 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Учител на 23
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 2490 пъти
Здравейте читатели!
Ще помоля всеки незаинтересован от образованието в България да прескочи моята история. Просто прочетете нещо по-пикантно...
Аз съм на 23 години. Вече имам една учебна година трудов стаж зад гърба си. Както се досещате от самото заглавие - сега съм с много смесени чувства.
Първото, което не ми дава мира е - заплащането. На всички, които ще скочат сега да ме нападат, че съм знаела колко пари ще получавам и все пак съм се захванала с тази работа ще кажа - да, знаех. И въпреки това се захванах. Аз съм така да се каже учителско дете и съм пораснала с мъките и неволите на българското образование. Но вярвам, че да си учител е призвание. Знам, че семейство няма как да храня с този велик доход. Сега обаче имам тайната надежда, че след като ми вдигнат заплатката с 30 лв. ще мога да си позволя поне един път да си заредя колата с гориво. И то не за 30 лв., а за по-малко - след като ми сложат данък и на тях.
Простата сметка прави, че след всички данъци аз ще вземам 450 лв. В най-добрия случай.
Кажете ми - честно ли е. Това е риторичен въпрос...
Как да се чувствам пълноценен човек и как да стоя с гордо вдигната глава в обществото, след като ще получавам... тази милостиня? !
Не ми търсете правописните грешки, не ме съдете или ако го направите - няма особено да се трогна. Просто искам да чуя вашето мнение. След четири години ( имам бакалавър) усилено учене, след стажовете, след всички изпити, след предизвикателството да обучавам деца от осми, девети и десети клас на елементарни неща - аз заслужавам ли тези 450 български лева?
Второ - отношението на обществото към професията. Виждам го в очите на всеки. По-голямата част от хората смятат, че трябва да съм най-некадърната и да не ставам за нищо друго, за да стана учител. Мога да опровергая това, борила съм се с това абсурдно схващане, но вече нямам сили. И то само след една година в училище!
Трето и последно, но не по важност. Моите ученици. Няма да слагам всички под общ знаменател. Ще бъде глупаво. Те са толкова различни, толкова непредвидими, понякога ме радват изключително, понякога ме натоварват неимоверно. Но все пак са деца. И те виждат как цялото общество има негативно мнение към професията... Как тези още подрастващи човечета да имат друго мнение? Особено за младия човек, който е едва 8-9 години по-голяма от тях...
Има още хиляди впечатления, които мога да споделя. Няма смисъл обаче. Мисля, че ме разбрахте. Огорчена съм. Искам отново да работя това, но... едва ли ще бъде като постоянна работа. За жалост.
Тук идва големия въпрос - кой ще учи моите деца след време?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: e830bc936d |
|
1. Съвет - учителската професия оставя доста свободно време. Точно и за тва заплатата ни е по-ниска. Макар, че ежедневието ни носи адски много стрес, вместо да обикаляш след или преди часове по кафетата и да затъпяваш като повечето колеги - учителки, хвани нещо кратко и почасово, което ще ти вкара допълнителен приход. Повярвай ми - нищо не изпускаш от 2-3 пропуснати кафета, ще си разтягате едни и същи локуми с години в учителската. Просто не се задоволявай с малкото - пиши статии, превежда от чужд език, давай уроци - прави каквото можеш.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: ae8fa80fad |
|
2. Здравей
Аз съм на 27 и също съм учител, но по заместване (т.е не ми е постоянна работа). Преподавам в една от елитните гимназии в София. Като цяло парите са много мизерни, това е ясно, но усещането, че си коректив и не просто бачкатор е незаменимо..поне за мен. Работила съм на много места, колкото и добра да е фирмата и заплатата, усещането, че си просто служител без право на мнение ме убиваше. Да не споменавам, малките семейни фирмички, където шефовете ми бяха откровено прости, но се държаха толкова високомерно и нагло, че..
Наистина тази професия е призвание. Не на всеки му се отдава, но на мен да. Не знам в кой град преподаваш и какъв приятелски кръг имаш, но моите приятели до един много ми се радват и подкрепят. Аз на всички съм казала, че в момента това го работя за чест и слава както се казва и няма как да се издържам от това. Добре, че имам кой да ми помага. Моят съвет е да натрупаш малко опит и да започнеш с частни уроци. Там нещатa също не са розови, но със сигурност ще ти е по добре.
Успех :)
Ж, 27
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: bad9204d35 |
|
3. Аз съм дъщеря на учителка, но не станах учителка, макар че имах и желание, и талант. Всеки си избира професията ПРЕДВАРИТЕЛНО. Майка ми има призвание за това и тя е щастлива и с малкото пари, а баща ми просто изкарваше достатачно, за да живеем средно добре, а тя пък си имаше достатачно време за домакинство и за нас. Аз не исках да живея така, а да изкарвам много пари, мислейки, че това ще ме направи щастлива.
Е, кой каквото си няма - сега имам пари, но нямам призванието, признанието и удоволетворението от професията си. Въпреки това съм наясно, че изборът си беше мой!
Учителската професия навсякъде е СРАВНИТЕЛНО зле платена, само в частните училища и учебни заведения не е така, но трябва да имаш име и опит.
Ти задължително си вземи магистърска степен, а с нея стаж лекторски можеш да си докарваш към 800 лв. нето, малко частни уроци и готово.
За съжаление обаче за Педагогика се влиза най-лесно, ще трябва да се бориш с този имидж, но като си направиш име като учителка и се докажеш, вече никой няма да те слага в общия кюп. Много си млада още, почакай - на твоите години всички печелят малко парички, дори да не са учителки, а за жена професията е цункана, само нека мъжът ти да знае предварително, че ще трябва да изкарва повечко пари.
Лошо няма - това много мъже го вършат така или иначе. Сега в моето семейство не можем да изхарчим парите си, купуваме разни имоти и какво - НИМА ТОВА НИ ПРАВИ ЩАСТЛИВИ? Имането не прави никого щастлив, от собствен опит ти го казвам! Призванието, признанието, свободата в учителската професия могат да ти доставят много удоволствие, ако гледаш позитивно на нещата!
ж30
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 58ee61bfb7 |
|
5. Давай частни уроци. Направи курс по нещо. Напиши учебник.
Като съвет за стила на преподаване те съветвам дори и да си отчаяна, да НЕ изглеждаш отчаяна пред учениците си. Не се самосъжалявай колко вземате, не ги натоварвай с личните си проблеми. Дръж дисциплината на ниво - който говори да напусне стаята. Завърших преди 3 години, т. е. запознат съм как протича обикновено един час в гимназията например. Сещам се, че имах учителка по български, която успяваше да всее огромен респект и всички ученици, които шумяха в другите часове, в нейните часове и гък не издаваха.
Проучи как се променят заплатите с натрупване на стажа.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: d27453ef30 |
|
6. Няма да те съдя, но няма и да те успокоявам или обнадеждавам.
Един проблем с парите/заплащането никога не се решава докато не настъпи сериозен проблем или дефицит.
Докато има кой да работи и да заема местата ще продължиш да получаваш точно тези пари. Държавата е капиталист и никога не дава повече, докато не е притисната до стената. Чудесно е, че има хора като теб, но колко време се издържа така?
Преди вече доста години установих, че шофьорите на линейките, на които аз уж бях началник, взимаха повече от мен. Че и ме караха да им надписвам допълнителни фиктивни курсове за да могат да крадат бензин. Бил съм на 26-27 години тогава- току що завършил лекар.
И макар след няколко години да стана по-добре, живота беше далеч от очакваното.
Заминах.
Смяха ми, подиграваха ми се.
След толкова години сега разбирам, че здравната ни система ще внася лекари от Африка, защото БГ лекари заминават. 80% не искат дори да се опитат. Честно казано, това можеше да се предвиди през 2000.
И с учителите ще стане така- те просто няма да работят тази професия. И тогава дефицитът ще направи чудото.
А дотогава стачкувайте на половин година- само това е начина!
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 9297b6bb6a |
|
7. То и африканците ще отидат при повече пари, никой не иска да работи за толкова, ако не ти харесва сменяй професията... А тея дето взимат по малко какво да кажат... Защо се оплаквате от това което правите или начина по които са ви разпределили почивките по време на работа има хора КОИТО НЯМАТ ВРЕМЕ ДА ПРУДНАТ със извинение за което се извинявам но по-спецялно при мене със моята работа никога не се знае кога почиваш коя ще можеш да ядеш съобразителността на клиентите спрямо работника са нагли хората никога не се съобразяват без значение дали ядеш дали си изморен или искасш да си починеш говоря за работа на автомивка с една дума никога не знае кога ще почиваи и ядеш а за почивни дни не се знае. От Брус. Амин
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 9297b6bb6a |
|
8. И аз искам повече пари... и съм с висше, но все пак имаш междучасия, ваканции. Аз понякога нямам време и за ядене, когато съм гладна.. И моята работа е стресираща, даже повече от твоята, намери си втора..
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: b50f7e2a77 |
|
9. Виж сега, че са малко парите-малко са, но както са казали някои по-горе-имаш доста свободно време. Предполагам това ти е заплатата за половин работен ден, т.е. ако работиш на пълен ден, ще взимаш около 900 лева чисто, което изобщо не е лошо за току-що завършил кадър. Частните уроци също не са за пренебрегване, от там доста учители си докарват стабилни пари. Имам приятел, който е начален учител и още преди години взимаше около 700 лева, а тогава беше с 3-4 години стаж. Иначе, не съм съгласен, че учителската професия не е престижна. Особено за жена, на мен ми изглежда доста подходяща. Не гледам на учителите, като на едва ли не втора ръка хора, въпреки, че никога не съм харесвал своите в училище.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 35ce4136f4 |
|
10. Авторке, съгласен съм с много от нещата, които си написала, но все пак си още в началото, даже магистратура нямаш. Повечето професии са ниско заплатени в началото на практикуването им.
Докажи се с годините, ще имаш възможност и частни уроци да даваш и ще си докарваш приличен доход. Освен това твои колеги изкарват пари и от участие в проекти, от проверка на изпитни работи и т. н.
Въпреки приказките, конкуренцията за едно учителско място е жестока. Сигурно има защо. Ако сега се откажеш, после може да драпаш да се върнеш в системата, но да е невъзможно.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 3f03926fde |
|
11. Завърши една магистратура, след това аспирантура. Още си малка и имаш доста път пред себе си. Стани университетски преподавател и хоп - ето ти горе-долу добра заплата, може да си докарваш някой лев и от допълнителен хорариум. Малко се напъни и ще видиш, колко по-добре платени са преподавателите в университетските среди, а и колко по-лесно се преподава.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 56ca03e116 |
|
12. Сладур, честито за висшето, а сега добре дошла в реалноста: истината е, че след толкова време учене имаш една диплома, с която можеш да си избършеш гъза, но не и да изкараш пари.
Избрала си призвание, което уви в България е недооценено и смешно платено. В съседна Турция учителите са в пъти по-добре платени от колкото в държавата от ЕС - България.
Истината е, че ако искаш повече пари трябва да смениш бранша - да се насочиш в частния сектор. Друг вариант е да се уредиш с връзки на сигурна държавна работа където да ти дават премии.
И още нещо.... аз на 23 изкарвах по 1500 евро на месец (студент в Германия) сега работя за скромните 2000 лева в БГ без диплома за висше образование, защото сметнах, че е загуба на време. В моя бранш гледат какво можеш, а не каква хартийка са ти дали от университета.
Реших да не следвам, но да изкарвам пари и да ти кажа много съм щастлив, че си позволявам повече неща от тия с по 450 лева в джоба :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: e4289409f1 |
|
13. Сама го казваш, да си учител не е професия, а призвание! Ако и за теб е призвание, не се отказвай, бори се и дано борбата ти даде резултат, ако обаче повече натежава финансовата страна на нещата, е тогава по-добре си потърси друга работа. Лично аз имам право да съм учител, но точно защото знам, че за мен това ще е проста работа, а не призвание, за това и не се захващам, а и отделно, че печеля повече пари и работя нещо, което обичам. Така, че само ти можеш да решиш, но е наистина тъжно и обидно, човек положил толкова много усилия да получава толкова обидно заплащане за труда си, а една продавачка с едва завършена гимназия да взима повече. Обаче това е реалността в България.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
