Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме ! пета част
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 4562 пъти
Пета част
На другия ден Бренда се събуди в доста по-добро настроение от предишния. Облече се и слезе долу.
Майка и както обикновено пиеше кафе.
Бренда седна на масата и започна да си реже яйцата с бекон, които бяха грижливо поставени на масата.
Фелиша забеляза това и се учуди.
- Харесват ли ти?
- Какво? - Бренда погледна и усети, че яде с голям апетит. Нещо, което не се беше случвало от доста време. Как така за едно денонощие толкова неща се промениха?
- Ами... да, чудесно е! - отвърна тя. - Май съм била много гладна.
Фелиша се усмихна и отпи от кафето. На Бренда наистина й се усладиха яйцата с бекон и изяде всичко.
По-късно майка й я закара на училище. Бренда слезе от колата.
Тя веднага забеляза Джъстин, който седеше на стълбите пред прага. Когато той я видя, веднага по лицето му се разля онази божествена усмивка.
Тя се отправи към него.
- Здравей Бренда! Как си?
- Добре съм. - отвърна тя също с усмивка.
- Защо стоиш тук?
- Ами.... исках да те изчакам и да влезем заедно в час.
- О, добре...
Двамата прекрачиха прага и тръгнаха към класната стая.
-Така и не ти благодарих за подкрепата вчера. Беше ми като талисман. - каза Джъс.
- Няма защо! Както казах, обичам да помагам.
Първият час беше по литература.
Г-ца Мичъл влезе, гледайки строго.
- Ученици, днес е ден за предаване на есетата от вчера - каза тя с пискливия си гласец.
- Г-це Джордън- тя погледна към Бренда- моля, излезте отпред и прочетете есето си. Бих искала да чуя от сега разсъжденията ви.
Бренда извади есето си и отидена подиума. Зачете:
- Хамлет е представен като човек много над нивото на своите съвременици. Изправен е пред космически проблеми, които бързо трябва да обмисли и да разреши...
Всички слушаха внимателно, Джъстин се възхищаваше на таланта на Бренда да пише. Когато тя приключи с четенето, г-ца Мичъл остана изумена от начина на изразяване и изказ, дълбоките разсъждения, сложни поняти, с които си служеше Бренда и невероятните похвати. Тя поздрави ученичката и каза, че се е справила много добре.
Бренда седна на мястото си, където Джъстин я очакваше със същото възхищение.
Всички часове минаха неусетно. Бренда вече беше свикнала с новата обстановка, научи имената на повечето си съученици и учители и запомни училището. Колко бързо, нали?
Джъстин пожела да стои до нея във всички часове и тя нямаше нищо против.
--------------------------------------------------------------
- Е, нали не си забравила за обещанието? -попита нетърпеливо Джъс в края на учебния ден. - днес ще се поразходим ли? Ще те изпратя до вас.
- Защо не, и без това трябва да познавам града, в който живея. Само да се обадя на майка ми- отвърна Бренда.
Фелиша нямаше нищо против дъщеря й да се поразходи из Лос Анджелис.
Джъстин я разведе навсякъде и й показа любимите си места. Наистина им беше приятно заедно.
- Ходи ли ти се на кафе? -попита той.
- Добра идея. Умирам за един шейк.
-Шоколадов?
- Звучи супер. А защо не и кока-кола. Обожавам я!
- Каквото пожелаеш! Аз черпя- каза Джъстин ентусиазирано.
Двамата се опътиха към най-близкото кафене. Джъстин отвори вратата на Бренда като истински джентълмен и тя за малко да се изчерви. Никой не се беше отнасял с нея така, както с истинска дама.
Настаниха се на най-хубавата маса.
- Добър ден, какво ще обичате? - попита пълничката сервиьорка в розова униформа. На табелката с името й пишеше "Лили".
- Два шоколадови шейка и две коли с лед, моля! - поръча Джъстин.
- Ей сега идват.
Джъстин погледна към Бренда и се усмихна. Тя беше толкова хубава, сините и лилави кичури украсяваха кестенявата й коса, а гримът леко подчертаваше прекрасните й очи.
- Е, ще ми кажеш ли нещо за себе си? -попита той.
- Какво например?
- Ами днес цял ден аз дрънкам. Твой ред е да говориш. Разкажи ми нещо за теб, какво обичаш, какво мразиш и такива неща.
Бренда се замисли за момент.
- Е добре, аз съм Бренда Джордън и идвам от Ню Йорк както знаеш. Живея с майка си и нямам братя и сестри. Обичам много неща. Обичам черния цвят, обичам да нося бижута и да се гримирам като всяко момиче. Обичам и да ходя на училище, въпреки, че не съм много по запознанствата.
В свободното си време свиря на пиано, както ти сам забеляза, обичам също да пиша и да рисувам. Освен това слушам разнообразна музика, гледам филми на ужасите и не само такива. Също чета различни по съдържание книги. Една от любимите ми е "Спасителят в ръжта" от Селинджър.
Джъстин не вярваше на ушите си.
- Философски роман, един от най-добрите бих казала.
Иначе имам много любими песни и филми. Не мога да определя.
-Това е... толкова невероятно! Имаш доста интереси. Между другото, исках да те поздравя за есето, което прочете днес. Личи си, че имаш и тази дарба. Всъщност имаш доста, аз съм добър само в спорта.
- Това никак не е малко. Аз например никога не съм била добра спортистка.
- Но си талантлива и умна, не ти е нужно. -каза Джъстин, а Бренда отново се изчерви.
- И какво обичаш да пишеш и рисуваш?
- Ами... пиша стихове на различни теми. Но повечето са мрачни и дори зловещи. Рисунките ми също, не са нищо особено.
Джъстин слушаше внимателно и не спираше да се усмихва.
- Бих се радвал да прочета нещо то теб или да видя някоя рисунка.
Тогава Бренда отвори чантата си и извади две шарени тетрадки.
- Ето какви неща рисувам- подаде я тя на Джъстин.
Той я отвори и започна да разлиства. По страниците бяха изобразени вещици, зомбита, вампири, върколаци, змии, чудовища и разни мистични създания. Някои бяха само графики, други бяха оцветени. Наистина бяха добре направени.
- Изумително! Ти умееш и да рисуваш!
- Да, обичам символиката. За това и не рисувам хора.
- Невероятни са! - Джъстин погледна Бренда, а сините му очи бяха толкова изумени.
- Много си добра, браво на теб! Умееш доста неща- той подаде тетрадката- освен това си и много хубава!
При тези думи Бренда за малко да изпусне тетрадката.
- Благодаря ти!
- Наистина, такава си!
В този момент Лили се зададе с поръчката и сервира колите и шейковете.
- А искаш ли да чуеш някой стих? - попита Бренда. Това учуди нея, понеже никога не беше показвала творбите си доброволно. Нито рисунките, нито стиховете.
- Да, разбира се. - отвъран Джъстин и отпи от колата.
Бренда отвори другата тетрадка и зачете един тъжен и пагубен стих, описващ силна депресия и състояние на агония.
Джъстин беше поразен от таланта на момичето. Гледаше я като опарен.
- Ти имаш страшно много таланти! - изуми се той.
- Как може човек да е толкова всестранно развит? !
Бренда се усмихна.
-Ами просто мисля, че съм взела гени от родителите си. Това ми напомня и за нещо забавно. Сигурно си забелязал разликата в цвета на очите ми, нали?
- Да, прекрасни са! -каза Джъс.
- Е, очите са свързани с мозъка, а мозъка с уменията. Доказано е че хората с дясно развито полукълбо са хора на изкуството и чувствата, а при хората на науката и логиката е по-развито лявото.
Майка ми е бизнес дама, а баща ми -музикант и любител художник. Той е зеленоок, а мама е синеока. Очите ми са различни, понеже доминантния и рецесивния белег за цвета са еднакво големи, т. е. нито единият не доминира съвсем над другия.
Та, татко все се шегуваше, че е заради уменията ми в науките и изкуствата и че аз имам развитие в двете посоки, понеже мозъкът ми е цялостно развит. А тъй като очите имат връзка с централния мозък, в цвета им било отразено поотделно проявлението и на двата типа умения. Поне така разправяше баща ми. За това казваше, че очите ми са различни и заради тях съм разбирала и от науки и от изкуство, нещо и от него и от майка ми. - засмя се Бренда, понеже не искаше да прозвучи самодоволна.
- Имал е право! -отвърна Джъстин.
- Ти наистина можеш много неща. Като Пандора от митологията си. И между другото много ми харесват очите ти. За пръв път виждам човек с различни по цвят очи, мисля, че е много красиво. Всъщност аз намирам за привлекателно всичко по-различно. А ти определено си различна! - той не спираше да я ласкае и да й се възхищава.
- Благодаря! Ти също си по-различен от повечето момчета. Никой досега не се е държал толкова мило с мен.
Разговорът се развиваше доста добре.
- А баща ти защо се е разделил с майка ти? - попита Джъс.
Този въпрос натъжи Бренда.
- О, извинявай! Ако не ти се говори....
- Не, всичкое наред... Истината е, че баща ми загина преди няколко месеца. Един крадец беше влязъл в къщи и без да иска простреля баща ми в сърцето....
Джъстин се почувства неудобно.
- Много съжалявам Бренда! Сигурно е бил страхотен човек.
- Беше. - тя свали медальона от врата си и го отвори.
- Виж, това е баща ми. От него ми е сърчицето.
В медальона ясно се виждаше снимката на красив зеленоок мъж с тъмна коса.
-Казваше се Джон. Заради убийството му мама пожела да се преместим. - довърши Бренда.
- Разбирам.... сигурно ти е много тежко.
-Да, с него бяхме много близки. Но намирам начини да се разсеям. Татко винаги ми казваше да търся утеха в музиката и нещата, които обичам, когато съм тъжна и хората не помагат. И винаги се оказваше прав. За това обичам да пиша например, защото рядко говоря с хората, но като напиша чувствата си на хартия, ми олеква.
Всъщност с никой друг не съм си говорила така, както с баща ми.
Джъстин слушаше внимателно думите на Бренда и се убеждаваше, че тя е умен и чувствителен човек. Наблюдаваше красивите й очи и на ум се възхищаваше на всичко в нея.
- Ти си изключително момиче Бренда! Това си личи отдалече!
- Че ти ме познаваш едва отвчера, Джъс.
- Така е, но имаш много качества, които няма как да бъдат незабелязани. Освен това си мила и много естествена. Не се преструваш на неприятна, за да отблъснеш хората, които не харесваш, нито се правиш на добра, за да ги използваш. Достатъчно е да бъдеш себе си. Ти просто сякаш казваш на човека отсреща "Погледни ме! ".
- Погледни ме?
- Да. Сякаш е невъзможно да се появиш някъде и да не те забележат. Хората искат да те опознаят, понеже знаят, че си интересна и привличаш много погледи. Очите ти и и усмивката ти казват "Погледни ме! ", всичко в теб просто трябва да бъде видяно.
Защо смяташ, че още първия ден всички започнаха да те зяпат?
Бренда се замисли.
- Може и да имаш право.... Значи ме смяташ за привлекателна?
-Определено. И не само външно- намигна Джъс, като отпиваше от шейка си.
Бренда не вярваше, че е истина. Това страхотно момче си падаше по нея!
Тя взе чашата с кола и я глътна на един дъх.
- Много бързаш! За къде, утер нямаме домашни? -пошегува се Джъс.
- Просто обичам кока-кола.
- Аз също- каза Джъстин и продължи да разпитва.
- Ясно е, че харесваш и обичаш много неща. А какво мразиш?
-Ами не знам. Мразя да се будя сутрин от слънчевите лъчи например. Дразнещи са.
- Какво друго?
-Ами, мразя да се чувствам безпомощна и отчаяна. Също мразя лъжата и лицемерието, мразя да се говори зад гърба ми и други подобни неща.
-Това всеки го мрази. - каза Джъстин.
- По-точно всеки казва, че го мрази, но повечето хора го правят. Иначе нямаше да има причина да са толкова мразени. Истината е, че хората правят постоянно неща, които твърдят че мразят, но това е защото не обичат да им се случват на тях. Например всеки лъже, но не обича да бъде лъган.
-Много проницателно. -отбеляза Джъс- наистина си умна!
- А ти не спираш да ме ласкаеш от вчера.
- И как бих могъл? Я се погледни, ти воъбще осъзнаваш ли, че си невероятна?
Истината беше, че Бренда никога не се бе замисляла върху това колко много неща може или че е уникална и неповторима.
- Ами ти няма ли да ми разкажеш нещо за себе си? - попита тя.
- Е, аз не съм толкова интересен. Но щом настояваш. Аз съм Джъстин Оливър и съм израстнал тук в Л. А. Както вече знаеш, съм футболист и средно добър ученик. Любимият ми цвят е сино-зеленото като очите ти и харесва момичета като теб, различни и уникални.
Двамата се засмяха.
- Също си падам по ужаси и чета книги. Фен съм на поредицата "Хари Потър".
- А каква музика слушаш?
- Всякаква. Ти?
- И аз, но най-вече рок и хеви метъл.
- Личи си! -изтъкна Джъс. - Аз самият нямам любима група или певец, но си падам по Браян Адамс и Бон Дожуви.
- Бон Джоуви беше любим на баща ми. Аз също го харесвам. Обожавам песните му, най-вече "Its my life". -каза Бренда. -невероятни текстове.
- На мен също ми е сред най-слушаните.
- А ти как така си нямаш приятелка, след като си толкова готин и харесван в училище?
- Харесван?
- Ами да, не си ли забелязал как те зяпат мажоредките?
- Ами тези момичета са твърде еднакви за мен. За това и те забелязах, понеже не си като тях.
- Не знам, но Глория определено ми има зъб, за дето ми обръщаш внимание.
Джъстин се засмя.
- Тя е от тези момичета, които искат да имат някой само заради престижа. Знаеш ли каква е истината? Дойдох в гимназия Л. А. миналата година. Тогава Дани беше капинат на отбора, а Глория ходеше с него.
Но треньорът не беше доволен от Дани, понеже имаше слаба техника и отборът имаше загуби, заради него. Решиха, че трябва да го сменят, а аз винаги съм обичал футбола. По-късно ме приеха в отбора и ме направиха капитан, а Глория скъса с Дани заради мен. Отначало не исках да тръгвам с нея, понеже тя не е мой тип, а и на практика щях да съм отнел и титлата на Дани и момичето му. Опитвах се да игнорирам Глория. Но тя беше настоятелна и твърдеше, че ме харесва. За това реших да й дам шанс. По-късно обаче скъсахме и казах на Дани, че може да си я върне. Само че тя беше загубила интерес към него, а той не спря да ме обвинява до края на учебната година. След това уж се разбрахме, но той със сигурност помни какво е станало, макар че сега Глория му е само приятелка.
- Разбирам. Значи за това Дани толкова ти завижда?
- Не знам дали ми завижда, с него се водим също приятели и мисля, че трябва да забравим случилото се. Не съм искал да го наранявам, нито да му отнемам Глория. Просто не знаех какво да сторя и постъпих като глупаво хлапе. Нараних някой без причина и му взех най-ценното.
- Не е вярно, нямаш вина, че Дани е бил несериозен към отбора! Просто си следвал мечтата си. Нито пък си виновен, че Глория е повърхностна. Дал си й шанс, за да разбереш каква е и си й празнал истината. А щом тя не е искала да бъде повече с Дани, значи не са били един за друг. Но ти не бива да се обвиняваш. -отвърна Бренда.
- Може и да си права. - каза Джъстин.
- Приятно е да се говори с теб. Добър събеседник и слушател си.
Бренда се усмихна за пореден път.
По-късно двамата допиха шейковете си и продължиха с разходката.
Накрая Джъстин изпрати Бренда до тях.
- Беше ми много приятно днес Джъс!
- На мен два пъто повече Бренда.
Той се доближи до нея. Бренда се притесни, но когато усети лекия му дъх, затвори очи и се отпусна. Джъстин долепи устни до нейните и я целуна. Тя почувства, че лети, сърцето й биеше адски силно, цялата трепереше.
След малко двамата се отделиха един от друг и Бренда се огледа в невероятните очи на Джъстин. Усмихнаха се.
- Искаш ли да излезем пак в петък? - попита Джъстин.
- Разбира се- отвърна Бренда.
- Но сега ще се прибирам, защото е късно. Чао, ще се видим утре в училище.
- Чао Бренда! - каза Джъстин.
Тя се обърна и тръгна към дома си, но той не отдели очи от нея. И как би могъл? Всичко в нея просто крещеше "Погледин ме! ".
|
