Споделена история от Измислени истории |
Смъртта
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 4485 пъти
“ПОМООЩ” – крещях аз в просъница. Хм, странно бях сънувала ужасен сън, давех се в сълзите си които не спираха да се стичат от нежното ми лице. Станах, все пак трябваше да се успокоя.. отидох в банята да измия очите си и да се освежа. Поглеждайки в огледалото сърцето ми спря да тупти за миг! Боже, виждах образът му зад мен. Той се усмихваше и галеше косите ми. Дали си въобразявах? Едва ли макар, че мечтите са плод на въображението.. Обичах го и никога няма да спра да го обичам, никога няма да забравя как усетих последната му капка въздух и последния път когато прониза сърцето ми с красивите си сини очи! Отново една сълза се стече от окото ми, после втора, трета и накрая не издържах.. строполих се на земята сякаш исках да бъда до него колкото се може по-скоро. Не ми се отдаваше да бъда силна… Не можех да приема че си отиде, все още не вярвам че съм сама. Той е до мен, дори сега! Усещам го.. сърцето ми се стопли сякаш отново беше обсипано с любов. Обичам да ходя на гроба му и да си спомням отново прекрасните дни, които преживявахме заедно.. той не обичаше да плача, затова когато ходех при него се опитвах да бъда силна.. и знаете ли какво? Само той успяваше да ме прави силна, достатъчно ми беше неговото присъствие макар и то да липсваше физически.. Какво правя сега ли? Не, не започвам живота на ново, продължавам стария, но вече не нося онези черни дрехи, дори се усмихвам, смених черните рози с бели, само да покажа, че той е жив, жив е там вътре – в моето сърце <3
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: e5c6419b88 |
|
1. Много красиво написано! И повярвай ми, щом имаш смелостта да излезеш от формалният траур, ще излезеш и от истинския някой ден, а това значи че си силна!
Всички сме силни, макар да не го признаваме.
Иначе разказът е супер!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: e0d12ce6c2 |
|
|
