 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Българският път към успеха
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1718 пъти
Има толкова много написано за успеха, че се притеснявах да отворя тема, която може да не казва нищо ново. Но като прочетох толкова много излияния за безработни, отчаяни, нещастни, мизерстващи и безпътни хора, реших, че все пак, явно не е достигнала информация до всички.
Другото е, че почти цялата литература за постигане на успех е американска и съответно липсват съвети в контекста на нашата култура. Български книги или статии за успеха, в българския контекст, като се замисля, има много малко.
Затова, стрелям директно: един от най- най- важните момента за българина е да преодолее родителското влияние.
Родителското влияние може да погуби (и погубва) повече съдби от всякакви икономически кризи, експлоатиращи работодатели, неверни партньори, безработци в малките населени места и какво ли още не.
По една или друга причина, родителството в България е масово задушаващо и егоцентрично. Ние не сме просто народ с патриархални традиции - такива са и другите народи на Балканите, особено Турция, такива са и Армения, Русия, всички мюсюлмански държави, може би и по-голямата част от света. Но турците, арабите, арменците, примерно, са масово добри търговци и оправни в живота.
В България не просто децата до късно (разбирай до 40, ако не и цял живот), живеят с родителите си, те остават емоционално и икономически зависими от тях. Дори и когато те имат собствени деца, т. е. когато родителите се явяват баби и дядовци.
(1) Родителите могат да бъдат силно манипулативни, насочвайки децата си към образование и професии, които ще ги запазят икономически зависими от тях.
По една или друга причина, у нас родителите учат децата си да бъдат покорни, страхливи и безинициативно. Масово може да чуеш фрази от рода "как ще пробваш [някакво начинание], ти за какъв се мислиш? ", "Още ти е рано да мислиш за [някаква конкретна професионална реализация]... ", "Как така ще се оплакваш от [някаква несправедливост], ти си още едно малко лайно", "Ами така ни е било писано" и пр.
Старият селски обичай е да се обиждат и унижават децата, да им се внушава колко са малоценни и как нямат право да се смятат за човешко същество, преди да са пораснали, как нямат право на лично пространство, време за себе си и като цяло са "мухльо", "лайно" и домашна прислуга. Явно едно време това е бил начина, родителят да контролира поведението им. Сега е другата крайност, но това е отделна тема.
После, като поотраснат, родителите или си налагат мнението какво трябва да работи да учат и работят децата, или грам насока на им дават, поради незаинтересованост и собствената си безпътица. В най-добрия случай се налагат мантри от типа "има пари в еди-коя си професия" или "музикант къща не храни", или "хвани си занаят, че това носи пари", "инженерството е солидна професия, остави ги тези икономики и лиготии" и пр.
Дивият, животински страх на селянина, че ако не се трепе на полето, няма да оцелее, диктува настървение срещу всякакви пориви на детето, различни от това, което на него му е познато, и което може да се види и пипне.
Тъжният резултат е "имам две висши и не мога да си намеря работа", "имам не знам си каква диплома, но ми предлагат 800 лв", "в моя район няма работа по специалността ми" и пр.
Получава се омагьосания кръг от целенасочено смачкано самочувствие на дететео + нефелни родителски съвети (които децата приемат за чиста момента, защото детската психика безусловно вярва на всичко, което идва от родителя. Дори и когато това не съвпада с очевидната реалност. ), мизерстване, финансова зависимост от родителя, която оставя младия човек под неговото влияние.
А дори когато по някакви причини детето е постигнало самостоятелност, смачканото самочувствие си остава. "Кой си ти, че да се опъваш на по-големите от теб" си остава рефлекс и хората се притесняват да искат увеличение, да настояват да бъдат осигурявани на пълната си заплата, да не приемат допълнителни часове работа, без заплащане за overtime и т. н. Селската мъдрост на покорството и личната малоценност, носи чудесни ползи за рабодотателите.
(2) Родителите имат очакване децата им бъдат лични болногледачи и компания на стари години, за сметка на личния им живот. Това не е уникално за България, има го във всички патриархални общества, но у нас, сякаш е доведено до висша форма на егоизъм. Да, правилно и естествено е децата да се грижат за родителите си, като остареят. Но при нас, това, от естествен морален дълг се е превърнало в житейска стратегия на родителите, в празник на егоизма. Много родители не просто очакват децата им да се грижат за тях, те, едва ли не с наслаждание очакват този триумф, когато децата ще се въртят около тях. Това е едва ли не върха в живота им. Родителите очакват не просто помощ, в баланс между личния живот на детето и своите болестни страдания, те очакват детето да се превърне ИЗЦЯЛО в болногледач. Личен живот, семейство, доход на детето са въпроси, които не съществуват.
Лично съм бил свидетел на този егоизъм, развит до такава степен, че понякога родителите сами си създават болежки или ситуации, в които да пострадат. Имаше тема за момиче, чиято майка се трепе на някаква работа по над 12 часа, за мизерно заплащане, никой не я е вързал там, но тя се чувствала длъжна да помогне на шефа. Така ще си докара сто болести, един ден дъщеря й ще трябва да жертва младостта си да я обгрижва, но пък, какво по-хубаво от това в очите на мазохистично-егоистичната й майка?
У нас възрастните хора масово не се грижат за здравето си, трупат килограми, не се движат, плюскат каквото и както им дойде. Над една възраст са бавно движещи се, задъхани, потни, противни торби със сланини. Сравнете със западните общества, където масово се спортува, включително и сред възрастните, и баби и дядовци са стройни, вталени и спретнати. У нас, да кажеш на родителя се "взе се в ръце, помисли как се храниш, спортувай", ще последва буря "абее, келеш, теб кой те е отгледал, кой ти е бърсал насрания задник, че да ми даваш акъл и да ми казваш как да живея? ти знаеш ли колко тревоги и колко работа имам, и колко съм болен, този спорт що не си го... "
Тази лична занемареност и едва ли не гордост да се хвалиш колко заболявания имаш, е просто сладкото очакване пред мазохистичното изживяване да паднеш болен на легло, напикан, насран, но в тържествуващо владение над времето, емоциите, физическата енергия и живота над децата си. Ти все още имаш контрол над тях, ти все още си родител, какво тържество!
(3) Именно разбирането, че ролята на родителя е да има контрол над децата си, а не да бъде техен инструктор в живота в това как да станат независими и пълноценни личности, е причината да има толкова много безработни и нещастни хора, които на зряла възраст, още не знаят 2+2 за живота. Българският родител не иска да придържа велосипеда на детето, докато придобие рефлексите за равновесие и да го пусне свободно да кара; той иска никога да не го пуска!
Дори, когато детето успее да се откопчи, това става с цената на страшни сблъсъци, скандали, трагедии, драми... Който е чел "Записки по българските въстания", да си спомни как Захари Стоянов "е станал човек" в обществото, при тогавашните порядки.
Да, токсичния родителски контрол го има във всяко едно общество. Не е нещо уникално за нас. Но при нас е в чудовищни дози.
Селският страх от провал, да не ти се смеят хората, остава втъкан в съзнанието на децата, за цял живот. Нашата култура не произвежда никакви нововъведения, дори трудно и бавно приема вече създадените. Разбирането за предприемачество да направиш някаква далавера, да влезеш в някакво мръсно съглашение с държавата, или да не плащаш на служителите си, или да предлагаш опасни и нискокачествени продукти. Ако има нещо честно и долу-горе качествено, то е в сферата на семейното занаятчийство (за благозвучност наричано "семеен бизнес"). Но семейното занаятчийство, по дефиниция не може да надрасне мащаба на квартала или родното село, и всякакъв стемеж да се надгради към истински бизнес, бива задушаван от този страх от провал, избягване на разумния риск, еснафщина и тъпотия.
Същият страх от провал замъглява разума на родителите и те дават съвети за успеха в живота, без да са помирисали такъв. Всичките им съвети са на основата на страх, какви ужасии могат да се случат ако рискуваш да вдигнеш поглед от калта и да погледнеш небето, да перифразирам приказката. Нито са се видели някога с пари, нито с лична удовлетвореност, нито със спокойствие, но щедро ръсят напътствия (както и насилствено вмешателсто) какъв път да изберат децата им в живота. Страх ги е да погледнат как точно живеят богатите, какво правят, защото може да осъзнаят собствената си некадърност. Ако детето невинно попита ама тези тук как така имат скъпа кола или къща, този първи въпрос се прощава, няма да има шамари, но ще има поучения от рода на "те са богати, остави ги, ние не сме от богатите, не се сравнявай с тях, ти трябва да си галош в живота" или "те богатите само с кражби забогатяват, не ги гледай".
---
Поуката: не слушайте родителите си! Обичайте ги (те не са съвършени, те също са имали родители, като гореописаните), но не бъркайте обичта с покорство! След една възраст, вие имате правото да бъдете самостоятелни хора, а това включва да НЕ се съобразявате с техните наставления. Не е лесно. Те ще се ядосват, ще се тръшкат, ще ви манипулират дори, може и да ви заплашват. Но вие трябва да сте наясно, че границата на обичта и уважението към родителите е там, където започва вашата самостоятелност.
Един интелигентен човек, ще се заслуша в това, което му казват родителите, но и ще го сравни с други съвети, с примери, с реалността, ще размисли и накрая ще вземе собствено решение. В българския случай, обаче, е препоръчително дори да не се заслушвате в родителите си. Освен ако не са наистина успели хора и то успели на приемлива цена, а не на цената на отровни отношения с близки, на похабено здраве или потиснати лични стремежи. Най-вероятно не са такива, така че не си губете времето да вземате предвид бръмбарите в главите им.
Бъдете жестоки, когато става дума за това да сте емоционално независими от тях. Когато се бъркат в личния ви житейски път, отрязвайте ги, спирайте да ги слушате, не се обяснвайте повече от един път, затваряйте им телефони и т. н. След 18-20 години човек трябва да се настройва, че има ангажимент към партньора си (настоящ или бъдещ) и децата си. Върастните може манипулативно да ви се присмиват, и какво като си хвана приятел/ка, виж колко грешки направихте, докъде я докарахте и т. н. Трудностите с половинката сплотяват, постеленото от мама и тате, разделя. По-добре студена квартира и мухлясала хляб, с човека, който те подкрепя, отколкото топлата сума на мама и здравия покрив от тате. През трудностите ще откриете дали човека отстреща ви обича и дали е за вас. В уюта на готовото, може да живеете с грешни представи дълго време и накрая ще паднете от много високо.
Бъдете жестоки и когато ви манипулират с прояви на обич. Възможно ли е това? Да. Похвали, средства за образование, насърчение, ноо... НО, само когато учите това, което те са решили за вас, само когато оправдавате техните очаквания. Това е много фин начин за манипулация. И разбира се/ надявам се, неосъзнаван от самите тях.
Примерно, за себе си мога да кажа, аз имам такава зависимост да се опитвам да оправдая очакванията на майка ми да работя престижна професия. Хубаво ли е един родител да тласка детето си към квалифицирана, престижна, добре платена професия? Хубаво е. Хубаво ли е, обаче това да се превърне в емоционална зависимост? Не е хубаво. Защото в един момент се усещам как се стремя да постигна това очакване заради нея, за да се чувства тя горда, а не за да е моят живот добре. Съответно, чувствам, че ако не го постигна, ще се чувствам виновен, че съм я разочаровал, наранил, а кой ще тръгне да наранява майка си? Какво е разрешението тогава? Ами казвам си, че един родител, ако обича детето си, ще се радва детето да бъде независим човек, който сам преценява с какво иска да се занимава. Да, да имаш престижна професия е хубаво, но не е задължително точно това да те прави щастлив. Може човек да е щастлив ако просто е здрав, има искрен партньор, работи скромна работа, за скромно заплащане, но се чувства удовлетворен и успява да свърже двата края. Важното е това да е твой личен избор, а не очакванията на родителя. Ако родителят се чувства нещастен, че детето не е оправдало неговите амбиции и планове, детето трябва да осъзнае, че това е негов личен (на родителя проблем). И за терзанията, родителя, детето няма никаква вина.
В търсенето на престижна професия съм постигнал много, но и съм изгубил много. И до ден днешен, по инерция, гледам с леко презрение на жени, които упражняват по-семпли професии: сервитьорка, продавачка, чистачка. Да, навярно жена с така професия не пращи от акъл или амбиция, но какво от това? Това пречи ли й да е добър човек, да грижовна към съпруга си, отговорна към децата си, да е искрена? По същия начин, съм се въздържал да работя физически или нискоквалифицирани професии, когато не съм имал доход, заради "позора", какво би си казала майка ми, "аз толкова инвестирах в неговото образование, гледах го, купувах му книги, плащах му семестрите, квартирата и сега работи в кварталния супермаркет, когато връстниците му са на солидни позиции в солидни фирми, със солидни заплати".
Отсрани изглежда смешно или всеки би казал "ами какво я мислиш, действай си сам" или любимото "след 18 вече си независим". Емоционалната зависимост не действа на този принцип, обаче, нито битово-финансовата. Единственото решение е първо да осъзнаеш, че си зависим и после да осъзнаеш, че родителят трябва да се радвам, на това, че е направил самостоятелен човек от теб, а не че си оправдал неговите планове за теб. Ако не се радва ма това, си е негов проблем. Жестоко е, но е още по-жестоко да останеш марионетка и да си безработен/ на ниска заплата/ без партньор/ болен и т. н., и вечно угрижен дали оправдаваш нечии очаквания към теб, които не си обещавал никога.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 2323004570 |
|
1. Бих те посъветвала да намериш един добър психолог. От години посещавам сайта, но такава злобна статия за пръв път чета. На крива комета космоса й пречи. На Ганчо - родителите. Ехх ако не бяха тия глупаци, Ганчо щеше да е велик, щеше да е милиардер, Ганчо щеше да владее света. Ех Ганчо, Ганчоооо, нямаш късмет.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: b6e39f36a2 |
|
2. Абсолютно съм съгласна на 100% с всичко написано! Аз чак сега на едни стабилни години започнах да си давам сметка колко лошо ми е повлияло цялото това "възпитание" за което ти говориш. От малка от мен се изискваше да съм кротка, послушна, покорна, да си мълча да си изяждам всичко и т. н. Винаги бях изрядна и с написани домашни и ме даваха за пример в училище. Бях ли доволна обаче? Твърдо не! Всъщност израстанах едно поттиснато дете стремящо се да угоди на родителите си. Казвах си, че когато порасна ще се махна и ще бъда самостоятелна. Само че когато дойде този момент лъсна колко не бях подготвена за нищо. Защото не може от едно покорно и послушно дете изведнъж да станеш инициативен, активен и със самочувствие възрастен. Освен това бях свикнала да ми се казва какво да правя и да се подчинявам, съответно изпитвах неописуем страх да взимам собствени решения. И най-смешното беше, че самите те започнаха да ми казват- защо си таква, стани по-инициативна и нахакана. Значи до вчера трябваше да бъда послушна, а днес изведнъж инициативна защото вече така им отърва. Самите родители както каза ти трябва да научават лека полека детето си да бъде самостоятелно. Да го учат как да вярва в себе си, да има самочувствие, самоуважение, да се справя само. И когато стане възрастен с лекота ще може да стане самостоятелен. Но наистина тук е Бг масово това не съществува. Абсолютно всичко което си написал съм го видяла или преживяла. Това втълпяване на страхове също- всяка моя инициатива се посрещаше с -внимавай това да не стане, онова да не стане, някой да не те излъже, друг да не те пребие и т. н. Но почти никога не чух - да пробвай, всичко ще е наред. С болните баби и дядовци също едно към едно - както каза даже сами се докараха дотам, че да си сбъднат най-съкровената мечта да ги гледат децата им на старини. И двете ми баби си отровиха близките с тая мания да ги гледат. И естествено не им пукаше техните деца имат ли семейства, проблеми, възможност, важно беше тяхното гледане да се осъществи. Даже аз имам чувството, че за това са живеели цял живот. Просто браво за написаното! Изцяло си уловил и систематизирал точния манталитет на българина! Дано повече хора си вземат поука и започнат да мислят по друг начин, но едва ли. Даже съм сигурна, че да сме такава забутана държава до голяма степен се дължи точно на това болно възпитание. Тук не се възпитават децата да станат отделен възрастен, а цял живот дори и големи са някаква притурка на родителите си.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: f2df5b0e35 |
|
3. Аплодирам и се съгласявам на 100% с всичко, което си написал, Наблюденията и изводите ти са много точни.
Май не съм чела толкова полезен пост тук до момента.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 7a48d26847 |
|
4. Хубаво и много точно написано! Единственото, с което лично аз не съм съгласна-това е, часта, че може и да не слушам родителите, но да ги обичам. НЕ-няма начин да обичам-агресори, селяни, които не заслужават и 1 процент уважение, предвид насилственият начин, по който са се опитвали да ме манипулират и всички драми... Казвам-опитват, защото винаги съм била и съм-Силен характер, Индивидуалист до мозъка на костите и въпреки външната агресия и манипулации, не се огънах, не се пречупих. Но да обичам-някакви селяндури, само защото по документи ми се пишели някакви родители-Няма начин!
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 2323004570 |
|
5. Имам чувството, че си оня същия индивидец написал "Защо се отказах от Ганьовката". Имаш същия злобен изказ. Не искам такива хора като теб нито за приятели, нито за партньор, нито дори за съседи.
|
...
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 5644cbc10f |
|
6. Да, много истини имаше в тази статия. Забелязвам психопатията на моите родители, които ме бият и дресират като куче и не ме обичат и не им пука за мен, а искат после да ги гледам.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: ccc04f5fae |
|
7. Хм.. Така е, авторе, прав си. На Запад децата напускат родителите си, когато станат на 18 г, събират се няколко приятели и си наемат квартира. У нас го има това вкопчване на родителите в децата си. Някои дори си ги държат при себе си, защото с ниските пенсии ще загинат. А детето носи заплатата вкъщи и плаща сметките...
Хубаво е, че осъзнаваш всичко това. Прави това, което те кара да си щастлив. А не това, което прави майка ти щастлива! Все пак живееш своя живот.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: ac74ebe2bd |
|
9. Така, авторе/авторке - добър първи сеанс! Намирам го за продотворен. Очакваме те следващата седмица в темата, за да започнем с презрението ти към родителите на останалите и възможна връзка на твоите такива с това, т. е. пренасяне на чувството, което таиш към тях върху всички останали родители в България. Смятам, че можеш да постигнеш някои успехи, но е нужен упорит труд и погребване на остарели виждани/вредни емоции и самозаблуди и прочее котви, които те дърпат към емоционалното дъно.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 2323004570 |
|
10. Бъдете жестоки, когато става дума за това да сте емоционално независими от тях. Когато се бъркат в личния ви житейски път, отрязвайте ги, спирайте да ги слушате, не се обяснвайте повече от един път, затваряйте им телефони и т. н"
Бъдете жестоки и когато ви манипулират с прояви на обич
Не бих искала да имам връзка с мъж с подобно отношение към родителите си. Той ще има пет пъти по-лошо към моите. С две думи написаното е "Използвайте родителите си колкото можете и им бийте шута"
Ако някой ден някакъв мухъл очаква от мен да загърбя родителите си заради него ще изхвърчи от живота ми като тапа от шампанско.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: c0f5b6bd05 |
|
11. Така е. Бих добавила по-малко разказвайте и споделяйте с родителите си, дръжте здравословна дистанция. Не стойте на гости целите празници, два дни е достатъчно ако са далеч, пътувайте и опознавайте света, четете и не повтаряйте техните грешки. Който се мека, омесва. Оставете вашите деца сами да ядат, когато са гладни, а не изяждат всичко защото вие така искате и утре да крещи те яж по-малко, погледни колко си дебел. Оставете ги да учат каквото искат и ако искат, заветното виШо не значи по-висока заплата. Хиляди отличните, висшисти са на позиции за хора без кой знае какво образование, защото дипломата трябва да е подплътена не само с оценки, но и с други умения.
|
...
| преди: 2 години, 8 месеца hash: eab04a7ca4 |
|
12. Абсолютно съм съгласен с автора, както виждам и част от себе си в коментара на номер 2. Никой родител не иска да навреди на детето си. Всичко това се прави от загриженост и обич, но не е правилно, защото често тази загриженост се дължи на нереална преценка и неразбиране на реалността. Но аз лично никога, за нищо на света не бих обвинил родителите си за своите неуспехи. Грешките ги търся в себе си и се опитвам да ги поправя, макар и вече да не съм ученик или студент. Знам, че се дължат на моето възпитание, но аз съм възрастен човек и се опитвам сам да поправя тези грешки, сам да намеря правилния подход и никога, ама никога за нищо на света да не допусна моите деца да бъдат като мен - да бъдат затворени, без свое мнение, подчинени, страхливи и т. н. Никога не бих се намесвал в живота им и никога не бих се опитвал, да ги отклоня от интересите им. Е, разбира се, ако видя, че тръгват по лош път, било то да са решили да употребяват наркотици, да пиянстват, да карат колата като луди, да правят престъпления... да тогава ще се намеся по всякакъв начин, че дори и средновековен и първичен. Ако трябва да дам себе си за пример ще е доста дълго да пиша историята си, но поне малка част от нея ще спомена. Ще спомена и това, че успехът в училище и университета не е гаранция за успех в личния живот, както и за успех в професията. От малко градче съм, разположен съвсем близо до София, практически сме квартал на столицата. Бях силен ученик, след 7 клас пътувах всеки ден до голяма софийска езикова гимназия, която също завърших с отличие. Тук трябва да благодаря на майка си, защото е човек, който ми е помагал много в ученето, но никога не е имала някакви болни амбиции. Когато бях 7-ми клас имаше вариант да остана в местната гимназия или да кандидатствам в някоя софийска. Защото доста обичах езиците, пък и природните науки, майка ми ми предложи да подам документите в две езикови, НПМГ и СМГ. Баща ми, който никога не се интересувал от образованието ми съответно беше против, защото как така ще пътувам всеки ден по автобуси, как така ще ходя сред толкова чужди хора, как ще се оправя при положение, че съм смотан /казвано многократно в прав текст/. Въпреки това ме приеха и започнах училище в една от езиковите гимназии, където кандидатствах. Ами нищо страшно... Ставах с 30-40 мин по-рано от обичайното, излизах рано, заставах на спирката, хващах автобуса, после се прекачвах на друг автобус в София и отивах на училище. Запознах се с доста нови хора, научих се да пътувам сам из големия град, научих се да съм внимателен, да се пазя от джебчии, от разни съмнителни типове, да внимавам по натоварени улици и т. н. Беше ми супер интересно в училище. Въпреки това, все повече и повече баща ми се намесваше в живота ми. Все повече и повече той създаваше чувството, че трябва да бъда подчинен, че не съм достоен, че съм смотан, че не трябва много "да се обаждам", да изказвам мнение и да не се "бутам сред шамарите". Мечтата му беше /каквато му е и до днес впрочем/ да съм "първенец" и тарикат на местно ниво, а не човек, който трябва да може да се бори с трудностите на живота във всяка една ситуация. Постоянно ми даваше за пример мои връстници, познати, бивши съученици, какви били нагли, отворени, как се били карали с еди кой си и т. н... - точно абсолютен пример за НЕподръжание. Но той дори не осъзнаваше, че аз няма как да съм такъв, защото аз от дете съм учен и ми е втълпявано, как съм смотан и по-долен от другите и как нямам право да се обаждам. По-голямата част от моите съученици в гимназията, започнаха да се ориентират, да продължат след завършване в чужбина. Когато споменах това нещо, вече и майка ми скочи като орлица, за баща ми да не говорим. Според двамата тук всичко е перфектно и ще е невероятна глупост да замина да уча в чужбина и да се установя там. Хубаво. Останах тук, приеха ме да уча медицина и към ден днешен съм млад лекар. От баба ми и дядо ми имаме апартамент в София, който стоеше дълги години празен, никога не е даван под наем, защото, ако имало наематели щели да го съсипят. Разбира се, родителите ми, не ми позволиха първоначално да отида да живея в него, защото нямало да се справя сам. А моиете състуденти, пристигнали далеч от провинцията, сами се оправяха в мизерията на Студентски град, учеха, излизаха навън, срещаха приятели и приятелки. А аз по старому продължавах да си пътувам. Съответно вечер нямаше как да изляза, защото щях да изпусна последния автобус за прибиране. За всичките 6 години следване съм излязъл 10-тина пъти с колегите си, когато баща ми се е съгласявал да ми даде колата. В 3-ти курс дори започнах работа в една болница, като помощник медицинска сестра на 1/2 работен ден. Въпреки, че изкарвах пари, с които щях да успея да си покривам сметките, родителите ми отново отказаха да ме пуснат да живея в апартамента сам, под това, че няма как да се справям сам, а не че парите са проблем /никога не сме имали финансови проблеми/. Доста от колегите ми започнаха да се готвят да зиминават в чужбина след завършване, защото наистина тук ситуацията за младите лекари хич, ама хич не е добра - от страна на възможности за развитие и работа на съвременна медицина, а не просто развяване на бялата престилка, до това, че заплатите са смешно ниски и това, че младите лекари биват всячески задушавани, унижавани и отблъсквани от старите. Практически шансовете за нормално развитие са, да попаднеш при нормален колектив в голяма и все още силна болница, да си нечий/я син/дъщеря или млада любовница /да, в медицината също се просперира по полов път/. Може да попаднеш на добър колектив, но в малка, разпадаща се общинска болница, което напълно те лишава от възможност за развитие, научаване на съвременна медицина и съответно в един момент да станеш напълно безполезен за пациентите. Всичките ми колеги, които заминаха в чужбина вече се оправиха и установиха там. Аз естествено под влиянието и съжителството с родителите си, нямаше как да замина. Завърших, намерих работа, скоро и започнах специализация. След 3 години чудо - след пореден разговор и вече скандал, защото бях решил да излизам на квартира и да живея с малкото пари, които щяха да ми остават от заплатата, родителите ми решиха, да ме пуснат да живея сам в апартамента - вече на 28-9 години. Но се замислям, че това тяхно позволение пак се дължи на това, че ги е страх да ме пуснат, да отида някъде сам. Ако бях заминал по квартири, се отделях напълно от тях. В апартамента, пак съм си у дома, макар и без тяхно присъствие. Ето я и равносметката до тогава - млад мъж на 28-9 г с една от най-сериозните професии, поради постоянна зависимост от родители и ниско самочувствие е сериозно изостанал в личния си живот. Поради това ниско самочувствие и всякаква липса на решителност още като завърших университета на 24 години през ум не ми минаваше да трягна да живея сам, защото знаех каква ще е реакцията на родителите ми. Ежедневието ми беше работа, тежки дежурства, прибиране вкъщи и спане. Загубих всякаква мотивация за каквото и да било, спрях да спортувам, дори като бях вкъщи нямах желание да уча, единствено се чувствах щастлив като съм на работа, но с времето до такава степен започнах да рухвам психически, че на края това нещо изби и започнаха ежедневни скандали с родителите ми. На края, макар и късно, почти 30 годишен, събрах смелост и им казах всичко в прав текст, че искам да бъда самостоятелен, че съм мъж, а не дете, че искам да имам приятелка, че искам някой път да изляза с колеги или приятели /макар че приятелите си загубих отдавна/. Сякаш майка ми ме разбра, баща ми каза "Така е, не си дете, че да ти се бъркам, прави каквото знаеш, но ми помни думата, че правиш голяма глупост и ще съжаляваш много след време". Ами не, сега съм на 34 и изобщо не съжалявам. Лека полека с времето започнах да придобивам самочувствие, да се социализирам, започнах отново да спортувам. Поради липсата на какъвто и да било опит в отношенията с момичетата, към ден днешен много не ми върви с жените. На моите години се очаква, че съм мъж стъпил си на краката, а аз макар и с не кой знае каква финансова възможност, но пък поне със стабилност и дори дом, не се чувства такъв. Не, защото съм беден. Не съм беден. Чувствам се несигурен, защото от дете бях научен, че съм зависим, че сам не мога да се справя, че другите са повече от мен и ме слагат в малкия си джоб. До ден днешен това възпитание оказва върху мен влияние. И най-вече се отразява в отношенията ми с жените, но и в други аспекти - в комуникацията с хората, в работата ми, в социалната среда и т. н. Баща ми и сега ми се бърка в живота, но вече рядко се срещаме и бъркането се изразява единствено в някакви подмятания и някой скандал, като се видим. Пак казвам - няма да обвиня родителите си, но начинът по-който съм възпитаван е много грешен. Затова се стремя, да се оправям и един ден, да бъда по-нормален, по-уверен и по-спокоен и да се намеря жена, с която да създам семейство и никога да не допусна грешките на своите родители.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: e569224069 |
|
14. Напълно съгласна съм с автора, както и с номер 2 и 3. Вече съм родител, но и самата аз през последните години имам подобен опит и си направих добър анализ защо българите сме такива и що за порода са българските родители, включително тези от предишните поколения.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 9709432dda |
|
15. Спри да четеш американските книги за успеха - 99. 9% от тях са свръхбозави общи приказки, откровенни измислици и лъжи, както и опит, да ти продават курсове и други книги. Освен пълни с лъжи, не могат да ти кажат нищо за България.
И не знам, какво толкова не му харесва на малкия бизнес? Че и "семейно чирачество" или каквато глуспот измъдри в оптит, да се правим на ооригинални и умни, взе да му казаваш? Че и за рискове и "еснафство" взехме да си говорим?
Нямаше да отговроря, тая тема си тотален хейт. Ако искенно вярваш, че това са проблемите на Бъллгария, то живот и здраве ти желая, както и да ти поникне малко акъл!
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 417f463be2 |
|
16. Еми това е то резултатът от ''развития'' социализъм за 40 и кусур години, пет поколения са си дишали чорапите под един и същи кирпич. И, да, №15, това са 80% от проблемите в България - манталитетът. Другите 20% са дериватни от същия проблем. Гледате с цъклещи очички Германия, Франция, Австрия, Швейцария с големи заплати, развита икономика и прочие, ама не ви идва на акъла, че именно благодарение на начина им на мислене и еманципацията на един пораснал индивид, откъснал се от родителския покрив е причината да са много по-развити във всяко едно отношение.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
