. Той е бил отражение на твоята представа за света, а не на истината за него. Да не говорим, че да измъчваш 2 години по този начин момче, което е влюбено в теб е кощунствено! Въобще - той, както и "приятелките" ти са просто хора, подхранващи илюзиите ти за нещата. Девствеността ти не е никаква ценност в съвременния свят. Била е ценност някога, когато не е имало ДНК-тестове, заради което ПЪРВОРОДНИЯТ СИН ОТ ДЕВСТВЕНА МАЙКА е наследявал имането и властта и на двата рода. Пак ти казвам - живееш с илюзии и измислени псевдо-ценности. От друга страна не общуваш с истински, живи хора, които биха могли да те вкарат в реалността дори с "недостатъците" си и слабите си страни. Нищо смислено не правиш нито за себе си, нито за хората около теб. Само още повече се забатачваш, докато другите напредват. Помни - никой с нищо не ти е виновен, нито длъжен, нито пък "ще дойде да ти оправи живота". Ако смяташ, че няма да се оправиш сама - търси помощта на специалисти, но и те няма да направят живота ти вместо тебе. Ти го градиш, ти го проектираш, ти го реализираш... Ако искаш да хвърлиш поглед на един хумористичен поглед върху нещата, гледай филма "Щрак" (Click).

 

...