Споделена история от Секс и интимност |
Мисля, че загубих сексуалното си желание
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1234 пъти
Здравейте. Да, много ми е рано за това, но от 3 години почти приемам противозачатъчни поради здравословни причини - малко преди това тръгнахме с моя приятел.
На 22години съм, той на 28.
Какво се случи точно, не знам, но.. Не се чувствам ОК.
Значи в началото секса ни беше по-чест, но по едно време започна вече да не ми се прави така. Той започна да се почудва, но все още имах някакво желание. Сега ми е на нула. Но се проявява баш когато не трябва или към когото не трябва.
Ще дам пример - може и две седмици да не го правим, вече е спрял и да ме натиска за това. Замине си той за 1 ден или 2, брей същата вечер ми се прави много секс. Дойде ми-прави ми се точно тогава, когато не се чувствам физически добре за това (освен кръвта, не се възбуждам хубаво и ми дере всеедно).
Преди понеже уча в града и не живеехме заедно, се виждахме само като се прибирах, тоест за уикенда. Може би там е причината, че преди е имало тръпка и време, в което да не се виждаме, за да ми се иска повече.
Не искам секс, обаче както преди не се заглеждах толкова по мъже - брей сега чак та и ги сънувам!
Тръгнем ли да правим секс иска ми се, но бързо ми се изпарява желанието. Вече не искам да ми прави орална или аз на него, защото както съм била навита на сто процента, изведнъж ми спада желанието и искам да се свършва по-бързо.
Не сме променяли нищо в секса, всичко си е както преди. Започнем ли акта вече ми се иска повече. Но не искам да сменяме много пози, не искам неща, които преди не ми бяха проблем.
Не знам защо толкова се промени сексуалността ми.
Започнахме да живеем заедно от октомври и по-зле не съм се чувствала в сексуален аспект. имали сме безброй спорове, той ми е казвал, че се чувства зле, да не би да е погрознял, да не би да не го харесвам вече, или че не ме привлича, или че си имам друг и такива неща.. Обвинявах се постоянно, знам, че е нормална мъжка нужда, но.. Отделно се занимавах с учене и работа (сега сме ваканция и ходя само на работа, не че има промяна) и бях много често изморена, с мигрена, трябваше да чета за другия ден или ми беше притеснено за някой изпит.. И отделно трябваше в квартирата да поддържам (което не ми се получаваше и от това също се пораждаха спорове).
Мисля, че даже вече съм забравила и какво е еротика - да облека секси бельо, да имаме дълга предигра, да съм инициатор, да сменям пози, да му позволявям повече неща..
Не мога да спра противозачатъчните, пък и нямам някакви странични ефекти от тях освен това с либидото.
Отскоро развих и вагинизъм - в началото не беше толкова проблем, той даже се кефеше, че ставам по-тясна, обаче с времето започна и да ме боли.
Използваме лубрикант, той ме подготвя, аз просто не искам да се занимавам. Ужасно е, знам, но.. Не знам дали по принцип съм с ниско либидо или е причината в хапчетата изцяло.
Кофти е, гадно ми е, плакала съм заради това.. Другия вариант е да си изхвърля хапчетата и 1во да си оставя яйчниците на произвола на съдбата, второто да се чудя всеки месец хванала ли съм, не съм ли.. Презервативи не ни устройват, тъй като каквито и да сме ползвали все стягат (сама го виждам не е от типа мъже, които го казват просто за да не си слагат гумата).
От тези проблеми започнахме много да се караме, после ги пренасяме към други неща и отношенията ни не са от най-добрите. В други аспекти на връзката сме ок, но се караме за глупости, както досега сме имали перфектните взаимоотношения.
И не се разбирам, как така се случва, нямам желание за секс ама като ида на работа и дойдат едни мъже, говорим дори за по-големи от мен от рода на 35г+ и имам чувството, че ако ме докоснат дори не сексуално, ще стане локва отдолу. Не, че ще направя нещо докато имам приятел. Но това не съм аз.
Никога не съм била такава. Това дори като цяло не са мой тип мъже.
Обичам го, дори когато съм мислела за раздяла при големите спорове, като се замисля, че мога да се събудя и той да не е до мен ми се свива сърцето. И не говоря само за свикване с него. Примерно като се скараме преди да ида на работа и като се прибера вече искам да го нагушкам и да го намачкам, не съм му сърдита вече, както и той на мен, не можем да се сърдим дълго един на друг. И все пак либидото..
Дали ще се оправя някога?
В мен ли е проблема или в хапчетата? Какво да направя? Не искам да се разделям с него, но много пъти съм си мислела, че за него ще е по-добре да е с жена, която го кара да се чувства повече мъж, тъй като съм наясно отблъскването и липсата на секс как влияят на мъжкото достойнство.
|
