Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От автора: до предния коментар
Радвам се че има кой да ти помога докато си без работа, въпреки че ми е познато чувството на безполезност, което всеки изпитва когато е без работа.

Но се замислете за всички хора, които по една или друга причина са сами и няма кой да им помага с най-елементарните ежедневни разходи, които си вървят постоянно, да не говорим за по-големи неща. Как живее един такъв човек да кажем една година без работа?

Това е абсурдно и нека всички признаем че излизане от това положение в България няма, приемете реалността че тук всички сме обречени до живот на мизерия с малки изключения.

Не казвам да не мечтаем, защото това ни поддържа живи, но въпреки това всеки трябва да приеме истината-тук сме роби и винаги ще бъде така, робската психика е толкова вкоренена в нас от векове че НИКОГА няма да се променим. Затова сме в това положение и ще става още по-зле.

7.   Изход има! Най-близкото летище по местоживеене!!!

И да знаете проблема не е в държавата, управниците и т.н., проблемът е в 90% от самите българи! Няма такава грешка на еволюцията, никъде другаде!

8.   В други държави само малко да не им хареса нещо, народа веднага вдига стачка. Достигам до извода че на българина му харесва да бъде унижаван, да живее в мизерия и да няма никаква перспектива пред себе си. Само като сме с приятели и познати мърморим и псуваме управляващте но знаете ли кога тук ще се обединим и ще се опитаме да променим нещо-НИКОГА, защото сме едни жалки овце които обичат да си стоят кротко в обора.

9.   От номер 5 до автора, да има кой да ми помага, но нека да ти разкажа малко преди това. Като завърших средното си образование записах педагогика редовно в моя собствен град, защото нямах пари да уча другаде. Майка ми милата нямаше никакви пари да ме издържа и в един момент се наложи просто да започна работа. Започнах на 12 часови дневни и нощни смени в игрална зала-2 дневни, 2 нощни, 2 дена почивка. На изпити ходех дори след нощна, на лекциите заспивах, имах дни в които спях само по 2-3 часа, но имах някакви пари. Дори изкарах успех за стипендия, после реших, че не искам да уча педагогика, защото няма да го работя и започнах да уча за кандидат-студенстки изпити и така работех тия смени, учех педагогиката и история и български. Там, където работех не знаеха, че съм студентка и то редовно, защото щяха да ме изхвърлят. Изобщо още се чудя как устисках. Но бях още на 20 и имах сили и енергия, пък и бях още сляпо амбициозна и вярвах, че ще успея рано или късно. Стана така, че ме приеха мечтаната специалност и аз реших да напусна. От тогава до сега съм сменила над 10 работи, бях в интернет зала, в която работех 3 месеца и нямах пари дори за кафе и от която не ми платиха, бях в барче, но общо взето не ставам за сервитьорка, нямала съм пари за билетче и зимата съм обикаляла пеша по обявите в най-големия студ, тогава не живеех в софия, но пак в голям град, та направо съм плачела за положението си. Имах малко злато беше ми подарък от едно момче, което много обичах, за съжаление го продадох всичкото, защото просто нямаше с какво да живея, а аз не съм от жените, които биха се хванали с някой заради парите, въпреки че си бях доста харесвана, пък и бях убедена, че ще се справя. От всичките колеги съм била най-бедната, нямах пари за учебници, абе какво да ти кажа, просто нямах студенстки живот, беше ад, безпаричието и постоянния страх да не остана без работа, постоянно ме съпътстваха. Търпяла съм всякакви идиоти за шефове, включително попадах многократно на такива, които искаха да спят с мен, дори бях попаднала на страхотна работа и там шефа обаче искаше да спи с мен и в един момент след година и половина работа той ме уволни за 2 дена под претекст, че сме много, а след 10 дена нае нов човек, въпреки че ми знаеше положението, грам не се трогна, а аз я обожавах нея работа, но просто не можех да си легна заради нея с някой, който не искам и така после месеци наред не можех да си намеря рбота, а си бях взела компютър на изплащане и направо беше кошмар. Помня когато си намерих работа след това заплатата ми стигаше колкото за вноската на компютъра и за път и за някакви закуски за обяд, в никакъв случай на заведение, дори си спомням веднъж си бях взела геврек за обяд и го изпуснах на земята и останах цял ден гладна, защото нямах никакви пари да взема друг. Едва на последната ми работа, на която бях три години видях така да се каже спокойствие и добра заплата, но беше в международна компания и спазваше законите и въпреки че шефа ми пак ме натискаше той вече не можеше да ме уволни, защото за мен отговаряха в отдел в софия. И през цялото това време живях с мисълта как като завърша и всичко ще се нареди и ще имам прекрасна работа и кариера, тогава и се събрах със сегашния ми приятел и в действителност вече съм добре, чак ми е странно при положение, че никога не съм търсила съзнателно мъж с пари, но както и да е, това не ми дава никакво успокоение, постоянно се питам защо всичките тези усилия, а нищо. Обожавам това което учих, постоянно чета, за нищо. Преди бях убедена, че ще успея, в това което съм учила, сега съм сигурна, че няма смисъл. Просто ми писна да се напъвам и да влагам усилия. Бях казала, че дори и за 400лв ще се хвана само и само да правя нещо и да не стоя и да уча по специалността си, но в момента и за толкова няма. Ходих на конкурси в държавната администрация, но там не съм толкова амбицирана и не четох, пък и за едно място ходят по 30-40 души, имам колеги ходят от една-две години на всеки конкурс и още не са успели, та се отказах от тях. Не искам и да се отказвам от тази специалност, по-точно от работа свързана с нея, то все едно съм градила къща, поставила съм и основите и покрива само остава и аз я зарязвам. Но това е нашата мила държава, положението е такова. Малко съжалявам, може би, ако бях в началото в София, тука има повече възможности, има стажантски програми, можеше да започна някъде, но там където живях просто нямаше нищо и никъде и всеки те използваше. Та така, просто го разказвам това, за да ти кажа, че и аз съм била на ръба на отчаянието и съм се хващала на какво да е само и само да не остана без работа, защото няма кой да ми помогне. Парадоска е че точно като завърших спрях да работя. Сега съм на 29г. имам 8 години стаж зад гърба си и съм наясно, че никой няма да ме иска на тия години без стаж по специалността. И например имах една позната, която нямаше основно образование, аз още бях в на 24 и тя е как да кажа, без желание да учи и не искаше, но си хвана един приятел и той я накара и гледам и тя вече висше учи към днешна дата. Аз просто не познавам човек със средно образование. Малко дълго стана, дано не съм те оттегчила, на тебе ти желая най-искрено успех

10.   Номер 9, толкова си неграмотни, че се чудя как изобщо си влязла да следваш!

11.   Изход има - терминал 1 и терминал 2.
Аз лично харесвам Чехия и искам тя да стане моята нова родина.

13.   Номер 10 би ли уточнил кои сме неграмотни? Че ми стана интересно. И да ти кажа в интернет дори на шлякавица пиша, така че не гледам колко е грамотно ни най-малко. А за твое инфо в унито влязох с 5.75 изпит по българси и 5.50 по история, бях на 4-то място на изпита по български, така че не ми мисли грамотността.

14.   Сестра ми е в Чехия и твърди, че няма по-ужасна държава и студени хора. Дискриминацията била ужасна, времето кофти, парите недостатъчни. Иска да се върнат или да се изместят другаде.

15.   Ако под студени има предвид хора, които няма да ти досадят като се самопоканят на гости, нещо които драгите ми сънародници българите правят постоянно, тогава съм с две ръце за Чехия. А вие саноридници се научете на обноски и, че да се самопоканиш на гости е невъзпитано и просташко. Никой не е длъжен да те посреща, ако не си се обадил предварително!

16.   Номер 13, оценките не са важни, те не са доказателство за знания.

17.   Женен съм за чехкиня и не бих я заменил за никоя българка!

18.   Хаха номер 9, ти си пък щото си много грамотни :)

19.   До 18, ами какво очакваш? Всички тук са неграмотни, ограничени хорица, които имат само приятели в Интернет и постоянно висят в Нета.

20.   Не, няма това предвид. Изобщо за гости не говори, говори за отношение спрямо тях като хора, един чех примерно им казал, че за него българите са най-долу, дори и след циганите. Говори ми, че като ги чуели, че говорят на български имало чехи, които отивали на другия тротоар. Просто казвам това, което тя казва. Но всеки сам си избира. Аз лично от България не бих се махнала изобщо.

21.   Така... сега. Аз вече си мисля, че това да плюем по страната си и нас самите е върховна глупост! Всеки си мисли, че българите са гадни в това число включва и себе си, но въпреки това гледа да избяга навън. Аз не съм против да живеем навън, аз също искам да обиколя света и често се потресавам от някои неща тук и за мен Англия е втората родина, НО обичам България много -проблема не е в насадената психика, не е нещо от Господ дадено, не е в гените... не е, че българите са лош материал защото АЗ не съм и познавам МНОГО които не са!

Проблема е, че и аз не знам -нищо не правите. Аз искам да променям нещата и за това чистя пред блока си и не само, пускам жалби и т. н и нещата действително се променят! На 16 съм, сигурно ще кажете малка си -малка но променям. Бях на обмен с италианци, турци, словаци, поляци и португалци и една българска група от много по-малки на възраст от сорта 16-18 и ви казвам, че освен, че бяхме забавни, луди и отзивчиви ние бяхме НАЙ-отговорните, най-милите и действително се представихме на ниво.

Италианци -мързел, поляци -пиене, португалци-никак не бяха отзивчиви, словаци-почти не знаеха английски и затворени, турците бяха най-готини и ние. Имаме много потенциал, но нищо не оравим. На автора желая успех и 1 съвет, не отричах българския си произход и не се срамувай, няма от какво. Чужденците ненавиждат хора които се отричат. Вярвай и ще успееш :)

22.   Да бе все ние сме най-работливите, най-добрите, най-великите и сме създали цялата история на света. Ето по това се познава, че македонците са българи - и те си приписват всички положителни качества. А чужденците са пияници и мързеливи, хайде стига с таки ксенофобия!

23.   не съм казала, че сме най-великите! И това не се нарича Ксенофобия. Плюс това това беше обмен, т. е става въпрос за представителна извадка не за всички генерално. Хората бяха добри, но наистина особено италианците супер много ме раздразниха защото за националната си вечер не направиха НИЩО... едни голи спагети и това е... :Д а то се иска креативност, традиции, богата трапеза, игри и т. н, но те разчитаха на имиджа на Италия... всеки знае за нея.. какво да разказваме... а за поляците никой не може да отрече, че пият нон-стоп. (извинявам се за отклонението по темата, просто опитвам да отговоря) Номер 21 :)

24.   То пък щото българите хич не пият, не, не!

25.   Да, ние българите сме все по-по-най и сме все последни на опашката, едното голо самочувствие и вицове за традиционното трудолюбие не стигат. Неведнъж чужденци са ме питали "Като сте толкова умни, защо сте толкова бедни? ". Обикновено казвам, че причината не е в бобината, а в магарето в кабината. Авторке, такава е ситуацията у нас, не губи време да я променяш, а търси изход за себе си, на пазара висшисти с лопата да ги ринеш. Хващай каквото ти падне, да си изкарваш по нещо, а и за стаж и се ослушвай за друго. Или хващай границите. Пътища винаги има, като не идва неволята ще се справиш сама.
Мечо Пух

26.   Чужбина е спасението..