|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Аз съм ПРОКЛЯТИЕ, нежелано от никой
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 2493 пъти
Аз съм проклятие. Грешка. Нежелана и пренебрегване от всички. Ще кажете – поредната история за тийнейджър с много свободно време, не получил новата си прищявка. Не, не е това, ако желаете, четете по нататък.
Преди почти петнадесет /15/ години на този свят съм се появила Аз. Малко бебе, дългоочаквано с една цел – сделка. Не съм създадена от любов, била съм планирала и съм имала своя "мисия" още от самото си зачеване. Баща ми, талантлив, но неуспял човек, е намерил майка ми – разведена млада жена, която едвам свързва двата края. Той бил с чаша в ръка, тя – с дете на ръце. С лъжи и обещания баща ми излъгал майка ми, алчна материалистка, използваща мъжете, и са ме създали. И той отишъл при родителите си с думите: "Ако не ме прехвърлите апартамента и не ми дадете пари, Ева (името на майка ми е променено, по лични съображения) ще абортира. " А баба и дядо мечтаели за внуче и не ме оставили, не позволили да си отида неродена. Прехвърлили му апартамента, а в замяна той ме е оставил. Не ме е искал особено, но вече съм била факт. Родила съм се и още с първите си дихания съм се превърнала в пречка за семейството ми. Били млади по душа, искали да излизат, пиянски вечери, а с малко ревящо бебе, това е невъзможно. И когато съм била на няколко месеца са ме изоставили при баба и дядо, които трябвало да поемат грижите за мен. Пенсионери с бебе на глава си! Горките хорица, какво ли съм им причинила? !
Аз растях, растях, без родителска подкрепа до себе си. Започнах училище, но никой не ми помагаше с подготвянето на домашните. Преживях тежки години в началното и основното училище – понеже баба и дядо нямаха много пари, ме обиждаха, наричаха ме бедна, затворих се в себе си, не говорих много, учих и бях сериозна, но без приятели. Самичка, в ъгъла, гладуваща (нямах пари да си взема за училище), наблюдаваща другите щастливи деца отстрани. Знаех, че не съм като тях – те всички имаха семейство, което ги обича и подкрепя. Аз нямах, бях сираче при живи родители.
Наскоро майка ми и баща ми се разделиха. Майка ми и първото й дете живеят заедно. За мен няма място. Баща ми не иска да ме погледне. Баба и дядо вече не могат да се грижат за мен. Нямам други роднини, които да ме приемат. Сега продължавам да живея при баба и дядо (винаги съм живяла при тях), но те са тежко болни и, за жалост, не им дават много време. Не знам как ще понеса загубата им, какво ще правя, къде ще отида? Ще бъда сама. Никой не иска да ме приеме. Не ме желае. Едвам-едвам сега ме издържат (уча в елитна езикова гимназия и разходите са високи). От баща ми не съм видяла лев. Той има психични проблеми и е алкохолик. Майка ми е лека жена (това е истината, ходи при различни мъже и постоянно си сменяше любовниците). За мен се грижат възрастни болни хора с мизерни пенсии, които са на прага на силите си. Баба каза, че ще ми оставят апартамента, но сама ли ще се гледам? Аз съм създадена, за да осигуря на родителите си апартамент. А нямам сигурен покрив под главата си.
Съжалявам за объркана история. Разказах я накратко, но я заплетох. Мислите в главата ми се хаотични, притеснена съм. Какво ще ме посъветвате???
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: 0f2594b577 |
|
1. Отиди в закрила на детето!!!
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: fcd2d69f3c |
|
2. Трябва да намериш начин да се свържеш със социалните
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: ee209d0904 |
|
3. От авторката: Първо, искам да се извиня за грешките, допуснати в текста. Първата е още в заглавието – "от никого".
Второ, надявам се да получи съвети. Благодаря предварително!
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: 263e1fad12 |
|
4. Не очаквай от мене съвет... Знаеш ли, аз виждам че изобщо не е както го пишеш, но няма да ме разбереш... Какво нещо е този сбъркан свят... аз нямам никаква причина напрактика да мразя родителите си, но аз пък не ги обичам май - ей така просто защото аз такъв съм си направил живота. Самото недоволство може би ми пречи... Преди няколко дена четох от едно момче, може би е горе долу колкото теб - и той разказва някакви кофти неща за детството, баща си... Вие сте хора, които може би обективно ви е трудно... А при мен сигурно много повече е субективно, т. е. не съм оценил какво съм имал... Виждам колко малко, нищо всъщност не знам... и за колко голям се мисля... знаеш ли, може би пък си щастливка, други се оплакват от прекалено ограничаващи родители - май звучи не на място това, но... живота се оказва толкожа шарен, не приемам че някой знае защо "е бил създаден".
Мисля си с неблагодарната глава - знаеш ли колко хора пък нямат въобще интернет за да ти пишат, да ти напишат за тяхния живот... Аз бих искал и тяхни мисли да прочета, да видя колко съм далече от реалността, в облаците на глупостта ми. Желая ти да не се залепваш за компютъра и да очкваш тук нещо... и да си смела.
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: 473ddf10bd |
|
5. Колко тъжна история.. ако те познавах веднага да съм те приела у нас да живееш. Това е ужасно да нямаш любовта на родителите си.. да живееш като някакъв недостатък за всички.. да не получаваш любов от никого... но се радвам, че не си като днешните деца за които голям проблем е че нямат i Phone 10000 или най-новите обувки на пазара. Поздравявам те че си издържала толкова много време и не си се предала! Ами за въпроса с това какво да правиш- социалните! Успех!
|
...
преди: 9 години, 9 месеца hash: 19b062beef |
|
6. Ами погрижи се ТИ за някого - достатъчно голяма си вече!
Защо трябва някой да се грижи за тебе?
Аз се грижех за болната си баба на твоите години, учех и тайно ходех да поработвам, защото още нямах право.
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: fcea2a823b |
|
7. О, мила! Толкова съжалявам за детството, което си имала! Но пък всичко това те е направило по-силна и независима. Да са живи и здрави баба ти и дядо ти и да са с теб поне докато станеш на 18, пък после вече ще е по-лесно. Ще можеш и работа да си намериш и да учиш нещо, с две думи ще си самостоятелна. На вашите не разчитай много, най-много да почнат и проблеми да ти създават ако баба ти и дядо ти решат да ти оставят апартамента. Да видиш тогава как баща ти изведнъж ще се сети, че им е син и има права! Ама докато са живи сигурно и два лева не им е дал, нали?
Така, че никак няма да ти е лесно, но дано поне баба ти и дядо ти са с теб докато си стъпиш на краката, че иначе лошо. Успех и горе главата! Едни от най-богатите хора на света са имали кошмарно детство и явно това само ги е направило по-силни и готови да се борят с живота.
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: 5343ea8e39 |
|
8. Боже, колко мъка има по тоя свят!
Отиди в Закрила на детето, непълнолетна си! Вярно, че в дом за деца няма да е най-големият лукс, но всичко е по-добре от това да живееш с родителите си.
Остани силна, каквато винаги си била! Не тръгвай по лош път и не следвай грешките на майка ти и баща ти! Ще дойде един по-добър ден, в който ще имаш възможност да живееш по-добре. Сигурна съм. Успех, миличка.
П. С. Пробвай да разпространиш историята си в медиите, може би ще ти обърнат внимание.
Кураж!
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: ddfb924c6c |
|
9. На 15 си. Баба ти и дядо ти са ти дали добър тласък в живота съобразно финансовите и емоционалните им възможности. Това което си преживяла покрай семейството ти е наистина много тежко и ужасно, но жестоката истина е, че такъв е живота - всеки сам гледа себе си. Личи си, че си интелигентно момиче, но много объркано. Остава още малко докато навършиш пълнолетие - при невъзможност от самоиздържане се обърни към съответни държавни органи, те ще ти помогнат до 18год възраст и от там насетне сама ще трябва да прогресираш в живота. Знам че ще успееш, ти си човек с богада душевност и със силен характер. Пожелавам ти всичко да се оправи доколкото е възможно, но най-важното е да вярваш в себе си, защото само ти имаш силите да промениш бъдещето.
Поздрави!
М 22
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: 19b062beef |
|
10. Глупости!
Обичам те и никога няма да се откажа от тебе!
|
...
преди: 9 години, 9 месеца hash: ca377a7493 |
|
11. Има нещо интересно и специално в теб, не мога точно да разбера какво е, интересуваш ли се от изкуство
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: fb9d7101ef |
|
12. Иска ми се да те познавам, звучиш толкова интелигентно момиче
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: 601ab08956 |
|
13. И от "проклятието", както се наричаш, ще се излюпи... човек.
Съдейки по думите ти, баба ти и и дядо ти са гледали баща ти като писано яйце. Та е израстнал разглезен, без да оценява реалната стойност на всичко. В резултат е станал като "Мимето" на Асен Ботев - направо се изтъпанчил да иска апартамент. Ей така, наготово, без да е направил нищо, без да се е потил и един ден, освен може би един-два пъти, когато е бил заедно с майка ти, докато са те създавали.
Такива като теб стават своеобразни воини в днешното общество. Такива като теб се борят, защото вече са изпитали мизерията и какво е да живееш сам и с лишения, та за нищо на света не биха допуснали да го преживеят отново. Такива като теб могат само да се превърнат в истински, грижовни родители, защото покрай вашия собствен опит, можете да симпатизирате на децата си и да се погрижите да израстнат като нормални, щастливи хора.
Точно тук ще се изрази и твоето щастие. То няма да бъде днес, няма да е утре - но ще дойде. След време. След като завършиш елитната гимназия, ще получиш качествено висше в чужбина, или дори тук. И като млада, образована и очевидно интелигентна жена, ще просперираш, за разлика от алкохолика си баща и лесната ти майка, защото отдавна си свикнала да се бориш със зъби и нокти. Ще се оправиш и ще намериш светлина в тунела. Хора като теб обикновено го намират.
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: b80afdc7fa |
|
14. Не си проклятие. Недей да мислиш така, само защото обстоятелствата са се стекли по този начин и си нежелано и отхвърлено дете. Докато четях писанията ти, си създадох един профил, и нещото което ми направи доста силно впечатление е, че ти определено си силен и смел човек. Не са много децата на твойте години, които биха се справили ( дотук ) по твоя начин, при все ужасяващите обстоятелствата, и горчивата истина, която си осъзнала, и разбира се обидите. Всеки живот е различен... ( тъй като и аз съм нежелано и отхвърлено дете, второто в семейството, което е тряблаво да бъде премахнато ) когато бях дете много се замислях за останалите деца, защо тях ги обичаха и обсипваха с любов и подаръци, а пък аз бях незабележима и нещо като тежест в семейството, чудех се защо другите имат това и онова, а аз бях лишена, и тъй нататък. Изключително дълга е темата, за да бъде обсъдена тук във вид на коментари и прочее. Но тъй като търсиш съвет, със сигурност бих те посъветвала непременно да отидеш до " Закрила на детето ", също така да продължаваш битката със суровата и грозна страна на живота, да не се предаваш а просто да се устремиш към победа, защото мисля, че въпреки факта, че не си зачената с любов и не си плод от такава, ти определено не си родена за да губиш - просто си родена за победител ( това сочат фактите, които ни представи по-горе ). НЕ всяко дете би поело тежестта и би понесло точно този кръст, НЕ всяко дете би приело тези неща, НЕ всяка психика би издържала подобно нещо и то осъзнато в такава крехка възраст.
Знам, че в България /масово/ хората не разбират ползата от посещения при психолог, дори народът ни е скиптично настроен, и най-абсурдното - изкарват всеки човек ненормален и едва ли не същият извършва нещо НЕестествено ако посещава психолог, въпреки това аз горещо ти препоръчвам да посетиш някой добър психолог, ей така просто да си поговорите и да разкажеш животът си детайлно, повярвай ми че ще има екефт. Дерзай!
- Eunice :)
|
преди: 9 години, 9 месеца hash: e5c6266c61 |
|
15. Мило момиче, първото, което трябва да направиш е да престанеш да мислиш за себе си като за проклятие. Изключително гадно е родителите ти или твоите близки да ти дават подобна информация защо си се появила на този свят. Причините не са точно тези, които те ти представят. Всеки сам избира родителите си, съобразно уроците, което има да усвои в този си живот. Но не това е темата тук. Като съвет - ти си непълнолетна, от което следва, че не можеш да се издържаш сама и това е задължение на твоите родители. Те не са се отказали от теб юридически, така че отивай в Закрила на детето и им разкажи всичко. Предполагам, че ще получиш адекватно съдействие. Емоционалната травма ще лекуваш дълго, надявам се да успееш. Но финансовата страна е абсолютно задължение по закон на родителите. Друг е въпросът какъв ще е резултатът, но задължително потърси помощ. Страхотно хлапе си, вярвай и обичай себе си! Пиши как се развиват нещата.
ж 46
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|