 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Не ме вземат на работа
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 5251 пъти
Здравейте на всички!
Имам нужда от съвет по тема, която ме тормози от известно време. Става въпрос за това, че не мога да си намеря работа или когато си намеря, не ме наемат.
Ще се опитам да обясня предисторията на образованието ми по възможно най-краткия начин. Като цяло съм човек, който през целия си съзнателен живот е нямал идея какво иска да работи. Изборът ми на гимназия и университет, бяха продиктувани от мнение на приятелки. Завърших бакалавър и магистър (икономически специалности) заради нашите, защото те смятаха, че дипломите са важни и ще ми дадат по-голям избор от професии в бъдеще, а и двамата са със средно образование. В един момент, аз също започнах наивно да вярвам, че като завърша, дипломите ще ми осигурят успешно начало при започване на първа работа. Така от 18 до 23г, аз бях предимно в университета, ходех редовно на лекции и упражнения, дори на тези които започваха в 8 сутринта, а колегите ми още спяха или бяха осъмнали по кафетата.
В 3 курс, реших да ходя на бригада в Америка за да натрупам работни навици, а и за да спечеля едно прилично за нашата държава количество пари. От посолството не ми дадоха виза, което малко ме разочарова, но пък беше отправната точка за да срещна приятеля си и по-късно да се преместя при него, извън родния ми град.
Неусетно дойде момента на завършването на магистратурата и събуждането на следващия ден като „свободен“ от учението и безработен млад човек с нито един ден стаж на дадено работно място, но с две отлични дипломи от университета.
Като повечето безработни, се регистрирах в бюрото по труда. Чрез бакалавърската степен успях да се включа в програмата „Старт в кариерата“ и така получих стаж от 9 месеца в държавната администрация. Работата ми беше основно с документи, тип секретарка. Допадна ми този вид работа и вече знаех малко или много, че искам да се занимавам с документи и офис дейности. Колегите ми бяха по-възрастни от мен, но се уважавахме взаимно, а и с още едно момиче на моята възраст от програмата, успяхме да си направим престоя на работа по-приятен.
Неусетно дойде времето и когато трябва да си тръгна. Гледах оптимистично напред и си мислех, че лесно ще мога да си намеря следващата работа, след като знам към какво съм се насочила. Мина обаче един известен период в който нищо подходящо не излизаше, но успях да се включа в един курс по професия, благодарение на дипломата от магистратурата. След като го завърших, ме взеха едни познати на приятеля ми в тяхната фирма на стаж, но с тях така и не се разбрахме за начина на работа, за да мога да продължа развитието си там. Цялата обстановка ме натоварваше много и едвам дочаках да свършат шестте месеца.
Регистрирах се отново в бюрото по труда и от известно време не ме вземат никъде. Кандидатствам през сайтовете за обяви за работа, като си подавам CV. Чакам, но не ми се обаждат за интервю или ако такова се случи, не ме взимат на работа, защото нямам стаж по специалността за която кандидатствам, защото съм твърде квалифицирана (така не мога да стана и общ работник) или защото са избрали друг кандидат (така стана при последното интервю). Неусетно стигнах до извода, че ако ще да имаш и 20 висши, нямаш ли опит, малко са тези работодатели, които ще ти дадат шанс. Аз искам именно това. Някой да ми даде шанс да се докажа че мога да работя и съм съвестна и отговорна в работата си, каквато и да е тя.
Знам, че някой хора си мислят; „Помоли приятели за помощ“, но работата е там, че аз буквално нямам такива. Интровертна личност съм и не харесвам социализацията, особено с непознати. Мразя „малките“ разговори, като това какво е времето днес или как е даден човек, само защото трябва да се бъбри нещо, а не защото наистина те интересува.
В гимназията имах една малка група приятелки, но след бала реших да сложа край на приятелството си с тях, поради причината, че тези момичета бяха лицемерни, плюеха и плетяха интриги зад гърбовете си, а като се видеха на живо бяха най-добри приятелки. Не толерирам такъв тип „приятелство“, а държа на чисти и откровени отношения.
Има едно момиче обаче с което се знаем от детската градина и като че ли с нея приятелството ни успя удържи препятствията на времето. Обкръжението около мен са предимно приятели на приятеля ми, с които съм само на здравей-здрасти в повечето случаи. Доволна съм и на едната приятелка, която ми остана.
Забелязвам в днешно време, че останаха все по-малко истински приятелства. Голяма част от хората са си сложили някаква маска и захаросват думите излизащи от устата им, само за да бъдат харесвани.
Връщам се отново към проблема ми с безработицата. Не искам да разчитам на родителите си за пари, те достатъчно ме гледаха 20г. Вече не получавам помощи за безработица, а средствата с които се издържам са един 2000лв, спестени от рождени дни и предишни заплати. Разделяме си сметките с приятеля ми, като понякога той поема малка част от моите. Аз се въздържам от излишни харчове, не пия, не пуша, по дискотеки не ходя. Започнах да си продавам част от дрехите и бижутата, тъй като спестените пари се топят, а приходи не идват от никъде.
С приятеля ми спестяваме пари за екскурзии в страната, като забавление с което да разпускаме топлите месеци.
След време, ще спестяваме и за ремонт на апартамента в който живеем.
Други хора сега ще кажат:„Ами отиди в друг по-голям град или в чужбина да търсиш работа“. На този етап това няма как да се случи, защото приятеля ми ще иска да дойде с мен, а той от година и нещо си направи фирма за поправка на компютри и иска в настоящия ни град да си създаде име, а и за да се преместим, пак трябват едни пари за квартира, храна, сметки, транспорт и т.н.
Няма как да разчитаме и на неговите родители за финансова подкрепа, тъй като и той като мен със моите, не иска да ги натоварва излишно. За кредити и пари на заем, също няма как да стане дума.
Гледам бившите ми съученици в социалните мрежи. Някои от тях вече семейни, други с успешна кариера и им се радвам. Същевременно се питам как са го постигнали и на мен какво не ми достига? Може би пробивност, нахалство, „връзки“? За следващите няколко години си мечтая за сватба и семейство. За това обаче, отново трябват известни финанси.
Става ми болно от това да гледам разни миски, по телевизията и социалните мрежи които парадират с доброто си материално положение, въпреки очевидно ниския си умствен капацитет и IQ. Или пък момиче, което тегли кредит от 20 000 лв, за да си сложи силиконов бюст, отива в Дубай и си намира мъж, който да я гледа. А аз с магистърската си степен, оставам безработна.
Не търся съжаление, просто искам да знам, как да променя сегашното си положение.
Благодаря на всички прочели написаното и изказали мнение.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 4fb6e5b477 |
|
1. Като първо забрави че имаш образование и почни от нулата. Аз съм с висше техническо образование, но осем години заемах длъжност, която не беше за инженер. Но работих достатъчно в системата, която исках, създадох си авторитет, придобих опит и ме поканиха за по-квалифицирана позиция. Търпение!
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 5d85dd37d0 |
|
2. Авторке, минал съм по този път и ще ти дам съвет от моя гледна точка. Аз също като теб си мислех, че като завърша университета всички врати ще ми бъдат отворени и едва ли не само трябва да си избера идеалната работа. Някъде към 3-4 курс обаче, започнах да осъзнавам, че нещата изобщо не стоят така. След като завърших и аз като теб се записах в бюрото по труда. Времето там обаче, беше напълно изгубено. Ходех по разни интервюта, при които отдавна си бяха избрали човек и всичко беше просто, за да се спази процедурата. Паралелно с това започнах и да гледам обяви. Ситуацията беше същата като при теб - искаха опит. В крайна сметка Господ ми помогна и хората от едно интервю, на което бях ходил ме препоръчаха на свои партньори. Така започнах работа по специалността си. Условията не бяха добри, но претенции нямах, исках да се науча на колкото може повече неща. След около една година започнах да се оглеждам за нова работа, понеже в тази бях стигнал тавана и нямаше никакъв смисъл да стоя повече. Вярно, търсих около година, но Господ отново ми помогна, както винаги Го е правил и ми даде възможност да започна в голяма международна фирма, точно както си мечтаех. В нея имах възможността да науча супер много неща и да се развия идеално в професионално отношение. Та, съветът ми към теб е да се огледаш за подобни, големи компании, най-добре международни. Ще работиш доста, но ще си заслужава. Не знам от кой град си, но ако наистина е малък, единственият ти вариант да се преместиш. В малките градове просто няма къде да работиш. Ако пък наблизо има по-голям, може и да пътуваш всеки ден. Не се плаши да инвестираш време и малко средства в търсене на добра работа, защото това после ще ти се отплати.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 32525f14ad |
|
3. В момента съм в подобно положение на авторката, работя за минимална заплата с висше образование и доста вложен труд в учене. Задавам си същите въпроси и отговор нямам. Понякога плача от безсилие. Моите набори имат деца, женят се, на квартира са. С приятеля ми нямаме пари дори да се изнесем на квартира, а сме зрели хора. Често плача, нямаме как да се изнесем, за дете и дума да не става. По интервюта за работа - отговорите, които дават и на авторката.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 8efe3382a7 |
|
4. В самото ти излияние можеш да намериш отговора защо не те наемат. Първо- не правиш добро впечатление на интервютата-не защото си преквалифицирана или нямаш опит, а защото както ти каза-интровертна си, не обичаш социализацията. Това си личи и интервюиращите те преценяват точно за 2 секунди. Никой не иска да наема затворен човек, който не се държи адекватно в дадена социална среда. За теб всичко около теб е лицемерие и фалш, но работодателите предпочитат такива хора пред темерути, каквато явно изглеждаш в техните очи. Света и средата около нас е съставена от индивиди и да слагаш така всички под общ знаменател първо говори зле за теб и второ не е правилно. Освен това ти трябва да общуваш с тези хора за да има размяна на блага, ти им даваш нещо и в замяна получаваш друго. Ако си интровертна и си на здравей и здрасти ще получиш това, което даваш-едно здрасти и едно чао. Така че следващия път когато ти се отдаде възможност да отидеш на интервю-дай всичко от себе си, представи се като уверена, успешна млада дама, с малко опит, но с много желание да работи и да общува с останалите във фирмата с повече опит и знания и да учи нови неща. Бъди позитивна, дори и отвътре да се късаш и да знаеш, че не си такава за каквато се представяш. Само така ще успееш. Освен това не подценявай другите жени, които са избрали други методи за постигане на целите си, защото докато ти се жалваш в този сайт и си безработна, те си живеят живота в Дубай, Бали и други курорти на плажа. Кой е тъпия сега?
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 66c15d3cfb |
|
5. Така е. Хората искат работещи кадри... Не отличници.
|
...
| преди: 6 години, 11 месеца hash: cd2b729865 |
|
6. Стига с тези социални мрежи и лицемерни щастливи снимки. Второ опит все пак имаш. Тона не е проблемът. Първо си прегледай автобиографията, дали е ок снимката, как е написано. Дори помоли някой да го прочете. Така оправих на една приятелка световна, направи си професионална снимка и започнаха интервютата, намери си и работа. Освен това, не чакай на обявите. Търси фирми и директно пращай. Изпрати на всички посреднически фирми или по-скоро се обади и отиди на среща. Слушай внимателно за забележки по св-то.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: c14ec1617c |
|
7. Айде сега и снимката да е перфектна, ако ще и един спейс да си объркал, това е проблема на гледача на CV-то. Ако Ви гледат само снимката и само това е проблема, само за работа ще ви оставят на... работа.
Не искали отличници, тогава защо оценителната система е от 2 до 6? Защо в повечето нормални държави по-умните и "оценкаджийте" са най-успелите, а само където питаш "ама те нищо не постигат? Щото тука искат работещ персонал... за 550 бруто. Или за 2 пъти повече да станеш секретарката на шефа.
Чак тръгнаха Дубайките и Балитата по телевизията тръгнаха мацуранките да защитават в постдраматична ситуация.
Образовани хора тука ми работят колко сервитьорки и продавачки (с извинение ), няма структура на заплащане, няма практически ясно изразена икономика, млади хора левитират с предмети още малко и не могат да вземат средна заплата, щото две 35 годишна "шефки" ги унищожават, братовчедки на Сакото, със съмнителен произходен бизнес. Или защото от оценкаджии файда няма?
Аз работя за прилична заплата в добра сфера, работя 3 пъти над това което получавам, с няколко години по-голям съм, и аз 1 година не работех след Уни-то.
Връщам се тъма добра, вънка -10 на глобалното затопляне, капнал, пускам ТВ-то пак драматичен БГ скандал, пак някой убил друг, пак някой продал ключов БГ отрасъл на долен мобстър.... пак някоя Бали или Дубайка минават, лягам си.
Минават 3 - 4 месеца през ден почти също. После илиза статиската "най ниска безработица в ЕС"
Докога? Щото ще мием чиини в Германията ли? За единия залък ли да останем? Или за да гледаме Дубайките в емисията непосредствено след новините?
Към Авторката, и други дами и момчета, демонстрирайте характер и знайте какво искате, ако сте ок да ви сравняват със земята за почти минимума стойте ако искате да живеете добре, тук шанса е 20% максимум да живееш това което заслужаваш, само не ставайте част от глават "Из глупостта на един народ"!!!
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: f1b16643e4 |
|
8. Номер 5, тук не говорим кой е отличник и кой не.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: c14ec1617c |
|
9. От 7.
Извинявам се за грешките, от превъзбуда е.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 026c2d3d0f |
|
10. Еми предишния коментар ти казва защо-защото няма икономика и търсят само слуги на минимална заплата, по малка от тази на Нигерия. Бягай докато си млада далеч от блатото. Нищо няма тук няма и да има
|
...
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 915729676c |
|
11. Все едно виждам себе си преди 10 години. Само че аз съм мъж, завърших в Германия, в елитен университет и бях дори по-зле от теб, без ден трудов стаж. А отгоре на всичко, тогава беше и финансова криза. Записах второ висше, колкото да се водя студент. Намерих студентски стаж в една голяма компания, после с много труд се доказах и след 2 години ми предложиха постоянен трудов договор. Сега съм един от зам. директорите там, с висока заплата и сериозен опит. Какво бих ти препоръчал?
1) Явно си от малък град в БГ. За съжаление, България извън София е мъртва. Забрави за родното ти място и иди в София. България е малка, всяка събота и неделя можеш да се прибираш там. Егоистично е приятелят ти да те спира. Нито си му слугиня, нито подчинена. Явно гледа на теб като на собственост. Мисли за себе си. Има време за семейство, гаджета и пр.
2) В момента в БГ няма хора, кадри. С опит, без опит, няма значение. Страната изчезва. Не се намира човек, който да върже две думи на кръст. С една дума, в почти всяка фирма има оромно текучество. Това е шанс.
3) Набелязваш си 50 фирми, които са интересни за теб. Без значение дали имат обявени позиции си пращаш CV-то. Важното е в началото да се закачиш някъде, дори заплатата да е ниска. Работиш 1-2 години, създаваш контакти с мениджъри, трупаш опит, доказваш се.
4) Работиш върху себе си. Умението да се продаваш е решаващо.
Успех!
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: e0f93a3fd5 |
|
12. "Сега съм един от зам. директорите там, с висока заплата и сериозен опит"
Да, те всички по форумите от чужбина така казват...
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: c14ec1617c |
|
13. В София е по-добре, но не толкова че от провинцията да отидем там да работим, затова заминаваме в чужбина. Шанса не е толкова голям за успех в момента преди 8 години при теб е било по-различно.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 33c98cfe31 |
|
14. Последният абзапс е голямо противоречие.
Явно някой наистина разбират езика на улицата или как да го кажа - родени победители са...
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 7d717e93ad |
|
15. Според мен просто нямаш правилното образование. Ако беше стоматолог или фармацевт даже и на село биха те взели за работа.
|
...
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 76cbcfdda5 |
|
16. Чакай сега, това 4 години в УНСС и магистратура за образование ли го имаш? Да не говорим за някой провинциален ВУЗ с икономика.... губила си си времето тия години!
Образованието е медицина, архитектура, право, инженерни специалности - нещо реално, това с икономиката е мижи да те лажем, ама късно се сещате...
Аз търся човек, идваш ти на интервю. Питам те: Какво можеш?
Какъв е отговора ти? Ама не какво си завършила, какво можеш?!
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 6dabd149b1 |
|
17. Хах, ето ти сега резултатът от пропуснатите купони с колегите и ходенето на лекции в 8. 00.
Ми не се прави така.
Да не говорим, че теорията от университета, няма почти нищо общо с практическото й прилагане.
Погледни се навътре, защото сама си си дала отговорите.
Интровертен тип. На кой му трябва подобен работник? Колкото и висши математики да си минала, нямаш ли способност за комуникация с колектива, забрави. А ако намериш работа, в която водеща да е екипността? Какво ще правиш?
Другото-търсиш работа по специалността. Ми недей. Търси просто работа. Ако наистина ти трябват пари, работата не би трябвало да има значение. Когато си стъпиш на краката и имаш самочувствието да разбираш - тогава търси твоето.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: c05ec94d1a |
|
18. И аз съм като теб. Скъсах се от учене толкова години, отлични оценки, и накрая все едно напразно е било. Толкова ме хваща яд как пропилях време с учебници, вместо като другите да разпускам всяка вечер. И сега се чудя как взимат всякакви, които даже не може да пишат на родния си език правилно и бъркат лесни думи, но е факт. Текучеството е огромно, и наемат всякакви вече. На едното място, където ме уволниха, взеха на мое място някаква с 3 по български и 3 по математика. А аз имам образование, опит в дадената сфера, макар и малък, но явно шефовете прецениха, че тази е по-подходяща за позицията. Даже и по чуждите езици имаше ниски оценки, нищо, че за позицията се искаха. Е, не изкара много време, но е факт, че я взеха. Та не във всички фирми качеството е чак толкова голямо, и нивото недостижимо. Просто често става с връзки, и ако не познаваш точните хора е трудно. Не всички се уреждат така, но много често някой ще те препоръча, ще ти каже къде има свободно място и дали си заслужава.
Сега всеки работодател иска стаж, защото не му се занимава да те обучава, ами направо да застъпиш. Макар че има за полза да вземе неопитен човек, защото ще го моделира по свой вкус, няма да е обременен от политиките на чужди фирми. Но винаги се мусят, като видят, че нямаш стаж. Получава се парадокс- за стаж ти трябва работа, а не те взимат на работа без стаж. Една въртележка, от която трудно се излиза. Просто търси каквато и да е работа, за да имаш финанси на първо време. Като натрупаш опит, може да се оглеждаш и по специалността. Ако познаваш някой роднина, който работи като това, което си завършила, го питай дали в неговата фирма или в друга предлагат стажове.
И аз съм малко по-затворен тип, и ми пречи. Може би на интервюта не си достатъчно убедителна, макар че всички знаем какви нескопосани интервюта има, и как понякога си личи, че е проформа. Всички знаем как има интервюиращи, които не предразполагат кандидата, или просто не знаят какво да го питат. Често ми се е случвало да съм супер надъхана за дадената фирма, и на интервюто да ме отблъсне поведението на бъдещия шеф и липсата на елементарна култура. Просто си казвам, че при такива хора, които още с първият ни разговор ме отблъскват, не искам да работя. Както и те преценят, така и аз.
Не се отчайвай! Все някъде ще стане. Просто се усмихвай, давай си вид, че можеш.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 7d717e93ad |
|
19. Бъдещето е в т. нар. СТЕМ. Науки, инженерни науки, математика, технологии.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 1e5c816261 |
|
20. Мен ме взимат, но аз не ходя, защото не ги харесвам.
Същото и при теб, не те взимат, защото не те харесват.
|
...
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 96624c5ccb |
|
21. "Искам да си намеря работа, но в града, който искам, по специалността, която искам и да ми дават достатъчно пари, за да се издържам сама. "
Първо бих слязла на земята - в началото на кариерата си и без стаж трябва да си мобилен и комуникативен. Не може да се забиеш в малък град, без никакви познати, които биха могли да ти помогнат, и да очакваш да си намериш работа.
Аз, когато завърших, не можах да си намеря работа във Варна. Преместих се в София - това е добро място за създаване на социални контакти. Намерих неблагодарна работа в център за обслужване на клиенти - заплатата едва ми стигаше да си покривам разходите, но пък спечелих безценни познанства.
Оттогава досега всеки път, когато съм сменяла работата си е било по препоръки на бивши колеги или шефове. И аз съм интровертен тип по природа, но се насилих да се променя, защото е изключително важно да можеш да се интегрираш в колектив и да работиш в екип. Без тези неща ще те вземат с малко късмет в кварталната бакалия.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 7d50b25728 |
|
22. Ако си толкова на зор с парите, няма как да чакаш и ще се хванеш продавачка, сервитьорка, сезонна работа и т.н. За това винаги търсят хора, вместо вие с гаджето да ходите да отмаряте (то и от какво ли толкова сте изморени?), може да поработиш в някой курорт. Все са пари и то спечелени, не похарчени. За курорти ще мислите, като можете да си ги позволите. Но на каквато и позиция да си трябва да умееш да общуваш. Иначе всичките ти дипломи нищо не струват. На работата може да те научат, но на характер-не. И в крайна сметка, все толкова наблизо до твоя град има и по-голям, с повече фирми и възможности. Като се налага, ще тъпуваш, не може да стоиш в малкото си градче и до гаджето цял живот чакайки подходящата работа. Хората по-горе са ти дали добри съвети - промени себе си първо.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 2327636569 |
|
23. Още един пример за това как няма никакво значение каква диплома и дали изобщо имаш. Работодателите гледат твоите качества и това дали се трудиш, а не глупава хартийка. Ако ще и в Харвард да си учила, ако нямаш умения и не докарваш приходи на фирмата няма никакво значение. Самоусъвършенствай се и давай всичко от себе си всеки път, защото с посредствени действия няма да постигнеш успех. Умножи усилията си по 10. И най-вече спри да чакаш и да разчиташ на другите, а вземи нещата изцяло в свои ръце.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
