Съмнения в себе си
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2415 пъти
Здравейте!
На 25 години съм и за първа година съм учителка по български език и литература.
Досещате се, че не ми е никак лесно. А истината е, че изнемогвам. Безкрайно трудно се оказа овладяването на децата. Реве ми се, като гледам какви са. Но в никакъв случай не обвинявам тях. Родителите. Те са важни.

Всъщност проблемът е следният: започнах тази работа с едничката идея да науча тези деца. Да им предам знанията си. Да им помогна да развият творческия си потенциал. Да мислят, а не да зубрят. Да четат с вдъхновение. Да пишат с вдъхновение.

Да, ама не. Няма да навлизам в подробности и да описвам през какви перипетии минах.
И сега, в края на учебната година, се питам успях ли наистина с тези деца? Не мисля. Една година е недостатъчна. А те са 8 клас и са за първа година в това училище. И не виждам индикации да са научили материала.

Обвинявам себе си. Даже това е малка дума. Тормозя се, не мога да спя, защото мисля, че се провалих.
Някой от вас изпадал ли е в подобна ситуация?
Какъв е алгоритъмът за справяне с нея?
Ще съм истински благодарна, ако ми помогнете.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 7 месеца hash: c5c6ae56e9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Аз съм в напълно различна сфера, но все пак искам да споделя моето мнение, след като прочетох твоето писмо. Това, което от тебе зависи е твоето ОТНОШЕНИЕ към тях. Ако си винаги мила и приятелски настроена и те ще те харесат и ще заобичат твоя предмет. Ако трябва да направиш забележка, го кажи с приятелски тон, а не заповеднически. И винаги положително като им говориш, ще успееш да развиеш партньорство с тях. Ти не можеш да страдаш заради това, че те не са ученолюбиви. Казваш родителите са виновни. За това и аз ти казвам да спреш да се самообвиняваш за неща, за които ти всъщност нямаш пряка вина. Знам, че звучи много грубо, но все пак, за да съхраниш ЗДРАВЕТО СИ просто си влизаш в час, изпяваш си урока и излизаш. И недей да взимаш нищо лично, за това, че учебният процес не върви. Ти си новозавършила и най-вероятно си си поставила много висока летва, която не е съизмерима с нивото на твоите ученици. "Тормозя се, не мога да спя, защото мисля, че се провалих." Защото си много млада и го изживяваш. Едва ли някоя от твоите старши колежки всяка нощ се върти в леглото будна и си мисли такива неща.

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 5b7182278b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Може би трябва да им предадеш материала по интересен начин. На мен винаги ми е бил скучен предмет, като изключим 7 кл и 9 кл. Имаше един епизод в Ники кънчев назаем , в който участваше преподавателка по статистика със сходен проблем, да не преразказвам просто изгледай епизода. Ягода

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 5e8e38d31a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей, мила Учителко! Явно имаш призвание за това, с което се занимаваш, щом можеш да си самокритична и търсиш истинския ефект от дейността си! Това е най-важното условие за успеха във всяка професия! Ученикът е свързан с учителя си седем прераждания - казват индусите! Затова този занаят е сред най-достойните и не се удава лесно, комуто и да било! Може би най-важното е, да разбереш,че ученето е взаимно! Когато твоите ученици усетят твоето желание да се учиш от тях, те ще ти отвърнат с тяхното желание да се учат от теб! Ако ти се стремиш да ги разбереш, и те ще се стремят да те разберат! Ако ти ги обичаш, и те ще те обичат! Ако ти бъдеш взискателна и безкомпромисна към себе си, и те ще бъдат взискателни и безкомпромисни към себе си! И ... влизай в подробностите, ако искаш да разбереш същността на проблема и да получиш истински полезни и практични съвети! Когато ти се реве, реви! А след това намери начин да влезеш в душата на всеки един от своите ученици и да докоснеш онази струна, която дава винаги верен тон! Има я у всеки един човек - и в най-презрения! Бъди внимателна към всички хора - без изключение! Учи се от всички хора - винаги и навсякъде! От всекиго има какво да научиш! Нека ученето стане основното ти занимание, с което да заразиш и своите ученици! Истинското знание се придобива с желание, с искане! Стани душевед, не психолог! Не казвам, че е лесно, но си заслужава! Истински си заслужава!!! Добре е да изучиш Сократовия метод! Да вникнеш в същността му и да овладееш принципите му! Нищо, че някои твърдят, че само Сократ можел да го прилага! Когато търсиш конкретни отговори, задавай конкретни въпроси! Обичай, ако искаш да бъдеш обичана!

 

...

горе^

преди: 12 години, 7 месеца hash: a17bb5f2dc

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мила, моля те за повечко търпение. Може да се каже, че съм твоя колежка, защото бях учителка 5 години. Сега се занимавам с друго. Когато аз започнах с децата, бях на 25 като теб, в началото ми се плачеше всеки ден, . Огромната разлика е, че бях учителка преди 15 години, а тогава децата бяха други. Сега не ми се иска да си мисля какви са, защото знам, че е ужасно. Родителите, ОБЩЕСТВОТО, липсата на строги мерки за дисциплината в училище прватя нещата кошмарни там и на този фон масовите двойки на матура са... нормални. Трябва да развиваш повече воля, натиск над тях, да умееш да им подействаш психологически така, че да всяваш респект в тях. Ако не развиеш това, по-добре се откажи. Не очаквай в тази бурна възраст на 15-те години те да стоят чинно и да ИСКАТ нещо да научат. Едва ли не да горят от желание да учат. Такива има единици, болшинството изискват натиск, изисквания, неотстъпчивост докрай, наказания, натиск, натиск и пак натиск, за да научат нещо. Това е. Искам да те успокоя- не си се провалила, просто никой не учи бъдещите педагози да бъдат педагози, никой не ги учи на подход, на стратегии, ако щеш. Всеки е пуснат със своя характер в една силно разбунена, враждебна среда, в която ако накараш да се чувства учителя слаб, излизаш герой. А никой не еучил учителя да бъде такъв не просто като знания по материала, а като поведение. И оттам тръгват много проблеми. Вдугни глава, успокой се, помисли какво можеш да направиш- да говориш с по-възрастни колеги, да говориш с психолог, да опиташ да работиш с по-малки деца... Има изход. Не се отказвай.

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: fc39d45eb6

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   За твой провал не може и дума да става според това, което си написала. Аз съм със същата специалност, работила около 12 години, но част от тях като възпитател. Какво да ти кажа-когато се случи така, че да предавам литература на последни буквички от съответните класове в техникум по обществено хранене, не спях, не се хранех и се люлеех от нерви и безсилие да се справя с така наречените ученици. Изкарах точно два месеца и напуснах менажерията. Сега работя друго нещо, пак свързано с книги, но без ученици. Винаги съм си харесвала професията, давала съм максимума от себе си, доставяло ми е удоволствие да общувам с хлапетата, да ги карам да мислят. Нооо много зависи с какви ученици работиш, т. е в какво училище си. СОУ- тата са кошмар, някои от техникумите също. Сегашните ученици не четат, а няма как да работиш по литература, без да са чели произведенията. Абсурд е това да се случи в повечето училища. Виж, още си в началото. Няма да е както си си го представяла. Изкарай един випуск, давай всичко от себе си и като видиш, че няма никой насреща или сменяш училището с елитно/доколкото има такива и доколкото имаш връзки да го направиш/ или просто си сменяш местоработата. Защото твоето душевно равновесие е най-важно. А доколкото схващам в момента не ти се получава. Явно си от хората, на които им пука, но всичко е до праг на поносимост. Има ситуации, в които каквото и да правиш се оказва, че няма смисъл. Помисли си как ще са нещата само след 10 години...

 

...