Псухично болна ли съм?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1650 пъти
Аз съм момиче на 15г. и се нуждая от съвет.
Преди 3 г. майка ми почина от рак. От тогава съм психически не стъбилна. Ядосвам се за най-малкото и това проваля отношенията ми с близките хора. На моменти почвам да треперя от нерви. Казва ли са ми да говоря с психоложката в училище, но тя никога няма време да ме чуе. Никой не иска да ме чуе или изслуша. Баба ми не говори особено с мен за това, защото не знаела какво да ми отговори. Доста често изпадам в една депресия и не ям, не спя, нямам апетит и така вече 3 дена. Какво да правя? Някакви съвети?
Моля да побликувате това.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 8377d86fb6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не си психически болна, а просто си в пуберитет и търсиш внимание. Всички сме минали през това - хормонът не прощава. Много съжалявам за майка ти, но това никой не може да го промени. И все пак е жалко, че психоложката не ти обръща внимание. Търси друг психолог. За теб е добре да спортуваш, да си навън, да се срещаш с младежи и да имаш хобита. Не се затваряй у дома!

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: e16bd7a48d

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Според мен просто ти е скучно. Ако искаш да си запълниш времето, чети книги, защото си неграмотна.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 98d138ffef

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Не си болна от никакво психическо заболяване. Нормално е да се чувстваш така след всичко. Съжалявам за майка ти. Наистина намери друг психолог. Той ще ти помогне. Излизай, спортувай, всичко ще си дойде на мястото.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: 5574b90ca8

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Съжалявам за майка ти. Много рано си я изгубила, а си имала нужда от подкрепа и още имаш. Не казваш нищо за баща си и това прави впечатление. Чудя се къде е той и дали е в състояние а те подкрепи втази загуба. Вероятно баба ти (ако е майка на майка ти) също е съсипана, като теб и не може да ти предложи близостта и подкрепата, от която се нуждаеш толкова силно. Връстниците ти, предполагам, не са преживели толкова тежка загуба, много от учителите ти, най-вероятно са все още с живи родители и се чувстват неловко покрай теб. Предполагам, че заради всичко това се чувстваш ужасно сама и различна. Не е защото не си обичана, просто така са се стекли обстоятелствата. Има вероятност дори и психоложката, с която се опитваш да говориш, да няма опит с тези неща. Дори и аз не мога да си представя какво си преживяла, докато майка ти е боледувала и отпадала. Било е много трудно. Ядосана си, защото ти се налага да съзрееш преждевременно и без да си готова за това. Вероятно си ядосана на всички, дори и на майка си, че те е оставила без време. Чувствата, които подобна ранна загуба отключва са толкова трудни, е човек често не може да се справи самичък с тях, има нужда от помощ. Това не е лудост, но е страшно страдание и не бива да оставаш сама в него. Ако близките ти нямат куража да те подкрепят, помоли ги да ти помогнат да намериш психотерапевт. Някой, с коготода поговориш за тъгуването и гнева. Имай предвид, че повечето психолози не са обучени психотерапевти. Имай предвид също, че е важно някой от близките ти да даде съгласието си да получиш такава грижа. Можеш да се обърнеш за съвет и консултация към националната телефонна линия за деца (провери телефона в Гугъл, има го, безплатен е), или към някой от т. нар. центрове за обществена подкрепа. Това са безплатни услуги и така няма да зависиш от финансовото положение на близките си. Можеш да се обърнеш и към психоложката си, за да попиташ би ли ти препоръчала добро място. Помисли и дали има някой свестен учителпокрай теб, на когото можеш да имаш доверие. Някои от учителите са доста чувствителни хора и може да се говори с тях. На времето аз имах такава учителка. Разбира се, това каква помощ можеш да намериш много зависи от града, в който живееш. В София има доста възможности. В провинцията е оскъдица. Не се отказвай да потърсиш помощ, имаш нужда и имаш право. Човек не може да преодолее подобна загуба самичък, без тежки поражения върху доверието му към хората. Имам подобен житейски опит - баща ми почина, когато бях на 13 и знам колко много ме промени тази загуба и как формира характера ми. И за добро и за лошо. Пиши тук дали близките ти откликват.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: f488b171b7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Не си психично болна, а вероятно в депресия от загубата на майка си. Потърси помощ от психолог, защото при задълбочаване на депресията ще последват и мисли за самоубийство. Потърси в интернет информация за депресията и лечението й. Опитай да го говориш с училищната психоложка. Говори с баща си за това, не крий нищо. Опитай се да допуснеш до себе си най-близките си хора. Говори с тях за проблема. Ще е от полза да се чувстваш подкрепяна и обичана, предвид състоянието ти. Но НЕ съм сигурен, че е депресия, това нека реши психолога.

 

...