Споделена история от Измислени истории |
Сребърен вълк Шеста част
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 4242 пъти
Сребърен вълк
Шеста част
Рейчъл и Хали бяха се качили в спялнята. МакАдамс търсеше бански за момичето. Детето вече се беше отървала от мислите за гердана. Тя седеше на стола и навиваше косата си. Рейчъл намери плувния костюм и го подаде на момичето:
-Заповядай!
-Благодаря!
Хали облече банския и слезе долу. Седна на канапето и допи колата си. Джон беше се прибрал в хотела, за да остави момичетата да се забавляват. Братовчедката на Мериан я последва и каза:
-Е, кога ще тръгваме? В момента е 11:34. Може да отидем към дванадесет часа.
-Както решиш.
-Добре!
Телефонът на Хали звънна. Беше Амбър. Тя вдигна:
-Ало?
-Ало, Хал'? Правих ти мейл по пощата. Защо не го отваряш?
-Ами в момента не съм в хотела, при Рейчъл съм. Ще я помоля да ползвам нейния компютър. За какъв мейл, става въпрос?
-Ами намерих сминки и доказателства за НЛО в нета. Сетих се, че ти обичаш да четеш за извънземни и потърсих в гугъла. Оказа се, че имат някакви съвсем новонамерени доказателства. Статията наистина я яка, че и аз се заплеснах, като четях. Кой знае, може да съществуват някакви такива същества. Но за сега не сме виждали. Е, чао!
Приятелката й затвори, а Хали отиде при МакАдамс.
-Извинявай, Рей', но може ли да ползвам компютъра ти, защото трябва да прочета един мейл.
-Естествено! -каза жената и извади лаптопа си и го включи-Заповядай. Провери си нещата.
Детето се усмихна и провери в пощата си. В кутията имаше едно непрочетено писмо. Тя го отвори и зачете:
"Скоро учените от ФБР намериха доказателства за съществуваща извънземна раса. Намерени са два черепа на евентуално същества от НЛО. А от разкопки в Ню Джърси са открити телепортираща машинка и комуникираща технология. Тези техники за изследвани от учените. Те твърдят, че такива неща все още не са преоткрити в нашия свят. "
Имаше и снимки на предметите, които са намерили също и черепите.
Момичето не беше много очарована, нито от това, което пишеше, нито пък от изображенията.
Хали остави лаптопа на Рейчъл и си помисли:
"Всъщност е възможно извънземните да съществуват, но това все още не е доказано, чак до такава степен, че всички хора да повярват. "
----------------------------------------
Рейчъл извика:
-Хайде, скъпа! 11:56 е. Трябва да тръгваме.
Хали застана до вратата на къщата. МакАдамс отключи и двете
излязоха навън.
Колата на Рейчъл беше паркирана до зградата. Те влязоха вътре.
Рейчъл я подпали и тръгнаха за аквапарка.
Хали седеше в колата и гледаше през прозореца.
------------------------------------
Когато пристигнаха, Рей' отиде да плати за аквапарка. Хали гледаше обстановката. Имаше много водни пързалки, басеини, рекичка, детски и за възрастни и шезлонги за почивка и за багажа.
Рейчъл каза на момичето:
-Е, на коя атракция искаш да отидем първо?
-На пързалката "Турболенция"? ...
-Супер! Хайде да отиваме...
Двете се качиха, взеха си двоен пояс, настаниха се и се пуснаха. Пояса мина през тунел и след това засилено мина по наклоните и за малко да не хвръкне във въздуха. Щом забавлението свърши, те излязоха и Хали каза задъхана:
-Това беше жестоко!
Рейчъл също мислеше така. И двете бяха уморени от спускането им на турболенцията и седнаха на шезлонгите си.
Момичето изпи водата си и каза, че могат да отидат на рекичката, която преминаваше през целия аквапарк. Отидоха. Беше много спокойна и тиха. Там хората си отдъхваха, докато плуват по реката. Те хвърлиха пояса и се настаниха вътре. Пътуването беше бавно и дълго. Тинейджърката гледаше нагоре мълчаливо и напрегнато. Безпокояха я много неща и за нейно съжаление сега беше точния момент за обмислянето им. Когато й ставаше скучно и лениво, без екшън и забава тя се онасяше в мисли, но не хубавите мисли, а лошите, които постоянно безпокояха хората. Те връхлитаха в ума й и не искаха да спрат да я притесняват. Хали направо искаше да изстрие всички угризения, страхове и тормозещите мисли от мозъка си, но за нейно още по-голямо нещастие това не беше компютър, а човешки орган за функциониране, организатор на действия и причината за притесненията на човека, но също и за хубавите спомени и вълнуващите предстоящи приключения. Да, това беше вярно... Мозъка не беше машина, която можеш да презаредиш, спреш или да изтриеш мъчителните и нетрябващи данни. Макар да не й харесваше, това беше цялата истина и никой учен или голям изобретател не може да го промени. Никой не може да промени функсиониращия орган, който за незнание на Хали, беше изумително необходим за всички неща, дори и това да включваше лошите... Всъщност тази логика беше много ясна на момичето...
----------------------------------------
Хлапето се отпусна на пояса си и се загледа в небето. Виждаха се бели облаци и още нещо бяло, но по-малко, с по-различна форма и светеше много ярко. Тя се втренчи в него, без да мисли. Гледаше го сякаш беше просто празно място, в което нямаше нищо интересно. Но това нещо се движеше... Но, не беше облак! Не беше и самолет. Не беше нещо, което да е познато на Хали. Това беше много странно и невиждано нещо от нея. Тя не бе виждала такова чудо никога преди. Тя погледна към Рейчъл, която не забелязваше нищо необикновено или странно нещо. Детето пак погледна към странното се движещо... нещо... Не можеше да си го обясни. Изведнъж вдигна стресната глава и го разгледа обективно. Почна да й запрличва на нещо като... летяща чиния... Но това не беше възможно. Нима извънземните съществуваха!? Момичето погледна Рей' учудена, че не вижда нищо ново или необичайно. Погледът й вече не знаеше на къде да гледа. Тя се втренчи във водата. Беше я обладал необясним страх да погледне нагоре към чудното "нещо". След няколко минути с трепет погледна бавно към небето, но нямаше никаква следа от него. Тя направи изумена физиономия и въздъхна. Вече не знаеше какво да мисли. Тези неща, които й се случваха бяха толкова... Странни! Но най странното беше, че... Никой друг освен нея не ги забелязваше...
-------------------------------------
Нещата съвсем скоро щяха да се подредят. Хали щеше да разбере тайната на бижуто. Всичко беше свързано. Необичайните срещи със странните неща щяха да се разкрият...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 387e64d8e6 |
|
1. До сега съм прочела само два коментара. И ако наистина харесвате историята моля да пишете коментари, защото в противен случай я спирам и няма да я довърша, нито пък ще започна нова. Защото искам да разбера дали някой друг я харесва. Моля пишете коментар!
Авторката
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: cb1d169f7b |
|
2. Спокойно момиче! На първо време трябва да пишеш за удоволствие и да довършваш това , което правиш, а не само да чакаш мнения. Аз започнах "Ловец на енергия", но админите я спряха и все пак още си пиша и ако можех, щях да я довърша, както останалите истории, които са мои.
Разбирам, че ти е важно чуждото мнение за творчеството ти, но не бива да спираш да пишеш като не виждаш веднага коментари, а и освен това ако никой не се интересува от историята ти, мислиш ли, че ще им пука, че си я спряла? Пиши за себе си, чуждото мнение е на второ място. И извинявай, ако коментарът ми те е подразнил.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: b461a4360d |
|
3. Здравей, Aвторке! Аз съм Kitty. Моля те не спирaй историята, довърши я. Искам да я чета до края. =) Цели 52 - ма души сa чели тази част на Сребърен Вълк. Мен ме грaбнa още от заглавието на първата част. Допиши Сребърен Вълк!
Kitty
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 77a53c196d |
|
4. Историята е наистина много интересна! Аз започнах да я чета днес и вече нямам търпение за 7-ма част! Надявам се да продължаваш да пишеш и да публикуваш истории, защото наистина имаш талант!
|
|
