Депресия ли е това?
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2724 пъти
Здравейте!
Чудя се от къде да започна, но ще пиша само за съществените за мен неща и се надявам да намеря в отговорите някаква посока за разрешаване на проблема.
Преди около месец заминах за чужбина за да работя в цветущо здраве и психическо състояние. На 26 години съм. Всичко беше нормално до третия ден в който отидох на интервю и не ме приеха за дадената позиция. Казах си "Какво толкова? Не ми пука- има още толкова работа тук". Подадох документи в няколко агенции, пратих CV на няколко места но нещо в мен започна да издиша. Започнах да губя сили, съня ми се удължи до ненормалните за мен 10-12 часа, реакциите и движенията ми се забавиха, силата ми сякаш изчезна, мислите ми се объркаха, станах изнемощял сякаш от живота, сетих се за здравословен проблем който има по принцип. Спря да ми се ходи дори до магазина за храна, само стоях на компа и забивах на някаква игра просто колкото да минава време. Дори нямах желание но подчертавам и сили за да започна работа- изведнъж цялата жизненост с която разполагах изчезна. Просто се изпари. Започнах да си мисля че за нищо не ставам и постепено тази мисъл се засилваше. Аз самия нямам дори висше. Не умея и да работя много неща, да не казвам почти нищо. Добре че там бях сред много добри мои приятели които никога не биха ме оставили. Те са опитаха да ме задържат но някаква много голяма черна дупка в която съм и до днес ме дърпаше назад и надолу. Спрях почти и да говоря а по принцип съм разговорлив човек. Измъчвах се около 10 дни и реших да се прибера в тежко по моя преценка състояние.
Състоянието ми е следното и до този момент с леки подобрения- значителна загуба на сила, забавени реакции, никакъв интерес към каквото и да е, твърде много сън, когато остана сам нямам никаква идея какво да правя, нищо не предизвиква интерес за мен, продължителен сън, ранно лягане, понякога дори не знам за какво да мисля. Като към всичко това добавим че в града в който живея почти няма останали мои добри познати ме прави и самотен. А когато нямам с кой да изляза се чувствам зле, което допълва с негативизъм депресията в която се намирам. Като се събудя сутрин буквално нямам идея какво да правя- чувствам се като 80 годишните хора. Нямам и приятелка. Момичетата които са останали тук са или ученички или женени с по 2 деца вече, ако ме разбирате. В момента нямам и нужното самочувствие за такава- не работя, нямам и финансова възможност. Имам и проблеми с очите, които трябва да коригирам- това също допълнително ме депресира. Ходих на психолог и ми каза, че ако състоянието ми не се подобри в близките 2 седмици ще ми предпише антидепресанти. Този развой на нещата също ме кара да мисля негативно защото тези лекарства се пият по месеци, а лятото наближава. Лятото идва, а аз трябва да се занимавам с лечение на някаква депресия, която за капак на всичко ми казаха, че можело да продължи и с месеци. Искам да си хвана работа, но се чувствам наистина безсилен и слаб, без тонус и енергия в себе си. Като някакво парче хартия, което е захвърлено на пътя. Наистина съм безполезен и осъзнавам това- не само че преча, ами и сякаш съм пречка за нашите. Мързи ме дори да лентяйствам по цял ден- отвръщава ме, а в момента само това ми се отдава. Всички мои познати напредват и правят нещо, а аз трябва да се лекувам сякаш от нещо. Нещо, което наистина ме премазва, хора. Аз съм удивен от силата на депресията. Винаги съм си мислел, че това е просто някакво лошо настроение за няколко дни, а сега виждам че е нещо много сериозно. И това че съм почти сам и не знам с какво да си запълвам времето сам ме влудява допълнително. Общителен човек, който в момента няма с кой да си говори почти. Смазан съм! И едно друго нещо което ме побърква понякога- клатушкане на настроението. Един ден се събуждам по-добре, а на другия нямам желание да обеля нито една дума в компания. Нямам желание да ходя и по заведения, защото нямам и финансовата възможност за това в момента. Предпочитам да си легна в 9 и да зяпам някой мач или филм- не че ми е интересно, а просто да мине време и да заспя. Получавам съвети от толкова много хора, а нямам сили да се изправя сутрин от леглото. Вече дори спрях да си пиша с приятелите, защото сякаш тяхната подкрепа и съвети се изчерпаха- получих много информация и съвети. Това продължава да задълбочава състоянието ми. И всеки път като си кажа "Сега ще правя еди-какво си" следва контрамисъл "И какво? Това ще продължи около час. После какво ще правя? " И след това някакви ребуси от мисли как всеки напредва, работи това-онова, а аз спя до 12 в малкия град в който се намирам- без живец в себе си, без добри приятели, без хоби, без интерес към каквото и да е...
Единственото което ме крепи е че имам възможности за работа за след време, но в момента като се сетя за тях ис е депресирам по различни причини- може би е от състоянието ми. Пробвах да се разхождам, да спортувам, да ходя по кафета, да стоя повече навън, но това с клатушкането на настроенията ме побърква и понякога не мога да обеля и дума- не знам защо просто не мога.
Мисля, че стана ясно за какво иде реч. Въпросите ми са: колко време ще продължи това според вас? като се чувствам нетрудоспособен какво да правя? има ли някой който е преминал през подобно състояние? има ли нужда да си правя някакви други изследвания след като се чувствам с изцедени сили и забавени реакции? какво да предприема за да усетя някаква промяна като се има предвид състоянието ми? някой иска ли да си пишем в скайп защото вече се чувствам като тежест за хората които ценя, защото само за това им говоря?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 1 месец hash: 7afa3b55c7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ти си действително депресиран, но хапчета няма да те оправят, а трябва да се прибереш в България, където явно си бил здрав. Проблемът ти е често срещан сред хора, които са в някакъв вид екзистенциална криза, преосмисляне на своя житейски път. Всъщност дори периодът е много ползотворен за теб, защото се сблъскваш с реалността, което пък е част от порастването. Няма винаги да си детенцето, чиято рисунка (хлепаница) да бъде поущрявана от родата. Ти си голям човек и вече очакванията към теб са различни. много хора като теб без професия и квалификация отиват в чужбина с нереалната представа, че там ще има повече възможности, но сам виждаш, че навсякъде по света човек си взима своя проблем с него. Ако у нас си нямал професия, стаж, работа, защо в чужбина да имаш? Според мен решението е да се прибереш, да изучиш някаква професия (не е нужно да учиш висше! ) и да търсиш своето място в България, където явно си имал среда, климатът ти е понасял и знае ли човек точно, но там си вирял добре. Човек понякога е като растението - изкорени го и залинява В България можеш да учиш примерно за ел. техник, за майстор в строителството, за водопроводчик, за готвач и какви ли още професии, с които реално ще можеш да си изкарваш много добре хляба, вместо да се тровиш с хапове в някаква държава, в която очевадно нямат нужда от теб и само си товар за близките си

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 30854bd1e8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Депресия и то сериозна. Без антидепресанти няма да минеш, както и без сеанси при психолога. Депресията продължава минимум година и винаги може да се върне, ако не е доизлекувана, последното значи сам да си спреш лекарствата, или не си си променил начина на мислене и нагласата към света. Всичко е в твоите ръце - състоянието е тръгнало от теб и пак ти си човекът, който трябва да направи така, че да се измъкне от него. Това не е настинка или грип, за да се оправи за седмица. Нещата са сериозни и изискват осмисляне, трябва да си много откровен с психолога. Иначе полза няма. Вероятна пряка причина е, че си имал някави завишени и нереалистични очаквания за живота навън и как ще ти се подредят нещата там.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 587997b7de

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Н. 1 е прав, става въпрос за екзистенциална криза. Вие спите добре, дори прекалено дълго, понякога дори през деня. Ако се прибавят към това и антидепреснати, ще увеличите съня си още с няколко часа, но от това няма да Ви стане по-добре. Съветите, които Ви дава Н. 1 са много добри, следвайте ги! Запишете се да работите като стажант, дори ако е необходимо и безплатно, за да усвоите една професия. ВиК специалист може да станете за година, строителен специалист - за същото време. Вярвайте в себе си и ще успеете, а близките Ви няма да Ви помогнат като Ви пращат на лекар, а като имат търпение и Ви подпомогнат в новото начинание.

 

...

горе^

преди: 8 години, 1 месец hash: 922789e06f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Е добре де, как живееш като нито работиш(нямаш доходи), нито нещо те интересува? Кой те храни, за да си жив да пишеш в сайта? Ако са майка ти и баща ти - ето какво ще ти кажа? Искаш да правиш нещо - кажи на майка си да те вдига в 6 ч. сутрин и да ти дава някаква работа да вършиш(това ще ти помогне да преодолееш депресията). Помоли майка си или баща си да ги отменяш в някаква тяхна работа, която виждаш, че им идва в повече(може и да не го виждаш - питай ги). Когато си зает с нещо, непременно ще стане и още нещо и така неусетно ще излезнеш от тази депресия. Ако имаш баби или дядовци - помогни на тях с каквото можеш, ето ти занимание. Все някакъв акъл ще ти дойде как да продължиш по-натам, а може и късмет... Не започвай с лекарства, вредят.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: b559114ab0

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Здравей. Проблема сам си го описал в първите 10 изречения. Просто си се отказал. НЕДЕЙ! Махай се от малкия забил град и отиди в по- голям. Комуникирай с хора. Не се отказвай от мечтите си! Успех в живота ти пожелавам!

 

...