Нашите не ми разрешават да уча извънкласно!
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1806 пъти
Здравейте, аз съм момиче на почти 17 и имам малко необичаен проблем с нашите. И досега някак търпях, но в последно време този проблем се задълбочава с всяка секунда и с по-голяма сила. От както се помня само уча. Почти не излизам с приятели, не ходя по молове, а кино ми се случва веднъж-два пъти в годината най-много. Телевизия не гледам, на компютъра сядам основно по работа (за училище или за някаква допълнителна информация с научен характер). Не повече от час седмично стоя на компютъра за развлечение и то предимно когато са някакви ваканции. Не искам от нашите нищо друго освен да ме оставят ДА УЧА. Нито ходя на някакви спортове или частни уроци или школи... нищо. Само с училище искам да се занимавам, защото ми е интересно. Още от пети клас уча учебен материал за по-горните класове, наред с моя учебен план за дадената година. Всичко идва от любовта ми към всякакви видове състезания и олимпиади. Когато бях пети клас хлътнах по история, но учителката ми каза, че олимпиада за петокласници няма, а е във възрастова група 5-8 клас и така се започна. За няколко месеца научих в основни линии каквото ми трябваше за олимпиадата и се справих доста добре, поне така казаха учителите по история от училище, много ми се радваха, а аз бях щастлива, че съм свършила нещо смислено, което и ми доставя удоволствие. В шести клас мания ми беше географията - повтори се същата ситуация, после химия и т. н. Всяка година е нещо различно. Матрицата на действие не се променя, само състезанията се увеличават и ако може така да се каже и трудността на материала, който уча. За да успявам докато уча редовно в клас и с уроците на горните класове по предмета, който съм си харесала съответната година, карам в две смени - моята смяна плътно и 5-6 часа от другата смяна. Така, че съм в училище по 10 часа всеки делник. А уикендите също са ми пълни с проекти и сип-ове, но само по половин ден. Всяка свободна минутка от времето ми е отделена в подготовка за някое състезание или олимпиада, а често се и припокриват. За учебната година през последните три години участвам средно в по 18-20 състезания и олимпиади и поне в половината от тях се класирам в първата четрърт, а в 1/3 взимам призови места. В останалите трупам безценен опит и се забавлявам от сърце. Знам, че звучи налудничаво, но това ми харесва и ми е много полезно. Нищо от това, което правя не пречи на нашите. Всичко дотук изброено влиза в моето време, което се простира в период когато по никакъв начин не мога да им бъда полезна (когато са на работа или вършат нещо, в което не искат да им се бъркам). Т. е. всеки път когато мога да им потрябвам съм на разположение и те се възползват от това с пълна сила. Но за най-малкото нещо ме наказват без сипове, забраняват ми да ходя на състезания и т. н. (пример:"защо не се храниш по-бързо" - мамо просто ям бавно - "Не ми обяснявай глупости, нама да ходиш на еди кое си състезание"; "защо учебниците ти не са подредени по цвят.. ";"защо учебниците ти не са подредени по азбучен ред... " ) Каквото и да направя все е проблем, а когато ги попитам защо, отговорът обикновено е "Айде помисли сама... " и когато кажа, че не знам затова ги питам или кажа нещо друго, каквото и да е, те ми казват да не им отговарям и пак се стига до наказание, често и вдигат ръка срещу мен (основно баща ми, майка ми няма достатъчно сила да ме нарани). По дяволите някой има ли отговор на този скапан въпрос, защото моите явно са грешни! Наистина вече не издържам и просто не знам какво да правя. Почти всяка нощ съм с нервни кризи, сълзите ми направиха улейчета по лицето, а всичко това се отразява и на здравословното ми състояние, което също се влошава прогресивно с всеки изминал ден. И дори не им пука, какво се случва смен, дори ми забраняват да плача и трябва да се крия от тях. Уплашена съм и не разбирам къде ми е грешката, за да я поправя и да приключи този кошмар. Аз искам само да ме оставят намира...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: a045f5c771

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Просто е и го мисля напълно сериозно ! Вашите са откачалки !!!!! Определено не са добре с главата

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 6d2e2cbbd0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Няма лошо, че искаш да учиш, а родителите ти го виждат и се възползват. Наказват те, забранявайки нещо любимо. Дотук разбрах, но защо те наказват за такива глупости не знам. Защо не си яла бързо и т. н. И мойте родители са доста строги и ми се карат са глупости, но не са стигали до такива крайности. Не знам наистина какво друго да ти кажа освен, че ти остава малко докато навършиш 18. Сигурно около година. Изтрай ги още малко и ги напусни, ако имаш тази възможност (пари и т. н. ) Дръж се. А може също и да се оплачеш на някоя приятелка и двете да измислите нещо. Ако ти посяга прекалено често за такива глупости и дреболии, то можеш и да отидеш Закрила на детето (не знам как се казва организацията, дано си разбрала) Само това мога да те посъветвам. Успех!

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 8ec4070fe3

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Мило момиче и аз, като възрастен, на мястото на родителите ти, бих се притеснявала за теб, и бих правила може би същите неосъзнати действия. Ученето е нещо хубаво, но както всичко в този живот, не е добре да е прекалено, прекалените неща са вредни, дори ученето. В опита си да те предпазят от шока на реалния живот, те незнаят как да постъпят и си измислят твой грешки за да те научат, че грешката не е нещо необичайно за човека. Водата като най-полезното нещо за човека в прекалени количества го дави. Когато възприемаш живота само от книгите, идва момент, в които се шокираш от реалността. Живота с книги е фантазия, а и книга, която не ти харесва можеш да затвориш, но животът е реалност и там трябва да си силна, защото не можеш да го прибереш на рафта. Родителите ти се притесняват за теб. Развитието ти като индивид не трябва да се ограничава само в учене на учебници, нужен ти е спорт за развитие на здраво тяло, социален живот и дори е нужно да правиш глупости, за да се научиш да живееш. Когато човек не е правил грешки първите си години от живота, при първата грешка като възрастен така се шокирва, че психясва, затова родителите ти си измислят твой грешки за да се научиш да приемаш провали и да продължаваш да се бориш. Докато човек сам не си обели коляното, колкото и да е чел, че боли обелено коляно, не знае какъв е размерът на болката, повтаря като псалм, че боли, но самият израз на лицето му подсказва, че този човек никога не го е изпитал. Липсата на социален живот също е голям проблем. Предпочитам детето ми да знае уроците си за 4-ка и да има богат соц живот, вместо 6-ци и единственият му приятел да е учебника. Хората сме социални животни, липсата на социален живот, в бъдеще ще ти изиграе лоша шега. На книга всичко е ясно, лесно решимо, но в човешките отношения не е така и хората, които живеят прекалено много с книгите имат проблеми, а родителите ти знаят това. Няма лошо да знаеш наизуст физичните закони и точната скорост на светлината, но това няма да ти помогне в отношенията с колеги, началници, съседи, а далеч от всички хора не е удобно да се живее. Бъдещите ти колеги са днешните ти съучениици, ако сега не се научиш как да ограничаваш интригите на хората няма кога. В бъдеще, няма как, ще бъдеш обградена от хора, които няма да са ти рроднини и няма да те обичат безусловно. Не мисли, че родителите ти не се радват на успехите ти в образованието, те просто се притесняват как ще се справиш с хората, които ще са около теб през целияти живот. Те те обичат такава каквато си, но знаят, че не винаги ще са до теб и те са хората, които трябва да те научат да живееш. Най-полезното в живота е не да знаеш датата на раждане на цар Борис, а да знаеш да общуваш с колкото си може по различни хора, а датата на Борис, когато те интересува винаги можеш да откриеш в гутъл.

 

...

горе^

преди: 11 години, 10 месеца hash: 312021c636

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Най-добрият начин за справяне с родители вманиачени по контрола е пълната безредица, поне докато тушират манията си. Определено ще ви коства много нерви и енергия и на двете страни, но пък поне ще разберат, че си имаш мнение... Графика ти изглежда като за казарма, а ежедневието ти е лишено от всякакви социални контакти. Родителите ти предполагат, че това е за твое добро, но те лишават от неща който трябва да изживееш на 17 години. Родителските тела са си твърдоглави животни по принцип и изискват по-твърд подход, но трябва да ги убедиш, че ти си личност, която си има разбиране за нещата и няма как да те превърнат в идеалното-роботизирано дете което искат.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 6d2e2cbbd0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Към Номер 1 Значи, поне да беше се изразил/а като Номер 2. Тя/Той не е прав/а за всичко, но поне е казал/а по-деликатно, че родителите са откачалки. Както и да е - Аз подкрепям Номер 2 за всичко, без това за приятелката. Не мисля, че тя ще направи кой знае какво...

 

...