Споделена история от Измислени истории |
Сребърен вълк Втора част
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 4461 пъти
Сребърен вълк
Втора част
Хали се събуди и стана от леглото. Облече се и излезе от стаята. Отвън леля й пиеше сутрешното си кафе на дивана, а баща й чертаеше нещо в тетрадката си. Момичето любопитно попита:
-Какво пишеш татко?
-Опитвам се да организирам днешния ден. Къде ще ходим и какво ще правим... -Джон скъса страницата и започна отначало. Мериан обаче не беше съгласна:
-Джон, защо трябва да правиш деня по график? Ще ходим на различни и непланирани места. Да ни е забавно!
Лаурет отпи от кафето си и го остави на масичката. Бащата на Хали направи объркана физиономия и хвърли тетрадката във шкафа.
-Е, добре! Нека не планираме почивката си. Да се забавляваме. - той влезе в банята, за да се оправи за днешния ден, а дъщеря му се засмя, защото, не беше виждала баща си да не организира всичко
-Миличка, нека да си поговорим... Какво все пак ти се иска да направим? Да си искала например да се забавляваш с нещо в Маями?
-Ами иска ми се да се качим на онези корабчета! Досега не съм се возила на кораб, яхта или лодка. Или друго превозно средство, което се придвижда във водата, а съм на 14 години. -каза момичето
-Добре тогава, нека отидем на корабче, да се повозим.
Хали се усмихна. Но се сети за гердана, който намери вчера. Тя се замисли и реши да сподели на леля си:
-Лельо, трябва да ти кажа нещо...
Изведнъж телефонът на Мериан зазвъня и тя прекъсна племенничката си:
-Момент, скъпа... Сигурно някой от работата ми звъни. - тя намери телефона и вдигна-Ало? О, здравейте господин Франсис! Какво обичате...
Момичето обаче още размишляваше дали да каже на леля си за колието или да го запази в тайна. Може би беше рано да казва на когото и да било, трябваше първо да го разучи. И след това щеше да намира собствениците му.
Всъщност герданът не принадлежеше на никого, той беше изпратен, точно за нея...
--------------------------------------------------
Лаурет свърши с телефонния си разговор.
-Беше досадния ми шеф, не знаел, че съм на почивка... Е, скъпа за какво точно искаше да говорим?
-О, ами... -Хали се чудеше как да замаже всичко- Исках да ти кажа, че освен корабът искам да се повозя на... Кану!
-Кану? ! -Мериан не понасяше тези неща, но реши да рискува- Каквото кажеш! Ти си важната! Ще отидем и на кану!
Джон тъкмо излезе от банята и попита дъщеря си:
-Е, какво решихте? Имаме ли план?
-Да, тате!
-Какъв е той? Кораб и кану?
Хали направи изумена физиономия и промълви:
-Тате, ти да не би да си подслушвал!?
-О, ами аз, ами просто... Предположих?
-Тате!
-Извинявай, Хал, но съм много любопитен. Пък и не ме вини! От банята всичко се чува.
Момичето завъртя очи и влезе в стаята си.
-Така, какво ли да облека? Какво е подходящо за морска разходка? Например моряшка фланелка и сини джинси? Много си подхожда! Тя се преоблече. Хали реши да вземе бижуто със сребърния вълк, грабна го и го пъхна в джоба си.
Като излезе видя, че Джон и Мериан също са се облекли в подходящи облекла за пътешествието.
-Нямам търпение! Никога не съм се возил на кану! -Джон беше много развълнувал, той отдавна планираше това, но така и не го осъществяваше
-Аз не... -промълви Мериан и въздъхна
Хали се усмихна и едвам издържа да не се изсмее на родителите си.
-Е, ами да тръгваме. Хайде! -каза тя и първа излезе в коридора. Мериан я последва, а Джон взе ключовете за апартамента. Като излязоха и тримата, той заключи.
Те слязоха с асансьора. Джон даде ключа от стаята на рецепциониската и излязоха извън хотела.
-Чакайте тук, дами. Аз ще извикам такси. -каза господин Картър и се обади по телефонът на таксито, което ги беше откарало до хотела вчера.
То пристигна бързо и семейството влезе.
-На къде? -попита шофьорът
-Към плажа, моля!
Таксито потегли и бързо стигнаха на мястото, на което бяха планирали да се забавляват.
-Нека седнем на кафенето, преди да се впуснем в морското приключение. -каза Мериан задъхана.
-Добре! Нека се подкрепим с шейк, лельо. -Хали видя едно хубаво кафе-Ето това е най-подходящо!
Те седнаха на кафенето. Сервитьорката дойде и попита:
-Какво, ще поръчате?
Мериан знаеше любимите напитки на Джон и племенницата си и поръча:
-Кока-кола, лимонова цитронада и шоколадов шейк. И три топли минерални води.
-Идват веднага! -изцвили с дразнещото си гласче сервитьорката и побърза да съобщи поръчката.
Джон пак почна да досажда:
-Е, как точно мислите да прекараме деня? Не казвам, че правя отново графици, но...
Хали го изпревари преди да изрецетира реч, с която да ги убеждава, че не подготвя план.
-Първо ще си изпием напитките, после ще отидем на плажа. Ще се повозим на кораб, на кану и после ще се приберем в хотела. И ако имаме още време ще измисля още забавления.
-Идеално! Значи имаме план... Тоест, знаем как ще прекараме деня. -каза баща й
Сервитьорката пристигна с поръчката.
-Заповядайте! Една кока-кола, лимонова цитронада, шоколадов шейк и три топли минерални води.
-Благодаря! Може ли сега да платя сметката? -попита Джон
-Да, разбира се. Дължите 5. 75$
Джон плати и отпи от колата си. А Мериан се зае с цитронадата. Хали пое глътка от шейка и изведнъж джоба й светна, много странно. Лаурет забеляза това и попита:
-Хали, мила какво свети в джоба ти?
Момичето се загледа и видя. Тя се изплаши, знаеше, че това е колието, но реши да излъже.
-О, ами това е телефона ми. Сигурно приятелката ми Амбър ми звъни. Тя постоянно иска да разговаряме...
-Щом е телефона, защо не издава звук? -зачуди се на свой ред баща й
-Това е, защото го сложих на вибрация. Извенете ме, но трябва да вдигна... Сега се връщам.
Момичето избяга в тоалетната на кафенето. Тя извади гердана. Той блестеше така ярко, че тинейджърката едва виждаше. Но изведнъж спря да свети и стана като преди.
Хали се загледа в него. Все още не можеше нищо да разбере.
Първо го намираше по странен начин, а сега засвети по-ярко и от слънцето! Тя трябваше да разнищи тайната на това чудо. Но как?
-------------------------------------------------
Все още нищо не се знаеше... Но до кога? ...
|
