 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Зелена пътека
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 5078 пъти
Момичето лежеше в безсъзнание близо половин час, след което очите й бавно започнаха да се отварят. В началото всичко беше доста размазано, но й бе ясно, че се намира в някаква зелена стая. Опита се са се изправи, но всичко я болеше прекалено много. Отпусна се и легна по гръб. Как се бе озовала на това място? Мислеше, но не можеше да се сети.
Опипа бавно пода и разбра, че е съставен от пръст и трева. Тогава и зрението й се оправи и тя успя да види всичко - доста добре поддържана трева, служеща за под, четири ярко зелени стени, бял таван, който сякаш светеше и десет стаи с най-разнообразни номера върху вратите им. Болката в тялото й намаля значително и, макар с доста мъки, успя да се изправи. Зави й се леко свят и й причерня пред очите, бе станала прекалено рязко. И това бе момента, в който си спомни всичко.
- Чао, красавице. - бяха думите на високото, рижаво и зеленооко момче, което я бе целунало преди броени секунди. Той се водеше нейно гадже, но тя не го възприемаше като такова. Чувстваше се много зле от факта, че си играе така с чувствата му, но в същото време не искаше да го наранява, разделяйки се с него. Обичаше го, макар и малко.
Точно се бяха върнали от тренировките му по баскетбол. Всъщност той бе треньорът и учеше две години по-малки от него. Беше на двадесет и една, но много добър в това, което правеше. Със седемнадесет-годишното момиче се бяха запознали на едно баскетболно игрище. Нейна приятелка бе поискала да играе с момчетата, но и двете не бяха запознати със спорта - всичко бе за флирт. Така момчетата ги бяха научили набързо как да играят, а момичетата бавно бяха започнали да се влюбват. Просто любовта им доскуча по-бързо от очакваното...
- Чао. - прошепна му тя, едва държаща се на пръсти, докато се прегръщаха. Имаше мек, тих и сладък глас. Усмихна му се топло и той си тръгна. Момичето го проследи с поглед, докато не изчезна от полезрението й.
Остана сама на тротоара пред блока й. Клаксонът на една кола, попаднала в задръстване, я разсея от мислите й и тя започна да рови из чантата си. Търсеше ключовете за входната врата. Кестенявата й коса постоянно падаше върху диамантено сините й очи и през няколко секунди тя трябваше да я прибира зад лявото си ухо. След три минутно търсене из хаоса на раницата, най-накрая успя да ги намери. Но тогава земята се разтресе много силно и момичето ги изпусна. Огледа се наоколо и видя, че всичко бе прекалено спокойно. Осъзна, че имаше земетресение само под нейните крака. Какво се случваше? Нищо не разбираше...
А следващото, което помнеше бе отварянето на очите й в зелената стая. Студени тръпки побиха по нежната й кожа. От някъде идваше вятър, но на момичето не й бе ясно от къде.
Разгледа внимателно вратите. Пет от лявата й страна и пет от дясната. Номерата им обаче я озадачаваха - не бяха от едно до десет, а съвсем разнообразни: 201, 3, 56, 89, 045, 888, 149, 93, 71 и 10.
"Колко ненормални трябва да са хората, направили това? " - помисли си момичето, запътвайки се към стая номер три. За нея вратите бяха единственият начин да се измъкне, затова реши да ги отвори всичките. Оказаха се тунели. Първият бе много осветен, сякаш слънцето грееше от горе, но нямаше дори лампи. Стените бяха бели, а пода отново бе съставен от почва и трева. Единственото, което я спираше да мине по пътеката, бяха писъците, които чуваше. Вътре сякаш убиваха хора. Уплаши се от тази мисъл и затвори вратата. Огледа се в стаята и отиде от другия й край - тъмните тунели. Разгледа един от тях - писъци не се чуваха, но пък бе студено и мрачно, сякаш предвещаваше смърт. Ако беше влязла там, нямаше дори да вижда къде ходи. Но пък реши да пробва нещо - влезе и започна да опипва стената около вратата. И намери това, което търсеше - ключ за лампа. Светна я, но резултатът бе още по-стряскащ. Лампите едва проблясваха и макар че виждаше всичко, не искаше да влиза. Стените бяха черни, а тревата на пода занемарена. Побиха я тръпки - кое трябваше да избере сега?
Накрая реши да мине по светлата пътека. Ходи доста време, близо час. Оглеждаше се непрекъснато и се плашеше от гладката - стените бяха окапани с нещо червено, може би кръв, и имаше много следи от нокти. Виковете продължаваха да се чуват, но сякаш намаляваха. С всяка следваща крачка, синеоката започваше да се убеждава във факта, че е избрала грешна пътека. А в края й бе пълен мрак. Мислеше, че ще я заведе до светло и приветливо място, но явно грешеше. Намираше се в началото на огромна, тъмна и студена гора. Виждаше се само една табелка, която гласеше: "Имаш три секунди да се махнеш и да минеш по друга пътека. БЯГАЙ! " Трите секунди, обаче, ги изгуби в мислене.
Започна да чува стъпки. Приближаваха се. Засилваха се. Бяха стъпки на вълци - ядосани и кръвожадни. Когато се показаха иззад дърветата, видя колко са огромни. Няколко от тях, сякаш й се усмихваха зловещо, а зъбите им бяха облени в кръв. Затичаха се към нея, а тя дори не можеше да помръдне от шока, в който бе изпаднала. Падна на пода след атаката им, но късно започна да се съпротивлява. Животните разкъсаха кожата й по най-жестокия и безмилостен начин. А когато момичето затвори очи, я завлякоха в една дупка, при всички други хора, избрали светлия тунел...
Това, което не знаеше, беше че ако бе тръгнала по тъмния и студен тунел, щеше да стигне до приятното и приветливо място, което очакваше. Защото не винаги светлината води до светло и приятно място. И не винаги мракът води до тъмни и мрачни места...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: f4ad5439a2 |
|
2. Доста поучително. Поздравления!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 09dd8dbbe6 |
|
3. Не ми хареса. На колко си години?
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 31d565702a |
|
4. От авторката: На 14 години съм. Защо? И може ли да кажете какво не Ви е харесало, за да се поправя. :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: c7deef81cc |
|
5. И на мен не ми хареса. Прекалено много глупости и странични неща са нахвърляни тук, сякаш ще е книга, ама не е, защото героинята умира в следващите 50 реда.
Нито всъщност се разбира смисъла.
Попаднала е някъде, където е направила грешен избор и е мъртва. И?
няма смисъл просто.... никакъв. А ако има някакъв такъв в главата ти, то не си го предала добре
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 31d565702a |
|
6. Смисълът съм го написала в последните няколко реда...
Героинята попада на някакво място, няма значение как и защо, просто е там, не е нужно да се разбират подробностите. Направила е грешен избор, защото "Съди книгата по корицата", ако мога така да се изразя. И умира, заради това, че съди по външния вид на нещата. Може и наистина да не съм предала смисъла добре - ще я препрочета и ще редактирам, ако сметна, че е необходимо. Благодаря, че казахте защо не Ви е харесала - уважавам мнението Ви! :)
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: c7deef81cc |
|
7. Чакай сега.. няма значение защо е попаднала там и какви са тези вълци, но има значение, че й е скучно от любовта на рижавия и има значение, че е треньор по баскетбол... и още повече, че приятелката й, и тя имала някакви амбиции да се сваля с момчетата...защо?
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 31d565702a |
|
8. Не е нужно да се знае как е попаднала там... Просто е. За вълците същото. Самата героиня не го разбира, а ако измисля защо е там, то това означава, че и тя знае, а целта е тя да не знае. Не знам дали ме разбра, ако ли не, ще ти го обясня по-добре и по-подробно... Другото са спомените й, няма как да не се спомене...
Като цяло, в предния си коментар имах предвид, че е важна поуката, която се опитах да кажа чрез историята, а не как и защо е попаднала на онова място.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: daace93221 |
|
9. пак съм 7
Не се заяждам - опитвам се да ти покажа грешката ти. Краткият разказ, за какъвто претендира написаното от теб не трябва да има сложна фабула. Не би следвало да има характеристика на героя. В краткия разказ е важен един определен момент, едно определено действие на героя. Няма значение дали този герой има родители, гадже-треньор и сини очи.
Описанията в началото са сякаш начало на роман.
и после - се едно ти е станало досадно да пишеш, случва се нещо и героя умира.
Да не говорим, че е напълно невярно, погледнато от психологична гледна точка. Никой нормален човек няма да тръгне по коридора, за който си е помислил, че в него убиват хора, за да избегне коридора с мъждукащата светлина.
Ти самата какво ще избереш - без оглед на поуката. Да влезеш в тъмно място, където горе долу виждаш или да влезеш някъде, от където се чуваш писъци на хора, които убиват.
и после - тя вижда кръв и следи от нокти, но продължава да върви към писъците... нелогично е.
Поне можеше вратата да е хлопнала след нея без възможност да се отвори от вътрешната страна.
Добрият писател, трябва да е безупречен психолог
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 31d565702a |
|
10. Знам, че не се заяждаш, спокойно :) Благодаря, че поясни какво имаш предвид. Явно аз не съм те разбрала много правилно - ще го пооправя малко. И отново благодаря за съветите - радвам се, че още има хора, които не хейтват, а наистина помагат. :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 65d2ee1666 |
|
11. О, въобще няма нужда да го оправяш - това не е труда на живота ти. При следващите опити обаче, се надявам, поне нещичко да съм ти помогнала.
Имаш дарбата иначе да разказваш... принципно не пиша коментари в този раздел ако не видя някъде искра дарба. Но трябва работа - и много писане, и много четене.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 09dd8dbbe6 |
|
12. От номер 3, много е нелогично. Плюс, че всичко започва като в книга и изведнъж умира. Нищо не е логично, можеше да избереш по-ведра история, всичко което си написала няма абсолютно никакъв смисъл. Целунала е някакво момче, с което е гадже, но не го харесва. След това се намира в странна стая, тунели, глупости, вълци... разбирам, че пишеш разказ, но обърни внимание, че трябва да е интересно на читателите си. А наистина това няма никакъв смисъл. Не съди книгата по корицата, е да ама много ясно, че като видиш светлината в тунела там ще идеш, а не в мрака. Просто никакъв смисъл.
Ако искаш да ми кажеш, е добре щом толкова разбираш от писане напиши нещо. Ако имаш такъв интерес, ще ти кажа имената на нещата, които аз съм писала тук да ги потърсиш. Имай впредвид, че съм с две години и половина, по-малка от теб.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 31d565702a |
|
13. Добре, спокойно, приемам критика - не е нужно да нападаш така - аз не съм хората, които биха казали нещо подобно на "Е добре щом толкова разбираш от писане напиши нещо"... Нито претендирам, че съм страхотен автор, но път искам да стана, затова се занимавам от скоро с писане и споделям, за да се уча.
Разбрах го вече това, което си написала, благодаря все пак - специално този разказ искам да е перфектен (поради лични причини), затова ще се вслушам в твоите думи, в тези на номер 5/7/9 и всеки друг, който коментира и ще го оправя, за да стане по-добро.
И понеже ми стана много любопитно - може ли наистина да ми пратиш твоите истории? И без това, ми се чете нещо...
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 31d565702a |
|
14. А може ли да попитам модераторите защо коментарите започват от номер 2?
Модератор: Защото първият коментар е административен от самия автор на темата, уточняващ мястото, където следва да се публикува темата.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 09dd8dbbe6 |
|
15. От номер 12. Съжалявам, не исках да звуча все едно те нападам. Историите ми са Пожелай си нещо(който сега пиша), другите са написани преди година: Сребърен вълк, Кучешки живот и Петък 13. Те са на части, а първата част на сребърен вълк по погрешка е в проза и литература, както и кучешки живот, другите са в измислени истории.
Ако на теб не ти харесват, няма да се ядосам, но ако можеш да споделиш мнение, не е толкова важно, но пак искам да разбера и бъди честна. Благодаря!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 31d565702a |
|
16. Muy, muy bonito... y simplemente perfecto - TTM
Авторката ще разбере... *Дано го публикувате, нищо че не на български :)*
Аз лично, много харесвам историята й. Да, има пропуски и съм й ги казвала лично, а и знам колко важно e за нея историята да е перфектна. Редактирала я е много пъти и всеки път не е доволна от резултата. Сподели я в този сайт, защото искаше компетентни съвети като тези на номер 9... а не заядливи коментари.
Към авторката - тази версия също ми харесва, редакцията е хубава. Идеята за затварянето на вратата в светлия тунел не е лоша и не съмнявам, че ще използваш. Дано го видиш и те моля да ми пратиш новата редакция по мейла. <333 - ОТ
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 2721312b36 |
|
17. Идеята е добра , обаче.... нали се сещаш , че това не е точно съдене на книгата по корицата , смисъл, ти ако си на страшно и мрачно място , няма ли да тръгнеш там ,където виждаш светлина ?
Ясна ми е логиката , но според нормалните човешки инстинкти е нормално да върви по светлия тунел.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
