Споделена история от Измислени истории |
Наричайте ме Беки ! 8 част
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 4572 пъти
Осма част
Нали знаете, че във филмите на ужасите, когато главните герои разберат, че ги грози някаква опасност доста често се оказва, че са намесени или най-големите врагове или най-добрите приятели.... естествено не исках да си мисля, че Скревтапе е обладал Сара и сега тя ще убие братята ми и ще ми изяде душата, но според книгите можеше да се всели във всеки. Което значи, че може да е и някой от братята ми, но нали иска да ги унищожи за да стигне до мен. А може би моята Недосегаемост защитаваше и тях поне от обладаване, но не и от останалото. Ами че тъпотия!
И все пак не знаех кой може да е избрал демонът, нито за колко време ще стигне до мен и се надявах да не се наложи да разбера как ще ме изсмуче.
Можеше да е всеки от училище, можеше да е някой от „любимите“ ми учители, или съученици. Сигурно Кайл или някой негов приятел, можеше да е и някой случаен от улицата, дори и докторът, който не разбираше как така съм невредима след злополука с кола. Общо взето трябваше да се съмнявам във всеки. Отделно трябваше да разчитам на братята ми, които толкова време не бяха открили начини да се спася от Скревтапе, как така щяха да го направят преди някой то нас да пострада или да умре.
За пръв път в живота си се запитах въпроса Защо аз? Ама наистина! Кой не мечтае да бъде неуязвим, но пък на такава цена... това е също като безсмъртието при вампирите, те на практика са мъртви и се борят за оцеляване, не живеят вечно, а съществуват, докато могат.
Аз също бях твърдо решена да потърся начин да се предпазя. И бях решила да търся на място, където братята ми едва ли се бяха сетили-училищната библиотека!
Междувременно обаче трябваше да се правя все едно нищо не е станало. Дори и на Сара нямаше да кажа, все пак тя можеше да е демон.... поне да можеше да се разпознават по нещо! Но като се замисля всичко беше толкова нелепо , даже и за странна история беше странно, така че ако демоните се разпознаваха по нещо друго освен, че искат да ти изядат живота, сигурно щеше да има и ясен начин да ги победиш преди да атакуват.
Излишно е да казвам, че изобщо не спах вечерта, след като разбрах всичко. Братята ми ми разказаха всичко, което знаеха. Разбира се и аз се разрових из интернет, но както очаквах, не открих нищо за Скревтапе. Потърсих за неща като демони и проклятия въобще, но доколкото знаеха от дневника на баща ми, братята ми казаха, че това са факти, които не фигурират никъде дори и сред учебниците за вуду-магия и всякакви такива простотии.
Все пак казаха, че са търсили някаква връзка между нещата или начин за разгадаване как да си спасиш душата. Но без успех.
Е, единственото, което можехме да направим е да продължим да се ровим из неща, които не са за ровичкане, но нашите са започнали, сега ние трябваше да довършим, ако не искахме да станем празни черупки.
Все пак, дори да не се споменаваше никъде из тези подобия на книги, аз реших, че начинът може да е индивидуален за всеки, имам предвид, всеки човек е различен и е уязвим по свой начин, може пък всеки Недосегаем да си има свой начин да победи демонът и както става по филмите, просто да усети момента и начина как да се спаси. Само дето трябваше да се действа бързо и същевременно спокойно.
Все тая, едва вторият учебен ден беше, а аз имах проблем, който никой от съучениците ми не се беше сблъсквал досега- преследвана от безплътен демон душевадец!
Когато пристигнах в училище, бях като парцал. И нормално, както казах, не бях мигнала цяла нощ. Вие щяхте ли да можете, ако знаехте, че всеки срещнат може да поиска да ви изяде душата?
Всички бяха недоспали и за това закъснях за училище. Не е за пръв път, но този път причината беше различна. Беше ред на Джак да ме закара и за щастие той беше най-мълчаливият от тримата.
Когато влязох в училищната сграда, директно се устремих към библиотеката. Реших да пропусна първия час- история. И без това винаги ми е била скучна като предмет, отделно че учителят беше строг и като закъснееш, не те пуска, а и да не говорим, че ако не предприемех някакви сериозни мерки, аз щях да съм история.
Може и да не ми повярвате, но всъщност доста често посещавах библиотеката, така че тя не беше непознато място за мен.
Всъщност обичах да чета книги, но досега само ужаси, приключения, вампири и тем подобни. Никога саттанизъм!
Обикнах книгите, когато братята ми ме наказваха да не излизам и аз още им се връзвах.
Наистина е странно, че дори и училищната библиотека посещавах , само че не толкова често, понеже тя наистина беше много бедна, но литературата е един от малкото предмети, които ми се отдаваха с лекота и то заради интереса.
Спомнях си, че веднъж бях мярнала някаква пара-нормална секция. Знаете, че във всяка библиотека има забранена секция или неща, които се водят незаконни или забранени, но все пак ги има.
Е, аз лично сама си бях забранила тази секция, винаги съм знаела, че не е добра идея да се занимаваш със Сатаната, въпреки че от малка съм си дяволче.
Обаче сега беше наложително. Трябваше да се защитя!
Като всяка секция със забрани и нашата беше малка. Започнах да търся между книгите, те поне си бяха достатъчно дебели, значи има информация.
-„Защита от демони и разваляне на проклятия“- бинго! Замислих се, след като братята ми са търсили толкова много, сигурно и тук няма да се споменава нищо за това как да се предпазиш от Скревтапе точно, но сигурно нещо за защита от демони в неговия ранг. Така де, все има книга, която да не си прочел, все има нещо, което да не знаеш.
Започнах да разлиствам страниците. Бяха описани различни видове демони, но нищо за нашия душевадец. Явно душевадците са по -специални демони, та точно за тях не е известно много.
Отчаях се, срещу всеки демон имаше начини за защита, но очевидно най-страшното е най-неизвестно! Но все трябваше да има някакъв начин, щом това е освободено, значи имаше начин да бъде спряно. Ама много хитро са го направили, уж магия за недосегаемост, а всъщност е проклятие, явно екзорсистите нарочно пишат глупости, за да може глупаците, които са решили да се занимават, да си навлекат беда и да ги извикат на помощ. Конспирация! Май наистина и Сатаната е намерил умел начин как да пуска тварите си на Земята. И честно казано не е нищо ново- ние сами им позволяваме!
Сега моите родители се бяха оказали тези глупаци.
Получих есемес от Сара „Къде си? “, отговорих й, че съм заета и е възможно да пропусна часовете, след това продължих да разлиствам. За щастие нямаше никого в библиотеката - не е за пръв път!
Обърнах внимание на най-важните неща. Пишеше кога демоните са най-уязвими и как може да се сражаваш срещу тях, за повечето начините бяха лесни. Например тези, които обладават, е достатъчно да умъртвиш тялото, което са си избрали с нещо в сърцето и готово. Дали Скревтапе беше толкова лесен? Все пак не е единственият демон, който може да обладава, а нож в сърцето убива човек, но не и демон, най-много да го освободя и да го направя временно уязвим.
Точно си мислех колко ли тухли за демони ще трябва да изчета, когато отгърнах на следващата страница и направо се стъписах от илюстрацията. Някаква фигура, подобна на Смъртта - с качулка, само че не държеше коса и приличаше на дим от цигара. Беше се увила точно като пушек около тялото на някакво момиче, което приличаше на жив мъртвец. С големи букви пишеше СКРЕВТАПЕ! Ха! Ето че го намерих! Направо не беше за вярване, успях да намеря информация за моя демон още от първия ден! А хората казваха, че за нищо не ме бива! :D ВЕроятно всички други източници са унищожени, а последният е оставен в училищна библиотека- колко хитро! Никой не би се сетил да търси тук, наистина хитро. Да, ама ето че стана!
Потърках очите си и се приготвих да чета.
„Скревтапе- душевадецът, или известен още като Най-жалкият демон, е безплътна сянка, която се вселява в хора и животни и преследва жертвите си. Легендата разказва, че е бил парченце от душата на Луцифер, първият паднал ангел, но се е отделил и от тогава може да живее само като паразит дори в света на сенките, призраците и демоните. Той е мечтаел да бъде като самият Луцифер, дори има съмнения дали не е негов близнак, но всъщност е бил част от него, която се е превърнала в тъмна сянка на реалността и се храни с човешката недосегаемост като използва човешката заблуда за инструмент. За него се казва, че Луцифер е като вековно дърво, а Скревтапе е корет, който се е превърнал в самостоятелно дърво. “- интересно, ако не бях толкова надъхана да науча още, щях да се запитам защо не го наричат просто Паразитът? На някакъв друг език например?
„Той е единственият демон, който се призовава чрез опит за предпазане. Много хора се лъжат, че правейки определени заклинания, предпазват себе си и семейството си от болести и смърт, но всъщност събуждат един от най-опасните демони, който може да бъде победен само чрез.... “
- Г-це Джоунс! - стреснах се, когато чух пронизителния глас на библиотекарката, г-жа Ейвъри. Обърнах се и едва не се изплаших отново, беше съсухрена старица с големи очила и рошава перука. Всеки път като я видех, се чудех дали няма да се разпадне, но този път изглеждаше по-зле от всякога. Все едно два дни не е яла нищо.
- Какво правите?
- Чета? - какво можеше да се прави в библиотека? А и не мисля, че изглеждаше да правя нещо различно.
-В тази секция? Нали знаете, че тя.... не е от най-препоръчителните?
- Да, но има нещо, което ми е важно и трябваше да се поинтересувам.
Тя отмести ръката ми от книгата и обърна към корицата със заглавието.
- Защо се интересувате точно от това?
-Ами... досега не бях чела за пара-нормалното и реших, че ще ми бъде интересно.
- Наистина ли мислите, че това е най-подходящото четиво?
- Е не чета за призоваване на духове или вуду-магии, нито как да омагьосам хората да им падат косите и как да стана вечна господарка на Мрака. -това си беше на място!
Старицата присви малките си очички, които дори големите лупи не уголемяваха и каза.
- Мис Джоунс, ако зависеше от мен, тази секция въобще нямаше да съществува. Не просто да не е в училищната библиотека, а въобще... да бъде... унищожена...
- Унищожена?
Вгледах се в очите й усетих някакво напрежение.... сякаш се опитваше да проникне в мозъка ми и да го... изсмуче.... за един миг сякаш хиляди ножове ме прободоха и после ме заляха с гореща струя вода. Стисха очи за миг и после пак погледнах.
Г-жа Ейвъри започна да се усмихва, но имаше нещо странно. Зъбите й бяха... много големи!
|
