 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Фермерската професия и животът на село
преди: 1 месец, 4 дни, прочетена 554 пъти
Последните години все повече хора започват да се питат дали модерният градски живот наистина носи щастие. Високи сгради, шум, постоянно бързане, работа пред екрани и липса на време за природата карат мнозина да мечтаят за по-спокоен и истински живот. Затова темата за фермерската професия и живота, свързан със земята и селото, става все по-актуална. Може ли човекът да бъде по-щастлив, когато е близо до природата, работи със собствените си ръце и живее по-просто? Според мен в много случаи отговорът е „да“, макар че този начин на живот също има своите трудности.
Първо, животът близо до земята дава на човека усещане за истински смисъл. Когато един фермер засади семе, грижи се за него и след време види плодовете на труда си, той изпитва удовлетворение, което трудно може да се сравни с много други професии. Работата не е само за пари – тя е свързана със създаване на живот, с грижа за природата и с осигуряване на храна за хората. Това кара човека да чувства, че трудът му има значение.
Освен това природата влияе положително на човешката психика. Хората, които живеят на село или работят на открито, често са по-спокойни и по-малко подложени на стрес. Те се събуждат с песента на птиците, дишат чист въздух и виждат истинските сезони, а не само бетон и трафик. Връзката със земята успокоява ума и връща човека към по-естествения ритъм на живот. Много учени дори доказват, че времето сред природата намалява тревожността и подобрява настроението.
Друг важен момент е свободата. Макар фермерският труд да е тежък, човек често има повече независимост. Той сам организира времето си, сам взема решения и вижда директно резултатите от усилията си. Това създава усещане за лична стойност и достойнство. За разлика от някои офис професии, при които хората се чувстват като малка част от огромна система, животът на село позволява повече самостоятелност и близост до реалния живот.
Селото също така пази човешките отношения. Там хората по-често се познават, помагат си и живеят като общност. В градовете често виждаме самота – човек може да бъде заобиколен от хиляди хора и пак да се чувства изолиран. На село обаче съседите разговарят, споделят храна, помагат при работа и празнуват заедно. Тази близост между хората носи чувство за принадлежност, което е много важно за щастието.
Разбира се, не трябва да идеализираме селския живот. Фермерската професия е изключително трудна. Тя изисква постоянен труд, ранно ставане, физическа издръжливост и много търпение. Земеделците зависят от времето, от реколтата и от пазара. Понякога една буря или суша могат да унищожат труда на цяла година. Освен това животът на село невинаги предлага удобствата и възможностите на големия град – по-малко работа, по-труден достъп до образование или здравни услуги и понякога чувство за изолация.
Затова щастието не зависи само от професията или мястото, а и от характера на човека. Някои хора се чувстват живи сред шума и динамиката на града, докато други намират мир само сред природата. Но едно е сигурно – животът, свързан със земята, учи на важни ценности: търпение, трудолюбие, уважение към природата и благодарност към простите неща. А именно тези ценности често липсват в съвременното общество.
Днес много млади хора започват да се връщат към селото, към биоземеделието и към по-естествения начин на живот. Те търсят не само доход, а вътрешен мир и истинска връзка със света. Това показва, че човекът има нужда от природата повече, отколкото понякога осъзнава.
В заключение, фермерската професия и животът, свързан със земята и селото, могат да направят човека по-щастлив, защото му дават спокойствие, смисъл, свобода и по-близки човешки отношения. Макар този живот да е труден и изпълнен с предизвикателства, той често носи по-дълбоко удовлетворение от забързаното ежедневие на модерния свят. Истинското щастие невинаги се крие в богатството и удобствата – понякога то се намира в простите неща: чистия въздух, честния труд и връзката със земята.
А дали в бъдеще все повече хора няма да осъзнаят, че истинското щастие се крие не в шума на града, а в спокойствието на природата и живота, близо до земята?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 3 дни hash: 02db15284e |
|
1. Само един въпрос- авторът къде живее и с какво се прехранва?
|
| преди: 1 месец, 3 дни hash: db6679db62 |
|
2. "Работата не е само за пари – тя е свързана със създаване на живот, " - и не само! Когато знаеш, че отглеждаш истински неща, без изкуствени торове и пестициди, дори и срещу по-нисък добив, и ги разменяш за други истински неща (съседът ти отглежда животинки, има мляко, месце), знаеш, че покрай съвременните средства за информация можеш да живееш дълго и щастливо, а не да си докараш куп заболявания само от фалшива храна, тичане и притеснения..
|
| преди: 1 месец, 3 дни hash: 265702af0b |
|
3. Мислех и аз да си купуваме къща с повечко земя на село, но това си е друг вид робия. Оставаме вързани за постоянната работа там, не е моето, поне към момента.
Може би в бъдеще бих, но сега пътувам, свободна ми е професията, искам да продължавам да пътувам и да си работя моето си, ако се забия на село с всичката работа там- никакъв шанс или поне ще е минимума.
С удоволствие обаче купувам от производителите, за които знам с абсолютна сигурност, че всичко им е напълно натурално.
|
| преди: 1 месец, 3 дни hash: 133fcfbe4d |
|
4. От айти сектора съм и познавам много колеги, които, след задължителния психически бърнаут, гарантиран от упражняването на тази професия над десет години, зарязаха столицата, накупиха си селски имоти и отидоха да "дауншифтват" в разни села и паланки.
("Дауншифтинг" е алегория за преминаване на по-ниска "предавка", обикновено се асоциира с напускане на стреса в големия град за живот и работа сред природата).
Еми, много бързо изтрезняха и се върнаха обратно. Средно, около една година продължава експериментът.
Животът на село не е за градски хора. И определено не е за млади хора:
Първо, в селата вече живеят само пенсионери, при това много, много възрастни пенсионери, средната възраст е 70-80 години. Няма как да се социализираш с тези хора и няма как те да ти бъдат среда. Няма какво да си кажете. Вие сте от различни планети, като манталитет. Ако има по-млади, те обикновено са от малцинствата - същата работа.
Тоест, ако изолацията и самотата в големия град ти се струват проблемни, в затънтеното село Сусурлево те само ще се мултиплицират. Там, освен че няма с кого да общуваш и да се социализираш, нямаш и никаква алтернатива. Изолацията е не само социална, но и чисто физическа, географска. Ако ти дойдат гости от столицата два пъти през лятото, това ти са най-щастливите два дни в годината.
Второ, алкохолизмът - масово явление в малките населени места и по все още живите села. Не знам как ви се струва да живеете сред душевно болни, възрастни, пристрастени към алкохола, отчаяни, дълбоко нещастни и подтиснати хора, често зарязани и забравени от собстеените си деца. Единственият вариант е да станете като тях. Носете си алкохол в цистерна, защото всеки ден ще идват на оградата да просят пиячка. Няма отърване.
Трето, липсата на всякакви социални услуги. За какво ги плащате тези данъци, като на село държааата не може да ви осигури нито полицай, нито лекар, нито аптека, нито детска ясла или градина, нито болница, нито начално училище за децата, нито нищо?
Четвърто - престъпността. Ще ви отарашват къщата, докато отсъствате, поне веднъж в годината задължително. Ни СОТ, ни полиция, ни видеокамери, нищо не може да ви помогне. Вижте точка три по-горе. На село социални услуги няма! Основната роля на държавата е да гарантира сигурността на своите граждани. В затънтените села държавата практически отсъства не само физически, но и като смисъл.
Пето - ужасната инфраструктура. Ще си разбиете модерната градска кола точно за два дни по разнебитените чакълени пътища с дупки, като кратери от бомбардировки, последно ремонтирани през 70-те години на миналия век. А без кола и хляб не можете да си купите. Което води директно до следващата точка:
Шесто - логистиката. Почти всяко ходене до магазина е пътуване до друго населено място, до близкия град или до по-голямото село, където, ако имате късмет, има някакъв смотан магазин.
Правят се дълги списъци, внимааа се да не е изтърве нещо и да се помисли за всичко, трябва да се трупат и запаси.
Така започвате да харчите много повече, отколкото в градовете, за същите боклуци, а към сметката се добавя още загубеното време, разходите за гориво, плюс липсата на алтернатива и еднообразното предлагане. Не си мислете, че в селския хоремаг на съседното село ще намерите всичко, което ви трябва, да не говорим за някакви по-специални предпочитания...
Седмо - работата. Какво точно ще работите в Долно Нанагорнище? Ако е имало някаква индустрия, тя отдавна е разграбена и разпродадена за скрап. Ако има някакъв бизнес, то всички наоколо са роби на местния феодал.
Остават само животновъдството и земеделието, като алтернативи, от които не разбирате нищо, ще започнете от нулата и най-вероятно ще фалирате, освен че задължително няма да ви хареса. Как ви се струеа идеята да ринете с лопата свински лайна в пет часа сутринта, докато през краката ви прибягват големи колкото угоени домашни котки плъхове?
А как ви се струва да спрете да пътувате завинаги, където и да било, за повече от един следобед, тъй като животните няма на кого да ги оставите и всеки ден трябва да ядат?
Но, да предпоожим, че ще полагате дистанционно труд. Ами нали идеята беше да избягате от айти сектора?
Ако ще се занимавате със същата душегубка, но при много по-трудни за живот и оцеляване битови условия, какъв беше смисълът от цялата работа? Допълнителните разходи ли?
Осмо - децата. Ако имате семейство с деца, те ще растат в абсолютна изолация и самота, и ще се превърнат в тотални социопати. Трябва да ги обучавате вкъщи, а това си е вече втора работа без почивен ден, в добавка към изброените по-горе недостатъци.
На село няма детски ясли, детски градини и училища, но и да има - няма как да се чувствате добре, ако детето ви всеки ден се прибира със синини от училище, защото единствено то в класа не е от малцинствата. Как ще му осигурите образование, общуване с връстници, игра със себеподобни?
Девето - поддръжката на дома. Живеенето в къща с двор на село не е като живеенето в градски апартамент.
Добре, ще си купите пералня, сушилня, миялна машина и прахосмукачка-робот, но тази къща и този двор искат много работа и постоянна поддръжка.
Ще ловите полски мишки в хола, ще косите плевели и ще де прескачате с двуметрови смоци в двора, ще подрязвате дръвчета, ще се борите с вредители, все нещо ще се разпада и постоянно ще се нуждае от ремонт - днес оградата, утре - покривът, вдругиден - септичната яма...
Накратко, самият ви живот на село ще се превърне в едно постоянно бачкане - тежко, физически изтощително бачкане, без никаква външна помощ и без заплащане, напротив - ще си плащате сами за "удоволствието" да сте заети от сутрин до вечер с тежък, мръсен и скучен физически труд.
Алтернативата е да спрете да се занимавате с поддръжката - тогава ще заживеете в буренясал двор, пълен с гризачи, влечуги и кърлежи, а вечер ще се прегръщате в леглото с големите плъхове от свинарника - вашият или на комшията...
Десето - зимата. Зимите на село не са като зимите в града. Може да спре токът, водата и да се окажете блокирани от снега седмици наред.
Зимата няма какво да се прави по цял ден на село. Дворът е замръзнал, работа на полето няма, гости не идват, защото си имат по-интересни занимания в града, а и външното барбекю е зазимено до пролетта.
Дори самото излизане от вкъщи за провизии се превръща в сложна логистична операция с много въпросителни и неизвестни.
Самота, еднообразие, скука, изолация, къси дни и дълги нощи. Освен да се пропиеш или да продрусаш при тези условия, друг начин не виждам как ще оцелееш психически.
Имаш пет стаи, но обитаваш само едната, защото единствено нея можеш да отопляваш като хората. В нея спиш, в нея ядеш, в нея готвиш, в нея работиш... Като ходиш по голяма нужда си обличаш якето и ти замръзва задника във външната тоалетна. Или вътрешната, все тая. Това не ти е добре отопленият градски апартамент.
Ако, не дал Бог, си се заврял с цялото семейство при подобни условия, до пролетта вече няма да имаш семейство.
Ще се изпокарате, ще се хванете за гушите и ще се избиете помежду си от депресия, скука, отчаяние, еднообразие и липса на всякаква алтернатива. Отделно, много вероятно е и да се пропиете...
В заключение:
Наблюдавах внимателно колегите от ай ти сектора, тъй като бях изкушен да постъпя като тях. И аз се бях запалил по модата на дауншифтинга. За целта, ходих им на гости, помагах им в ремонтите, разговаряхме, обменяхме опит. Целта ми беше да науча как е този начин на живот от пъраа ръка.
Е, всичко научено и видяно съм ви го обобщил и споделил по-горе. Всички дадени примери са съвсем реални примери с живи хора.
Десет от десет човека си продоха на загуба селските имоти, които бяха купили и ремонтирали самостоятелно, с цената на много средсъва, къртовски труд и лишения. Десет от десет се върнаха да живеят обратно в столицата. Най-упоритият издържа година и половина.
Дауншифтингът се оказа лъжа. Скъпа и много неприятна в битово отношение лъжа...
|
| преди: 1 месец, 3 дни hash: 7e69e92110 |
|
5. Ох стил 1960, възвишени фрази и клишета. Колко земеделци изгърмяха със субсидии, един от най-големите напуска дори България и отиде в Румъния. Гледах "Ничия земя", мандра в която един литър. млако не е влязъл. Абе хора слизте в реалността, четете, интересувайте се, не живеем в разказите на Елин Пелин за селото и селския живот.
|
...
| преди: 1 месец, 3 дни hash: 265702af0b |
|
6. Охохоохо н 4, благодаря за подробния разбор.
Потвърждаваш ми, че даже и си включил неща, за които не бях се сещала.
Твоят коментар ще си го принтирам за случаите, в които мисля за селски къщи на Кънда в дивия.
Н 3
|
| преди: 1 месец, 2 дни hash: 4de1c7f6d5 |
|
7. Номер 4, интересни коментари. Аз съм програмист в Америка с над 20 години опит. И аз се опитвам да намеря някакъв баланс. Може би в дългосрочен план селска къща като второ ваканционно жилище е оптимално. Притеснява ме идеята да оставя децата ми да нямат план Б, ако в града нещата се провалят. Всичко което казваш мисля че е вярно в някаква степен, но то предполага избор да имаш добре платена работа в града. А какво ако било то заради AI или криза поради липса на ресурси план А не работи за теб? Още 10-ина години нещата изглеждат стабилни, но напълно възможно да има големи промени. Нито цивилизацията в съвременната и форма, нито повечето професии изглеждат чак толкова стабилни в дългосрочен план. Още нещо - аз работя в една от най-големите софтуерните корпорации. Много хора особено от директорите имат земя и даже селско-стопански бизнес. Директорът ми има голяма ферма за кишу. Факт. Бил Гейтс например е най-големият едноличен собственик на селско-стопанска земя в света.
|
| преди: 1 месец, 2 дни hash: eefbeef564 |
|
9. Номер 4 доста добре е описал нещата. Селото наистина не е за всеки. И ако няколко дена или седмици ти се струват като приказка, то постоянният живот е друга работа. Казвам го от личен опит. Роден съм и съм израсъл в сравнително голям град. Никога не сме имали село и всички ваканции съм си ги прекарвал в града. Харесвам много природата обаче и преди десетина години ми дойде идея да си купя къща в гората с хубава гледка. Първоначално исках да е във вилната зона на града, но не намерих подходяща. След година-две търсене излезе къща на много хубаво място в сравнително близко село. Купих я, ремонтирах я, всичко дотук супер. За по няколко дни и събота и неделя наистина ми беше идеално. Дойде пандемията обаче и реших да се изнеса там, за да предпазя родителите си. Отначало не ми правеше впечатление, но постепенно осъзнах, че там ми е супер скучно. Да, гледката е невероятна, къщата има всички удобства, но си сам. Нямаш приятели, около теб няма никой. Стигна се до там, че не ми се прибераше след работа. Събота и неделя ставах и веднага отивах в града, където прекарвах целия ден. И да, както е писал номер 4, имаш проблеми с тока и водата. С тока да речем не толкова много, но с водата - огромни. Не, че не става за живот, но така или иначе, пак трябва да работиш в гарада или от вкъщи. Да оставиш всичко и да работиш изцяло на село не виждам как ще стане, освен ако не заформиш сериозно стопанство. С градина в двора, кокшки и прасе, не става. Най-малкото няма да има с какво да си плащаш тока и водата.
|
| преди: 1 месец, 2 дни hash: 6e310c657d |
|
10. 4, затова е най-добре да намериш баланс - къща в спокойна и по-отдалечена част/вилна зона, но В ГРАДА. За да може хем да ти е спокойно, хем да имаш достъп до всичко нужно в града. И ако успееш да намериш работа от вкъщи си рахат
|
| преди: 1 месец, 2 дни hash: 928ae7aeb1 |
|
11. Като човек израснал на село, съм абсолютно съгласен с номер 4. Мога да потвърдя всяка негова точка и даже мислех да напиша подобен пост, но той го е направил по-добре и обстойно, отколкото аз бих.
Само ще добавя, че там са яки клюкари. Не можеш да пръднеш, без да те одума цялото село. Постоянно се следи кога си излязъл, как си излязъл, с кого си излязъл, защо си излязъл. Постоянно ще те разпитват и за най-личните неща - колко изкарваш, кои са майка ти, баща ти, любовницата ти, имаш ли такава, това сега защо така го правиш, а не еди как си. Ще се наднича през оградата у вас, ще се разправя из селото, ако си се скарал с жена си. За гражданин, който не е свиквал, ще е влудяващо, всяка негова стъпка да се следи.
Да, спокойствие си е, но това спокойствие си има огромна цена и 90% от хората, които не са селяни по рождение и не са свикнали на такъв живот, не могат да я платят.
|
...
| преди: 1 месец, 2 дни hash: 133fcfbe4d |
|
12. От номер 4: В коментара си описах реалността на преместването за постоянно на село, плюс битовизмите, свързани с "Фермерската професия и животът на село" през погледа на градския човек, защото такава беше темата.
Към 6: Моля! Добре е да се имат предвид тези неща, да. Нищо не си измислям.
Към 7: Благодаря! И аз, като шефа ти, реших да инвестирам във ферма за ядки, но не за кашу, а за орехи. :) Точно това ми е план Б. Само виж цената за килограм краен продукт и ще се сетиш защо. 90% от операциите, така или иначе, се извършват в града, където има необходимата техника, логистика, персонал и инфраструктура, в това число за обработка, съхранение, пакетиране и разпространение на продукцията. На село растат само орехите. Даже съм се регистрирал като земеделски производител за целта. Това не значи, че ще отида някога да живея там. То няма и къде...
Отделно, и аз като Бил Гейтс, хехе, си инвестирам спестяванията от айти сектора в земеделска земя - орехите са ми наследство, отделно от тях купувам земделска земя, която давам на местните кооперации и арендатори да ми я обработват срещу аренда. Подписваш един договор и готово! Пасивен доход. Законен и необлагаем. Уви, рентите вече не са това, което бяха, но погледнато в дългосрочен план, винаги си струва.
Хората няма да спрат да ядат скоро, а ти притежаваш основното средство за производство на храна - земята.
Накратко, дори целият сектор да фалира, селото ще ме храни, но това не значи, че някога ще се преместя да живея там. Това няма нищо общо с ваканционния имот, тип селска къща, където отиваш максимум за 5-6 уикенда през лятото да си опечете барбекюто с приятели в двора.
Много е неизгодно да притежаваш такъв имот, говоря от личен опит. Имах селска къща и я продадох, за да инвестирам във виж по-горе. Преди този капитал ми носеше само разходи, а сега ми носи само приходи, т. е превърнах пасива в актив.
Отделно, има регистрирани над 30 000 къщи за гости в страната, които можеш да си наемеш за един уикенд. Няма нужда да ги притежаваш и поддържаш целогодишно... Дори взех да ходя на почивки по румънските села, защото се справят много по-добре с този бизнес от българските домакини. Предоставят повече свобода на гостите. И е по-евтино. А отношението към българите е превъзходно! Много ни се радват румънещите. Импознават БГ отлично.
С две думи, както става ясно, аз обожавам селската идилия и много качествено си разпускам сред зеленината, но не бива да бъркаме туризма с емиграцията. ;)
Към 9: Мерси са обективния коментар! Вилната зона е едно, отдалеченото населено място, където живееш за постоянно, е съввем друго нещо наистина. И пак си се докоснал до част от изброените проблеми, свързани с инфраструктурата, самотата и прочее.
Има неща, които е по-изгодно да се наемат, отколкото да се притежават.
Така например, никога няма да си купя яхта, пак заради примера на един приятел, който жестоко се набута, но това лято планираме с приятели да си наемем яхта с капитан и три седмици да обикаляме гръцките острови.
Към 10: Самоизолацията никога не е "рахат", защото рахатът не включяа само това да имаш доход, ядене на масата и покрив над главата, плюс някакво съмнително спокойствие.
Ремонтите и поддръжкаха на вилата или селската къща са си жив стрес от много по-високо ниво, в сравнение а тези в града, където всичко ти е под ръка.... Но остави ремонтите, човек има нужда от общуване на живо с други човешки същества. Неслуайно най-жестокото наказание е принудителната изолация. Не разбирам да си плащаш, за да се подлагаш на доброволна такава... Психически и финансово винаго свършва зле, както съм описал в първия си коментар-ферман по-горе.
Просто тая работа не е за градския човек, особено за младия градски човек. Ако си израснал на село и цялата ти социална среда е там, вече е друго. Но такива са единици вече.
Замисли се, защо откакто имаме цивилизация, строим градове и ходим да се блъскаме там, като има толкова много земя... Сигурно си има причина..
|
| преди: 1 месец, 2 дни hash: 31596469d1 |
|
13. Много е идилично като идея, но реално много села в България са пълни с битови алкохолици и разни други маргинали. Тук в селата около София чух, че някакви пияни и луди обикалят вилите и крадат и ги палят, кемпери също. И това уж близо до град с полиция, в Северозапада и други затънтени места селските пиянки и голяма част от ромите мародерстват и тормозят малкото останали свестни хора.
|
| преди: 1 месец, 2 дни hash: 31596469d1 |
|
14. И нещо друго - има селски, масивни къщи от камък във Френската провинция, които са на цените на къща в българската провинция. Но разликата е, че там градчетата и селата повечето увеличават населението си защото все се заселват английски пенсионери, а тук масово намалява населението. Освен това там пътищата са по-добре, а тук зле и там арабите и негрите са повече в големите градове, докато у нас в селата и малките градове има повече роми от колкото в големите градове като процент от общото население. Справка сбиването в Габрово.
На село бих живял в страна, където малцинствата ако ги има са по големите градове, а не по селата и малките както е у нас. Тук е рисковано да си оставиш къщата или вилата без надзор дори за два дена да отскокнеш до морето.
|
| преди: 1 месец, 2 дни hash: 4d9f594f4b |
|
15. 4 И една "малка" добавка - децата не можеш да ги принудиш да харесват селския живот и да пропилеят живота и младостта си на село, за да ти гледат козите и да плевят градината. Като станат на 18 и решат че искат да учат, откъде пари за семестри, квартири и храна? А няма как и да отидат сами в града и веднага да са независими. То има начини де, ама не е препоръчително, че тръгнат ли по оня път връщане няма...
Иначе има и поддържани, красиви села. Номерът е да е някое много близо до града село, като Войводиново или Труд до Пловдив, да речем. И да си имаш градинка, която да си е само за теб и да е вид хоби, а не основен поминък. Това си ми е мечта.
|
| преди: 1 месец, 1 ден hash: 28e535f4c4 |
|
16. Зависи от мащаба. Такива с 10 дка кисели краставички и 5 дка шопска салата не стават.
|
...
| преди: 1 месец, 1 ден hash: 28e535f4c4 |
|
17. До 14 Ти остави... Изучиха се и като някой от техните, дето знаят че ходи на набези изчезне, почват да викат полицаи и прокурори от други области, ако някой се прибере... Абе в недобро състояние и трайна инвалидността почват да реват за права-мрава, ще речеш че и то човек... И е трудно да се поддържа ред.
|
| преди: 1 месец, 5 часа hash: 53833d3712 |
|
18. Хайде и аз ще допълня малко темата.
Като човек живял доста на село като дете - няма да се съглася изцяло с номер 4. В смисъл тези неща, които той е описал са по принцип възможни и реални, но той е описал главно минусите! И то евентуалните!
Авторът пък е описал основно плюсовете.
А животът никога не се състои само от минуси, или само от плюсове.
Аз например обичам уединението и за мен, когато си отида на село е духовна почивка. Но това, което не се спомена е, че е много важно с кого и при кого отиваш на село?
Докато бяха живи дядо и баба, и после и родителите ми(Бог да ги прости всички! ) винаги ми беше хубаво да си отида на село. Въпреки, че по принцип не съм по селскостопанската работа(разбира се винаги помагах, когато беше нужно, но не е моето) Аз също съм повече по компютрите(но не съм програмист) и не изкарвам много пари, за да мога да си позволя да си купя хубава къща на село, която е близко до големия град.
Аз ще спомена за единия вариант, който според мен е приемлив: да си купи човек(ако е семеен) къща в село, което е на десетина километра от големия град. И да си работи в града, и след работа да си се прибира на село. Така, че ще съчетава нещата. Познавам доста хора, които живеят така.
Друг вариант е, когато вече сте пенсионери и със съпругата си решите да заживеете по-спокойно и на чист въздух. Тогава може и да не е в толкова близко до града село, може да е наследствено, ако имате такова.
Но, подчертавам - всичко това е подходящо за човек, който е живял на село и знае за какво става въпрос, а не за хора, които са живели само в града и привикнали на градските условия.
Имам и познати, с имоти и в града и на село, които зимата се връщат в града, а пролетта си отиват на село(до есента). И това е вариант.
Така, че всеки да си преценява нещата!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
