Споделена история от Измислени истории |
,,Тя, момичето, което" Част 1
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 5250 пъти
Вървях падолу па улицата. Беше стръмно. Часът беше около 20. Закъснявах. Бързах към залата. Вървях много бързо. Докато вървях, отвреме навреме се вглеждах в брега. Вълните се разбиваха в каменният зид. Като катастрофирала кола.. Бам... И ги няма... Морето.. Ах, морето.. Даваш всичко за да си там... Е, аз вече ще живея тук.. Най сетне стигнах. Влезох и отидох да се преоблека. Вързах колана си и отидох до прага на залата. Поклоних се. Попитаха ме защо съм закъсняла. Отговорих, че съм минала по крайбрежната. Влязох в строя. Беше студено. Знаех, че щях да зягрея, но неможах.. Нещо в мен оставаше студено.. Дори и когато започнахме с ритниците. Ляво, дясно, удар, ляво дясно, удар.. Нещо пак остана студено. Толкова се бях съсреодоточила, че започнах да не чувствам студа...
На връщане пак минах по крайбрежната. Това беше тясна павирана и стръмна уличка, минаваша близо до морето и беше обгадена от стари къщи. Тук там можеше и да се срещне по някоя вековна върба, чиито клони падаха като водопад от милиони метри и долу имаше хиляди литри вода.. Клоните стояха като въже.. Тънко въже пред мен. Природата тук беше наистина красива. Някак тайнствена и магична... Сякъш всеки момент от някоя страна ще изкочи някои елф или пират...
Така се бях разфантазирала, че не забелижих, че връзката на обувката ми е развързана... Пък и беше почнало да се смрачава. Без да забележа я настъпих и.... Бау, паднах. Паветата бяха дяволски твърди. Паднах на бузата и след избестно време тя посиня и се образува рана. Не усетих голяма болка, защото при факта, че тренирам таекуондо, това не е никаква болка. А явно от бузата ми течеше доста кръв, защото се стече чак до брадата ми. Аз не обърнах голямо внимание, защото не бях някаква кифла, която реве за всичко.. Нито пък някоя фешънка, която само си оправя косата.. Даже напротив.. За 14-тте ми скромни години живот се бях научила да не преувеличавам с чувствата си, особено след онзи след случая с майка ми.. В новото си училище нямах никакви приятели, Не бях като другите момичета. Бях по-различна. Обикновенно обличах широки панталони, тъмна тениска и скейтърски кецове. Обичам музиката. Тя ме разбира най-много...
Прибрах се в къщи, заедно с новата ми синьо-червено-кървяща приятелка.. Бузата ми..
Обощение:
Здравейте! Това е нещо като разказ и ще се казва , , Тя, момичето, което", разказ за едно малко по-различно момиче. Името и ще научите по-нататък. Е, изкажете мнението си, ако ви харесва да продължавам да пиша!
|
