Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Продължавай да подаваш. 80 процента са формални фейк обяви, но винаги има едни 10-20 процента, които реално търсят хора. Не се отказвай, кандидатствай за тези 10 процента. Пробвай да кандидатстваш за София някаква дистанционна работа. Трябва ти само веднъж да завъртиш колелото и хората да те опознаят и след това няма да имаш проблеми.

8.   Като за начало започни някакъв спорт. Бягането е безплатно, ще получиш самочувствие. Започни някаква работа, важно е да пеидобиеш трудови навици, дори и продавачка, някой ден ще излезе нещо по специалноста

9.   Виж сега, една жена винаги може да изкара пари в днешно време, та не се жалвай толкова. Или по най-древния начин, или по модерния. Жените имате опции, просто трябва да направите ПРОСТ избор - какво искате да бъдете в тоя живот и да го следвате. Като си завършила два бакалавъра, мога да се досетя, че искаш по модерния начин. Тогава приеми съвета който бих дал на всеки мъж - спри да седиш и да чакаш. Работа се търси, не се стои и чака да падне от небето. Отиваш в голям град, мизерстваш, хващаш някаква долнопробна работа и се натискаш за по-добра. Особено в днешно време за жените имате квоти на много места. Т. е. хора и в частния сектор, и в държавния са ДЛЪЖНИ да намеат жени и да им плащат повече пари отколкото заслужават, за да доказват "равенство". Т. е. дори не трябва да си супер амбиционзна, просто трябва да си надигнеш г-то и да отидеш там където има работа, да се понатискаш малко. Така става... Някой те е излъгал мойто момиче, че можеш да си модерна жена без мъжки качества. Все по-трудно ще става да си намираш работа, вашето поколение е доста прецакано. Но следващото ще е още повече...

10.   Явно имаш две неподходящи специалности, които не се търсят в твоя град. Защо изобщо си ги учила, след като я било ясно, че няма да имаш работа? Какво разбираш под престижна работа? Ти нямаш никакъв трудов стаж и нищо не умееш да правиш? Тепърва някой трябва да те учи. И като стоиш в къщи с години, съвсем няма да има желаещи. Или трябва да смениш града и да си търсиш другаде работа по специалността, или трябва да си смалиш малко претенциите и да започнеш някаква работа в твоя град. Или да се преквалифицираш и да учиш магистратура, нещо практично, което се търси. Подозирам, че твоите специалности не са практични.

11.   Здравей!
Мъж съм, по-голям от теб на възраст, но с много подобно положение на твоето. Много добре те разбирам. Не знам дали си вярваща, но бих ти препоръчал, ако желаеш, да се обърнеш към Господ с искрена молитва с вяра да ти прости греховете, да ти помогне, да ти даде сили и да те изведе от тази ситуация. Това, което за човеците е невъзможно, е възможно за Него! Можеш да се молиш Той да отвори врати за подходяща работа в града ти и да те упъти.
Може би е добре временно да упражняваш неквалифициран труд и като наваксаш след време по специалността или да се преместиш. Ти решаваш.
Не унивай, не се отчайвай, не падай духом, надявай се на Вседържителя!
Отстрани погледнато, особено визирайки последните изречения, имаш страхове и тревоги, които вероятно са неоснователни или са фалшиви. Ако искаш, се моли Господ Иисус Христос да те освободи от тях, но е важно да спреш всякакви окултни практики, ако извършваш/си извършвала такива(имат връзка с душевни заболявания, дори и много хора да не намират такава и да не го вярват).

12.   Все едно аз го написах, на 30 съм. И при мен е същото положение

13.   Търси с подходящо работно време, ще намериш.

14.   Не мога да разбера подобни оплаквания. Нали ужасния социализъм го няма и вече има банани? Така, че трябва да се радвате, че няма да притежавате нищо и ще сте щастливи.

15.   Какво означава престижна работа? Дори да с престижна работа може да взимаш по-малко от един продавач в магазин. Когато аз завърших университет, постоянно кандидатствах за работа през сайтовете за работа по специалността. Никой не ми даде шанс първоначално и то в София, защото аз имам здравословен проблем по рождение - частична пареза на леви крайници и съм с ТЕЛК, а работодателите повечето се страхуват да наем такива хора, защото мислят, че не могат да ги освободят, а не е така, в изпитателния срок може да освободят всеки служител, ако не са доволни от него. Почнах да търся извън София и така почнах работа в Пловдив, признавам си бях препоръчана, но имах 3 дни пробно, за който ми платиха с уговорката, че може да не ме наемат след тези 3 дни. Работих 3 дни, каквото са ми казали си го изпълнявах, платиха ми и ми казаха, че след 1 седмица ще ми кажат дали ме наемат или не. След 1 седмица ми се обадиха и ми казаха, че ме наемат заплата ми не беше голяма с 200 лева над минималната заплата преди 10 година, но естествено приех да натрупан трудов опит. След 1 г. и 7 месеца, казаха, че от всеки отдел ще има съкращения с 30%, естествено като най-младия без семейство и който не умее да се мазне и лицемерничи мен ме съкратиха. Отидох на борсата и почнах да търся отново работа като търсих в Пловдив и в София през сайтовете за работа. Обаждаха се за интервюта като за София гледах да подреждам по 2, 3 на ден, за да пестя разходи за пътуването. Имах късмета още на първото интервю в София да ме харесат без препоръка, интервюто беше за 10 минути- и прекия ми ръководител ме пита, когато мога да почна и аз им казах след 2-3 дни, за да си извадя необходимите документи за назначаване и така почнах в София, мина се 9 месеца прекия ми ръководител напусна, дойде нов ръководител, но без никакви знания, дадохме му шанс 3 месеца с колежката. И след 3 месеца с колежката почнахме да си говорим, както тя мисли да напуска, така й аз, заради новия ръководител, тъй като тя редактираше нашата работа грешно, а за тази работа ние носим отговорност. Така колежката си намери нова работа и напусна и аз почнах да си нова работа. Намерих си в друга фирма без връзки и там се сменяха преките ръководители. Новият пряк ръководител разбра, че аз имам по-големи знанията и уменията от другите, не се мазна, не клюкарствам и не правя интриги и затова ми даваше повече работа, поех и работата и на една колежка, която напусна, но това не ми се отрази финансово. Прекия ми ръководител все казваше сега не е момента, изчакай, чаках, чаках, на колежката с връзки й се увели възнаграждението без да поема повече работа и е с много по-малко знания и умения от мен, самия пряк ръководител го признаваше, но когато я питах защо на нейното възнаграждения се дигна, тя ми отговори :"Че тя е пред пенсия и нали знам, че тя е с връзки ". И това приля чашата и почнах да търся отново работа този път с препоръка от уж близък човек в нова сфера. Прекия ми ръководител ме хареса на интервюто като той знаеше, че съм от код нула в тази област и след месец и половина ми казаха, тъй като е голямо дружество с обществен интерес, затова е тежка процедурата по назначаване, че съм одобрена и аз приех. Но сега над 6 месеца по-късно отново си търся работа, тъй като нищо от това, което ми обещаха не се случва, нито от финансова част, нито като обучение от ментор, аз се самообучавам сама, нито като екип са единни, има много интриги.
Защо ти го пиша всичко това, за да ти кажа, не всичко е с връзки, ти си права, здрава, бъди гъвката. Почни някаква работа, спестявай, колкото можеш, квалифицирай се и през това време си търси друга работа в тази насока, която искаш.
Успех и горе главата!

16.   В малкия град няма смисъл повече да стоиш и чакаш. За 2 години щом не си намерила работа, вероятно няма и да намериш.
Разбирам че те е страх, но съветът ми е да пробваш да си намериш работа на рецепция в хотел на морето за. лятото. така хем ще излезеш за няколко месеца от къщи, хем ще отидеш на осигурена квартира и заплата. Ако не ти хареса винаги можеш да се прибереш.

17.   Пречат ти вярванията не, не съм от заможно семейство, трябват връзки, пък не можеш да работиш това, което си завършил, ама кой работи, това, което е завършил, това е твоята реалност, това получаваш.
Изваждаш всички фирми в райнона в радиус и извън града и възможности да пътуваш.
Изпращаш на всички свои, дори да нямат обява.
Обаждаш се на всички близки, познати, хора които не си чувал от години с питане дали знаят някъде да търсят служители.
Спри да мрънкаш, търси оправдания и да живееш с вярвания от миналия век. Ако в твоя град няма в съседния има, ще пътуваш. Ако трябва ще се преместищ, отиваш в чужбина.... въобще млад човек не може 2 години да не прави нещо, имам си такъв един около мен, още ми обяснява как Короната му пречи да си на намери работа. Какво прави 2 г? Научи ли нещо ново, разви ли се или само се тръшкаше как няма работа, връзки.... и т. н. Така работа не се търси, пращаш в несвяст св-та и си търсиш нон стоп.

18.   Тоест работа има, просто не ти е на нивото. По-добре викаш 2 години да те издържат вашите НА 25... НА 25... НА 25

19.   Тука те нападнаха продавачките дето пафкат цигарки и клюкарстват. Да, продавачки, не е срамно да сте продавачки. Срамно е някой да изучи две висши, да има квалификации и да получава по-малко от вас или да не може да си намери някаква работа поне сходна със специалността. Ама нормално за тая мутренска държава. Тука сте само мутри, маникюристки, ку. ви, продавачки и подобни. И останалите хора на някой и ИТ-та.
Продължавай да търсиш, авторке! Ако не при вашите, пробвай в друг град. Животът е труден понякога, но това е положението.

20.   Срамна работа няма. Сега идва лято - потърси си работа в някой морски курорт - каквото и да е, но да осигурява храна и квартира.
Няма да работиш по сложната си специалност, но какво от това - ще се махнеш от сегашната обстановка, ще се запознаеш с нови хора, може и приятели да си намериш.

21.   И аз не мога. Аз искам коренно да сменя професията - да стана актьор, но нямам връзки в тези среди. Вярно, често държат да имаш завършен НАТФИЗ, но Владо Михайлов е актьор и то доста добър, а също не е завършил НАТФИЗ, явно трябва и доза късмет. Постоянно съм в НАТФИЗ за курсове и по други причини, почти всеки ден съм там, но засега удрям на камък. Не искам да работя в някакъв офис, това не е работа за мен!

22.   Лелеле каква смотана държава. Здравей авторке :). Аз съм жена на 23 години. Като прочетох историята ти ми стана тъпо след като прочетох коментарите. Ами как така младите ще се примиряваме с посредствеността.? Вие нормалнили сте да я карате да става продавачка
в коментарите? Авторката затова ли е учила? Какво цял живот ли я карате да работи продавачка? Ако не и харесва да е продавачка няма да работи продавачка какво сте я нападнали? И аз не бих станала продавачка. Никога. Кифла била не знам си каква егати злобарите. Амторката не е длъжна да се съгласява със всичко. Какво сега ще я карате и да работи и в кол център ли? Вие не сте нормални.

23.   Номер 1 лелеле колко си тъп. Човек може да не работи няколко години също и, ако има някакво заболяване или е в депресия. Не е задължително да е от мързел. Ако иска ще става продавачка какво я караш. Ти защо не станеш чистач на тоалетни?

24.   От авторката:

Благодаря на всички за коментарите! Струва ми се, че някои хора не са прочели докрай историята или не са разбрали точно какво имах предвид.

Нямам нищо против продавачките или каквато и да е друга професия. Борила съм се да се сдобия с тези дипломи и просто не ми се струва редно да работя професия, на която всеки може да бъде назначен. Виждам ги онези продавачки, които пушат отвън цигари, онези, които постоянно се заяждат и обсъждат всеки един клиент, както и тези, които щом влезеш, веднага преценяват дали и какво ще купиш. Такова поведение за мен не е нормално и си представям колко токсична ще бъде средата ако се сблъскам с такива колеги. Не казвам, че всички са такива, но масово в по-малките градове е така. Не е до претенции, много са факторите. Отделно стои въпроса, че тази професия не е за всеки.

Никъде не съм написала, че обвинявам родителите си! Те държаха да получа образование, защото знаят какво се случва когато нямаш такова. Знаят колко труден може да бъде живота. Затова ме помолиха да помисля и дам шанс на образованието, което те смятат, че ще ми осигури добра и сигурна заплата. Да, бяха прави и не смятам, че съм си загубила времето. Проблема е, че тази сфера е много далечна от мен и разбиранията ми. Мога само да си представя психиката ми ако започна и работя до края на живота си професия, която ненавиждам, независимо колко добре платена е. Предполагам, че това е причината някои продавачки да се заяждат толкова.

Дилемата е следната: Едната специалност води до професия, която е сигурна и стабилна, която можеш да работиш навсякъде, и която те осигурява до пенсия без особени усиля. Там, обаче просто не е за мен. Ще се налага да си затварям очите за много неща, да си седя и кротувам, само за да си получа следващото увеличение, и така до пенсия. Втората специалност води до професия, която е силно конкурента, която можеш да работиш само в "големия град", която може да има добра заплата, но не е сигурна и в далечно бъдеще дори може да изчезне. Друг е въпроса, и че 50% от обявите за работа дори не виждат бял свят, защото и там връзките играят ролята си.. Единствено силното ми желание да се занимавам с това ме кара все още да продължавам да търся решение. Или може би ми пречи? Не знам.

През тези две години не съм си стояла просто ей така. Опитвам се да се развивам по всякакъв начин. Иначе съвсем щях да рухна. Чета книги, статии и гледам всевъзможни видеа с цел да трупам знания по всякакви теми и най - вече теми свързани с професията, с която искам да се занимавам. Знаете ли колко е трудно въобще да се съсредоточиш да учиш, когато те гони параноя, че нещо лошо може да се случи, когато нямаш пари и постоянно те пришпорват? Имах спестени пари и цел да се преместя, планът ми не проработи, защото не успях да си намеря работа, а парите свършиха и това ме закова тук и в това положение. Пари дори за пътуване вече нямам. Дори не знам колко ще ми трябват ако получа възможност да се преместя в Пловдив или София например.

Писах тук, защото исках да получа съвет за това каква да бъде следващата ми най-добра стъпка. Каква професия да намеря дори и да не е по някоя от специалностите, но се гледа с добро око на нея и може да развие в мен умения, които евентуално ще се харесат на работодатели предлагащи по-добра професия. Това исках да прочета. Извинявам се ако не е написано ясно. Нямаше смисъл и нужда да ме обиждате.

Благодаря на всички, които коментираха! Прочетох взех предвид всички ваши съвети!

25.   От 1
ХА-ХА-ХА До преди 6 месеца като продавач в голяма верига магазини за козметика взима 2500 чисто. Макар също да съм с висше. Обикалях Европа, че и до Египет стигнах миналото лято. Същевременно продължавах образованието си и сега работя това което винаги съм искала. Авторката е търтей, който по цял ден лежи от кълка на кълка. Ако подкрепящите мързела по-горе са мъже то тогава ви пожелвам една такава лехуса вкъщи за съпруга. Да си лежи по цял ден и да чака на вас Човек трябва да знае 2 и 200 в този живот. Аз за себе си знам, че нито ме е страх, нито ме е срам от работа. Така че в положението на авторката няма да изпадна никога.

26.   ОК, авторке, разбирам те много добре и ще ти дам верен и работещ съвет, а от теб остава да го изпълниш:

Решението на твоите и на подобни проблеми е следното:

да се обърнеш към Бога, да повярваш в Него от цялата си душа и сърце, и постепено да се въцърковиш в православната църква!

Има няколко стъпки в тази посока:

1, Ако не си кръстена в Православието, трябва първо да го направиш!

2. Следващата стъпка е посещаване на Богослуженията в храма - сега тъкмо е Великият пост - много подходящо време, с много прекрасни и умилителни Богослужения.
Основните Богослужения са в Неделя сутринта: Утринна, след това Света Литургия - най-важното Богослужение - започва около 9 и трае около час, час и половина.
Иначе всеки ден има утринна и вечерня служба - в 8 и 17 ч. Последната седмица преди Великден има специални вечерни Богослужения - ще видиш в храма разписанието им. А кулминацията е събота срещу неделя в полунощ, когато посрещаме Възкресение Христово - най-светлия християнски празник!

3. Следваща стъпка е молитвата: в молитвеника(продава се във всеки храм) има прекрасни молитви за всякакви случаи, съставени от Светите отци, след като почетеш от него, можеш да се помолиш и със свои думи.

4. Следваща стъпка е четенето на духовни книги: Библията - и по-точно Новия Завет - втората част от нея(в една книга са, но втората част) Житията на светиите(има ги качени на сайта Православен храм), и други духовни книги от Светите отци - но ги чети по препоръка (и по ред) на по-опитен във вярата човек, или в началото питай свещеника.

5. Следващата стъпка е вършенето на добри дела, милостиня, помощ към хора, които се нуждаят - това може да не е материална помощ, да изслушаш човека със съпричастие - също е помощ.

Има и още, но това е основното.

Но трябва и да си постоянна. Окончателният резултат не идва на секундата, трябва да мине известно време - да се укрепиш и утвърдиш във вярата! Но, когато направиш дори първата крачка и възложиш упованието си на Бога, тогава веднага ще почувстваш смелост и сила, и страховете и притесненията ти постепенно ще изчезнат...

Относно работата - не се отчайвай! Но, търси, не спирай! Който търси - намира, казва Божия Син Господ Иисус Христос! Бог ще устрои всичко за теб по най-добрият начин!
Възможно е да срещнеш в храма подходящ човек за свой съпруг и нещата постепенно да се подредят! Моли се!

Бог да те просветли и укрепи!

27.   Започни и работи всичко. По- добре да имаш доходи.
Висшето не гарантира нищо.
Ако искаш да имаш винаги работа, може да учиш за медицинска сестра, има голям глад и много лесно се намира работа.
Не мисли кой какво ще каже, нали никой не ти дава пари все пак. Това е без значение. Хората все по- малко мислят за някой друг, само за себе си

29.   Решението е едно - Терминал 2. Като емигрираш от България ще се преродиш и ще забравиш за темата след 2-3 години. Стягай куфарите и по-бързо емигрирай. Всяко начало е трудно, но с времето трябва да растем поемайки рискове.

31.   Авторке, какви са тези две професии, за които си учила, защо така завоелирсно говориш за тях? Как да ти дадем адекватен съвет, като не казваш какво ти е на сърце и за коя професия мечтаеш...?

32.   Аз имам особеното чувство, че ти се самосаботираш и дълбоко в себе си не желаеш да работиш. Инак нямам обяснение как при две професии (как пък на 23 г. успя да завършиш две бакалавърски степени, много не е ясно, освен ако едната не е магистърска) ти намираш оправдание за това, че нямаш работа.
Ти не кандидатстваш по обяви за твоята специалност, това е причината. Кандидатствай по обяви в голям град и когато те харесат, отиваш там. Първо на квартира в някаква стая, сутерен и прочие, след това ще търсиш друг вариант.
Номер 16 и 20 са дали добър съвет - поработи на морето.
Но най-вече си изясни какво подсъзнателно те кара да не искаш да намираш работа - страх от несправяне с работата ли, мързел (не ти се работи, не е за теб), удобството на родителската грижа? ! Ако си честна със себе си, много честна, ще откриеш вътре в себе си причината, която още не си признала пред себе си. След като я откриеш и признаеш честно, ще можеш да направиш първите стъпки, за да се пребориш с нея.

33.   И какво като работиш продавачка? Поне ще имаш пари и са самочуствие, че си самостоятелен човек. На 25 години чакаш да ти падне мечтаната работа от небето и обвиняваш всеки друг, но не и себе си.

34.   От авторката:

Номер 32, напълно си прав! Самосаботирам се като си мисля, че от едена страна ще ми се подиграват затова, че при две специалности аз се занимавам с нискоквалифициран труд на ниска заплата. Имам, познати които са в такова положение, и за които от други храта съм слушала точно такива нападки. "Виж я, тя с висше и работи като... ", "За какво го учи изобщо... ", "Тя като не става за друго, каквото и да учи, все тая.. ", "След толкова време и учене до тук ли стигна.. ". Страха от несправяне също го има, да и той също оказва влияние. Не ме мързи. От друга страна съм си втълпила, че започна ли каквато е да е работа, най-вероятно това и ще си остане и никога няма да успея да постигна целите си.

За кандидатстването също си прав, и там стои проблема със несигурността. Не съм ли уверена на 100% че покривам всичко написано в обявата, не кандидатствам.

Във връзка с вопроса ти, учих двете специалности едновременно.

35.   Здравей! №11 съм. Отговарям на последния ти коментар.
Много е натоварващо да се съобразяваш с мненията на другите, кой какво щял да си помисли. Нали си чувала, че има една приказка: "няма угодия"? Според мен, единствените хора в момента, за които си струва да се грижиш какво мислят по въпроса, са твоите родители. Добре е да имаш тяхното одобрение, ако искаш да се захванеш(дори и временно) с работа не по специалността. Не се карай с тях(както си споменала), не е полезно. С риск да натрапя, не разбрах дали си вярваща, но ако си, би могла да се молиш на Бога, Той да им помогне да те разберат и да не изискват много от теб. Ако това още се явява пречка. Важно нещо е благословията на родителите.

36.   От 32 до авторката: Аз бях сигурна в това, което говоря.
Браво, имаш напредък -осъзна убежденията си.
Сега следва вторият етап-стратегията. Имаш два варианта -да избереш по-неквалифицираната работа в малкия град или да отидеш в големия град. Забрави кой какво ще каже-хората си говорят дори да си перфектен, запомни добре това! Това, което говорят отразява техния собствен свят и ниво, запомни и това! Не касае теб, касае тях, тяхната призма. Ще дам пример със себе си-работя на престижно място, където от години в същия сектор имам позната. Тя дори не знаеше, че съм кандидатствала, не бях й казала нарочно. В крайна сметка заех мястото, напълно със собствени сили. И познай какво -тръгнал слух, че познатата ми ме е уредила, а тя дори не знаеше, а ако знаеше, то със сигурност не би ми помогнала, защото не съм й много любима. Е, и, слуховете ЧИЯ реалност отразяват-истината, такава каквато е или нечие убеждение, че някой ме е уредил? ! По темата за хорските приказки-толкова!
Стратегия -къде да започна?
Според мен по специалността, в големия град. Мое мнение, постъпи по твое убеждение.
Дали си добра -остави шефовете да преценят, не се напъвай вместо тях. Тези, които най-много се подценяват, най-много искат от себе си и най-много могат. Човек, който е завършил две специалности едновременно е сериозен и способен, аз съм сигурна. Мнозина и една не успяват!
Погледни на новата си работа като на нещо, което те чака, за да ти донесе не само пари и независимост, но и нов живот и то положителен. Погледни я като предизвикателство, което ще преодолееш по-лесно от 4-те години учене, с лекота и най-вече с желание да се развиваш и вървиш напред. Да се развиваш е безценно, след години поглеждаш назад и си казваш "Успях! ".
Изрови и най-малката причина за самосаботажа и буквално саботирай нея, не себе си. Какво ще кажат хората-да казват, тяхно право! Няма да се справя? Щом другите могат, мога и аз! Не ме бива в това! Някой провери ли го, та да го мисля? Искам перфектната работа! За да имам перфектната, трябва да започна с неперфектната.
В живота е така -стъпала.
В нета е пълно със CV-та, прочети тякои от тях на хора на ръководни позиции и ще видиш как всички почти са тръгнали отдолу, от ниското. Такъв е пътят на успеха. Влючително и за гений като Мъск, който е бил, ако не греша чистач или мияч на чинии преди да стане това, което е.

37.   От авторката:

Номер 36, Благодаря ти, наистина! Точно това имах нужда да прочета!

38.   Здравей авторке,

Реших да ти дам един съвет, който аз самия трябваше да послушам ( ако имаше кой да ми го даде ).
Тук нямаш особено бъдеще. Тези хора, коит одействително са амбициозни замиават да учат в западна Европа. Тук образованието е празно изразходено време, усилия и пари.
Дипломите тук не променят особено живота в сравнение на тези които да без диплома. Дипломата тук не означва нищо ( тя не ти дава възможност за по добро заплащане, както е прието в цивилизованите държави).
Работих за фирма в продължение на 8 години разполагаща с огромен капитал и възможност за добро възнаграждение, което така и не получих, а заедно с колегите ми допринесохме за развитието и преизпълнението на възложените планове за годините.
Аз самият бях с връзки, понеже баща ми е инженер и дорпинесе с много за компанията и нейните дъщерни дружества. След смешни циркове и скрития тарикатлък на големия шеф да започна при него със смешно заплащане с цел да използва ресурсите ми, но му показах, че не съм като другите му мижитурки и тогава разбра, че при мен няма да мине манипулацията и започва да ме овърта и аз му казах: Напускам по взаимно съгласие и се изнесох. Бях по - малък и наивен, че с труд и търпение целите се постигат. Минаха години и положението така и не се промени.
След много труд и желание да постигна нещо за себе си сега съм на нулата на 34 години с 5 хиляви лева в сметката.
С адски много усилия и нерви и деградация в продължение на година най сетне успях да намеря позиция в Германия.
Не прави тази грешка, единствено ще си загубиш времето и здравето тук в напразни усилия. Тази държава няма икономика, няма индустрия няма откъде да получиш достойно заплащане, а като гледам цялостната картина това няма да се промени с десетилетия напред.
Направи промяната сега, един живот живееш, няма да имаш втори шанс за друг.
Успех!

М34

39.   Авторке, от няколкото ти мнения по темата съдя, че си много добро, скромно и съвестно момиче. Не се подценявай, такива хора вече трудно се намират, а за служители - още по-трудно. Със сигурност ще сложиш в джоба си поне 90% от кандидатстващите за работа. Просто ти трябва повече увереност, а тя ще дойде с опита. Просто бъди търпелива и целеустремена и нещата ще се получат.

Да ти кажа, че аз съм завършил журналистика и имам няколко "престижни" специализации в интелектуалната област. Не съм работил и един ден по специалността си. Вместо това се занимавам главно с физически дейности, които ме удовлетворяват напълно и като заетост, и като заплащане, и като удовлетвореност. Чувал съм подмятанията, за които говориш, но ги подминавам с насмешка. Получавам достатъчно, виждам резултатите от труда си, чувствам се полезен с дейността си и най-важното - не трябва всеки ден да плюя на съвестта си.

Успех ти пожелавам. Повече вяра в себе си и ще успееш да се реализираш!

40.   Авторке, би ли споделила за какви позиции търсиш работа? Подозирам, че едното може да е в моята сфера и мога да те препоръчам. Прочетох и че се отказваш ако не отговаряш на някое от изискванията в обявите. Ще ти кажа, че това е голяма грешка, защото често изискванията в обявата не са 100% отговарящи на реалността и това, с какво в действително ще се занимаваш. Важно е да имаш увереността, че ще се справиш, а каквото не умееш ще го научиш.

41.   Номер 23, не знам защо го казваш и предлагаш като нещо срамно, но аз съм на възрастта на авторката и работех на пълно работно време и продължавам в момента на непълно да работя чистачка в чужбина докато се изуча, просто защото от нискоквалифицираните професии тази е най-доходоносната, поне в държавата, в която съм.
На авторката родителите ѝ са за бой, защото са ѝ набили в главата, че има срамни професии или не ѝ е на нивото да бачка продавачка. Явно въпреки че са бедни, все пак имат пари да угаждат на собствените си претенции. Не им е опрял ножът до кокала, затова разсъждават така. Като човек, стоял гладен и пропускал хранения, за да спести пари го казвам.
Авторке, на възраст си, на която трябва да си осъзнала, че родителите ни не винаги разсъждават правилно и умно, намери си някаква, каквато и да е работа, спести пари и замини за по-голям град или директно за чужбина. Повечето тръгнали за чужбина, са тръгнали с кредит от банка. Аз успях да събера пари от приятели.
Ж

42.   Здравей, кандидатствай по всяка една обява в твоя град. Започвай веднага на първата на която те приемат. Междувременно ще продължиш да търсиш нещо по добро.
Вече си загубила 7 години и трябва да почнеш да трупаш стаж.
Почвай като продавачка на първо време. На родителите им няма да им е по-неприятно отколкото сега им е неприятно. Няма срамна работа. Започвай на първо време нещо каквото и да е. Да ти върви заплата, осигуровки и да изкарваш по някой лев.

43.   И аз съм така