Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Май харесваш драмата? Скучен ти е животът ми се струва и си създаваш драми сама. Виж си изказа, виж си изреченията, виж си смисъла в думите - но го разгледай като страничен безпристрастен наблюдател. Ако трябва изчакай 2-3 дни малко да ти поотихне емоцията и го прочети пак.

8.   Не съжалявай, че си останала девствена, на 16 си... на колко трябваше да започнеш да правиш секс, на 12 ли?

Два пъти годишно на море - това си е лукс!

Страдаш от грешните си убеждения за себе си. Не вярвам да си дебела след анорексията... и кога я пребори? Жените десетилетия се "борят" с нея...

Няма да се самоубиеш. Иска се много смелост, а мнозинството депресирани хора са толкова страхливи, че никога не биха го направили.

Много хора се смятат за по-грозни, отколкото са, имат занижена самооценка... Според мен драматизираш повече, отколкото трябва, дори съм сигурен, че в следствие на този твой недостатък си си докарала булимията и анорексията.

Ето нещо много хубаво за край - виждам, че за 16 годишно момиче си интелигентна. Ако използваш правилно това качество, имаш потенциал за развитие към добро.

9.   Момиче в никакъв случай не се самоубивай! Това ще е най-глупавата ти постъпка в целия ти живот! 1. Да се самоубиеш е грях. 2. Така ще разболееш родителите си. Знаеш ли колко е тежка загубата на човешко същество, още повече, ако става въпрос за собственото им дете. Целия проблем идва от психиката ти. Ти току-така няма да се държиш по този начин. Явно имаш тежка травма от ранното детство. За да преживееш това, просто отиди на психолог. Знам, звучи странно. Но богатите хора също ходят на психолог, даже и да нямат проблеми. Храни се повече. Няма нищо срамно да ядеш пред хора. Всички хора се храним!

Успех мила, момиче на 11 съм.

10.   (Авторката) 1, 2 - Да, малко по-отпусната съм, но не ми се иска някой да ме вижда пияна. Не знам на какво съм способна и после може да съжалявам жестоко за постъпките си, които съм извършила в нетрезво състояние. Иначе съм се насочила към изкуствата от дълго време - от една година продавам картините си онлайн и с тези пари помагам на родителите си.
6 - Ако преодолея срама си и събера смелост да попитам родителите си (въпреки годините си, все още се чувствам абсолютно зависима от тях), може и да се получи. Благодаря за предложението.
7 - Харесва ми драмата, да. Друг е въпросът дали историята ми е излишно и фалшиво драматизиране... Защото не е.
8 - Не съжалявам, че не правя секс, просто го отбелязвам като факт. Знам, че два пъти годишно на море е лукс. Казвам само, че е рядко, при положение, че родителите ми ходят през седмица, но аз отказвам да ходя с тях, защото ме е срам. Анорексията я преборих преди година - на 15 години. Иначе всъщност съм си дебела. Килограмите ми не са чак толкова много, просто не са правилно разпределени. Тежа 53 килограма на ръст 1, 60.
Не знам дали ще мога да се самоубия. Вярно е, страхлива съм, ужасно страхлива. И жалка.
Грозна съм си, факт е. И да, в следствие на факта, че не се харесвам, си докарах хранителните проблеми...
Благодаря, че смяташ, че съм интелигентна, макар че не мисля, че си съвсем прав/а. Приела съм, че никога няма да мога да бъда красивото момиче, така че се старая поне да мога да бъда умното.

11.   Не се коси. Всеки минава през такива периоди. После всичко отминава. Само не прави грешката да посегнеш към дрогата, защото тогава наистина ще пропаднеш. Като завършиш училище ще попаднеш в друга среда, ще намериш нов кръг от хора, ще се отделиш от родителите си (евентуално) и ще се сблъскаш с живота. Няма да имаш време за депресивни състояния, а ще гледаш как да се оправяш. Тъй, че стискай зъби още известно време, спри да се самосъжаляваш и всичко ще си дойде по местата рано или късно. А това със самоубийството е най-грешното нещо, което може човек да направи. Само и единствено слабите хора избират този начин на бягство. Животът е даден, за да се живее, независимо от трудностите с които ни среща във всеки един момент. Точно това е целта - всяка една трудност да се преодолява, всеки един проблем да се решава. Представи си обратното - абсолютно всичко да ти беше наред, да имаше всичко най-хубаво на света - красота, гениален ум, много приятели, перфектен дом, успяла във всяко едно отношение, много пари, много удоволствия. Ами, бъди сигурна, че много бързо ще се изхабиш в буквалния смисъл на понятието. Просто тогава вече наистина няма да има защо да живееш. Всичко ще ти е дошло до гуша и вече съвсем реална би била възможността да си посегнеш. Примери за това има много. А, и спирай алкохола, защото с него нищо добро няма да постигнеш. Той ти дава моментно спокойствие, но след като мине краткотрайният му ефект, депресията те удря в двойна и тройна доза. Доказано е, че алкохолът е един от най-големите депресанти, които съществуват.

12.   От №8:

От богато семейство ли си? Защото ако си, след като станеш пълнолетна и родителите ти нямат против да те финансират, може да си направиш пластични операции. Ако не си харесваш носа, или скулите, или устните... Може да си направиш липоскулптуриране, след което да започнеш да тренираш, спазвайки хранителен режим.

13.   до авторката (10) от 7:

Разбира се, че ако ТИ си все още вътре в СОБСТВЕНАТА си история, няма да можеш да я разгледаш като безпристрастен наблюдател и да се разграничиш от емоцията. Всъщност самата дума "история" навява идеи за изкривено емоционално съдържание.

Като страничен човек мога да видя, че драматизираш излишно, правиш се на много специална и се възприемаш прекалено насериозно.

Докато не започнеш да осъзнаваш собствените си модели на мислене (т. е. че обичаш да драматизираш, да се изкарваш жертва и да се възприемаш прекалено насериозно), няма да постигнеш мир.

п. п. Говоря от собствен опит.

14.   (Авторката) Към 11 - Знам ли, може и да открия подходящите хора, но за толкова години съм изгубила надежда. И колкото и да е, не съм малка даже и физически. И да, смятам да се отделя от родителите си, от Бургас съм, но смятам да отида в София, може и да ми излезе късметът там - голям град е, може би ще имам повече възможности.
Към 12 - Едва ли мога да кажа, че сме богати. Изкарваме някак, месечния ни доход е към 500 лева, които трябва да изхранят четиричленно семейство, ако броим и котката ми.
Далеч съм от идеята да си правя пластични операции. Тренирам, спазвам хранителен режим, но както и да изглеждам, все не ми е достатъчно и не се харесвам, затова се страхувам, че дори и да се оперирам, пак няма да се харесам. Пък и не си струва да давам излишни пари за нещо такова, знаейки, че никога няма да се харесам. Надявам се поне да започна някога да се обичам.

16.   Да, глупачка си. Затънала си в глупост, затънала си до шия, и трябва да престанеш сега.

Изповедта ти е смесица от самосъжаление и лични нападки... Та ти се атакуваш сама по-свирепо от твой заклет враг! Предполагам, че това ти доставя мазохистично удоволствие, понеже подхранваш самосъжаленията си, към които си развила апетит, и ето моят апел към теб - спри, защото времето тече неумолимо и безмилостно, и утре ще мигнеш, и вече ще си на 21, а вътрешно няма да си се променила изобщо, и това е толкова неописуемо ужасно, че не можеш да си представиш.

В думите ти няма никаква топлота и обич към теб самата, никакво себеуважение... Говорейки по този начин, никога няма да създадеш приятелства (и не смей да се самосъжаляваш отново, ами вземи се стегни, защото това е твой ИЗБОР). Ти ще се описваш като някакъв отпадък на сметището, а хората отсреща ще те презират, мачкат и ще те използват, доколкото могат. Няма как да получаваш уважение, без самата ти да се уважаваш. Ако не си отстояваш правата и не мислиш за себе си, НИКОЙ освен родителите ти няма да го прави.

Можеш да ходиш на психоаналитик, да се самообразоваш, да медитираш... прави каквото искаш, но започни да се обичаш сама, да се отнасяш със себе си като към скъп приятел, доколкото ти е по силите. Бавно, постепенно, но непреклонно.

Това е едно добро начало.

18.   Здрасти авторке! Аз също имам Social anxiety и съм на 16. Това е една много коварна болест и трудно се лекува, но е възможно аз съм от бедно семейство и това допълнително ме кара да се чувствам изолиран, защото нямам пари да хода насам натам с приятели плюс това нямам и свестни приятели всички са лицемери и това допълнително ме отблъсна от тях и в момента се чувствам в капан от 12 годишен развих най-различни фобии. Беше ме страх да излизам, избягвах социални обстановки, чувствах се странно като съм навън сякаш не съм себе си а някакво безчувствено зомби което гледа към всички и всичко с апатия, срам ме е да говора с хора особено определен тип хора и като тръгна да говора заеквам и се панирам и тoва сигурно изглежда много странно отстрани, но трудно се контролира кaкво да направя, винаги гледам да сядам на последния чин да не ме гледат тия дето са отзад и такива някави ненормални работи. В момента съм по-добре но не съм се излекувал напълно, но има някакъв напредък. Та искам да ти кажа опитай се да гледаш позитивно на всяко нещо да гледаш от забавната му страна на мен това ми помага тоест самовнушението, че всичко ще е весело и супер, знам че е трудно но трябва да се насилиш да го правиш сигурен съм че ще се почувстваш по-добре. Тази тъпа болест я имаме поради травми в у-ще, които сме ги преживели по навътре и ни се е отразило на психиката аз така си го обяснявам. В момента супер много мразя стария си клас и не съм мекушав като преди ако видя някой от тия копеленца някога и почнат да ми се отварят няма да се замисля да ги пребия до смърт за това дето са ми причинили преди и без това нямам какво да губя, супер много омраза съм насъбрал в себе си трябва ми малко за да избухна. Такива нищожества трябва да се наказват с изключване от у-ще щом учителите разберат, че системно се подиграват и тормозят психически даден човек или който и да е било. Вместо това тия скапани учители си затварят очите за всичко и се правят че не знаят нищо и тях много ги мразя ( не всички има и свестни). Такива комплексирани нещастници трябва да ги пращат в дом за превъзпитаване и там да ги пребиват всеки ден докато не започнат да се държат човешки с хората и да ги уважават независимо дали са дебели, слаби, черни, сакати и т. н. Не всеки си е избрал как да се роди! Колко би било хубаво да има само добри хора на тая планета и справедливи но уви няма! Аз по принцип си падам добряк не обичам нечестностите и неравностойните отношения между хората. Всеки човек е ценен независимо дали е беден има ли много приятели известен ли е и е такива. Живеем в свят на омраза завист лицемерие и преструвки само като изляза от нас и веднага ги усещам тия неща в хората и това ме отвращава. Авторке и всички хора като нас надявам се да се излекуваме в най-скоро време и бог да ни пази!

19.   "... че не заслужавам нищо повече от това да ме закопаят жива и да си остана в ковчега завинаги, да си се самосъжалявам до последните мигове живот. "

Иди при професионалист, потърси психолог.
И запомни - когато ТИ сама не се уважаваш и цениш - няма как другите да те уважават и цени.

20.   Мили боже! Нямам думи! Извинявай, но ти осъзнаваш ли какъв късмет имаш, че си се появила на този свят? Сега ще ти дам един пример. Аз съм щяла да имам близнак, но още в утробата на майка ми му е спрял пулсът. Когато разбрах за това, започнах още по-силно да се благодаря на Господ, че съм жива и също започнах да живея, заради нероденото ми близначе. Сама си прави изводите. Всеки един ден, в който си се събудила жива и здрава е подарък и ти трябва да си БЛАГОДАРНА!
На 16 съм, ако е от значение.

21.   Съгласна съм с това - "Да, глупачка си. Затънала си в глупост, затънала си до шия, и трябва да престанеш сега. "
Не си единствената с 'големи' проблеми, но просто другите хора не стоят пред компютъра да се оплакват от живота си, а си стъпват здраво на краката и го променят към по-добро! Докато пишеш в анонимни сайтове седейки в тъмната си стая, нищо няма да постигнеш. Ако ти не си помогнеш, никой няма да ти помогне. А с последното ти изречение '' И мисля да се самоубия след известно време, поне да не преча на хубавите и позитивни хора, като замърсявам света със съществуването си. '' ясно излиза, че търсиш внимание или съжаление (или както казаха по-горе сеир). Има толкова болни хора, които мечтаят да живеят, а ти си казваш 'не мога' и до там. Няма 'не мога' има 'не искам'.
-Mononoke

22.   Жалко, че сайта не позволява да се публикуват лични данни и имейли. Иначе определено мога да ти кажа доста неща, повярвай ми. В същото положение съм, момче (даже би трябвало да съм мъж), и поне имам доста опит по въпроса :D Защото съм на 25. И докато за мен почти няма надежда, въпреки че правя разни жалки опити, то при теб все още има. Докато станеш на 19 години все още можеш да промениш живота си, след това е много по-трудно. Депресията и себенеуважението и комплексите за малоценност са бича на 21 век. Това го запомни. И все по-зле ще става и за все повече хора. И причините са много.
Ако намериш някакъв начин да оставиш контактите си, ще се радвам да попишем малко, няма да съжаляваш.

24.   до 22:

И като си на 25 да не си умрял, че да не можеш да се промениш? Основният проблем на теб и на авторката наистина е един и същ - и двамата се изжививяте като жертви и се мислите за много специални.

26.   Тъжно е, че хора, които не разбират, коментират. Мислите си, че е много лесно да започнеш да се обичаш и уважаваш, да говориш свободно с хората. Не знете какво е сутрин да се погледнете в огледалото и да се разплачете, защото сте "грозни и дебели" или да ходите с наведена глава по улиците, за да не ви виждат хората лицето ви. На мен лично ми отне година, година, в която не ядох нищо, не говорих с никого, мразех света като цяло. Помогна ми най-добрият ми приятел, обгърна ме с любов, постоянно ми казваше, че съм красива и че ме обича. Справих се, намерих си и приятели.
А авторке, започни да се занимаваш с нещо, like изкуство или спорт, ще видиш колко по-добре ще се почувстваш. Всяка сутрин си казвай, че си красива и имаш хубаво тяло. Излизай сама някъде из природата (не знам в кой град си, но предполагам, че има сравнително големи паркове), стой пускай си успокояваща музика, ще се чувстваш по-добре. С на море (ако живееш до морето де) ходи късно следобяд, когато няма хора, наистина е много приятно.
С теб съм, мила.

27.   Сигорен съм че ти си едно прекрасно ангелче да всеки един човек си има неговите си проблеми но със времето човек се справя със тях и живота си продължава това че искаш да посегниш на живота си няма да постигнеш ништо освен една голяма болка за родители те си моля те не бъди игоист направи хората кпито обичаш щастливи но наи вече себеси ако знаеш колко много момчета те харесват и на идея си нямаш. самосъжаление и подценяване са напълно излишни чал прекрасно ангелче

28.   Стегни се бе момиче! Отиди да спортуваш, вместо да пишеш във форумите. Ще започнеш да се харесваш лека полека. След време ще завършиш, ще отидеш в университет. Там се запознай с нови хора, ново начало. Никой не обича хора със ниско самочувствие, които 24/7 се самосъжеляват. Аз бях доста пълна, когато бях на 13. В лицето- красива, тяло- на слон. Имах 2ма или 3ма приятели. Един ден просто се погледнах в огледалото и се казах, че няма повече да я карам така. С помощта на родителите си, започнах много по-добър начин на живот. Вмомента съм на 16. Тялото ми е перфектно, стегнато, хубаво. 175 съм и тежа 58 кг. Промяната в хранителния режим ми помогна доста. Пъпките ми се махнаха, косата ми стана по хубава. Придобих самочувствие, намерих си много приятели, които са верни! Успех миличка и не вярвай, че всичко ще стане бързо. На мен ми отне 3 години :)

29.   Номер 18, "коварна болест" са Алцхаймерът и ракът. Да не дава Господ.

Да, много е гадно, говоря от личен опит. Много ми харесва методът, който си намерил, да гледаш на всичко от забавната страна. Надсмивай се над неудобните неща, които ти се случват, защото се случват на всеки. Ако намериш сили да се смееш, ти си победител.
Колкото и гадно да е, точно тормозът в училище калява характера. Намери начин да простиш на копеленцата, за твое лично спокойствие. Гадняри винаги ще има, не си струва да си цапаш ръцете с бой и отмъщения, надрасни ги тия неща. Така само падаш на тяхното ниво и не си по-добър от тях.

Намери си работа, научи се сам как да изкарваш пари, помисли за бъдещето си - какво ще учиш и работиш. Запиши се на спорт. Упражнявай се да заговаряш random хора на улицата или се присъедини кък random момчета на футболното/баскетболното игрище или скейт рампата. Започни да си пишеш с хора от твоя град, на твоята възраст и почнете да излизате ( в интернет е пълно с форуми). Или клуб по интереси в училище или някое читалище. има толкова много възможности пред теб. Покажи на страха си кой владее ситуацията!
Успех!

er