Споделена история от На работното място |
Предложение за работа в чужбина
преди: 11 часа, 13 мин., прочетена 53 пъти
Здравейте. Изправен съм пред една голяма дилема. Мъж съм на 36 години. Имам сериозни образование и професия с допълнителни квалификации. От 12 години вече работя и успях да натрупам и опит и да създам някакво име в своята област. Въпросът е, че живеем в България. Възможност за повече развитие не виждам, не се дава и шанс, а и не се и изисква. Изисква се да "тарикатеем", да минем лесно, без много професионализъм, да претупаме работата и да изкараме едни бързи пари. Често да си вършиш съвестно и правилно работата е свързано с лични загуби - време, финанси и т. н. Мога да кажа, че с годините изцяло от работа успях да си повиша доходите, макар и с цената на доста доста труд и липса на свободно време. Но виждам, че дълбая на едно място и това дълбаене е доста сбъркано спрямо професионалното развитие в останалите страни, дори и в съседните и околните на нас държави. Чисто финансово и материално не ми липсва абсолютно нищо. Имам собствен дом, имам и страничен доход, който няма общо с професионалното ми поприще. Все още не съм създал семейство. Нямах късмет във връзките си. Просто не се получи. Често излизам на командировки и курсове в чужбина. Абсолютно по никакъв начин не можем да се сравняваме с възможностите и способностите на чуждите колеги. За съжаление рядко наученото там, може да се приложи тук. Целият ентусиазъм и придобити знания отиват на вятъра. Съвсем на скоро получих предложение за работа в Австрия. Предложението е от място, където съм ходил два пъти на обучение. Заплатата, която ще получавам, ако започна е значително по-голяма от тази, която получавам тук. Работното време също е абсолютно съобразено и всяка минута допълнително оставане след фиксираното работно време се заплаща. Възможностите за развитие са много големи. Сериозно се замислям, дали да предприема тази стъпка. Спират ме две нещата. Едното е, че чисто материално и финансово не ми липсва абсолютно нищо, а второто е, че не съм първа младост и не съм семеен. Нямам абсолютно никакъв проблем с адаптацията сред чужденците, особено в международни колективи, каквото е мястото, от където ми предлагат. Наистина ме измъчва въпросът, дали си заслужава да изоставя това, което имам и е все пак сигурно, макар и тотално побългарено и честно казано незнайно колко ще издържи на този автопилот, по който се движим?
|