Споделена история от Тинейджърски |
Страдам ужасно вече няколко години
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 2684 пъти
От няколко години вече съм ужасно влюбен в едно момче. И аз съм момче и от това тръгва всичко – ясно е, че няма кво да става. Тотално откачих по него. Бяхме от един випуск в гимназията, тогава разбрах, че с него живеем в един и същ квартал и много често на път за там се засичахме. Просто всичко в него тотално ме побърква. Той е уникално красив и наистина страхотен – страшно умен, интелигентен, възпитан, талантлив, с много широк кръг от приятели и интереси. Откачах като ме погледнe със сините си очи. Тогава просто замръзвах. Всеки път когато го виждах, погледите ни се засичаха или дори само ако чуя името му, коремът ми се свиваше, изпотявах се и прочие – знаете симптомите.
Началните години изобщо не се познавахме, само поименно и така. И въпреки това той ме гледаше продължително в очите, забелязвал съм, че ме наблюдава когато сме били на едно място и то често. Започнах да хлътвам по него след като виждах, че така ме наблюдава с тоя негов мистериозен поглед. И най-вече това ми се отрази доста зле, защото въпреки, че би противоречало на всякаква логика, понякога си мислех, че и той може би изпитва нещо към мен (тотален абсурд). Имах чувството, че той познава всички в това училище и приятелите ми, ма само с мен така и не поиска да се запознае 4 години. Накрая си казах „айде баси, ше се запозная с него най-накрая и всичко ше отмине така”, обаче тогава пък стана обратното още повече го заобичах, защото се оказа, че е супер як човек. Той си е абсолютен пич, купонджия, мъжкар и тнт. Аз също съм си готин, не съм някъв задръстен или смотан, и не бих казал, че съм някъв обратен, през цялото време, както и сега си се интересувам от момичета и не се привличам от други мъже освен от него.
Училището свърши и пътищата ни тотално се разделиха. Той щеше да заминава в чужбина и това ме разкапа направо, но в крайна сметка си остана тук в столицата. И все пак я го видя, я не, веднъж на 3 месеца и това е (и то случайно на улицата), а постоянно мисля само за него, обичам го ужасно вече колко години, дори няма с кой да споделя и поговоря. Той си е просто някакъв уникален човек, толкова силно ме е повлиял, без цялата тая случка бих бил тотално друг човек, толкова силни чувства не съм и не знам дали ще изпитвам отново към някой някога. Сега съм на 19. Бога ми всеки път преди да заспя мисля само за него, независимо кво ми е на главата. Просто тоя не може да ми излезе от ума вече толкова време, а за него аз съм напълно тотално безразличен. Чувствам се толкова зле и в такава задънена улица – Какво? Не мога да му го кажа... няма начин да ме е обичал. Аз съм си страшно тъп да се влюбя и да си повярвам така, но поведението му наистина ми даваше поводи да се самозалъжа, понякога така се взираше в мен, а пък други пъти ме подминава се едно съм пътен знак. Или пък някой негов приятел му говори, а той отдалеч гледа в мен. И това продължи толкова години. Тъпо звучи, знам.
И все пак съм си 99,999% сигурен, че си е напълно нормален човечец и ако щете ми вярвайте, ма искрено се радвам за него, това да си в моята ситуация е направо ужасно. Радвам се за него, че ще си има съвсем нормален живот и дори съм се молил да не ме обича и той, че да не страда както аз, най-малкто пък искам заради мен някой да страда, да му е неудобно, срамно или нещо такова, какво пък остава за него. Има толкова какво още да доразкажа, но ще стане прекалено дълго.
Еми това е. Пълен идиот – сам си създадох няква илюзия, която да си ме разяжда, продължавам да си го обичам и да си го „чакам”. Страдам ужасно, всеки ден ми се плаче и не отричам, че сам съм си виновен. Чувствам се като най-жалкия идиот. Пълна утрепка, мразя се и ме е срам. Въпреки че знам отговора, винаги ще се питам дали и той не ме е обичал. Тая тайна ще си я отнеса в гроба. Дано не е толкова дълго и досадно за четене и, ако щете ме оплювайте, наричайте педал и квото искате. Ох как искам напълно да го забравя...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 1fb3e7fa6a |
|
1. нали знаеш,че времето лекува.не го идеализираи и се постарай да не мислиш за него.насочи вниманието си към други обекти,търсейки този който ще те привлече най силно,и това ще стане,но трябва просто да спреш да идеализираш това момче,и да спреш да гледаш на него като на нещо което искаш.казваш,че знаеш,че нищо няма да се получи,но вътре в теб,тлее една малка частица надежда,която не ти дава да го забравиш,и те кара да си го чакаш.убий тази надежда,приеми наистина,че не сте един за друг,изтрадай го и продължи напред.спри да се питаш какво ще стане ако знаеше,или ако и той има чуства и така нататека .така си загубил много време,а никакъв ефект.продължи без да се обръщаш назад,и без излишни въпроси,в живота винаги има много пътища,но ние можем да изберем само един и тръгвайки по него се примиряваме и губим възможност да разберем ,какво щеше да стане ако бяхме избрали другия.така,че моят съвет е поеми по пътя по който това момче не минава,и си изживей това покраи което ще минеш,без да си губиш времето излишно.а ако не можеш то тогава признай му и си понеси последствията,хубави или лоши.....................................................симба
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 63feae3b6a |
|
2. "Аз съм си страшно тъп да се влюбя и да си повярвам така" -
Как може да се влюбиш в мъж бе човек? Ти сам си го каза - повярвал си си .. Според мен това, че те се е взирал в теб са пълни илюзии.. Моля те стегни се малко..
|
|
