Споделена история от Тинейджърски |
Една история
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1265 пъти
Привет! Не че търся съвет или помощ, но просто ще споделя моята история. Лаконичен съм, ще ме извините. А и това вече ми тежи много, тежи ми че хората са толкова комплексирани около мен и жестоки. Знам, има много, които са на моята позиция в момента, но пак ми е кофти. Знам, че би трябвало да са ми под нивото такива комплексари, но пак боли. Боли, когато си бил в 2 класа (1-7 клас и 8-12, сега съм 11) И не си случвал на хора, нито на хора и от другите класове. Е имах се с някои, но за жалост са единици. Та проблемите почнаха още, когато бях по-малък, имах лоши спомени от детската градина как още там децата ме използваха за подигравки и не знам си какво, оттогава психиката ми е доста крехка, това повлия и на следващите ми начални години в училище. Там лека-полека започвах да се деля от съучениците си, като виждах как се държат, просто не бях техен тип и по едно време ме набелязаха мен. Не ме харесваха, даже не знам каква е била причината да не ме харесват. Разбирате ли - аз нищо не съм им направил, те просто не си ме харесваха, гледаха ме с едно такова презрение. Нито съм някакъв нехигиеничен, нито съм мързелив, поддържам се, но така и не мога да ги разбера. Аз знам, че не може да те харесват всички и не са и задължени де, това е нормално, но поне да не го показват. Точно това беше проблема - те го показваха с подигравки, тормоз... Просто имам чувството, че в училище почти всички са възпитани да мачкат, да нагрубяват, само и само за да си спечелят уважение. Всъщност не знам какво да кажа... от една страна ми е кофти, че има много хора, които не ме харесват, и говорят зад гърба ми, обсъждат ме и не знам си какво още, а от друга - вече не ме интересува дали ще ме харесват или не. Искам да кажа, че в момента си имам няколко приятели извън даскало, с които си излизаме редовно и се забавляваме - разхождаме се насам-натам и да. Не съм от хората, които изобщо нямат никого до себе си и да осъзнах нещо - че не бих ги заменил точно тея приятели за нищо на света. И милиони да ми дават, не бих... каквото и да стане винаги ще се подкрепяме взаимно, защото толкова лоялни и дружелюбни хора са рядкост в днешно време за съжаление.
Добре направо преминавам към 7-ми клас, когато си ме скъсваха от бъзици, че вече от болка спрях да чувствам такава. Станах безчувствен, намразих повечето хора в училище, не ме интересуваше за тях, интересуваше ме само да се видя с приятелите. :) Изкарах хубав бал, кандидатствах с надежда, че там ще случа на клас и ще се срещам с по-добри хора, но какво се оказа.... още по-зле. Кифли, батки и едно момиче с което се имам и си говоря до ден днешен. Никога няма да я забравя или изоставя, тя беше на моето положение. Мога да мачкам, знам какво да кажа в моя защита, но вече не съм толкова слаб. Имам предвид, че всеки може да вика и да нагрубява останалите, но не може да трае и да бъде себе си. Не всеки го може това, аз вече съм свикнал с нрава на повечето и изобщо не ги отразявам, остана ми още една година след 11 клас и съм чао. :) Надявам се в университета да се срещна най-накрая с по-добри хора. Това беше моята не толкова подробно разказана история, но не съм по писането принципно, ще ме извините пак казвам и напишете все пак какво мислите. Написах я, за да си излея душата и сега се чувствам още по-добре.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: e34e89dde3 |
|
1. Все едно аз съм го писал това.. Не знам защо повечето хора са толкова жестоки. Но след като си им свикнал си прави кефа, игнорирай ги. Без това няма да си още дълго с тях (: живей си живота и се радвай на приятелите си. ^^ М 18г
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 5b5a94f2db |
|
2. Благодаря за подкрепата! ;) Като цяло хората в училище са пубери и се държат много кофти, аз по едно време като бях 7-ми клас някъде, си мислих, че проблема е бил в мене. Четох малко социална психология и се разрових известно време в интернет, щото това ме мъчеше доста отвътре, но след като осъзнах от всичко прочетено, че всъщност те са невъзпитаните, жалки и комплексирани хора, които се опитват да натрупат самочувствие, като унижават и тормозят по-слабите (всъщност съм по-силен от тях). :Д В университета вече хората не им е до простотии, там порастваш рязко и това е напълно нормално. По едно време бях в групичка на някакви боклуци и утайки. :Д Много лесно мога да се внедря сред такива, ама просто не ми е там мястото, повръща ми се от тях. :д
|
|
