Животът ми е потискащ и депресиращ
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1592 пъти
Здравейте,
И така, момче на почти 18 години съм. И не съм мръднал със своето развитие, откакто завърших основното училище. Вместо да завърша социални контакти в гимназията още от осми клас, както направиха всички мои съученици, аз си създадох имидж на тотален аутсайдер. Просто ме беше страх да завържа нови контакти. Виждах се само с някои хора от стария ми клас, но и с тях скоро спряхме да се виждаме, просто защото и те си имат нов живот. Само Аз си останах същия. Животът ми е толкова еднообразен, скучен и депресиращ, че просто не знам защо го живея. Преди няколко дни се видях с двама приятели от стария ми клас (те са единствените хора, с които се виждам и то по веднъж на няколко месеца) и като слушах какво са правели през лятото, просто ме досрамя. Аз просто нямах какво да разкажа. Сега гледан във фейсбук всичките ми съученици и познати, че си прекарват ваканцията по морета, планини, купони. И се чувствам още по-зле, защото аз никога не съм правил нито едно от тези неща. Никога не съм ходил никъде с приятели. Никога не съм празнувал Нова година с друг освен със семейството си. Единственото, което правя е да аорти седмично да ходя на шофьорски курсове, но като гледам какви неща учим просто си задавам въпроса:, , Как по дяволите се заблудих, че от мен може да стане шофьор. ''. Нямам абсолютно никакъв талант, абсолютно никакви амбиции. Не съм решил какво искам да ума след 12 клас. За съучениците си в училище съм точно толкова важен, колкото са чиновете в класната стая. Нямам приятелка, но това е напълно разбираемо. Животът ми е толкова кофти, че дори си създадох навика от време на време да излизам навън сам. Да минавам покрай старото си училище (то се намира в квартала ми). Това е училище, което плюех непрекъснато в седми клас и си мислех, е като го завърша започвам нов и по-хубав живот. Нищо подобно. Сега ме хваща носталгия за годините ми там. След като го посетя отивам да си купя сладолед или нещо друго и се разхождам из кварталните улици. После сядам н някоя пейка в парка и си фантазирам, че животът ми е хубав. Коренно различен от това, което в действителност е. Изобщо освен да страдам друго не правя. Има ли хора в моето положение (макар че едва ли сте били в по-кофти положение от мен). Как го преодоляхте? Оправи ли ви се животът? Преодолява ли се изобщо? Има ли надежда за. Мен? Който е бил в подобно положение моля да пише.

Благодаря предварително.

Благодаря предварително и на редакторите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: b94d31895b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Знам, че не е утеха, но съм в същото положение (на 17 съм)

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 8e2194525e

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Какво си седнал да се оплакваш, живота си е твой, както си го устроиш - такъв е. Никой не може да те промени, ако сам не го поискаш. Кой ти е виновен, че си си създал имидж на аутсайдер? Кой ти е виновен, че си останал в миналото? Кой ти е виновен, че не си завързал нови приятелства? Хората не ядат хора, от какво те е страх? Сега ти олекна като го сподели това тук, нали, надваш се някой да ти някакъв съвет, но ти ще продължиш да правиш своето, защото дори, когато сам си дал съвет не си се послушал, а очакваш ние да ти помогнем? Стегни се, човече. Сега ще си 12 клас, най-яката година, но ти ще продължиш да се цепиш от класа, и после ще се оплакваш, че те се забавляват всяка седмица, а ти си сам. Не се дели от тях, сигурен съм, че няма да ти навредят. Никой не може да ти направи това, което сам си направиш! п.с. Съжалявам, че ти го казах така грубо, но сега всички ще ти пишат мили думи, че те разбират, че и те се чувстват по същия начин, и ти ще се успокоиш, просто исках да ти го кажа по различен начин, за да се замислиш.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 8e83a80dbb

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здрасти, Оле аз съм в същото положение с разлика в това, че аз съм момиче Иначе и аз се разхождам сама по улиците, а като ме викнат приятелки, то ще е веднъж в месеца. И като се съберем ми разказват за случки с компании и гаджета, които са супер интересни. Аз само седя и гледам тъпо ужас. Преди месец поне имах приятел, но и той ме заряза и аз останах абсолютно сама.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: b74be3579c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Същото на 19 съм, и не е нещо лесно за оправяне.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: b5f4fa468b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Ами аз мога да ти дам няколко съвета и да поговорим, след това най вероятно нещата ще се променят. Иначе и аз съм била в същото състояние П. п. ако искаш дай фб Ж15

 

...