Споделена история от Измислени истории |
Приказка за любовта :)
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 4790 пъти
Бушмилс тънеше в тишина и нетърпение. Всички очакваха да се появи дългоочаквания дар от Бог.
Седмица по-късно вече бебешки плач огласяше селото. Родило се бе момиченце на име Джен. Гласът му бе прекрасен. С всеки изминал ден то растеше и се разхубавяваше. Годините минаваха и докато всички се усетят тя вече беше прекрасна девойка, чийто глас звучеше като славейче.
Тя обичаше да ходи в близката гора, да бере цветя и да пее заедно с птичките. Тази свобода, това безгрижие не й омръзваха. Един ден се случи нещо различно.
Когато тя излезе от вкъщи и се запъти към гората да бере боровинки чу мъжки глас. Някакъв младеж тичаше след нея носейки кошница. Девойката се обърна назад и го погледна. Той носеше кошницата, която тя беше изпуснала несъзнателно. Може би се беше замислила за това какво е да бъдеш обичан.
-Хей, спри! Изпусна нещо.. - каза момчето
-Амм благодаря ти!
-Красива си! Как е името ти?
-Кажи ми първо твоето.
-Аз попитах първи.
-Джен-отговори момичето
-Аз съм Люк, радвам се че се запознах с теб! Съжалявам, но трябва да тръгвам.. дано се видим скоро!
-Чао, и ей благодаря ти! - извика Джен след него
Сега вече тя разбра какво е да се влюбиш от пръв поглед. Вървеше и се усмихваше, почувства се наистина щастлива. Тя тайно се молеше да го срещне пак.
Докато се усети вече беше в гората. Започна да бере от сладките горски плодове и да пълни кошничката. Всеки път когато Джен погледнеше към кошничката се сещаше за Люк и отново на лицето й се изписваше онази усмивка. Изведнъж дочу стъпки. Обърна се, но зад нея нямаше никого, и тя продължи да пее. След минута чу глас, познат и приятен глас.
-Пееш чудесно-каза Люк
-Ти какво правиш тук? -попита учудено Джен, но въпреки това се долавяше капка удоволствие от това, че го вижда
-Ами аз те следвах, не издържах дълго без теб колкото и странно да звучи, защото се познаваме от много малко време
-Радвам се, че си тук.
И така любовта между двамата пламна. Люк и Джен се гонеха един друг из горичката, смееха се, ядоха боровинки, той й подаряваше букетчета от ароматни цветя. Накрая се измориха и легнаха един до друг на сянка под едно дърво.
-Джен, трябва да ти кажа нещо. За краткото време през което бях с теб аз се чувствах прекрасно.
Изглеждаше, че Люк щеше да й се обясни в любов, но колкото и влюбена да беше Джен, тя не би дала сърцето си на почти непознат. Джен беше много умно момиче и заради това тя реши да провери дали Люк я харесва наистина. Тя му зададе въпрос който гласеше: Къде се намира ключа за сърцето ми? Бяха се уговорили да се срещнат на следващия ден отново в горичката до дървото пълно със спомени. Тогава той трябваше да отговори на въпроса й. Размишлявайки цяла нощ над отговорът, на сутринта Люк вече беше готов. Отиде в гората, на полянката с най-красивите цветя, където беше застанала Джен и го чакаше.
-Здравей Джен! Радвам се, че те виждам отново! Е, мислих цяла нощ над въпроса ти и сега съм готов да ти отговоря. Ти ме попита къде се намира ключа за сърцето ти. Той се намира в теб, в момента твоето сърце е с катинар, който го пази добре и никой не може да те нарани. Всички тези прекрасни мигове, които преживяхме, тези усмивки, всичко това кара катинарът да се пропуква и накрая се чупи. Тогава сърцето ти става свободно, само ти можеш да решиш на кого да го връчиш….
- О, Люк ти си прекрасен! Прегърни ме и запълни моята половина с твоето сърце, защото човек е щастлив, когато има не едно, а две сърца!
|
