Каква е причината да се държим така
преди: 5 часа, 22 мин., прочетена 39 пъти
Направило ми е впечатление, че в БГ имаме един тертип на държание, който не води до нищо добро в дългосрочен план.

Става въпрос за отношението помежду ни. Ако човек сподели някакви знания по даден въпрос, виждам как хората отсреща не отвръщат с аргументи, не задават въпроси, не обмислят казаното. Тоест, не се получава беседа, в която се размишлява по въпроса.

Не е нужно човекът отсреща да бъде прав. Въпросът е в това да му се показва защо не е прав, ако не е. Ако това се прави, тогава имаш обмен на информация между хората, което е доста полезно. Накрая се достига до нещо смислено.

При нас вместо това има някаква скрита игра на статус. Тук, когато някой сподели нещо, се разбира като начин да си вдигне акциите.

Доста често ми прави впечатление, че другите реагират с надсмешка към човекът, навярно защото мислят "тоя са на къв се прави". Няма изслушване на чуждата гледна точка, а просто се констатира "ти не разбираш" без да последва каквото и да е обяснение.

Също така виждам двойни стандарти. Не се обмисля стойността на казаното, а кой го казва. Отношението е пренебрежително към едни, а към други се подхожда с уважение. Социалната йерархия изглежда е по-важна.

Още нещо забелязвам - много стереотипи, но това е по-скоро за цялото ни общество.

Честно казано не виждам такова отношение от всички, но въпреки това доста често ми се случва и ми се набива адски много на очи. Понякога виждам нормално отношение към мен и в същият момент рязка промяна към някой друг до мен, все едно гонят куче. Понякога го изпитвам и аз на свой гръб.

Винаги, когато отвърнеш, лошият излизаш ти. Това или е част от играта - да се правиш на луд - или наистина има неосъзнати хора. Последствията си идват, без значение дали ти харесва или не. Това го виждам и от доста големи хора.

Егото е разбираемо, но тук имам усещането, че става въпрос за прикрита грандомания. Струва ми се, че има хора с доста големи несигурности и се срещат доста често. Егото им сякаш контролира цялата насока на живота им. Може би не разбират в каква ситуация са се поставили?

В общи линии ми се струва, че сме в болно общество, съставено от изродени хора. А тези, които не са част от тази общност са толкова изолирани и малко, че стават плячка на болните. Болните ги разболяват с техните проблеми, набиват им комплекси и накрая ги превръщат като тях.

А аз лично се чувствам като някакъв посетител, който гледа от страни. Опитвам се да не се меся в тези неща, но несправедливостта ме изяжда.