 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Сама на Коледа
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 3079 пъти
Избрах да уча навън, защото съм човек с принципи, човек, който обича да спазва правилата и когато постигне нещо в университета или на работното място да бъде възнаграден за това. Искам когато завърша и си търся работа, хората да взимат под внимание знанията и успехите ми, а не това кого познавам и от коя обществена прослойка съм. Това ме прави негодна за живеене в България. Ето защо избрах да продължа образованието си в Германия и никога повече да не се върна в България. Като амбициозен човек, който обича са си поставя цели в живота и да ги изпълнява, не счетох за проблем да замина за Германия без да говоря немски (университетът ми е с преподаване на английски). Казах си- ще си усъвършенствам английския, ще науча немски и ще живея добре в една от най- добре устроените държави в света. Никога не съм вярвала на твърденията, че хората на запад са затворени сноби, които не знаят как да се забавляват. Мислех, че проблемът е в нас самите и не можем да разберем чуждата култура. От 4 месеца съм тук, и осъзнавам, че всички тези думи са били истина, хората са ужасно затворени, самовлюбени, незабелязващи другите хора около тях... Аз не съм темерут, където и да отида създавам приятелства, близки отношения поне... Но тук е невъзможно. Поддържам прекрасни отношения с почти всички мои колеги чужденци, но не и с някой/я германец, германка. Като изключим някои германци, чиято цел не беше просто приятелство. Разбирам, че не говоря немски и това затруднява нещата, но абсолютно всички в моя университет говорят английски, запознах се с много хора, които дори не смятат за учтиво да ме поздравят като ме видят на улицата. Жертвам принципите си за да се харесам на хора, които очевидно не искат да контактуват нито с мен, нито с другите чужденци. Всъщност, и с другите немци, най-голямата немска компания, която съм виждала се състоеше от 5ма души. Не разбирам защо.
Тази вечер си стоя в общежитието, както всеки друг ден и пия. Не защото ми се пие, а защото знам, че ще прекарам Коледа и Нова година сама, от 70 човека аз ще бъда единствената на това проклето място. В главата ми кънтят думите на медицинската сестра, при която отидох с 39 градуса температура и ми каза на чист английски: Заповядайте когато научите немски! , или пък на милия мъж в банката, когото направих грешката да попитам нещо и ми беше казано: "Политиката на банката е да обслужва клиенти, които говорят немски език! ", отново на чист английски. Не вярвам причината да е в езика, не вярвам че медицинско лице или банков служител няма да си свършат работата заради това, че ги мързи да използват английски, който така или иначе те говорят.
Причината да не се прибера за Коледа в България си е моя, но не мога да си обясня как за 4 месеца не успях да създам нито едно приятелство, да намеря нито един приятел, когото да поканя у дома на Нова година, например. Как веднъж не успях да отида до някое обществено място ( кметство, банка, болница, Studentenwerk) и да си свърша работата, за която съм отишла, без проблеми.
В мен ли е проблемът, че не мога да се впиша в тази атмосфера или просто 4 месеца на пълна самота и самосъжаление са ме направили неспособна да преценявам хората и ситуациите правилно?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 0fffaf2e7c |
|
1. Мила, студентка съм в Дания, не си много далече, ако искаш ела заповядай да си правим компания :)
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 8c0f3d81f8 |
|
2. Еми като ти е толкова акъла ходи учи в Чужденеция пък си стой вечно самотна... евала на про*тотията ти.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: da33a7c336 |
|
3. Здрасти, аз съм работила, завършила и живяла към 10 г. в Германия, направо израстнах там като човек, те ме „отгледаха“ и възпитаха и мога да ти кажа, че почти във всичко си правиш грешни изводи и си жертва на своите предубеждения и на много години пропаганда и мрънкане на старите поколения в България.
Знам как се чувстваш, повярвай ми, и аз съм била така. И аз заради принципите си отидох там, където изпитите не се плащат(ли), а работа се намира(ло) без връзки, където светът е розов, справедлив, хората са богати (всички хора) и така нататък и така нататък.
Години ми трябваха, за да мога да си направя моите си изводи, да обикна този народ, да приема неговите проблеми като свои и да стана част от него. И да му простя, че не е това, което очаквах. Действително завърших там, но първо трябваше да приема реалността.
Първата ти грешка е, че изобщо си имала такива очаквания и кракът ти е стъпил в тази страна, без да знаеш езика ?. Между другото, и в България би имала същите проблеми, без да знаеш езика. Нормално е. 80% от немците не знаят никакъв английски, повечето го знаят като в България - колкото да разбират и да се оправят в чужбина. Много малко са немците, които могат да разговарят на английски свободно, но и тези немци предпочитат в частния си живот да говорят на майчиния си език. Не е ли и с теб така?
Отхвърлят всеки, които не им учи езика, защото в миналото са били също така толеранти и днес са си направили изводите, че емигрантите, които не се интегрират са в тежест за тяхното общество.
По институции и банки не искат да те обслужват на английски повече заради бюрократични причини. Просто официалният език е немски и подобно на чужденците без български у нас, и ти не можеш да подписваш документи, които не разбираш, тези документи са невалидни. Това ги прави несигурни и гледат да си нямат работа с теб, за да си нямат проблеми. Какво ако подпишеш документ на немски и после кажеш, че не си го разбрала и въпросният служител те е излъгал за съдържанието му?
Законите в Германия са толкова стриктни, правилата са така вкоренени, че хората са притиснати буквално в рамки, от които не могат да излизат, не могат да импровизират. И в България не е по-различно! Опитай се да си направиш българска банкова сметка на английски - успех!
Опитай се да си намериш за 4 м. приятели-българи, които да говорят помежду си английски, защото не знаеш български? Няма начин просто. Това е причината у нас всеки чужденец да си учи български за отрицателно време. В Германия обаче не е така, затова и хората са скептични. В Германия има достатачно чужденци, за да се капсулират въпросните помежду си, да живеят в свои си свят и да се дистанцират от германците. Германците преди това са го търпяли, но вече не е така и това го намирам за правилно отношение, защото тези чужденци живеят по правило на социални помощи, които се плащат от данъците на цялото общество. Ако знаеше поне на средно ниво немски, отношението щеше да е друго. Не мога да те разбера - как можа да отидеш да учиш в друга държава, без да знаеш езика. Та ти не можеш и книгите им да четеш, да бъдеш част от обществения им живот, да слушаш новините, ако щеш, да изслушаш проблемите им, притесненията им. Емигрантите са част от тези проблеми и притеснения и как ще можеш да говориш, когато не знаеш за тях? Аз знаех много добре немски, преди да замина, моето следване беше също отчасти на английски, но целият живот в университета си е на немски. Никога не бих отишла да уча във Франция или Испания да кажем, не знам езика!
Питай се, дали е вярно, че били студени, не можели да празнуват и бла-бла, когато техните коледни пазари наподобяват партита, където всеки се смее, общува дори с непознати. Ходила ли си на техен фест? Компания от 5 човека? Ха - на Октоберфеста има маси от по 100 човека... цели колективи ходят там. Не са студени хора, макар че в началото са резервирани. Трудно подаряват вниманието си и приятелството си, защото нямат много време за губене - работата на повечето е тежка, имат и други задължения, животът не е толкова ларж като в България, няма толкова джиджи-биджи - от работа вкъщи. Това е животът на повечето немци. Свободното им време се изразява в събота и неделя и почивките им, които са им свещенни. Защо да ти стават приятели, когато нито езика им говориш, нито си част от културата им и начина им на живот? Ти в България, колко приятели чужденци имаше? Колко турци, колко цигани?
Да не говорим, че българите и източно-европейците като цяло имаме много лош имидж - жените като леки жени, мъжете като престъпници. Дори английски да говориш, те те познават по акцента. Ако се държиш и съмнително според теб, гледат да си нямат работа... И все пак, не виждам, защо си недоволна - дали са ти общежитие дори. Аз с перфектен немски чаках година.
ПРОБЛЕМЪТ Е ИЗЦЯЛО В ТЕБ, защото само ти можеш да се впишеш в атмосферата, не чакай атмосферата да се впише в теб. Така както България няма да се промени като пластелин, за да отговаря на утопичните ти принципи и идеи, така и Германия и тяхното общество няма да се напаснат на твоите нужди.
Аз лично се реализирах именно в България след завършването си, макар че се чувствам наполовина германка. Просто се научих да възприемам и българите, и немците такива, каквито са и нямах очаквания светът да се напасне към мен, научих се аз да се напасвам към света. Ако останеш в Германия повечко, ако почнеш да живееш действително като част от обществото им, ще разбереш, че имат сериозни проблеми, дори по-сериозни от тези на българите. Освен това ще разбереш, че началните ти очаквания за ред, принципи и бла-бла не са съвсем изпълнени. И в Германия всичко става с връзки, има корупция и лобиизъм на високите места, а интересите на малкия човек не са защитени, има много несправедливости, но статуквото е толкова закостеняло, че като млад човек нищо неможеш да промениш. Когато почнеш да пишеш изпити и получаваш оценки в университета, ще разбереш също, че обективни оценки няма, особено ги няма за български жени. Дори в университета има превилигировани хора, хора с фалшифицирани дипломни и домашни работи... можеш дори да платиш на специални хора, които да ти напишат цял проект, така че при професор ХУ да ти е гарантиран отличния. Бивши докторанти дават платени репетиториуми, в които те подготвят точно за изпита, знаейки ТОЧНО, какво ще се падне. Изтича информация, защото изпитите също се подготвят от ниско платени кадри, проверяват се от такива - има хора, които имат информацията, която ти нямаш. Всичко е пара, приятелю.
Добре дошла в Германия, мила. Който има парички за тази „специална“ помощ, той е супер Марио! (министърката на образованието Шеван също е с фалшива докторска работа, Гутенберг се оттегли от политиката също заради това... )
... и понеже нямах кой да ми плати образованието и живота в Германия, трябваше да работя...
това е съвсем друга тема, няма да пиша романи, но мога да ти кажа, че нещата не са по-различно, отколкото в Бъглария - всичко е с връзки и кариера се прави по същия начин. Пред очите ми се издигаха хора без успехи, докато хората с резултати не бяха повишавани, имаше интервюта за работа, на които предварително се знаеше, че няма да се назначават чужденци и жени (забременяват). И аз не съм намирала работа без връзки и препоръки - питай немците, какво значи „Витамин В“ - идва от Beziehungen (връзки) и всеки знае, че с витамин В всичко се постига и в Германия. Нормално - кой ще назначи някаква непозната българка на висока позиция?
След толкова години учене и работа в Германия намерих мястото си там, но и почнах да живея с проблемите им. Накрая теглих чертата и си казах, че проблемите в Бъглария са по-големи, но по-прости като решение и си се прибрах. В България всичко е динамично, нещата се променят много бързо - дори сега да се прибереш, ще разбереш, че за 4 м. са се променили 100 закона, 100 данъка, 100 улици и са се построили 100 МОЛ-а. В Германия е било така преди 50 г., но днес са като огромен слон - движат се с големи, но бавни крачки и като общество са статични и като замаяни - живеят от ден за ден и треперят от страх, че ще загубят постигнатото.
Основна причина да се прибера в България бяха ниските данъци и възможността да правиш кариера като жена обаче. В Германия е много по-трудно като жена, особено чужденка, да пробиеш, а и двете неща нямаше как да променя. Освен това в България имах предимства като възпитаник на Западен университет и работила в голяма и известна компания (със стаж демек) - просто бях по-информирана и с няколко крачки преди останалите.
А, как се оправих в България ли?
Много лесно - с връзки, разбира се - не, че имах връзки там, просто се свързах с немската общност в София чрез браншовата организация IHK, отидох на няколко културни събирания на немците там и хоп - имах 20 интервюта в интернационални компании в София, навсякъде, където има немец в някаква ръководна позиция. Немците веднага ме разпознаха като тяхна - говоря и без акцент, мисля като тях и знам, какво да кажа. Бяха щастливи да ме назначат на немска заплата в София, защото съм носителка на „немските ценности“ и бла-бла - ха-ха, не че има такива, мила, просто сами си вярват, а и в чужбина са точно толкова изолирани и самотни като теб самата. Аз идвах от Родината им, носих новините, темите на маса, които бяха актуални, дори точните дрехи, веднага ме назначиха, защото така са си свикнали - витамин В си е витамин В.
... постъпи като мен в София - търси свои и вместо да се наливаш на Коледа, намери най-близката българска църква и приеми, че си българка и такава ще си останеш. Там ще намериш добри хора на Коледа. Сподели проблема си и ще те поканят задължително.
За себе си мога да кажа, че се чувствам чужденка и в България, и в Германия, но в добрия смисъл на думата. Не страдам вече от глупави и утопични очаквания, научила съм се да приемам и двата народа и проблемите в държавите такива, каквито са. Работя чудесно с българи, много по-добре от с немци, но си избирам такива служители, които са носители на „немските“ ценности - професионализъм, точност, честност, работливост. Прекарвам си много добре и в България, и извън нея и никога повече няма да прекарам сама Коледа - където и да отидеш на света има български /и/или немски общности, където се чувствам добре. Извън Европа пък се събират европейци и т. н. - ако съм за кратко в някоя държава, дори не се стремя да се интегрирам, гледам да ми е добре.
Мила авторке, вместо да се мъчиш, я си преглътни гордостта и си признай, че си грешала относно България. Прибери се, ако имаш Бакалавър и почни да се реализираш, вместо да си губиш времето. Ако решиш да завършиш в Германия, задължително научи езика и гледай немска телевизия, особено ZDF и АRD вечерно време, когато се обсъждат важни теми. Има положителни и отрицателни неща и в България, и в Германия. Научи се да ги приемаш и да живееш с тях, защото никое общество няма да се нагласи към теб - и в Англия да отидеш, дори в Америка, Китай или Япония - и там ще откриеш, че има неща, които те дразнят, и там ще имаш много самотни празници.
Порастни!
Аз порастнах. Някога, много отдавна, пакетирах двата си куфара с всичките си вещи и с 40 евро в джоба и еднопосочен билет си мислих, че напускам за винаги България, защото ми беше повтаряно цял живот, че там бъдеще няма, защото се бях отвратила сама от мръсотията, сивотата, несправедливостта... близо 10 г. по-късно бях поканена за немско гражданство, което отказах. Прибрах се с два куфара в България, която от доста време виждах такава, каквато е - и слънчева, и весела, предлагаща нови възможности нова икономика, с амбициозни млади хора, жадни за новото... и не съжалявам.
Всеки има своето място в живота. Аз имам две.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: f32a722b23 |
|
4. Проблема е зароден дълбоко в съзнанието на запад, че ние тук сме диваци, недостойни да живеем сред тях. Изолират ни и карат да се чувстваме хора трета ръка. В началото ще си така, старай се да научиш добре езика за да я няма поне тази бариера и след това да им докажеш че няма причина да те игнорират и потискат. До тогава потърси по сайтовете българи около теб или други по близки балкански народности за да не си сама. Големия наплив на малоумните цигани отврати съседните и по-далечни държави от нас и сега е трудно поправимо. Успех и дано срещнеш много приятели.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: d6b0564e0d |
|
5. Здравей, да знаеш, самосъжалението никъде няма да те доведе. Винаги има добра страна. Аз също съм студентка, но в UK, и също ще прекарам Коледа тук, не съм виждала семейството си от близо 2 години, в първите месеци също съм била в такова състояние като теб, но бях толкова заета с университета, че постепенно се справих.
Мисълта ми е, че просто в един момент свикваш, а тези неща спират да ти правят впечатление, преследваш си твоето, и това е. Аз намерих българи приятели тук, въпреки че не съм дошла с намерението да се изолирам от местните, но освен по работа не съм общувала с тях по друг начин, и не анализирам причината за това. Не го мисля, не се самообвинявам- я, виж ти, толкова време съм тук, а нямам местен, на когото да разчитам /както и в университета, така и в почасовите работи, които съм имала, съм се разбирала с всички по общи въпроси, но с никой не съм станала по-близка освен с българи/. Преди ми пукаше, но вече не. Предполагам, че се изискват такива жертви понякога, когато вървим към своето. Аз лично сякаш съм станала безчувствена на тази тема, примерно това да изпадна в депресия или нещо такова е невъзможно, тъй като знам, че всеки проблем на този свят, абсолютно всеки е временен, и поглеждам картината отдалеч, и знам, че в един момент с диплома, мога да правя каквото пожелая и да бъда където искам, така че ако нещо не ми харесва- го променям.
Така че- хванала си се на хорото, играеш го докрай, завършваш специалността, и после ако не ти харесва отиваш някъде другъде, въпреки че съм почти сигурна, че след няколко месеца вече ще си на друго мнение, и също ще си създала приятелства /това че аз не съм създала е поради мои си причини, специалността ми отнема всичкото свободно време, а от др страна не съм и търсила приятелства тъй като тези 3-4 човека, които имам до себе си са ми достатъчни, един от тях е и приятелят ми, т. е. намирам се в нещо като зона на комфорт, и не ми се занимава с др хора/.
Трудно ми е да кажа как аз съм постигнала това вътрешно спокойствие, но просто съм щастлива, въпреки че ми липсва семейството, просто приемам реалността, такава, каквато е. И знаеш ли, когато погледнеш позитивно в мрачен момент, тогава ще изскочи нова възможност или някаква изненада. Ето в моя случай, както в началото дойдох абсолютно сама, така след това намерих тези хора, с които се разбирам чудесно, така си намерихме хубаво и евтино жилище, така както не планирах нищо за Коледа и аз, така изскочи чудесна възможност... - аз вярвам, че мислите ни предизвикват събития, защото чрез мисленето си ние променяме държанието си и самите ние действаме по начин, така че да получим това, което искаме.
Ако все пак не намериш подходяща компания за Коледа, /тъй като не сме вълшебници и дори с позитивно мислене не можем да предизвикаме хубаво събитие толкова бързо/, просто го приеми като обикновен ден, така както ще дойде, така и ще отлети като всички останали дни. Все пак потърси и др останали студенти, чужденци, местни, българи, сигурна съм, че все нещо ще изскочи. ;) Горе главата и мисли по-мащабно: )
|
...
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 0920633f94 |
|
6. Тая история все едно аз съм я писал, егати. Малко страшно ми стана, че си имам двойничка :Д.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 0920633f94 |
|
7. Да, номер 3, вече осъзнах, че очакванията ми са били грешни... Моите поздравления за това, което ти си постигнала, възхищавам ти се, че можеш да наречеш България "слънчева, и весела, предлагаща нови възможности нова икономика, с амбициозни млади хора, жадни за новото", защото аз поне на този етап, не я виждам такава. Явно си доста оптимистично настроен човек. Не ме разбирайте погрешно, обичам нацията си, но не и държавата си. Има известна разлика. Просто, известен период от време съм живяла в друга по-ксенофобска държава дори от Германия, с разликата, че точно защото бяха горд народ непрекъснато се опитваха да говорят с мен на техния език и аз го научих, не защото ми трябваше и мислех да оставам там, а защото харесвах хората и това как те обичаха своята държава и имаха желание и аз да разбера какво е да обичаш тяхната държава. За съжаление, в момента съм бездържавно същество, което се опитва да си намери мястото на този свят. Още повече, че уча нещо доста модерно и все още не така известно, и няма никаква възможност да го работя в България.
Относно чужденците в България, имам доста приятели сред тях, които не говорят български все още, да, също и турци. Винаги съм приемала света като глобално село и ми е било интересно да поддържам връзки с най- различни хора.
Но наистина благодаря за отделеното време на номер 3, която леко ме отчая, но пък ми изясни доста неща. На номер 2 мога да кажа- като те е страх да пробваш нещо ново си стой цял живот вкъщи и си карай като кон с капаци.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: da33a7c336 |
|
8. От номер 3 до Авторката
Виж, това си е моята истина, на мен ми е трябвало много време, всеки си има свое мнение и истина.
Едно от най-важните неща, които ме научиха немците е обаче да не мрънкам, а да действам. Източно-германците биват подигравани например заради това мрънкане „държаваата това и онова“ - това мисля, че е резултат от 50 години комунизъм. Време е да се откъснем от това мислене. Държавата, това сме ние, така както и народът сме ние. Да обичаш нацията си, но не и държавата ? е противоречие само по себе си.
Немецът например никога няма да тръгне да мрънка, а действа. Западно-германците са нямали комунизъм, те са имали една буквално разрушена държава и, ако чакаха държавата им да им построи домовете, училищата и пътищата, до ден днешен да живееха в палатки като в Таити. Немците сами са си държавата и го знаят много добре. Винаги е така, но българите още чакаме да падне някой диктатор, да прати СССР някоя рубла. Слава Богу, все повече българи вече действат.
Моят адвокат и добър приятел почти осъди полицейският шеф в града ни, защото му отказваше информация по едно негово дело. Е, информация веднага му се предостави и се раздвижи държавната машина, защото се намери човек, който да напише жалбите, да действа по протокол, което вкара в чудо местните бюрократи. И аз в работата си съм имала спънки от институции, но с много търпение и деиствайки винаги по правилата, винаги съм успявала в България много по-бързо и от в Германия.
Преди комунизма българите сме били известни като „прусяците на Балканите“.
Днес може да сме забравили за това, но сме много близки като система и манталитет на немците. Обществената ни образователната система е изградена точно на немски принцип - достъп до образование, грамотност за всички. В англо-саксонската система например само по-заможните имат достъп до елитните училища и университетите. Много ми харесва, че в България няма обособени социални класи. Шансовете за бедните и децата на необразовани родители у нас дори са много по-големи. Класовото общество е един от основните проблеми в Германия например, каквото ние в България по традиция нямаме. Никога сме нямали наследствена аристокрация например, както и нямаме наследствени интелектуалци и „висше общество“.
Не знам, какво толкова учиш, кеото не се работило в България, но като почнеш работа, ще разбереш, че ученото и без това няма общо с практиката.
Университетът ме е научил повече на дисциплина и на начините да си набавям информация и да се уча на нови неща, които са ми необходими. И аз съм учила абстрактни теории, дори курсове против националсоциализъм съм посещавала, имам още две специалности наред с основната, и работих в Германия 6 г. в телекомуникационния бранш, но в България работя нещо съвсем друго, за което не съм учила изобщо. В Бългаиря има 1000 специалности например, в Германия имахме 1 специалност, която обхващаше всички тези и действително българите, завършили въпросната тясна специалност си знаят урочетата, но аз с широкото знание знам как от широкото да стигам до тясното и специфичното знание в рамките на седмица и ги превъзхождам във всяко начинание. Това е най-голямото съкровище, което ми дадоха немците - образоваха ме и то доста сносно и ми разшириха кръгозора, накараха ме да повярвам в себе си, научиха ме да бъда дори арогантна и да знам, как да защитавам тезите си и да се боря истински.
Държавата България си я обичам, защото това би значило да плюя на себе си като част от нея. Плащам си данъците, плащам си глобите, дейсвам по правилата и съм сменила не един държавен служител така. Нещата са много динамични, променят се към добро, но всичко зависи от нас самите.
4 месеца са много малко време, но чакай - поживей в Германия 2-3 годинки, дори цяло десетилетие като мен. Нека те възпитат немците, после ще видиш България като мен и това няма нищо общо с позитивизъм или утопичен оптимизъм, а просто с фактите. България е много добро място за реализация и живот, ако си млад, нахъсан и образован човек с принципи. У нас в момента се случва това, което се е случило в Германия преди 50-70 годинки. Горда съм, че съм част от този процес, но пак казвам - ако не бях емигрирала навремето и не ме бяха възпитали немците, нямаше да виждам света по този начин. За 18 г. в България ми бяха внушили, че държавата ме е била ощетила, че нямам бъдеще, че съм ограбен човек, че нищо не зависи от мен.
Аз обичам държавата, народа и себе си - може би единственият ми проблем е, че обичам две държави и два народа. Всичко зависи от мен и в България, и в Германия, така както от теб си зависи, дали ще бъдеш сама на Коледа, дали ще се интегрираш, дали ще научиш немски, дали ще завършиш, дали ще останеш там и т.н.
Изборите ги правим ние, не държавите. Държавата осигурява една рамка, в която ние се развиваме - национална сигурност, Законност, образование, здравеопазване, даначна система, мир, правила, а за мен България за такава малка и бедна държава се справя много добре и поне не ми пречи в развитието ми. Доволна съм в последно време много от здравната система, наложи ми се за съжаление да се опра до услугите ?.
Пообиколих света и бях в места, в които те е страх да ходиш по улицата, в които като жена си равна с прахта, хората са неграмотни, а децата се търкалят гладни по канафките. Чист лукс е, че сме се родили в държава, в която е нямало война и глад, че сме ходили на училище...това го научих от разговорите с немци над 70-80 г., които познават и глада, и бездомието, и войната, и насилието, и престъпността, и беззакоността, и смъртта в най-отвратителната си форма, но е нямало как да сменят нито страната, нито държавата си. Много важен човек за мен е жена, която е била младо момиче, когато в Берлин е влезнала Червената армия, станала е свидетелка на изнасилвания и е живяла в пълен страх с години. Как мислиш, ако немците мразеха държавата си, щяха ли да са това, което са днес? Какво в крайна сметка им е дала държавата - масова смърт, масов глад, война и ги е демонизирала като народ за вечни времена.
В моя университет има на стената в предверието му глава на момиче. Става дума за Софи Шол, обезглавена, защото е дръзнала да се бори срещу една диктатура. И българи са участвали в нейното движение, но са били спасени от нашите дипломати навремето. Такава държава си е заслужавала омразата, както и комунистическата държавна диктатура у нас, но никога не мога да намразя една демократична държава като България.
И това ме научиха немците, не случайно са сложили обезглавените си герои в университетите...
Има много по-важни неща от това да имаш дебела пуйка за Коледа, но стой в Германия, научи езика им и ги остави да ти разкажат за това на чаша греяно вино с канела. Те обожават дебелата пуйка, не го отричат, но и днес биха изградили държавата си от нищото, ако им се наложи (гладувайки). Колкото и да се ровиш в историята, няма да намериш период, в който България не е изхранвала населението си, насъсквала е едните срещу другите и е организирала масово етническо прочистване, войни и убийства, но пак се намира люде, които да мразят държавата си, което немецът не може да разбере.
... когато се прибереш след години и видиш България с отворени очи, ще я видиш точно като мен - като светла, весела страна, в която можеш да живееш и да се развиваш добре, но винаги една част от теб ще си остане в Германия, ще се радваш на Вурст-щанда пред „Метро“, на някакви немски филми по телевизията и ще търсиш контактни с немското общество у нас. Няма начин, поне ако си отишъл в Германия като мен на 18, възпитали са те и са те отгледали като личност, направили са те свои и са делили хляба и бирата си с теб и ти своите с тях.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: a5d53b73d0 |
|
9. Авторке до голяма степен подкрепям номер 3.
За мен целият проблем идва от езика. Както номер 3 каза, когато излезе 5 българи и има един англоговорящ надали вие 5-тимата ще заговорите на английски заради него, макар й да го говорите перфектно. И дори и да говорите с него ще е защото ви е интересен, различен, а не защото толкова мислите да стане част от компанията ви. За мен човек се чувства добре и се социализира лесно като отиде в държава, в която знае езика.
Живяла съм в Дания без грам датски и всичко на английски. Бъх в същата ситуация като теб като изключим факта, че имаше много българи и с тях можех да комуникирам. Отидох в Германия с немски на ексчейндж и вярвай ми за 6 месеца в Германия завързах много повече приятели отколкото за 2 години в Дания. И всичко идва от езика. Първо в общежитието ми живееха и немци - сигурно едно 25-30 %. Деляхме обща кухня, така че нямаше начин да не си говорим. В университета ми имаше масово немци, нито един българин и доста турци. Съответно пак всичко на немски, ходила съм на кино с тях, канили са ме по ресторанти и заведения. Всъщност могат да бъдат доста общителни. Никога не съм очаквала с нещо да ми помогнат като напрамир с езика или в ученето или с намирането на работа. Никога не съм искала от тях помощ, а само да има с кого да изляза на кафе или да си поговоря и срещнах много хора. Но както казаха дори и да говорят английски, езикът им е много слаб. В повечето случай не знаят повече от няколко фрази и не общуват свободно на английски. Предпочитат немски и не правят компромиси в това отношение.
Може и при мен да е оказоло влияние, че съм била в Берлин и там са доста омешани - има хора от източна, от западна германия, турци, руснаци, всякакви и самите хора са доста отворени към другите. Имам познати там, които като деца са се преместили в Берлин (от украйна, от унгария) и напълно се вписват в обстановката и имат доста приятели въпреки чуждестранната си фамилия.
Определено езикът в Германия ти отваря много врати и се постарай да го научиш. Най-лесно се учи език на място, та се възползвай от възможността, която имаш.
Не мога да ти кажа дали проблемът е в теб или не. Знам за себе си, че за Дания проблемът беше в мен и мойте слаби познания по езика, в Берлин не съм имала проблеми. Също така съм чувала, че характерите на хората в Германия за различни в зависимост от това от кой край на страната идват. Чувала съм, че баварци примерно са много различни от хората в Дрезден. Не мога да го твърдя, тъй като нямам поглед върху живота на хората там, но поне берлинчани са широко скроени.
Ана
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: cde1791a26 |
|
10. надявам се си разбрала, че по-хубаво от това да си в Родината си няма!
щом си толкова "амбициозна" - ив България ще успееш!
В България може много неща да са зле - но си си у дома.
но както си решиш - стой си самотна в хубавата германия.
|
...
| преди: 11 години, 6 месеца hash: a67a517f40 |
|
11. 2, тя ще завърши, преди това ще има и приятели, ама ти тогава ще ти спрат нета, защото няма да имаш пари, и ще се пукнеш от ярост, че не можеш да пишеш тук.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: d8088ce7a9 |
|
12. Здравей разбирам те напълно. Аз живея в Германия от 6 месеца и преди съм живяла 1 година. Немския го разбирам и го говоря не много добре. Работим тук с приятеля ми. Аз съм с висше но професията си не мога да я практикувам тук ако нямам немско гражданство. По редица обстоятелства не заминах за България с приятеля ми. Реших да изкарам празниците работейки. В събота на 22. 12 на излизане за работа се хлъзнах на заледените стълби и паднах ужасно жестоко по гръб на стъпалата. Едвам се добрах до вратата на комшиите не ми стигаше въздух и успях само да им кажа''Моля линейка''. Закараха ме в болницата и всички ми говореха на английски понеже им обясних, че не мога да говоря мн добре немски. Нямаше проблем, но нормално да неприятно им е като им говориш на английски. От 6 месеца нямам нито едно приятелство нито с немци нито с други националности. Тука хората които не са немци, но живеят от мн години в тази страна са приели начина на мислене и на живот на немците така че... Аз също съм много общителна живях 2 години в Лондон и направих толкова много приятелства и познанства, че сега ако реша да се върна имам хиляди опции и навсякъде ще съм добре дошла. Тука са студени хората и това си е. Има изключения, но като цяло са си такива. Та за моя инцидент слава богу линейката дойде бързо за 8 минути, взеха ме и ме откараха в спешното. Много чаках, но бяха много мили и любезни. Здравеопазването както и всичко останало в Германия е супер. Приеха ме в болницата и ме настаниха под наблюдение 3 дена. Грижите, храната, обстановката бяха като за хотел не за болница. В България е ужас! Тежко ми беше сама, болна, на празниците... но благодарих на Бог че съм се отървала по чудо както каза и доктора. И сега съм сама за Коледа и Нова година. Неприятно е но ако си се сблъскал с това и преди не е толкова лошо. Просто цялата тази улелия те кара да се чувстваш зле на тези дни иначе са си като всички останали. :))) Съвета ми е да не униваш а да се радваш, че си жива и здрава... Купи си храна, гледай филми, пий си винце, рови се в нета ще видиш ще мине! Аз сам на легло едвам се движа, с силни болки, почти нищо в хладилника защото знаеш тука по празниците магазините не работят а аз бях в болницата и не успях да хвана магазините и съм от 2 дена на варен ориз с сол и чисто масло и яйца, но не се предавам! Гледах сам в къщи и се спуках от смях. Не се предавай... Ще имаш по-тежки неща с които да се сблъскаш в живота.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: dcac221357 |
|
13. Прочети си историята и виж колко негативизъм има събран в нея. Преди една година аз бих я написала по подобен начин, само, че за Англия. Но вече втора година уча тук и нещата се променят. Не съм се сблъсквала с работната среда все още, не знам как стоят нещата, но номер 3 е описала всичко много вярно и точно. Не е в тях проблема, а в нас - чужденците - които тръгваме от България, мислейки си, че на Запад е рай и еврото расте по портокаловите дръвчета в Испания и на летището в Лондон. Че няма изнасилвания, убийства, грабежи, изневери, разводи, аборти, защото 'системата' работи. Свикнали сме да ни повтарят колко е загубена нашата държава, как няма да се промени, как има глад и мизерия и т. н. и т. н. Но истината е съвсем друга, в нашата държава имаме изключителна свобода, всеки 2ри човек може да си отвори магазин, да започне бизнес, да стане авиатор, ако има желание. Борбата за оцеляване не е такава, каквато се представя по новините. С амбиция и упоритост, нахалство ако щеш можеш да постигнеш много повече в България, отколкото в чужбина, където винаги ще си човек от 3тия свят. По-добре първи в Египет, отколкото втори в Рим! Вземи каквото можеш от Германия, оценявай хората по добрата им страна, научи се на дисциплина, професионализъм, колегиалност, лоялност. Все качества, които ще ти помогнат да се развиеш и успееш навсякъде. Колко хубаво би било, да спрем да мърморим и да приложим всичките си знания и умения в България, а не да работим като чираци на някого, далече от дома и близките. Англия е красиво място, има всякакви хора - и лоши, и добри. Много неща са ми различни, недоумявам ги, чудя се защо са толкова слепи за лъжите си в политиката, защо не са толкова отворени към хората, дори и за най-близките си приятели говорят зад гърбовете, интригантстват и ред други. Но съм с мисълта, че веднъж завърша ли, ще поработя 1-2 години тук и ще се прибера в България, не само заради носталгията, но защото вярвам, че мога да променя живота на някои хора, ако ще и 10 човека да са. Ще взема най-хубавите навици на англичаните, ще се възползвам от напредналостта им в някои отношения и вярвам, че ще успея в България. Има какво да се подобрява при нас, това е предимството, ами че нали това е един от начините да се реализираш в кариерата си. Ето казваш, че специалността ти не е известна в България - бъди една от първите, които ще внесат това ново течение в родината. Спри да хленчиш, съвземи се, научи езика, учи МНОГО, защото и в университета от лекторите ще бъдеш дискриминирана, не казвай на познатите колко си изморена и колко ти е мъчно за нещо, не ги интересува. Това Здравей, как си? е само учтив поздрав и единственият отговор, който очакват да чуят е Добре с усмивка. Не се стреми да имаш приятели, с които ще празнуваш коледа, а търси контакти, които ще ти помогнат за развитието на кариерата - на семинари, курсове, лекции в и извън университета. Бъди гъвкава, научи се да се съобразяваш с техните навици, почни да гледаш от тяхната камбанария, не само от твоята. Имаш високо самочувствие, за това си се махнала от България, но то не стига, научи се да си изпълняваш целите и да преценяваш другите по техните стандарти, не само твоите. Хората са различни (за добро или лошо) приемай ги такива, каквито са, не ги съди, всеки има причина да е това, което е.
Номер 3, благодаря за обширно споделената информация, изключително важни неща спомена, ще ги имам предвид за бъдеще!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
