Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И в двата случая ще съжаляваш, но остави си вратичка за връщане и си ела, пробвай, ако не ти хареса - обратно, стига да имаш достатъчно време за екперименти. Излизах два пъти в две различни държави, не се оплаквам, макар че съм от малцината прибрали се. И тук не се оплаквам, при семейството си съм, но понякога ме прищипва тръпката пак да излеза.
Мечо Пух

7.   Всичко, което исках да ти кажа е казано много точно от номер 4.

8.   Номер 4, съгласна съм за всичко с теб, само искам да подчертая, че София и Варна не са България (аз самата съм от Варна, но си давам сметка, че в някои малки градчета молове няма, а хората наистина изнемогват). Казвам го само, защото някак обобщаваш за напредъка на България, докато истината е, че много хора напускат страната, хората от малките градчета се изселват в по-големите и т. н. Авторката, обаче, планира да живее в София, където шансовете за намиране на работа и нормален живот са наистина по-големи. Но.. когато говорим за живот в България, не трябва да имаме предвид само определени средства, с които можем да живеем. Относно здравното осигуряване, за което питаш, не съм много наясно, но има определен период, след който ти се опрощават неплатените вноски (в случай на прекъсване), ако започнеш да се осигуряваш. Ето какво се случи, обаче, на мен и какво можеш да очакваш- здравно осигурена съм, отидох на лекар с направление за елементарна манипулация, която се полага по здравна каса, но лекарят ми поиска 100лв за нея. Е, вбесих се, честно! Плюс това ми взе направлението, тоест аз мога да ползвам ново чак след месец. Теглих му една майна, отидох в частен кабинет и си платих 160лв. А съм здравно осигурена! Това нормална държава ли е, питам аз? С ръка на сърцето заявявам, че нямам познат или приятел, който да не си е изпатил по един или друг начин от лекар. С това искам да кажа, че трябва да знаеш, че състоянието на здравната ни система е отчайващо. Друго отчайващо е образователната ни система. Не знам дали имате деца, не споменаваш, но ако имате трябва да имаш и това предвид. Все пак, образованието е важно нещо. В България образователната система умишлено е затрита, работила съм в системата и знам как стоят нещата отвътре. Лоши не, ами ужасни учебници и лоша система като цяло. С две думи- Welcome to Absurdistan! Не искам да звуча като някой, който си плюе родината, а нищо не прави, аз съм си намерила мястото тук и се боря с каквото мога срещу всички тези абсурди.

9.   8, аз съм 4 - права си и не си права.
Първо, ние сме си направили Абсурдистана и сме част от него, част от проблема.
Когато преди години едно момиче загина заради лекарска грешка и се опитах да направя пациентска организация, както и да се организират мощни протести, точно близките и жертвите на тази лекарка, не намериха време, не намериха мотивация. Реших, че не сме дорасли и, че не съм аз някой Дон Кихот, а и моето семейство беше получавало само качествени здравни услуги в интерес на истината. Сори, но от тогава измря сума ти народ, още нямаме закон за лекарската грешка, но още не сме готови явно. Инициативата трябва да дойде от потърпевшите граждани, както и от обществото като цяло.
Това е животът. Държавата, това сме ние.

И да, урбанизацията е процес, който се наблюдава в цял свят. Аз самата идвам от малък град, да няма да отида да живея там, където безработицата е 33%?
И на Запад е така, но хората са мобилни, не робуват на свекъри, майки и т. н., на собствени жилища. Където е работата, там са и те.
Мога да посъветвам авторката да се пробва. Нито България ще ? избяга обаче, нито държавата, в която в момента е. Трябва да бъде мобилна и да бъде готова да търси тя работата, не работата да търси нея. Не може да се сърдим, че в нашето родно градче нямало работа. Такова е положението, както и не можем да се сърдим за държавата си, защото тя е само огледало на нас - гражданите.
И аз си имах доста нерви, защото са въвели заради изборите абсурдни някакви правила за промяна на адреса, ходих 3 пъти до общината, но успях. Така беше и в чуждата държава преди години. Човек е чужденец в България, няма какво да се лъжем. За тези 7-8 години страшно много неща са се променили, но за добро. Лошото е, че очакваш нещата да стават, както са били в страната ти на Запад и си пълен будала в началото, но така е било и като сме отишли там. Всяка страна, България включително, си има своите бюрокрации, проблеми. Предимството е (за мен почти забравена привилегия), че можеш да почнеш работа без каквото и да е позволително, хората не те гледат накриво по улиците, има дори и в големите градове сравнително много места в детските градини, защо това беше голям проблем в предишната ми държава.
Българите обаче, повече от фатализъм, обичат да се оплакват, да мърморят и да преувеличават проблемите. Определено не е лесен животът в България, но и в чужбина не е лесен. Кой както си го направи.
Определено обаче си заслужава една проба, кой знае?
Едно е обаче сигурно - в България животът е по-весел, хората са по-отворени и лесно те допускат до себе си. Невъзможно е детето ти да вземе един ден някоя бъзука и да изтреби съучениците си, просто човек не е сам - излизаш на улицата и има хиляди хора, с които поне един общ разговор можеш да водиш и странно, но сега, по време на кризата, хората ми изглеждат по-спокойни и учтиви. Това се оказа типичен феномен, просто защото който има работа в кризата е щастлив, в бума всеки е недоволен, защото иска повече и повече. Особено в София са много учтиви хората. Е, има и други, но са по-малко от преди!
Успех, грешка не можеш да сториш, грешно е само бездействието! Винаги можеш да се върнеш на Запад, а и Бг-то няма да избяга, споко!

П. П. - какво му трябва на човек в крайна сметка? Жилище, да може да си плаща сметките, малко дрешки, храна, градски транспорт, може и някаква скромна кола, ПРИЯТЕЛИ, хубаво време и това е. Всичко отгоре е екстра, а с 1000 евро, определено поне 500 лв. на месец за екстри ще ти остават. Животът е евтин в Бг-то, кой каквото казва, но човек се отпуска (защото му се струва толкова евтино, обръщайки всичко в Евро) и паричките пак си вървят. Голяма работа - да сме живи и здрави!

10.   Драга авторке,
не искам да те плаша, но аз имам крайно различни наблюдения от номер 4.
Живея в София, но въпреки това работа няма.
Най трудно ще ти е ако си млада -19-20 или възрастна над-45.
Наистина не са малко тези, които се мотаят по молове, но масата са хора като мен, които работят на абсурдни часове и условия за 400-500 лв, което може и да не звучи зле, ако нямаш деца или родители за гледане.
В моя случай обаче баща ми е перманентно безработен откакто започна кризата и никъде не го взимат, а аз лично съм го придружавала на интервюта ии съм пускала вече хиляди св-та, така че знам, че проблемът не е в него.
От друга страна майка ми е пенсионер инвалид, а от трета работното ми място е пред фалит.
И държа да подчертая, че това е масово явление, а не единичен случай.
Така че не слушай такива като номер 4, които обясняват, че само на маса сме зле.
Да пробва и той един единствен ден да няма един елементарен хляб в къщи или да му спрат тока, защото му бавят заплатата и няма как да го платят.
От друга страна към столицата непрекъснато напират хората от селата и малките градове, работни места няма, цената на труда пада...
Упорствай и си намери работа там, защото тук хората с години стоят без такава и повярвай ми, преди 8 години беше двойно по добре, отколкото сега...

11.   10, аз съм 4.
Напълно права си, но едното наблюдение не изключва другото. Определено България не е социална държава, а пенсионерите и безработните не могат да разчитат на социална помощ от ограбената ни държавица, определено проблемите като корупция, „потъване“ на бюджетни пари и т. н. не са решени. Да го кажем направо - няма как да станем и социална държава, при положение, че сме под Борд (да не го забравяме), имаме Гърция като обеца и старите са повече от младите. Демографията е огромен проблем и докато хората като 10 трябва да издържат родителите си, как да мислят за деца? Проблемите са много, но и на Запад е така. Няма какво да се обяснявам, авторката, хора като Мечо Пух знаят за какво говоря.
На 10 и на баща ? пък действително мога да препоръчам да си търсят работа по полетата, по фабриките на Запад. Хора, свободни сме. Не е трудно да напуснете омразната си родина, всеки е свободен, това е най-хубавото!
Заплатите на Запад не са 500 лв., това също е вярно.

Успех на всички европейци, просто не се закрепостявайте, а бъдете мобилни! Не може да направите грешка, грешно е само застопоряването на едно място, недоволството и чувството за безсилие, яд в България. Познато ми е това и съм си подбрала багажерите на времето. Няма лошо, просто бъдете активни, това е важното - търсете шансове и ги сграбчвайте, не бъдете жертви на обстоятелствата!!! (10, знам че е трудно да оставиш родителите си, но пък действително за теб работата в чужбина може би е единственото решение, на родителите си ще си и по-полезна, ако можеш да изпращаш парички, но знай от мен - гледай малко или много себе си, защото ако и ти потънеш, няма да си от полза на никого!)

12.   4, извинявай, но не си права. Първо, това, че не харесваме определени неща в родината си, не означава, че я мразим. Сигурна съм, че никой от мрънкащите хора в България не мрази родината си. Твърде силна дума използваш. Съгласна съм, че като общество хич ни няма и сме си виновни за много неща, но има и неща, които не зависят от теб или мен, и аз не мога да не се ядосвам. Защо да заминавам и да лишавам децата си от баба им и дядо им при положение, че работя, плащам си осигурвките и данъците, и срещу това трябва да получа адекватни обществени услуги. Много ли искам?
За детските градини също не си права, не разбирам как може да твърдиш такова нещо след като този проблем е наболял и се обсъжда всяка година (има го и в София, и във Варна).
Това за хората също ми е странно, особено ние, варненци, сме толкова намусени и намръщени :D Направо не знам къде ги виждаш тия любезни хора.
И за да не съм само черногледа- имаме си чудесна природа, прекрасни планини, плажове и места за отдих от натовареното и изнервящо ежедневие :)

13.   Пропуснах да напиша също, че ако направя сравнение на моето и това на познатите ми финансово състояние към момента с това, което е било преди 10 години, в момента няма такъв, който да е по-зле от преди. Всички разполагат с повече средства, но пак подчертавам, че става въпрос за Варна. Това, обаче, няма как да ме направи по-доволна, след като се сблъсквам с абсурдите, които споменах по-горе. Мога само да се радвам, че сега имах възможност да ги дам тези 160лв, защото ако беше преди години нямаше да имам избор и щях да стимулирам и аз корупцията сред лекарите, като си платя 100, макар услугата да ми се полага безплатно.

14.   уф, вкарах се в една вечна дискусия.
За мен в България няма проблем с детските градини. Идвам от държава, където беше плнувано в 2015 да има поне за 30% от дечицата място, сега са 15% и предимно и само в градовете. И какво стана - ами нямали пари.
Имат и проблеми с образованието, с емигрантите, с кредитите, с политиците, с абсурдни държавни проекти и т. н. - с две думи, на Западния фронт нищо ново!

Не бях разбрала иначе, че имаш деца, в такъв случай няма как да напуснеш родината, но пък не знам как успяваш с 500 лв. да издържаш цялото домочадие.
Аз не бих успяла, честно, възхищавам ти се!
На мен българите по улиците ми харесват, само да не сядаме на маса, че точно тази тема почва да се дъвка и истина няма. Всеки нека си направи сметката.
Аз си признавам, не знам как е при вас, но аз навремето мразих България, мразих мизерията ?, вечно намусените хора, студените радиатори в училище, вечното бъркане в живота на другите, мразих много неща, но порастнах и почнах да гледам по друг начин на нещата.
Смених много държави и към всяка изпитвам носталгия, любов, но и знам за проблемите ? и също съм се ядосвала. Дори в момента не гледам българска телевизия - имам носталгия за двете си други държави, които чувствам като родини. Обичам Европа като цяло, а за мен българите сме европейци. Не сме много по-различни, честно, само по-отворени, по-злобнички, но и носим големи сърца. Научих се да не се паля толкова, макар че и аз в общината направих големи театри, късах заявления, ядосвах се от разните му абсурди, но си спомних и как съм чакала преди за визи и как пак чаках и бивах връщана заради някаква дреболия в уж организираната западна държава, останах и без здравна осигуровка, защото ми фалира здравната каса, купи я друга, но загубиха документацията и си отдъхнах като се вредих в България, за да не се занимавам повече поне с това.
Да не говорим и за организацията в университета, градски транспорт, банката, която ми изтри от системата всичките ми карти (от невнимание) и ме остави без пари в чужбина, бла-бла-бла.
Има ги навсякъде. Има я и несправедливостта, но под друга форма. Плащаш над 50% от дохода си за разните му социало слаби, а те ти се подирграват и си живуркат без да работят. Имаше и супер нагли, които бяха се изнесли да живеят на Майорка, където със социалните си помощи и с малко работа на черно си живяха като бели хора.
Да не говорим за Англия, пък там какво е - масово живот на социални, но на прага на съществуване, масов алкохолизъм, затъпяване, неграмотни хора с празен поглед по улиците.
О, след тях варненци ти се виждат много любезни. Не съм софиянка, така че тук мога да живея (ха ха), развличат ме дребните им дразги, ремонтирането на разни таратайки в междублоковите пространства, дупките по улиците, клошарят на махалата, който ми носи чантата с боклук, макар че няма нищо хубаво в нея, обущар имам наблизо, ключар - пълно е с народ по улиците, с магазинчета, кафенца, с котки, разни туристи, шарения. На мен ми харесва много, но признавам - не живея с 500 лв. + деца + стари хора. Респект!

15.   Само да уточня, момичето от София живее със стари хора и 500лв, за деца не съм сигурна, а аз - във Варна, с деца :) Няма значение, хора всякакви и навсякъде, всеки с неговата си житейска история, разбирам и твоята гледна точка, била съм и в чужбина, макар и за малко, и знам как като погледнеш към България от друг ъгъл и перспектива, нещата изглеждат по различен начин.

16.   А, сори, объркала съм се. Но пак респект за момичто!
Иначе, на мен Варна ми е малка, ще полудея, ако трябваше да живея тук цялата година, но в момента е весело и шарено.
Емигрантът минава сякаш през някакви фази. В началото мислиш като всички българи, гледаш да си търсиш късмета навън. Това отдавна е така, винаги сме били на гурбет, само че сега и жените тръгнаха. До 3-тата година никаква носталгия, животът така те е грабнал с проблемите на ежедневието ти, че България ти е последната тема, идваш заради родителите ти и по задължение, ядосваш се за всичко, реагираш неадекватно. Някъде към 5-тата година почнах да гледам по-зряло на нещата, по-философски и глобално.
Не е по-разлинчно от живота тук (сори тук за мен още не е България, това несъзнателно го написах даже така). Ядосваш се за разните му проблеми като детските градини, провален референдум, някаква несправедливост, лошо отношение на продавачката в хлебарницата и т. н. Все повече почваш да се радваш на България, да се зареждаш в нея, да изпитваш носталгични чувства, да виждаш и положителните промени, особено видими за човек, който само спорадично си идва.
И накрая просто се връщаш или живееш и тук, и там и се радваш на всичко, виждаш позитивното и тук и там и си като един автоматик - и тук и там си адекватен без да изживяваш всеки път културен шок. Приемаш нещата такива, каквито са - тук е различно просто, нещата стават по друг начин, това важи и за таб, превключваш.
Сега си признавам, че не мога да живея само в България, пътувам много, просто България ми е мъничка, не че не ми харесва тук. Обожавам времето си тук, както и хората. Сутрин ме буди бебето на съседката и някаква разгонена улична котка. А в другата ми родина парламентът трябваше да приеме екстра закон, че детският шум не бил нарушаване на обществения ред, защото бабите обожаваха да затварят детски площадки и да гонят млади семейства. Не ми се мисли какво биха направили с разгонените котки!

Такъв е животът, важното е да ти е комфортно, да се чувстваш добре, където си и да си МОБИЛЕН, да си готов да се местиш и да следваш работата. Такъв е животът в 21 век! Хора, чак толкова лошо не е - нямаме война, масов глад, безредици и престъпност като в ЮАР, Рио... хора, Бг-то си е един вид обетована земя, ще се оправим, винаги сме оцелявали тук! Знаете ли, че като почнем да се оплакваме от нея сред другите емигранти, те ни завиждат, че можем да си ходим, че имаме България за родина. Има хора, израстли във война, сред смърт и глад, видели ужаси, масови гробове. Имах колега, който беше живял 5 години в мазе като малко дете, защото навън се стреляло. Не може да се прибере никога, поне за ден, не знае, какво е станало с любимите хора. Има хора, убили съседите си в разни граждански войни, видели децата си убити. Хора, да сме благодарни за Бг-то, каквото е, такова! Поне имаме мир, шарения и добри хора, това ми стига
П.П. даже циганите са ми липсвали. Прсото са час от пейзажа, като си ги видя си знам - у дома съм си

17.   Номер 4, и аз не съм съгласен с теб. Във Варна няма места в детските градини, става с връзки или с мнооооооого късмет. Аз в късмета не вярвам, но надеждата умира последна казват. Моята надежда за бг умря. А към авторката за работа, хвани мъжа си за ушите, предполагам че говориш местния език и се разтърсете заедно. В бг много неща са по скъпи от другите държави и имат по 2 коли защото градския транспорт дори и във варна е много зле. Ако идкаш мизерия, грозен живот, рушащи се сгради София е много добър избор дори тук там има и метро.

18.   от 8 години си в чужбина и имаш съмнения дали да се връщаш в България, ей тва твойта работа вече на нищо не прилича.

19.   Момичета, това са проблемите на милиони и милиони българи. Непрекъснато и на вълни излизат хора от българия, водят си и децата по западните страни и дори не са се научили предварително на езика на дадената страна. Това на запад взе да става омразен проблем и стана дори дискусия по телевизията и парлементите. Сега и Германия взе да им наема български учители по училищата където са твърде голям брой българчета без немски.
В София има всичко, нищо не липсва - за разлика от провинцията. В провинцията пък има повече тишина и спокойствие, но няма работа. По някакъв начин човек може да се приспособи. Ако имате деца, не ви съветвам много да ги местите от там където имат приятели и са свикнали, защото им се отразява тежко. Питайте патили.

20.   А освен това, искам да ви кажа, че много хора ми разправят личните си историй за децата си които са изложени на наркотици в училищата - това е в София.
Не се знае дали са защитени или не в училище. Понякога тези които са назначени да пазят реда в училището - точно те продават на децата и предлагат наркотици. В София наркотиците са навсякъде. И като си на работа, не знаеш какво става с детето ти през деня.

21.   Хиляда лева заплата звучи добре за София, но пак няма да ми стигнат, защото като си дойда изхарчвам хиляда само за седмица, без да съм купила нещо особено и явно.

22.   19 е прав за мен. Няма какво да допълня.
На 21 мога да кажа, да си прави сметката. В България и разходите са по-малки и не говоря разходите на един турист, а тези на нормалните граждани.
Има един Макдоналдс индекс - той измерва съотношението в цените на един хамбургер (напълно стандартизиран продукт) в отделните страни.
Един хамбургер в България е 99 стотинки, в Германия е 1 евро. Смятай - съотношението е 2 към 1.
С едно евро в Бг-то можеш да си вземеш стоки и услуги за 1, 30 евро (Евростат).
Наемът на едно двустайно жилище в София в добър квартал е към 200-250 евро.
Гледай стандартът на живот на близките си с тези 1000 лв. Излизат ли всеки петък, ходят ли по МОЛовете, имат ли по две коли? А деца? Доста си имат и „собствени“ (ипотекирани иначе) апартаменти. Няма значение. Ти кога ще имаш собствено жилище в страната, в която живееш, кога ще имаш деца, кога ще можеш да си позволиш да живееш като българите в България. Сравнявай емигрантите с българите в България, не сравнявай стандарта на западната държава с този в Бългаиря.
Да не говорим за неща като социална акцептираност, приятели, близки....
Най-хитро за мен е да работиш на Запад, да си спестиш и да харчиш у нас.
Образованието в чужбина също се изплаща, ако се върнеш.
Но най-вече - всеки трябва сам да реши!

23.   От една година вече сме в българия след 12 годишно отсъствие. преди бяхме цялото семейство в испания. проблема за мен тук е не само в ниското заплащане. ако се върнеш трябва да имаш предвид, че тук ще виждаш угрижени, жалки хора забравени от държавата. инфраструктората е в окаяно положение. за същата работа която работиш в европа тък ще получаваш 10 пъти по малко, ако въобще си намериш такава. отношението на работодателя към работниците или подчинените му е като към хора с ограничени права да не кажа в някой, случай като роби. например тук е в сверата на фантазията да получиш заплащане за извънреден труд.

По повод на това, че се чувстваш депресирана трябва да ти кажа, че ако си мислиш, че тук се живее по добре и лесно грешиш, така че положението може да се влоши. моята жена за 1 година отслабна с 15 кг. защото не може да свикне. мога да пиша цял ден за негативите тук, но все пак тожа е мое виждане. накрая за финал да си кажем истината, която боли, но българия още не е европа. голяма част от хората тук отиват на работа с мисълта как да откраднат, а така наречените бизнесмени как да правят далавери. с поздрав от българия- силво.

24.   Номер 22 напълно си прав. Трябва да се сравняват стандартите на емигрантите с тези, които си останаха тука. Наема, който плащаме сега е 550лв за страхотен апартамент, обзаведен, в престижен квартал в София и сега като го напуснем, защото ще си купим собствено жилище (нещо, което в чужбината трудно става) подозирам, че няма да могат да му вземат същия наем. За пример ще ти дам мои познати, които живеят в други държави. Имам приятелка в Англия, живеят под наем, вика в къща, вика тука сме се наблъскали в апартаментите, но живее за 600лири наем(с още хора), отделно е извън ситито, а мъжа и изкарва 2000паунда, които на техните стандарти са нищо. Няма пари да си дойде в България, на почивка не са ходили от години, камо ли на екскурзии, на заведения не хходят, социалния им живот е фейсбук и постоянно статуса им във фейсбук е колко е жега в англия. Значи сестра ми живее в Чехия, пак няма жилище и няма изгледи за такова, отделно чехите са студени хора и мразят чужденцци и има огромна дискриминация.
Ние живеем в България, може и да е странно стечение на обстоятелствата, но всички които са ни приятели са с доход около и над 10 000лв на месец. Не казвам, че всички са така, напротив малко са така, но тези хора, ако бяха в чужбина нямаше да постигнат този стандарт на живот. 1000 евро повечето българи не са и сънували като заплата, ако и ти взимаш 500-600 да плащаш наема и разходите ще се оправяте чудесно. Може би ще се лишаваате от някое друго излизане, но ще живеете прилично. Пък ако не стане хващате си багажа и обратно.
Успех ви желая най-искренно

25.   НЕ!!! ако някога ми се отдаде възможност да се махна от тук ще го направя с удоволствие!! :)

26.   2000 лири в която и да е част на Англия е добра заплата. Дори наемът да е 600. С останалите пари може да се гледат 2 деца спокойно, може да се ходи на море и на екскурзия в чужбина. Погледнете обявите на туристическите бюра и ще видите, че има оферти които са по джоба на повечето хора - четиричленно семейство. Само че, не на всеки му се пътува надалече. Има много места за обикаляне, а отпуската а малка. Но така или иначе 2000 лири са два пъти повече от минималното, което е около 1000 - е с толкова ще е трудно. Познавам хора с такава заплата - несемейни още, и се чудя как въобще ще могат да завъртят семейство с този омагьосан кръг на работа-пари-работа.
Освен това, в чужбина българите ти намират работа. Там кудето работят българи, те издърпват и новодошлите на работа. Поне тук при нас е така. Сега търсим работа на жената на един човек, който е тук от една година. Дойде и дъщеря му, защото е важно да са заедно. Така се оцелява по-лесно, отколкото разделени. Тук местните ни смятат за боклуци, без официално да го показват, разбира се, но пък ние си имаме своя комуна.

27.   26, прав(а) си, в Англия и 2000 паунда са голяма заплата. С нея можеш да гледаш семейство с две дечица само, ако държавата доплати, което е и часто от отговора на въпроса, защо местните ви смятат за боклуци.

„Тук местните ни смятат за боклуци, без официално да го показват“

щеше да разбереш, че го показват официално, ако знаеше достатачно добре английски, за да гледаш не БТВ, а ВВС всяка вечер. Канцлерът Осборн и примиерът Камерън ви го казват всеки ден, както и местните се притесняват, защото очакват рухването на социалната си система, на държавата, културата и традициите си.
Част от проблема сте и вие. Или поне сте видимата част и сте лесна мишена за негативни настроения.
Друг е въпросът, че в страна, в която децата ви ще растат в нещо като комуна, в която местните ви имат за боклуци, където децата ви ще имат достъп само до най-лошите здравни услуги и най-лошото възможно образование... ами там бъдеще, отвъд пълния хладилник и отпуската Ол инклузив в някой мухлясал турски хотел, НЯМА.
Иначе имаш право, животът в българската комуна е по-щастлив от този сред местните, които те смятат за боклук (с основание? ). Изобщо, едно паралелно общество със съмнителни перспективи.

28.   Ами направи си простата сметка къде си по-уважаван боклук: в България ли, където нямаш пари и работа и за децата си нищо не можеш да осигуриш, а "скъпите" сънародници те хокат и псуват навсякъде, или в чужбина, където законът забранява обиди и нападки по националност и религия, и където все пак имаш пари поне за нормален достоен живот. Медицинското обслужване е еднакво - каквото за всички, това и за нас, а за обучение - няма таван, който е умен и се учи навсякъде е приет.
Аз нямам проблеми с езика и имам всякаква телевизия, включително и руска и немска.

29.   Децата се приспособяват в чужбина, намират си приятели, бързо научават езика и те са тези, които бързо се включват в новите си общества и често и забравят първата си родина. А старите никой никъде не ги ще. В България още по-малко.

30.   живейте си във вашата утопия като щете. Ако искате да прозрете истината, обаче погледнете какво става от децата на емигрантите преди вас, както и от тези на работническата класа англичани.
Образованието в Англия, доброто такова, е достъпно само за високата средна класа и за богатите. Един приличен интернат е поне 25000 лири годишно.
Почва се от детската градина, началното училище и т. н.
Средната класа не се лекува в държавните болници и при зле платените лекари (ще ги опитате при раждане там например), а си има частни осигуровки.
Но каквото и да ви казвам, вие избора сте го направили, досег до средната класа и без това няма да имате (вярно, по BBC само индиректно могат да кажат, какво мислят хората, но сте го почувствали де), а животът в комуната е като в едно младо българско село. Не отричам, че е весело и задружно.
Ще се събудите след 20 години, но ще е късно.
Не отричам, че с 2000 лири + детски + социални помощи ще имате винаги пълен хладилник, покрив над главата си, както и по веднъж годишно почивка някъде на юг при условия, които отговарят на ниската цена, но образованието, здравеопазването, както и социалният и обществен статус сред небългарите и неемигрантите ще са на най-ниското ниво.
Съмнителни са и перспективите за децата ви да се изкачат в по-висока класа в това подчертано класово общество. Съмнително е и дали след 20-30 години, когато те ще трябва да се реализират, ще има нужда от повече white trash в Кралството, сигурно е само, че те няма да могат да разчитат на детски+социални помощи+ „безплатно“ здравеопазване. Най-мното да се е запазила държавната минимилистична образователна система за децата им, която може би ще ги научи да пишат и четат. Може би.

31.   Колкото и да се фукаш и да показваш че знаеш много и че знаеш английски думички, пак не мога да ти повярвам, че си страшно просперирал и щастлив, защото изказването ти е пълно със сгъстен песимизъм и злоба. С това презрение кън "нисшите" класи, смяташ ли че се издигаш в нечий очи? Глупаци има навсякъде.

32.   България да не би да е безкласово общество?

33.   Да, България е безкласово общество. Все още.
Първо турците унищожават аристокрацията и учените хора, или ги потурчват. Българите са една маса цели 500 години - рая или роби. Занаятчиите, търговците забогатяват постепенно, но не можем да говорим за класи или касти. Защо? В България винаги сме имали плавно преливане м-у социалните слоеве. Има вярно материални различия, но и днес имаме очаквания богатите да помагат на бедните, има даже една дума - да си избереш богати кумове. Защо? Ами кумовете са се грижили за децата, ако нещо се случи с родителите и само чорбаджиите са имали как да се грижат за чужди деца. И са го правили.
Може една бедна жена от село и днес да се ожени за сина на някои олигарх, политик и т.н. Изобщо, възможно е да бъдеш сред приятелите на най-богатия чорбаджия (олигарх) и дори богатите хора търсят в България контакт с по-бедните си съученици от едно време, канят работници на гости. Малко са снобите, има ги, но са малко и самотни.
Училищата ни са направени по несмски и руски образец. Имаме една добра обществена образователна система, а в добрите училища нямаш такси от 25 000 паудна, синът-вундеркинд на Цачева дори се е обличал нарочно бедно и не е искал да се знае коя е майка му. До тази идея няма да дойде никое богаташко или аристократично синче на Острова.
Най-добрите училища в Средна Европа, в Скандинавието, Русия (системата първообраз за нашата) са обществените! Така е и у нас, това се отнася все още и за университетите.
Дори комунистите, които иначе са сасипали държавата, са спомогнали за липсите на класи у нас. Има някакви социални слоеве - интелектуалци, разни професии като адвокати и лекари, бизнесмени... Има богати хора, има и много бедни хора, но ако се родиш беден не е казано, че такъв ще умреш и обратното.

В Англия не е така. Аз имам ненавист към тяхното класово общество, защото не дава шанс на индивида да надрастне класата си. Нямам ненавист към нисшите класи, а към идеята изобщо, че като се родиш в бедно, социалнослабо и емигрантско семейство, трябва да си и умреш като бял боклук.
Върхът на черешката е аристокрацията, разбира се. Вие си го знаете, какво да обяснявам.
Съветвам емигрантите внимателно да си избират поне държавата. И в Средна Европа, Франция и в Скандинавието сте дискриминирани като емигранти, но има шанс за децата ви. Ще имате достъп до добра обществена система за здравеопазване и образование. В САЩ също имате големи шансове да израстнете в обществото. *по други причини, и там е класово иначе обществото.
България може да е бедна държава, но не е казано, че роден беден, ще умреш беден и прост. Имаш шанс още в училище да се събереш с деца от заможни семейства и да просперираш. Изобо, имаш шанс още от малък да живееш безкласово. В класа на моят племенник има към 10 деца от богати семейства, 10 от средни по заможност и 8 от много бедни. В един клас са и те, и бедните деца. Родителите на богатите им дават по 20 лв на ден, за да купуват на по-бедните закуски. И в моя клас беше така. Учебниците и закуските в гимназията за бедните деца ги купувахме или със събиране в класа (за скъпи учебници по езиците), или богатите деца от своите джобни купуваха дискретно и учебници, и закуски за най-бедните. Такова беше май и очакването от тях, за да са приети в обществото. Не може ти да имаш 20 лв. на ден, а съученикът ти да няма учебници и да гладува, нали. Това е България.
Като сме ходили класа някъде, богатите са плащали за бедните. Никой не ги е дискреминирал, напротив! После гледат да помогнат и за работа, и за обучение. Изобщо - няма какво да се лъжем, дори роден в бедно семейство на не много образовани хора, в България ти имаш поне шанс да се отлепиш от дъното. Най-вече чрез образование и предприемчивост.

В Англия и Южна Европа забравете за възможност за децата ви да израстнат в обществото, да се изучат, да печелят един ден повече от социалната помощ. Дори най-нисшата класа англичани ще се мисли за по-високо от вас и няма да иска да си има вземане-даване с българите. Това е класовото общество, а емигрантите-работници са най-долу. Да не говорим за стреса за по-големите деца, които сменят и държава, и език и трябва да оставят роднини и приятели в България, не знаят езика и в училище биват сложени поне в началото в клас за бавно развиващи се!

34.   А казваш, че "ние" си живеем в утопия!!!
Твоята утопия си е в главата ти момче!
А то и принц Уилям вече се ожени за обикновена, а не аристократична поданичка. И на сватбата си бяха поканили и семейство "нови" британци, от пакистански произход които са познавали от местното магазинчи - от тях са си купували сладолед.

Децата да са живи и здрави, могат да са щастливи и без да са аристократи.

35.   Принц Уилям се ожени за „проста“ жена от народа, само дето родителите ? са милиардери.
За него направиха изключение, след дизастъра с Даяна. Преди Даяна, Чарлз е превил цели 3 предложения за женитба на Камила, тя е отказвала, защото не е изкала той да бъде отритнат и да му бъде отнето рожденното право за престола заради нея. (нейния пройзход) Знаем как завърши всичко.
От поне 300 години иначе аристокрацията и богатите търговци, банкери, бизнесмени се сродяват, защото доста аристократи фалирват (заради идеята, че е унизително да се работи) и не могат да поддържат именията си. Дори евреи успяват така да се доберат до титли.
Никога, ама никога няма да бъдат поканени обикновени българи-работници където и да е било, както и никога няма никой да му е еня за вас. Това е положението.
Всички показни акции - пакистанци и т. н. са само цел да се демонстрира определена политика. Да не забравяме и, че пакистанци, индиици и т. н. са били колонизирани от англичаните, требени и културно претопени, как днес да не се опитват да се покажат като добри бивши колонизатори. Има политически причини да поканят 2-ма, 3-ма пакита на сватбата, което не значи, че животът на пакистанците в Англия ще се подобри. Но за пред света се показват като добрички. Веднага след това тръгнаха да обикалят Австралия и Канада, където и до днес химн е „Бог да спаси кралицата“. България обече не е бивша английска колония, а бивша османска такава и на никой не му дреме изобщо за някаква политика, само не искат да плащат социални + майчинства на нашите хора, което скоро ще усетите.

Утопия е да си мислиш, че децата ти ще имат някаква перспектива в това общество.
Спор няма, за родителите днес ще има пълен хладилник, жилище за 600 паунда на месец в някое предградие, почивка за 200 паунда веднъж годишно. Но това е днес и сега. Днес и сега вие имате повече, в сравнение с това, което ще имате в България, но утре - ами утре децата на хората, останали в страната ще имат повече от вашите. Най-лошото, те ЩЕ СА И ПОВЕЧЕ. Утре ще го разберете.
Утре ще е късно. И не говорим само за материалните неща, а за социален статус, образование. Няма за мен по-беден от духовно бедните. Няма пълен хладилник, които да ти даде образование.

36.   В България, колко е твоята заплата? Колко плащаш по жилище и сметки? Какви развлечения имаш и колко приятели се сещат за теб в трудност?

37.   Номер 35, не съм наясно с класовото общество в Англия, но ще ти кажа, че представите ти за българското общество са силно идеализирани.
Имайки късмета да се родя в изключително бедно семейство, ще ти кажа, че никой не ми е купувал учебниците и закуските, а обратното - множество пъти съм изпращана гладна на училище, средното си образование завърших къде с, къде без учебници, но с добър успех.
Ние обаче сме общество склонно към споделяне - когато в по-късните години ме изпращаха на училище с палачинки, всеки божи ден си ги делях с едно момиченце като мен, защото в тях имаше само супа без хляб.
Също така идеите ти за образование са абсурдни - учат децата от добри семейства, които могат да си го позволят, защото хубавите специалности, като медицина примерно са около 2000 лева годишно (900 лева на семестър + поне 200 лева за учебници) и това в продължение на 5 години, а после още толкова специализация + някой да те издържа през това време.
А тези като мен, въпреки умът си бачкат за 500 лева и живеят трима човека с тези пари, заради абсурдния факт, че половината страна е безработна.
Ако сега отвориш най-известният сайт за работа в България, ще видиш, че на първите 15 страници се търсят само тесни специалисти, основно програмисти и една единствена обява за набиране на ниско квалифициран персонал.
Та моля те, я ми обясни отново, как се очаква от мен да придобия каквато и да било квалификация, когато работя по 5-6 дни седмично по 14 часа дневно и пътувам по още 2 и не мога да платя текущите сметки, да не говорим да заделя пари за непосилни такси и учение.
Та моля те, номер 35, опиши ми отново моето блестящо бъдеще в България!
Защото тук също винаги ще си остана бял боклук с малко по-малко права отколкото роб в плантация и никога няма да има значение нито моят ум, нито моите интереси и желание и умение да уча, просто защото съм се родила в грешният социален слой.
Така че, ще те помоля, конкретно и лично теб 35, да не обсъждаш българската действителност, след като явно не ти се налага всекидневно да я преглъщаш и всекидневно да мислиш за самоубийство, просто защото отсега ти е ясно, че по-добър живот не те очаква.
ПП: Аз съм момичето, което живее със стари хора, както ме определи някой.

38.   37, с грамотността и интелигентността си сама потвърждаваш тезата ми за българското образование.
Вярвам, че имаш поне с английските работници някакъв контакт, накарай някой от тях да ти почете на глас или да поговори малко на книжовен английски, накарай го да напише цяло есе като твоето на майчиния си език, аз съм сигурна, че можеш ти да го напишеш на неговия, ама той няма да успее.
Имала съм подобно детство на твоето, ако не и по-мизерно. На 18-19 напуснах България практически без пари. Работих неквалифициран труд, за да успея да завърша висше, работих на няколко места. Наскоро се прибрах в България, пътувам обаче много и на Запад и имам две жилища, защото не обичам да живея на хотел.
Знам какво ти е, защото съм мислила така преди 10 години. Аз нямам още деца и няма да имам скоро. В момента мога да живея добре, но няма да стигне за деца.
Думите в коменара ми не са просто така казани. Била съм 6 години бедна българска емигрантка. Живяла съм сред тези хора, живяла съм така, знам децата им и знам, какво става от тях. Знам безперспективието в очите им и ЗНАМ поне трима тийнита, които се върнаха в България БЕЗ РОДИТЕЛИТЕ СИ, за да учат там в елитни гимназии, защото не ги допускаха на Запад по-далеч от училищата за идиоти.
Най-успялата, която остана там е фризьорка и се омъжи за българин на 18-той беше тираджия. Живеят си по български - три поколения в един апартамент, той реши, че не си заслужава да работи, има социални помощи....

Отскоро съм се върнала в България и сега това „там“ за мен е тук. Доста непривично, но факт.
Преди чувствах и мислих като теб, после порастнах и поех живота си в ръце.
Успех

39.   И когато пое живота си в ръце, остави родителите си да умрат от глад, за да можеш ти да заминеш ли?
Не става толкова лесно.
Не знам в какво семейство си живяла, но самият факт, че си имала парите дори да си платиш билета до новата си дестинация е достатъчно показателен, че малко или много си живяла в друга социална действителност.
Иначе да, също вече не просто обмислям, а търся опции да емигрирам.
Дали ще бъда третирана като роб тук или там не мисля че има особено значение, ако това ще подобри стандарта на животът ми и ще ми даде опция за някакво бъдеще.

40.   Ами никога не сме умирали от глад, но дори така да е било, бих заминала. Имали сме и градини, и село тогава с малко овце, плод, зеленчук. Знаете си го, зимнина, чушкопек. После си пълниш бурканите с месо от животните, сирене си имахме от тях, дори вълна за одиела (за 10 овчици ставаше дума). Никога не сме гладували, даже парно сме имали, но пари нямаше, защото майка ми беше на държавна работа, а и фирмата на баща ми не плащаха тогава (през 90-те) заплата. Имало е месеци, когато и двамата не бяха получавали заплатите си.
Днес по СКАТ като приключвах даваха новини от този ден през 1997-ма и настръхнах. Хлябът е бил 33 лв, хората нямаха. Просто си спомних. Травмирани сме цяло поколение.
Както и да е.
Трябваха ми точно 550 лв., за да замина. Не отидох на бал, от там взех парите същност. Спестявани от години. За медицинско, за билетче и 40 евро джобни. Бях си намерила предварително САМА работа и ме чакаха.
Сега не бих го направила това нещо, честно, но тогава беше с пъти по-гадно, а и бях по-глупава, признавам. Много малка отидох, знаела съм винаги какво искам, но беше глупаво. Не съжалявам, но просто знам през какво съм минала и не го препоръчвам и на най-големия си враг, макар че аз се справих накрая. С днешния акъл и в днешната България бих намерила друго решение.

Родителите ми иначе винаги са се справяли, ще си вземат и пенсии един ден, но и за тях мисля. Предимно здравеопазването им ще плащам, както и за жена един ден да се грижи за тях. Моята свекърва е болна, за нея трябва да намеря жена от България, но тя отлага.
Съветвам хората БЕЗ ДЕЦА и семейство действително да търсят начин поне за малко да емигрират. Моят край е много беден и при нас мъжете ходят на гурбет по 3 месеца, връщат се и така. Това е най-сладкото, работиш 3 месеца, 3 почиваш, учиш си децата, жена ти работи малко, имаш си собствена къща. Това е добър варянт, доказал се от столетия. Нашите мъже винаги са били по гурбетите като овчари или строители. Какво толкова?

За мен съдбата на децата само на цели емигрански семейства по диаспорите в Англия например, занимаващи се с неквалифициран труд и подпомагани социално, е застрашена.

Иначе, граници вече няма, всеки е свободен. Много е хубаво това чувство.
Ще успеете, само оптимизъм и напред!

41.   Тоз пък номер 35 какви аристократи са го отгледали в България един годспод знай...

А то иначе в България всяка продавачка, чистачка, сервитьорка, фризьорка и т. н. е с диплома, че и с две и все есета пише.
Миналата година дойде едно момче тук, в нашата британска провинция, на което му оставаше една година до края на завършване. Седна си момчето на дупето, учи яко една година и на следната го приеха медицина. Няма чудеса на този свят. Като иска човек, може.

42.   Тази жена дето питаше дали да се върне в България или не - в нейната история, най-интересното е, че на мъж и, който е чужденец са предложили работа, но на нея не. И ако живеят в България, сътругът работи, а тя не, то тя ще е по-чужденец в родината си, отколкото съпругът и чужденец. По-добре чужденец в чужда страна, отколкото чужденец в собствената родина.

43.   Номер 37, кажи какво работиш и каква професия имаш, какво искаш да работиш и ще помисля по твоето положение. Как са родителите ти в момента? Със здравето имам предвид.

44.   Здравейте, здрасти 37.
Аз преди дни се опитвах да ви обясня, че на Запад, в частност в Англия има големи социални проблеми, а вие ще сте в най-долната социална класа по гетата. Напомних ви за проблемите в Париж, за безредиците там.
Надявах се да не съм права, но реалността ме опроверга. Гледайте телевизия какво става в Лондон, това м-у другото се е случвало доста пъти в тези мулти-култи гета. Добре дошли в реалността! Там хората нямат никаква перспектива и бъдеще и не им дреме. Грабят, палят и убиват.
Когато подобно нещо се случи в България, тогава съм оборена и ще си призная, че съм грешала. За сега реалността потвърждава моето мнение!

45.   44, имаш дребна грешка.
Аз (37) не съм тази, която спореше за типовете социални системи, аз съм тази, която описа частна ситуация в милата родина, доказвайки, че тя също не дава много шансове да се прогресира.

Бих поспорила доста по темата давайки ти за пример циганските ни гета, по които красоти да искаш, но уви не мога да се похваля с толкова много свободно време.

Факт е обаче, че ако сега тук се закрепи малко семейното ми положение, за мен би било по добре да емигрирам поне за няколко години, за натрупване на начален капитал, след което да уча или развивам самостоятелен бизнес тук (макар че тук се прави всичко възможно да ти се попречи за това като държавна политика), защото в тази мизерия (и ще ме разбере само човек, който наистина е мизерствал) аз никога няма да имам възможността да изплавам.

Хубав ден ти желая и да с го кажем директно - завиждам леко благородно на хора, които могат да си позволят да мислят по този начин, защото това означава, че най-малкото те не носят отговорност и за други хора и са се родили може би без много, но и без тежести на гърба си.

ПП: някой беше попитал какво работя - част от сервитьоро-продаваческия контингент съм, да се надяваме след някоя и друга година да мога да се похваля с нещо повече .

46.   От 37 :
Тук също съм от долната социална класа - дали ще ме гледат накриво тук или там няма особено значение за мен.
Иначе ми е достатъчно ясно какво имаше в предвид, но при такава социална политика като тяхната няма начин това да не поражда ненавист към мързелите, които си живуркат на помощи.
А всички знаем, че покрай сухото гори и мокрото.

47.   http://alexdevelopment.co.uk/

това тук е първото нещо което открих в интернет за работа в UK.
Сервитьорките тук изкарват добри пари, някои казват че бакшишите им стигат до 50 лири на ден. Ако се уговориш с приятели, да тръгнете заедно, е по-лесно. Провери цените на билетите. Като пристигнете, настанявате се на възможно най-евтина квартира и се почва едно търсене на работа от врата на врата. Все някой ще та наеме на работа, след това следващата и т.н. докато се устроиш с нещо дето ти допада. Как ще пътуват родителите ти? Ще се справят ли с това местене постоянно. Първата година, нямаш гаранция че ще останеш. Като ги оставиш вкъщи кой ще се грижи за тях. АКо живееш с приятели грижите се разпределят. Ти за тях и те за теб.

48.   http://rabotavchujbina.start.bg/
това е второто което намерих

49.   Властите във Великобритания запазват до края на 2011 г. ограниченията за броя на работниците от България и Румъния, които имат право да се трудят в страната, за да защити британските работници по време на рецесията.
За всяка от следващите две години Великобритания ще допуска до трудовия си пазар не повече от 25 000 нискоквалифицирани българи и румънци, които ще работят на квотен принцип в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, заяви министърът по имиграционните въпроси Фил Улас в изявление до парламента.



Лондон наложи ограничения за България и Румъния при присъединяването им към ЕС през 2007 г. и ги поднови през декември 2008 г., основавайки се на регулациите на Евросъюза, които допускат ограничаване на достъпа в продължение на до седем години.



Предвид сегашното състояние на пазара на труда е важно да продължим да защитаваме с предимство интересите на местната работна сила. Ограниченията ще траят до края на 2011 г., посочва в изявлението Улас. Острата рецесия във Великобритания остави без работа нови 88 000 души в периода юни-август. Така броят на безработните достигна близо 2. 470 милиона души. БГНЕС

Това е официалната информация за работа в Англия. Всеки ден пристигат нови групи българи.

50.   Напоследък много българи използваха промените около фирмите, които почистват метрото на Лондон и един след друг успяха да си намерят работа като чистачи в метрото. Известна лондонска компания прояви гъвкавост и започна масово да назначава българи като емплой или като собственици на Ltd. Company. И това доведе до няколко стотин работни места за нас, българите в Лондон, което пък се отрази добре на бюджетите на семействата ни.