 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Секс и интимност |
Ами, имам проблем с интимния живот
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 3136 пъти
Ами здравейте,
надявам се тук случайно да има някой с опит в сексологията или сексуалната психиатрия, тъй като случаят ми е малко сложен поне за мен.
На 29 години съм и има проблем със създаването на здрави интимни отношения. Много сериозно компенсирам с работа и дотолкова доколкото източните учения са прави, че енергията се издига от чакрата на сексуалността нагоре по линията до тази на умственото развитие и самосъзнанието всичко е ок и е наред и е така - донякъде. Но все пак аз съм вече на една сериозна за млада жена възраст, во която трябва да реши, съумее и намери време и желание да изгради здрава връзка, независимо колко е отдадена на работата си или идеите си или нещо си друго си.
Сега... нещата всъщност са доста сложни, тъй като не знам точно какво е довело до този проблем, а проблемните фактори са много. Първо бях доста дълго време обект на безпроблемно въздържание, но напоследък усещам, че е голям проблем и другите също го усещат и долавят и това не може да продължава така.
Имаше период, в който нямах проблеми със секса, но попаднах на едно много морално гадже чужденец, което ме накара да се чувствам като извратена развратница полу проститутка проста вътре в себе си без да съм правила никакъв по-нестандартен дори половината неща от нормалния секс с него. Просто ме накара да се почувствам така, защото беше осезаемо богат и 10 години по-голям, но все пак красив мъж - уникален секс правехме. Много го харесвах, но май се чувствах като залъгалка и той ме хареса и се опита да ми покаже по деликатния си метафоричен Новозеландски начин, че това не е правилният път за една млада жена.
Преди това имах един приятел с когото щом заживяхме заедно и след 5-6 месец ми се отщя да правя секс с него - пълен шок за мен. Просто не можех да го гледам. Това нормално ли е изобщо?
Преди това пак съм имала няколко гаджета, но имам чувството, че в момента се въздържам от някаква форма на нравственост, а става непоносимо. Нравственост, защото не виждам никой наистина подходящ, а вече просто ама наистина не искам да си ходя просто така с някакви хора и да си разменяме сокове и нищо накрая, защото имам страх от обвързване и проблем с връзките и бягам като попарена 80-90% от случаите, в останалите съответно от мен са избягали. но най-често бягам от страх. Това нормално ли е как се лекува според вас? Аз дори знам, че ако иска качествен и читав и стойностен мъж една жена трябва да може и да умее тя да създаде топлина и усещане за уют у мъжа. Знам го, но не мисля, че мога да го направя вече. Преди го правех или поне давах на мъжа до мен това за което мечтае, каквото и да е то и после пак бягах. Има ли някой опит с такъв проблем и идеи по темата как се преодолява?
Сега стигнахме и до истинските проблеми корен на проблемите ми според мен и затова се надявам тук да има някой сексолог или психоаналитик чел повече Фройд, защото аз ходих няколко месеца, но тази на която попаднах беше крайно некадърна според мен.
Проблем 1 - дете на разведени родители съм и съм расла без баща, без практически никаква мъжка подкрепа през почти целия си съзнателен живот и съм толкова силна и самостоятелна, че имам чувството, че това никога няма да се промени вече, толкова ме е страх от това. Майка ми е студенкръвно в истинския смисъл на думата - феминистична, ледена жена, която не ми казваше, че ме обича, не ме прегръщаше и сякаш наистина просто никога не ме е обичала ако изобщо го умее. Всичко това ме направи машина - животно, едно всеоцеляващо същество, което минава през всичко и всеки за целите, макар че има свой супер висш морал и го спазва неотлъчно. Направи ме и крайно сама обаче и в интимен и в личен и в емоционален план. Някой има ли такъв опит? Имате ли мнение и съвет как тоакова състояние на роботизиране може да се преодолее поне малко, защото се опасявам, че макар да изглеждам добре тази вечна сила дето не знам откъде я вадя плаши много мъже? Не че бих имала отношения с някой, който го плаша, търса сериазни мъже но все пак като виждам, че е проблем значи следва малко да го туширам поне.
В контекста - баща ми се ожени за една явна проститутка в лицето на секретарката си, която му изпи акъла.
И най-гадното нещо в цялата схема - като дете сестра ми се гавреше с мен сексуално или да го кажем така - изнасилваше ме доколкото е възможно едно 5 години по-голямо момиче да изнасили сестра си. Ей това е най-гадното и отвратително нещо на целия свят според мен, но минало заминало, както и да е. Като ще съм откровена да е докрай. Според мен това оказва голяма роля в проблемите със секса и това затваряне последните 2-3 години, а тя си има семейство и дъщеря на 11 вече. Много гадничко, но както и да е. Затова мнение може да даде само специалист, но всеки, който има идеи или съвети как да се избавя от травмата от това освен с чук в главата :) моля да сподели...
И това е накратко. Уплашихте ли се от историята ми? Моля ви недейте, че нямам на кого да я кажа иначе. Моля всеки, който има идеи или съвети как да се справя с някоя от травмите си поне да ми пише. Какво мислите?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 03525ce64f |
|
1. Тежък живот си имала, но сама трябва да си преодолееш всичко, гледай малките неща и жестове срещнеш ли някои точно момче което да си заслужава дай му шанс да се докаже и така.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 15f38eab26 |
|
2. Историята ти може да звучи страшно за теб и съм сигурен, че е точно така. Обаче ти дори не можеш да си представиш колко много са такива като теб.
За разлика от единичното изнасилване, което обикновено обхваща млади момичета и жени с доста формирано съзнание, системното сексуално матретиране в детска възраст остава незаличими следи, понякога дори и без ясни спомени от събитията. Изнасилванията почти в 100% са от член на семейството-най-често от втория баща. При теб е по-лошо, защото ти ясно можеш да идентифицираш насилника. Предполагам, че сцените многократно са били възстановявани съзнателано или не, докато са създали чувство за вина, безпокойство, неувереност и силно изкривяване на образа за "нормалност". Ти доста точно описваш връзка, в която си била третирана като полу-проститука. Чувството, че си правила нещо нередно (или по-скоро с теб е правено така) за теб е било близко до "нормалното".
Или, казано накратко, трудно е да се очаква че ще можеш да създадеш връзка с хора, които не са преживели твоето минало. А и да са, комбинацията от две малтретирани души може да бъде убийствено по-лоша.
Психотерапията е единственият изход, вкл. групите за малтретирани в детството възрастни. Много е трудно, но от друга страна виждам доста интелигентен човек насреща. Това определено подобрява очакванията. Успех!
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: c0d8717fbe |
|
4. Посещавай психиатър, психолог мила друго не знам дали ще ти помогне
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 2f02b11672 |
|
6. Нещо не ми е ясно, как може жена да изнасили друга жена? Технически не ми се струва възможно.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 15609913f6 |
|
7. 6, не е било изнасилване в иснинският смисъл, а гаврене, дори бих го определил като детска игра, закачка. Чети какво пише авторката: - "като дете сестра ми се гавреше с мен сексуално или да го кажем така - изнасилваше ме доколкото е възможно едно 5 години по-голямо момиче да изнасили сестра си. " Или да го кажем така!? Тя не може да го определи, игра ли е било, гавра ли е, или "изнасилване" по женски. По скоро авторката търси някакви оправдания за характера си, който живота й е наложил. Сама определя, че е със силен мъжки характер, който именно не й позволява да се държи нежно с мъжете. А кой мъж обича"мъжкараните"? Имах такава колежка, красива, добро тяло, но със студен характер. Опита да залъже млади момчета, също колеги, но всичко се разпадаше за кратко време. Разчу й се името и така си й остана сама. Вече на възраст, още си е сама. Не знам, тя ли спря да търси или не я искат, но явно се е примирила. Авторката поне съзнава положението си, млада е и има още шансове, казва, че има и визия, не й остава друго, освен да преглътне егото си, да смекчи характера си и да отдаде чувства на мъж който й допада. Но да бъде искрена пред себе си, да намери не кой да е, а човек, когото ще уважава и цени. Ако с измама постигне целите си, скоро отново ще бъде разочарована.
|
...
| преди: 9 години, 8 месеца hash: fbb71b1c4a |
|
8. Психиатърът не е задължителен, но ще ти трябва доста добро самоосъзнаване (каквото имаш! ), за да преодолееш това. Сега... макар аз също да съм имал в доста отношения трудно детство и до един момент да бях като теб - "машина" - мисля, че имам известен напредък. Само донякъде, понеже вече станах на 31, в годините имах учене и доста работа, а гаджетата ми са били или несериозни момичета, които живеят ден за ден без някакви смислени цели (бррр, отврат) или някакви луди за връзване, от които после аз самият съм си оправял нервите :) Та и аз съм още в самоанализ и търсене на "the one"...
Но да се върна на въпроса.
Един от основните ти проблеми е наличието на доверие към партньора ти. Но също така, трябва и много силна (и отново, осъзната) любов от него към теб. Това, макар и бавно, ще излекува травмите. Не мога да ти кажа как и за колко време, универсални рецепти няма. Трябва добра комуникация, откритост, приемане, доверие, отново приемане... трябва, просто е задължително партньорът да НЕ те съди за нищо, което си правила в миналото, за никоя грешка, която си допуснала и за характерни черти, които са (или просто са станали станали) част от теб. Имал съм този проблем с това ежедневно да ме съдят за действията ми - накрая избягах от това, не можах да я променя и се отказах да поддържам деструктивни за мен отношения. Предполагам, че подобен тип съдене си срещнала с онзи чужденец, под формата на неодобрение... и това те е спънало.
Хрумва ми и нещо, което може да прозвучи абсурдно, но би могло да се окаже неочаквано полезно - вземи си котка. Като добро и гальовно (е, и нахално) животно тя постепенно ще започне да стопява ледовете в теб. При мен, навремето, това помогна за някои неща.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: cc156bdf61 |
|
9. 7, не знам с какво се занимаваш, но благодаря. Има много истина в думите ти. Уви, така наречената гавра си беше гавра, а не игра и до ден днешен се чувствам виновна и грешна в сексуалното си излъчване и факта, че привличам този или онзи. Това са си факти. Проблемите в характера също са факти и са точно такива, както ги пишеш, въпросът е, че не съм сигурна дали животът не ме направи такава и начинът, по който съм възпитана, защото в другия случай щях стана едно ревливо нищожество под натиска на обстоятелтвата.
Така че - да, опитвам се да смекча характера си и да реша проблемите в интимен план и да бих се радвала да имам до себе си човек, когото наистина уважавам и обичам, затова се боря с грешките в системата ми, но това не е лесно и мисля след като си живял един цял живот като войник, имам твърде много прегради сама в себе си, за да допусна такъв човек който уважавам до себе си, тъй като той едва ли би бил от онези, които ти свалят звездите и луната и "пишат името ти в небето" образно казано, които най-често пробиват при мен, защото просто ме е страх, а подобни хора ме успокояват макар след това да не ме привличат всъщност - приятелят ми когото ми се отщя да спя на шестия месец от съжителството например. А този страх от връзките, в които има какъвто и да е било риск - реалните нормалните връзки с двупосочно привличане и заряд според това, което съм чела идва от ранната раздяла с мъжката фигура в семейството най-вероятно. Не мога да го контролирам уви и да си го обясня напълно. Правя глупости спрямо хора, които истински ме провокират или привличат подсъзнателно и или се парализирам или бягам или и двете. А това не е нормално за жена на 29 години, която много хора намират за умна например. Емоционалната ми зрялост във връзките е на 9 годишна максимум.
Така че най-общо мога да кажа, че проблемът е по-скоро в страха и преждевременното предотвратяване и съботиране на връзките ми или потенциалните такива, не само в характера.
Т. е. този страх основно ме притеснява как да преодолея. Тъй като резултатът от него е въздържание и работохолизъм, а за жена на моята възраст това се превръща в проблем. А фактът, че се чувствам виновна в това, че съм жена и излъчвам сексапил и до днешен си седи и е част от причината за въздържанието ми, тъй като ако нямах проблем с това усещане поне и идеите ми за нравственост щях да мога вероятно поне да се отдам на безразборни връзки и да правя секс просто без да търся любовта на живота си, а аз и това не мога, тъй като имам някакъв морал и идеи за нравственост все пак, задръжки към безразборния секс, опасения и притеснения от собствения си сексапил също. И все пак това би изчезнало вероятно като проблем ако имам правилния човек до себе си. Така че отново се връщаме на подсъзнателния страх. И понеже 7, четеш явно много добре между редовете и хващаш есенцията бих казала би ли дал/а съвет в тази посока? Панически страх от обвързване имам. По-соро базиран на страх от раздяла и чувството на изоставеност после, но именно това и поведенческите грешки прикачени към него ме правят негодна да завържа връзка с интересен за мен човек и дори често да го допусна изобщо до себе си.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 1417c4d5a9 |
|
10. Авторке, №7 съм. Не съм психолог, но ме питаш и ще се опитам да споделя моето виждане. Поне на десет места споменаваш думата страх от обвързване, страх да не бъдеш изоставена, страх от характера на човека който евентуално би се появил в живота ти. Именно този страх парализира отношенията ти към другите. Нима някой е застрахован от това да не бъде изоставен? Нима някой има гаранция за любов до гроб? Това са само фантазии. Според мен, на тебе ти трябва мъж с по силен характер от твоя. Ти няма никога да понесеш мъж с мекушав характер(то и коя жена го желае такъв), на тебе ти трябва мъж с по силен характер от твоя. Понеже трудно се срещат такива, затова ти препоръчвам да смекчиш малко твоят. Знам, че е трудно. Аз съм мъж с твърд характер и мното ме дразнят лигльовците и глезените жени, много са ми блудкави. И аз се опитвам да бъда по нежен, но ми е трудно, просто не мога да съм мекушав. Не знам какъв съвет да ти дам. Защо е този панически страх, ти няма да се срещаш с мечка!? Опитай спокойно и интелигентно да общуваш и ако сте един за друг родени, нещата ще се получат от самосебе си. Насила нищо не става.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 0262aabcd9 |
|
11. Не мисля, че имаш нужда от психотерапевт или каквото и да е там.
Интелигентна си и се самоанализираш.
Прости на хората от миналото ти, на който мислиш, че се дължат част от характерните ти особености.
Прости на себе си, че не си била тази която искаш да бъдеш.
Било каквото било... прости и го освободи.
Всеки ден ти може да бъдеш различна. Не е нужно да гледаш назад за да вървиш напред.
Хората обикновено се самоопределят с миналото си, страхувайки се да бъдат различни, да бъдат себе си в точно този момент!
"Репортер разговаря с хора на летище Кенеди, като им задава един и същ въпрос. Той се интересувал от това, което мислят за най-отвратително. Сред многото отговори, като война, катастрофа, предателство, заболявания, той чул нещо, което го поставило в задънена улица. Когато попитал, чакащия своя рейс будистки монах, какво той счита за най-отвратителното нещо, монахът отговорил на въпроса му с въпрос:
- Кой сте вие? – попитал той.
-Аз съм Джон Смит – казал журналистът.
– Това е сегашното ви име, но кой сте вие? – отново попитал монахът.
– Аз съм журналист – отговорил той смутено.
– Това е вашата професия. Кой сте вие? – попитал монахът.
– Човек? – с въпрос отговорил репортерът.
– Това е биологичен вид, но кой сте вие всъщност? – продължи да пита монахът.
Репортерът не знаел какво да каже и замълчал. Монахът казал, че това е най-отвратителното – да не знаеш кой си ти самият. "
Бъди съзнателен творец на съдбата си!
Бъди в синхрон с това което търсиш и то само ще те намери.
Няма значение коя си била вчера, важното е днес да си тази която искаш да бъдеш.
В крайна сметка всичко е една грандиозна игра.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 63628cb0d7 |
|
12. №11 ти е дал съвет да простиш на баща си, на майка си, на сестра си, на гаджето си чужденец - хората, които са те направили това, което си днес. И най-накрая - да простиш на себе си и да се заобичаш. Всичко това обаче изисква осъзнаване на страшно много неща, което ти правиш, но донякъде, и е едно от най-трудните неща, които човек е необходимо да направи. Не знам дали би се справила без специализирана помощ. Като не ти е харесал психолога, при когото си ходила, смени го. Трябва да го харесаш от самото начало, да му съдействаш и да му казваш истината. Както проблемите ти не са се появили за едни ден, така и няма за един ден да се освободиш от тях. Процесът е много дълъг, но ако попаднеш на кадърен психолог или психотерапевт, ще има резултат. Все пак не забравяй, че основната работа е твоя. Страхът от обвързване е свързан пряко със страха от изоставяне и нараняване. Което пък ме навява на мисълта, че си ревнива във връзките си. Ако това е така се появява още един проблем. Очевидно интелигентна и мислеща жена, но емоционално незряла, както казваш сама за себе си. Потърси си книги за самопомощ и духовно усъвършенстване. Ще ти помогнат. Но за мен работата със специалист е задължителна. Успех!
|
...
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 2328ae6dfc |
|
13. Добри съвети са ти дали а и ти си силен човек. Но и най- силпият има слабости. Направи си анализ примерно с хюман дизайн системата. Виж кои полета не са ти запълнени. Този страх мисля, чеможе да се окаже неактивен център на жлъчката. Търси партньор при който е активен за да се допълвате. То ти сама ще усетиш. Но научният подход може да помогне за интелигептен човек като тел. Успех. За да говориш за страх и роботи очаквам неактивпи жлъчка и сърце но провери си в интернет. Имаше един руснак, сайт. Направо чертае картите
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
